Частично рафинираната захар е запазила голяма част от полезните съставки

Частично рафинираната захар е запазила огромна част от потребните съставки на нерафинираната, само че наличието на захароза е идентично с това на бялата захар. Кристалите й припомнят тези на бялата захар, само че са по-едри и цветът им варира от мед до кафяво. Колкото са по-тъмни те, толкоз по-силен е ароматът на меласа. Все отново нерафинираната захар е за предпочитане, само че и този тип има едно преимущество – разтваря се доста по-бързо.

Оцветената рафинирана захар е ситна като пясък. Най-често е на бучки, а на опаковката е изписано „ деликатесна ”.

Не постоянно обаче можете да се ориентирате за качествата на продукта само по външния тип. Затова измежду морето от разнообразни по величина, цвят и мирис кристали, се открояват няколко типа тръстикова захар, които нормално са изписани на опаковката.

Демерара е може би най-разпространеният вид кафява захар. Тя има ярък златист цвят, а кристалите й са малко по-едри от тези на бялата захар. Най-често е отчасти рафинирана, само че при обработката й не са употребявани химически субстанции, а единствено естествени способи. Затова захарта пази неповторимия мирис на меласа и доста скъпи минерали. Името й идва от долината Демерара в Южна Америка – мястото, от където в началото е импортирана в Европа. Днес обаче този вид се отглежда най-вече в тръстиковите плантации на о. Мавриций.

Видът Мусквадо (черна барбадоска захар) провокира най-силен потрес измежду тези, които са закърмени с бялата рафинирана захар. Цветът й е тъмнокафяв, а ароматът на меласа – извънредно кондензиран. Това единствено по себе си е извънредно, само че най-силна изненада провокира консистенцията й – без забележими кристали, лепкава и сходна на халва.

В предишното Мусквадо било синоним на нискокачествена захар от колониите, която в допълнение се обработвала в Европа, т.е. употребила се само за мостра. И в действителност това е най-суровия тип захар. Получава се след първата кристализация на сиропа от захарна тръстика – неугледна на тип и с прекомерно другоземен усет. Но това, което през XIX век се считало за минус – неналичието на каквато и да е преправка, през днешния ден се оказва несравнимо предимство.

В интерес на истината типът Мусквадо продължава да се употребява за мостра. Вече не за приемане на бяла захар, а за изработката на вкусни сладкиши, маринати и сосове. Резултатите са зашеметяващи, изключително в случай че я добавите към лакомства с доста шоколад, сушени плодове и ядки. Приложението й обаче е напълно в кулинарията и не ви съветваме да я добавяте към утринното си кафе или чай.

Турбинадо е отчасти рафинирана захар. С помощта на пара от нея е извлечена огромна част от меласата. В резултат на това ароматът й е доста по-слаб от този на Демерарата, цветът й също е по-светъл. Турбинадо е добър компромис за тези, които желаят да се хранят здравословно, само че не харесват ромово-карамеления усет на нерафинираната захар. Произвежда се в Хавай.

Да ви е сладко!

Продължава: Тръстиковата захар – здраве и мирис на южно слънце - I