Смразяващата история на Чарлз Шмид, „Ловецът на плъхове от Тусон“
Чарлз Шмид е слаб, невисок и дръглив и постоянно носи фрапантен грим и платформи в обувките си, с цел да наподобява по-внушителен, в сравнение с е в реалност. Шмид също по този начин има податливост да примамва млади девойки и да ги убива.
Смразяващото му въздействие над тийнейджърките в родния му град му донася прякора „ Ловецът на плъхове от Тусон “. Но въпрки че прякорът му идва от воин на детска брошура, неговите закононарушения са брутални, както и методът, по който в последна сметка ще си отиде.
Това е ужасяващата същинска история на серийния палач Чарлз Шмид.
Роден на 8 юли 1942 година от неомъжена майка, Чарлз Хауърд „ Смити “ Шмид бързо е предаден за осиновяване. Семейство Шмид – Чарлз и Катрин, които имат и ръководят старешки дом в региона на Тусон, Аризона – го осиновяват единствено ден откакто се ражда.
Но той надалеч не води идилично детство: Шмид непрекъснато се кара с татко си, до момента в който осиновителите му в последна сметка не се развеждат, когато е на 4 години. По-късно той се пробва да се срещне с рождената си майка, само че тя го гони и му споделя в никакъв случай да не се връща.
Академичната му кариера е семпла, само че Чарлз се отличава в спорта. През 1960 година той стига с гимназиалния си тим до Държавното състезание по гимнастика. Той се състезава в две дисциплини на халки и печели първо място и в двете, а на успоредка е пети. По-късно Шмид написа какво го притегля в гимнастиката:
„ Нещото, което ме очарова в гимнастиката, беше, че ме плашеше. Ако се подхлъзна или падна, това може да е последният път, в който се занимавам със спорта. “
Но страхът не го увлича задоволително, тъй като той напуща тима в последната си година в гимназията. Скоро по-късно той е отхвърлен за кражба на принадлежности работилницата на учебното заведение си; в последна сметка той напуща и в никакъв случай не се връща.
Без вероятности, без работа и без тапия от гимназията, Чарлз Шмид се реалокира в личната си квартира в парцела на майка си, като тя му дава и 300 $ месечно. В последна сметка неговия другар Пол Граф се реалокира при у тях, а двамата също се сприятели и с Джон Сондърс и Ричи Брунс.
Групата прекарва вечерите си на бул. Спийдуей, пиейки и закачайки девойки. Но Шмид надалеч не е хубав: невисок на растеж, той постоянно поставя в ботушите си парцали и разнообразни предмети, с цел да наподобява по-висок. Също по този начин рисува бенка на лицето си и боядисва косата си в черно, в опит да наподобява по-привлекателен – и по-конкретно да наподобява повече на своя кумир Елвис Пресли.
С това Шмид вярваше, че най-сетне съумява да притегли дами. Но тогава нещата се обърнаха към по-лошо.
Илюстрация от „ Хамелнският ловджия на плъхове “, немска национална приказка
Чарлз Шмид постоянно е желал да знае какво е да убиеш някого. И на 31 май 1964 година желанието му се сбъдва.
Той уговаря гаджето си Мери Френч и своя другар Джон Сондърс да убият 15-годишната Алийн Роу. Френч се пробва и съумява да убеди Роу да пристигна на „ двойна среща “ с нея и Шмид – тя да се срещне със Сондърс, до момента в който Френч се среща с Шмид.
Всички забъркани обаче знаят за смразяващия проект. Триото закарва Роу в пустинята, където мъжете я изнасилват и счупват черепа й с камък – от самото начало Френч чака в колата и слуша радиото. Когато действието е осъществено, те заравят тялото на място.
Чарлз Шмид в последна сметка споделя на Ричи Брунс за убийството – деяние, което по-късно ще се окаже решаващо за ориста му. Ужасяващото закононарушение на Шмид е „ социална загадка “ измежду приятелите му от гимназията в Тусон. „ Много хора знаеха, само че към този момент беше прекомерно късно. Разказването на тайната просто би било доста тежко за всички “, споделя негов другар.
Само година след изгубването на Роу, 17-годишната другарка на Шмид Гретхен Фриц – и по-малката й сестра Уенди – също изчезват. Както при първото си ликвидиране, Шмид не можа да устои да каже на други хора, тъй че споделя на Ричи Брунс за телата – и даже му сподели къде са.
В последна сметка Брунс стартира да се опасява, че Чарлз Шмид ще убие и личната си другарка, по тази причина бяга в Охайо в къщата на родителите си, където им споделя всичко, което знае за убийствата. По-късно той ще бъде основен очевидец на обвиняването, когато Шмид в последна сметка е задържан и съден за убийствата на трите девойки.
„ Бях очевидец по какъв начин той губи мозъка си “, написа Брунс в своята книга за убийствата. „ Например, един път взе котката си, върза тежка шнур за опашката й и стартира да я блъска в стената. “
Франсис Лий Бейли
Чарлз Шмид е съден за убийствата на Алийн Роу, Гретхен Фриц и Уенди Фриц. Франсис Лий Бейли – който е работил по случая с Бостънския удушвач, а по-късно ще стане прочут с работата си по правосъдния развой против О. Дж. Симпсън – е притеглен като съветник.
Шмид е приет за отговорен през 1966 година За убийството на Роу той получава от 50 години до пожизнен затвор; за двойното ликвидиране на сестрите Фриц той получава смъртна присъда. Когато висшият съд на Аризона анулира смъртното наказване, присъдата на Шмид е сменена с пожизнен затвор.
Но историята на Чарлз към момента живее в известната просвета. Бруталният случай въодушевява късия роман от 1966 година „ Къде отиваш, къде си бил? “ от Джойс Карол Оутс. През 1985 година излиза филмът „ Smooth Talk “ с Трейт Уилямс в ролята на Шмид. А режисьорският дебют на Роуз Макгоуън от 2014 година „ Dawn “ споделя историята на Шмид през очите на първата му жертва, Алийн Роу (която във кино лентата е преименувана на Даун (Зора)).
