Колко е часът, София?
Часовниците на един град са като часовниците в един дом. Стойността на сбирката отразява цената на стопаните. Качеството е, което трансформира сбирката в полезност с възходящ документален и естетически принос към историята и културното завещание.
София е измежду забележителните европейски столици, в които градските часовници красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични здания. Те не са от най-старите на континента - първият машинален часовник в България е от 1623 година на Сахат тепе в Пловдив, като строителството е почнало през 1500г. Оттогава неизброими естествени и обществени бедствия, войни и реконструкции на градската среда променяли образа на паметниците с циферблати, изменял се е усетът към архитектурните, технологическите и битовите мостри. Елитни и не толкоз влиятелни производители на часовници са се борили да завладяват възраждащия се българския пазар. Повечето от старинните часовници, които през днешния ден красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични здания в столицата са от началото на предишното столетие.Часовникът е идеалното бижу, превръщащо зданието в уникат.Защото положителният собственик освен натрупа полезности, той ги поддържа. Ние не желаеме в облите ниши на старинни капители да гнездят птички, или да бучат климатици. Не желаеме новите генерации да не познават часовника с машинален циферблат с римски числа и стрелки. Все едно да не знаят и за Рибния буквар, макар че имат електронни книги...
Да се издирят и документират градските часовници на столицата, да се реставрират и показват като културен маршрут, е част от настоящата тактика на Столична община. Това е план с растяща интелектуална и родолюбива стойност. В него вземат участие експерти от разнообразни области, обединени от обичта към своя град. Обич, овеществена с проект, работа, средства, и отдаденото време. Времето е едиственото, което имаме всички по равно.Градските часовници са превъзходен метод да погледнем обратно във времето посредством тяхната функционалност и форма. Те придават характерност на постройката, върху която стоят и я вършат освен красива, само че и потребна – идеалното бижу, превръщащо зданието в уникат. Старинните часовници към този момент са изместени от нови по тип, механизми и дизайн уреди. През втората половина на ХХ в. арабските числа на циферблатите им последователно заменят римските. През 60-те години на предишния век навлизат електронните часовници. За поддържането на единно време и сверяването им преди е употребена радиосинхронизация с излъчвател във Физическия факултет в София. Българският радиосинхрон не действа от дълго, само че през днешния ден, когато всеки има мобилен телефон и когато градът неудържимо и оживено пораства, модерните технологии и връзки постановат нов „ темп ” на времето и неговото премерване.
В поредицата „ Колко е часът, София? “ взаимно със Студио Фо ще ви разкажем за часовниците на нашата столица. „ Колко е часът, София? “ е издание на Студио Фо. Фотография – Гео Калев, текст – Момчил Лазаров. Архивните фотоси са предоставени от www.stara-sofia.com.
София е измежду забележителните европейски столици, в които градските часовници красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични здания. Те не са от най-старите на континента - първият машинален часовник в България е от 1623 година на Сахат тепе в Пловдив, като строителството е почнало през 1500г. Оттогава неизброими естествени и обществени бедствия, войни и реконструкции на градската среда променяли образа на паметниците с циферблати, изменял се е усетът към архитектурните, технологическите и битовите мостри. Елитни и не толкоз влиятелни производители на часовници са се борили да завладяват възраждащия се българския пазар. Повечето от старинните часовници, които през днешния ден красят фасади, покриви, кули и стени на емблематични здания в столицата са от началото на предишното столетие.Часовникът е идеалното бижу, превръщащо зданието в уникат.Защото положителният собственик освен натрупа полезности, той ги поддържа. Ние не желаеме в облите ниши на старинни капители да гнездят птички, или да бучат климатици. Не желаеме новите генерации да не познават часовника с машинален циферблат с римски числа и стрелки. Все едно да не знаят и за Рибния буквар, макар че имат електронни книги...
Да се издирят и документират градските часовници на столицата, да се реставрират и показват като културен маршрут, е част от настоящата тактика на Столична община. Това е план с растяща интелектуална и родолюбива стойност. В него вземат участие експерти от разнообразни области, обединени от обичта към своя град. Обич, овеществена с проект, работа, средства, и отдаденото време. Времето е едиственото, което имаме всички по равно.Градските часовници са превъзходен метод да погледнем обратно във времето посредством тяхната функционалност и форма. Те придават характерност на постройката, върху която стоят и я вършат освен красива, само че и потребна – идеалното бижу, превръщащо зданието в уникат. Старинните часовници към този момент са изместени от нови по тип, механизми и дизайн уреди. През втората половина на ХХ в. арабските числа на циферблатите им последователно заменят римските. През 60-те години на предишния век навлизат електронните часовници. За поддържането на единно време и сверяването им преди е употребена радиосинхронизация с излъчвател във Физическия факултет в София. Българският радиосинхрон не действа от дълго, само че през днешния ден, когато всеки има мобилен телефон и когато градът неудържимо и оживено пораства, модерните технологии и връзки постановат нов „ темп ” на времето и неговото премерване.
В поредицата „ Колко е часът, София? “ взаимно със Студио Фо ще ви разкажем за часовниците на нашата столица. „ Колко е часът, София? “ е издание на Студио Фо. Фотография – Гео Калев, текст – Момчил Лазаров. Архивните фотоси са предоставени от www.stara-sofia.com.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ