Измамникът, който успява да продаде нещо, което никой не е виждал, не е чувал за него и дори не съществува
Чарлз Понци измисля по този начин наречената „ скица на Понци “ или пирамида, Майкъл Милкен продава подправени облигации, Ник Лисън е лъжливият брокер, който посредством търговията си провокира грандиозния срив на банката „ Барингс “, Бърни Мейдоф мами своите вложители по сходна на Понци скица, само че всички тези мъже наподобяват като цялостни дилетанти, когато ги съпоставим с Грегър Макгрегър – измамникът, който съумява да продаде нещо, което никой не е виждал, не е чувал за него и даже не съществува.
Грегър Макгрегър бил извънредно себелюбив мъж, който не върнал нито стотинка на своите вложители. Бърни Мейдоф и Чарлз Понци вземат парите на един вложител и връщат парите на различен, само че Макгрегър запазил всички пари за себе си. Освен това самичък си прибавил купата „ сър “ и се оповестил за принц на Пояис ( Poyais), показвайки извънредно високото си самочувствие и егоизъм.
Едно е да убедиш вложителите да дадат парите си за нещо, което не създава нищо, само че се изискват големи умения, с цел да убедиш същите тези мъже да влагат в страна, която не съществува. Но по какъв начин Макгрегър го е направил?
По време на Наполеоновите войни испанският надзор върху южноамериканските колонии отслабва и народите от колонизираните страни стартират да се борят за своята самостоятелност. Между 1809 и 1825 година всички южноамерикански страни печелят своята самостоятелност от Португалия и Испания. Те обаче имали потребност от пари. Повечето от страните в Южна Америка имат мини, от които се добивали злато и сребро, тъй че при започване на 1820-те години Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Перу и някои други страни издават облигации, подкрепени от новите им държавни управления. Това довежда до „ балони “ на Лондонската фондова борса през ранната половина на 1800-те години. В средата на тази капиталова фикс идея се появява Грегър Макгрегър, който продава облигации и всичко друго, за което се сетел на своята митична страна Пояис.
Грегър Макгрегър се включил към Кралския флот през 1803 година и се бил както във Венецуелската война за самостоятелност, по този начин и във Флорида през 1817 година. През 1820 година се завръща в Лондон и оповестява, че е бил провъзгласен за принц на княжество Пояис. Страната била ситуирана в Хондураския залив и му била „ предадена “ от крал Фридрих Август I. Страната разполагала с над 12 500 квадратни километра неизползваеми, богати земи, на които им липсвало само заселници, които да я развиват.
За да разпространява още повече идеята си, Макгрегър написа книгата „ Sketch of the Mosquito Shore ”, в която се разказват златните и сребърни мини, плодородната почва и другите големи запаси, с които Пояис разполагала. Освен това имало държавна работа, банка, войска, демократично държавно управление и локални поданици, които желали да работят за своите английски господари. За страдание най-плодородното нещо в цялата история за Пояис било въображението на Грегър Макгрегър.
Истината е, че крал Фридрих Август подписал документ за даване на земя на Макгрегър през 1820 година, откакто изпил няколко чаши уиски и ром. На мястото обаче имало единствено 4 разрушени здания и било заобиколено от необитаема джунгла без плодородни земи, златни или сребърни мини и всички други хубости, които Макгрегър разказва в книгата си. Очевидно за лъжец като него обстоятелствата били без значение.
След като хората прочели описанията на Пояис и всички нейни благосъстояния, вложителите почнали да се срещнат със самия принц на тази страна измежду лондонските кръгове на богатите и известните. Макгрегър почнал да продава земя на небогати и богати, а невероятните му истории звучали като привлекателна инвестиция. Той даже споделя за своята лична валута, която заселниците щели да имат опция да употребяват, щом дойдат в Пояис. До 1823 година Макгрегър към този момент бил мултимилионер.
Колкото и необикновено да звучи, на 10.09.1822 година един транспортен съд напуща лондонското пристанище и поема към Пояис със 70 души на борда, в това число лекари, юристи и банкери. На 22.01.1823 година различен транспортен съд от Шотладия се насочва към митичната страна с съвсем 200 души заселници. Когато идват в Пояис, заселниците, които рискували животите си, с цел да стигнат до там, откриват необитаема джунгла, в която имало повече тропически заболявания, в сравнение с злато и сребро. Оцеляват единствено 60 души, останалите умират.
Оцелелите се завръщат в Лондон през 1823 година, само че забавното е, че макар че историята на голямата машинация на Макгрегър е на първа страница във всички вестници, доста от излъганите не обвинили него. Един от заселниците, който губи двете си деца от тропически заболявания, разгласява книга, в която упреква своите съветници за подправената информация за Пояис. За Макгрегър това обаче нямало значение, защото той към този момент бил отпътувал за Франция.
Веднъж дошъл във Франция, Макгрегър траял с измамата си. Той написал Конституцията на република Пояис (вече не княжество) и се опитвал да продаде земя на французите. Когато евентуалните заселници подали молби до управляващите, в които пишело, че се насочат към страна, която не съществува, почнало следствие. Макгрегър е задържан на 7.12.1825 година. Водят се две каузи – през 1825 и 1826 година, при които Макгрегър е оневинен, а един от помощниците му бил наказан на 13 месеца затвор.
Завръщайки се в Лондон той написал още няколко конституции на Пояис и траял да се пробва да продаде земя. През 1839 година той се реалокира във Венецуела, където получава военна пенсия, поради присъединяване си във войната за самостоятелност. Умира на 4.12.1845 година.
