Център "Отворени врати за Украйна" помага за адаптирането на бягащите от войната
Част от украинските деца към този момент учат в българските учебни заведения, наедно с връстниците си. Друга част в този момент учат отдалечено с преподаватели в Украйна. Това са част от разновидностите за образование. 25 000 деца за два месеца са влезнали в България. И това кара доброволците от център " Отворени порти за Украйна " да се замислят за разновидностите по какъв начин да продължи ученето на децата. От Центъра имат два проекта – един кратковременен и различен дълготраен.
Средно по 60 – 70 фамилии посреща ситуационният център в София дневно. С тях идват по четири – пет деца. И по този начин броя за децата, които би трябвало да се образоват. Тази статистика прави ясно предизвикването да организираш образованието на украинските възпитаници. Част от децата могат да се интегрират в български учебни заведения и това се прави, изясняват от центъра " Отворени порти за Украйна ". Но това става откакто родителите или околните са минали през съответните държавни процедури. А децата минат през наложителните за българските учебни заведения имунизации. Тази дупка в интервала на акомодация желаят да запълнят от Центъра, като създадат класни стаи за украинчетата, които към момента може да се учат посредством компютър с учители в Украйна.
Андрей Николов сподели, че краткосрочният проект е да има наставнически кооперативи, в които децата онлайн да получат образованието.
Столичната община към този момент е предложила места за образование, изясни Андрей. Но даже и при уреденост има потребност от техника. Компютри или таблети, или преносими компютри. И доброволци, които да оказват помощ даже да се приспособява клавиатурата за украинския език, изясни той.
Според Юляна Колюкина, която оказва помощ на доброволците, сега украинските деца няма да имат проблем да завършат украинските учебни заведения отдалечено.
Подходящата среда за образование е значима за всеки възпитаник, сподели Ирина Кобоненц. Тя избягала от войната с двете си деца и е един от доброволците, който е подготвен да оказва помощ с преподаването в България. Смята, че има опита, тъй като в обитаемото място, където живеела, имала детска площадка, която събирала децата на родители, които ѝ оставяли, до момента в който са на работа:
" Мога да им преподавам. Най- значимото е това да се случва в спокойна атмосфера. Нужно е към групата да има и човек, който да е осведомен с потребностите на деца със специфични потребности. Химикалки, тетрадки и всичко нужно за учениците. През първия месец ще им е нужна акомодация, а не да ги товарим с уроците, с цел да може малко по малко да си спомнят какво са учили. Аз ще се поинтересувам в кой клас са били децата, какво са учили "
Като майка на две деца тя сподели, че е нужно учениците да се социализират с връстниците си. И от опита на сина си, който е в трети клас, Ирина сподели, че онлайн образованието не е за предпочитане:
" Присъственото образование е най-хубаво. Ще бъде по-ефективно. Едно от децата ми е в трети клас и половината от учебния му живот мина отдалечено. Не е потребно за зрението, социализацията я няма никаква. Като дойдохме в България гледах да го ориентирам към шахмат, танци, карате. Неща, с които и в Украйна се занимаваше. Но и за децата обстановката е ексцентрична. Затова е нужно да имаме най-малко малко място, цветни стаи, с цел да се опознаят. Знаете ли, главно доброволците помогнаха да се установя в България. И тук се научих да получавам помощ. По принцип съм привикнала да върша всичко сама, със брачна половинка ми, даже аз съм пособия на хора ".
Ирина Кобоненц сподели, че бъдещите ѝ занимания с децата са опция и да има работа.
От център " Отворени порти за Украйна " оповестиха, че се обмисля вид бъдещите учители да получават заплата. Ирина не е сигурна дали ще остане в България, или ще се върне в Украйна. Именно към тази стъпка е ориентирана и втората част от концепцията на Андрей Николов. Освен така наречен кооперативи, той счита, че дълготрайната тактика е центърът да сътвори и учебно заведение, което да помогне за интеграцията на децата, чиито фамилии и след края на войната в Украйна ще останат в България.
Дали това ще се случи обаче, към този момент зависи освен от доброволците. А и от българската страна.
Репортаж на Добромир Видев в предаването " Хоризонт до обед " можете да чуете от звуковия файл.
Средно по 60 – 70 фамилии посреща ситуационният център в София дневно. С тях идват по четири – пет деца. И по този начин броя за децата, които би трябвало да се образоват. Тази статистика прави ясно предизвикването да организираш образованието на украинските възпитаници. Част от децата могат да се интегрират в български учебни заведения и това се прави, изясняват от центъра " Отворени порти за Украйна ". Но това става откакто родителите или околните са минали през съответните държавни процедури. А децата минат през наложителните за българските учебни заведения имунизации. Тази дупка в интервала на акомодация желаят да запълнят от Центъра, като създадат класни стаи за украинчетата, които към момента може да се учат посредством компютър с учители в Украйна.
Андрей Николов сподели, че краткосрочният проект е да има наставнически кооперативи, в които децата онлайн да получат образованието.
Столичната община към този момент е предложила места за образование, изясни Андрей. Но даже и при уреденост има потребност от техника. Компютри или таблети, или преносими компютри. И доброволци, които да оказват помощ даже да се приспособява клавиатурата за украинския език, изясни той.
Според Юляна Колюкина, която оказва помощ на доброволците, сега украинските деца няма да имат проблем да завършат украинските учебни заведения отдалечено.
Подходящата среда за образование е значима за всеки възпитаник, сподели Ирина Кобоненц. Тя избягала от войната с двете си деца и е един от доброволците, който е подготвен да оказва помощ с преподаването в България. Смята, че има опита, тъй като в обитаемото място, където живеела, имала детска площадка, която събирала децата на родители, които ѝ оставяли, до момента в който са на работа:
" Мога да им преподавам. Най- значимото е това да се случва в спокойна атмосфера. Нужно е към групата да има и човек, който да е осведомен с потребностите на деца със специфични потребности. Химикалки, тетрадки и всичко нужно за учениците. През първия месец ще им е нужна акомодация, а не да ги товарим с уроците, с цел да може малко по малко да си спомнят какво са учили. Аз ще се поинтересувам в кой клас са били децата, какво са учили "
Като майка на две деца тя сподели, че е нужно учениците да се социализират с връстниците си. И от опита на сина си, който е в трети клас, Ирина сподели, че онлайн образованието не е за предпочитане:
" Присъственото образование е най-хубаво. Ще бъде по-ефективно. Едно от децата ми е в трети клас и половината от учебния му живот мина отдалечено. Не е потребно за зрението, социализацията я няма никаква. Като дойдохме в България гледах да го ориентирам към шахмат, танци, карате. Неща, с които и в Украйна се занимаваше. Но и за децата обстановката е ексцентрична. Затова е нужно да имаме най-малко малко място, цветни стаи, с цел да се опознаят. Знаете ли, главно доброволците помогнаха да се установя в България. И тук се научих да получавам помощ. По принцип съм привикнала да върша всичко сама, със брачна половинка ми, даже аз съм пособия на хора ".
Ирина Кобоненц сподели, че бъдещите ѝ занимания с децата са опция и да има работа.
От център " Отворени порти за Украйна " оповестиха, че се обмисля вид бъдещите учители да получават заплата. Ирина не е сигурна дали ще остане в България, или ще се върне в Украйна. Именно към тази стъпка е ориентирана и втората част от концепцията на Андрей Николов. Освен така наречен кооперативи, той счита, че дълготрайната тактика е центърът да сътвори и учебно заведение, което да помогне за интеграцията на децата, чиито фамилии и след края на войната в Украйна ще останат в България.
Дали това ще се случи обаче, към този момент зависи освен от доброволците. А и от българската страна.
Репортаж на Добромир Видев в предаването " Хоризонт до обед " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ