Евродепутатът Чарли Ваймерс пред „Труд“: Балканите имат голям потенциал за растеж
Чарли Андреас Ваймерс e роден на 12 ноември 1982 година Той е член на Европейския парламент от партията на Шведските демократи, част от Партията на Европейските консерватори и реформисти от 2019 година, написа " "
Ваймерс ще взе участие и във втората конференция „ Западни Балкани “, проведена от фондацията за европейска промяна New Direction, вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, и Международния републикански институт (IRI). Събитието ще се организира онлайн на 12 декември (събота) от 10 до 17 часа и можете да го наблюдавате на
Г-н Ваймерс, Вие сте един от участниците в конференцията “Западни Балкани”, проведена от евродепутата Ангел Джамбазки. Защо приехте поканата за присъединяване?
- Считам, че е значимо да разпространим посланията за независимост, отговорност, пазарна стопанска система и други консервативни полезности във всички елементи на Европа.
Г-н Ваймерс, историята на 20-ти век стартира и приключва на Балканите. Какво съгласно Вас е бъдещето на района?
- Балканите са граница сред Европа и Азия с доста богата история и стратегическо значение. Регионът има огромен капацитет за напредък и директни задгранични вложения, които са от изгода както за хората в района, по този начин и за Европа.
- Шведските демократи са по-малко въодушевени от по-нататъшното разширение на Европейски Съюз спрямо други европейски политически партии. Каква е главната причина за Вашия песимизъм?
- Вярваме, че Европейски Съюз не би трябвало да се уголемява в допълнение единствено поради разширението. Има доста неща, с които Европейски Съюз би трябвало да се оправи вътрешно и отговорите на тези въпроси не се крият в по-нататъшното разширение.
Вярваме, че Европейски Съюз би трябвало да обърне внимание на другите проблеми, пред които е изправен през днешния ден и това е нещо, за което доста жители на Съюза, в това число в Швеция, питат своите политици.
Освен това уроците от предишното също ни научиха, че от време на време страните се причисляват прекомерно рано. Би било по-добре да се съсредоточим върху задълбочено съдействие и ангажираност преди самото приемане.
- Какво мислите за засиления ангажимент на Европейски Съюз със Западните Балкани през последните 5 години?
- Считам, че това е доста значимо и с неспокойствие чакам да продължим съдействието в доста области, като разглеждане на проблеми със сигурността, енергетиката и противодействието на екстремизма. Освен това считам, че е значимо външни участници, като Китай и Русия, да не се откриват и да не се намесват в нашите райони, защото това би нанесло нездравословни и за двете страни.
- Как виждате вероятните резултати от новата методология за разширение? Вярвате ли, че може да в профил минусите на съществуващия развой?
- Тъй като доста имам вяра в запазването на суверенитета на държавите-членки, аз в действителност виждам новата методология за разширение като възстановяване на избрани аспекти, изключително предоставяйки на държавите-членки на Европейски Съюз повече пълномощия за прекъсване или за превръщане процеса на приемане.
Нека също по този начин бъдем ясни, че новата методология за разширение значително е козметична и служи като „ излаз “ от задънена улица за Европейски Съюз и изключително за френския президент Макрон. Новата методология разреши на президента Макрон да даде зелена светлина на развой, който преди този момент е блокирал.
- Много хора в Брюксел приказват за „ отмалялост “ от разширението. Това значи, че понастоящем присъединението към Европейски Съюз е по-трудно, в сравнение с преди 10 години, тъй като Съюзът подвигна летвата, когато става въпрос за използване на промени. Реалистично ли е да чакаме, че някоя от страните от Западните Балкани в реалност имат късмет да станат част от Европейски Съюз в обозримо бъдеще?
- Европейски Съюз отпреди 10 години е доста друг от Европейски Съюз през днешния ден. След рухването на комунизма в Централна и Източна Европа имаше огромен оптимизъм измежду доста от водачите в Северна и Западна Европа, които желаеха тези страни да се причислят към Европейски Съюз и всички ние да станем едно огромно семейство.
Оптимизмът направи по-скоро път за идеологически метод, а не за реалистичния, който би посочил многото разлики сред нашите страни.
Опитът от приемането на голям брой по-малко стопански процъфтяващи страни стана доста сензитивен за гласоподавателите от Северна и Западна Европа. Появи се въпросът за какво толкоз доста от налозите им би трябвало да отидат в чужбина, с цел да оказват помощ на тези страни, до момента в който в тяхната страна има доста неща, които се нуждаят от финансиране и икономическа поддръжка.
Освен това, с отварянето на границите сред по-старите и по-новите държави-членки, гласоподавателите в Швеция и други страни от Северозападна Европа, да вземем за пример, усетиха съществено някои от негативните резултати. Конкуренцията с по-евтина работна ръка стана проблем, породиха и проблеми с крадливи банди и просяци.
Вярваме, че е значимо актуалните държави-членки на Европейски Съюз да подредят къщата си и да се уверят, че Европейски Съюз действа добре, преди да се обмисля стартирането на нови страни към присъединение.
Ние поддържаме по-тясното ангажиране и съдействие, само че замяната на Англия със Северна Македония и Албания за множеството шведи е неприятна договорка. Затова считаме, че е рационално Европейски Съюз да вдигне летвата, що се отнася до политиката на разширение.
- Справедливо ли е да се обобщават всичките 6 страни от Западните Балкани и да се третират като едно, защото проблемите във всяка една от тях са доста разнообразни? Какви са терзанията Ви по отношение на европейската интеграция на сегашните „ любимци “ - Република Северна Македония и Република Албания?
- Разбира се, не трябва да обобщаваме и да се отнасяме към шестте страни от този район, като че ли те са едни и същи. Трябва да оценяваме всяка страна такава каквато е и да я признаваме с нейната неповторима история и просвета.
Моята угриженост както за Република Северна Македония, по този начин и за Република Албания, възприемани от мнозина като „ водещи “, е, че те се разграничават прекалено много стопански и културно от актуалните към този миг държави-членки.
- Как оценявате въздействието на трети страни и районни сили в Югоизточна Европа?
- Китай несъмнено работи за определяне на въздействие на Балканите. Както знаем доста добре от други образци, китайските вложения постоянно имат цена. Китай не влага от благосклонност, а тъй като има скрити претекстове. Китайските вложения постоянно идват с добавена стойност. Фактът, че те постоянно имат противоположни ползи и се стремят да разширят своето въздействие, да вземем за пример посредством европейска стратегическа инфраструктура, е стеснителен.
Например Европейски Съюз финансира 85% от построяването на солиден мост, свързващ Дубровник с останалата част на Хърватия. Но мостът е издигнат от китайска корпорация, обвързвана с страната. Това е един от методите да спечелите социална поддръжка, да се радвате на локалните политици и да разширите въздействието си.
- Вие сте член на делегацията на Европейския парламент за връзки с Ирак. Като подобен е елементарно да се допусна, че имате интерес към политиката на Близкия изток. Балканите са в средата сред Западна Европа и Близкия изток. Какво съгласно Вас е стратегическото значение на Западните Балкани, които са ситуирани покрай региони на спор?
- Видяхме, че когато избухват спорове в региони от Близкия изток, всеобщите придвижвания на хора, бягащи от насилието, са за да преминат през Западните Балкани, с цел да стигнат до Европа. Това слага Вашия район на първа линия. Нещо повече, видяхме също доста зловредно въздействие от близкоизточните терористи и екстремистки групи, които се стремят да се утвърдят в Западните Балкани, с цел да осъществят техните насилствени и екстремистки хрумвания.
Не се лимитират единствено до групи, само че също по този начин и до страни като Катар, Иран и Турция, защото те се стремят да разширят своето въздействие в района посредством създаване и финансиране на джамии, които от своя страна популяризират екстремистка идеология. Следователно би трябвало да работим дружно, да се противопоставим на тези зловредни въздействия и да осигурим сигурността и стабилността на двата ни района.
Когато спорът в Близкия изток се взриви и стартира всеобщото придвижване на хора, Западните Балкани постоянно ще бъдат на предната линия сред Европа и режима на Ердоган в Турция. Следователно границата с Балканите би трябвало да бъде предпазена.
Трябва да изградим стена и да обезопасим границата си, тъй че тази политика на успокояване и заплащания към Турция да завърши дефинитивно.
Ваймерс ще взе участие и във втората конференция „ Западни Балкани “, проведена от фондацията за европейска промяна New Direction, вицепрезидент на която е членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, и Международния републикански институт (IRI). Събитието ще се организира онлайн на 12 декември (събота) от 10 до 17 часа и можете да го наблюдавате на
Г-н Ваймерс, Вие сте един от участниците в конференцията “Западни Балкани”, проведена от евродепутата Ангел Джамбазки. Защо приехте поканата за присъединяване?
- Считам, че е значимо да разпространим посланията за независимост, отговорност, пазарна стопанска система и други консервативни полезности във всички елементи на Европа.
Г-н Ваймерс, историята на 20-ти век стартира и приключва на Балканите. Какво съгласно Вас е бъдещето на района?
- Балканите са граница сред Европа и Азия с доста богата история и стратегическо значение. Регионът има огромен капацитет за напредък и директни задгранични вложения, които са от изгода както за хората в района, по този начин и за Европа.
- Шведските демократи са по-малко въодушевени от по-нататъшното разширение на Европейски Съюз спрямо други европейски политически партии. Каква е главната причина за Вашия песимизъм?
- Вярваме, че Европейски Съюз не би трябвало да се уголемява в допълнение единствено поради разширението. Има доста неща, с които Европейски Съюз би трябвало да се оправи вътрешно и отговорите на тези въпроси не се крият в по-нататъшното разширение.
Вярваме, че Европейски Съюз би трябвало да обърне внимание на другите проблеми, пред които е изправен през днешния ден и това е нещо, за което доста жители на Съюза, в това число в Швеция, питат своите политици.
Освен това уроците от предишното също ни научиха, че от време на време страните се причисляват прекомерно рано. Би било по-добре да се съсредоточим върху задълбочено съдействие и ангажираност преди самото приемане.
- Какво мислите за засиления ангажимент на Европейски Съюз със Западните Балкани през последните 5 години?
- Считам, че това е доста значимо и с неспокойствие чакам да продължим съдействието в доста области, като разглеждане на проблеми със сигурността, енергетиката и противодействието на екстремизма. Освен това считам, че е значимо външни участници, като Китай и Русия, да не се откриват и да не се намесват в нашите райони, защото това би нанесло нездравословни и за двете страни.
- Как виждате вероятните резултати от новата методология за разширение? Вярвате ли, че може да в профил минусите на съществуващия развой?
- Тъй като доста имам вяра в запазването на суверенитета на държавите-членки, аз в действителност виждам новата методология за разширение като възстановяване на избрани аспекти, изключително предоставяйки на държавите-членки на Европейски Съюз повече пълномощия за прекъсване или за превръщане процеса на приемане.
Нека също по този начин бъдем ясни, че новата методология за разширение значително е козметична и служи като „ излаз “ от задънена улица за Европейски Съюз и изключително за френския президент Макрон. Новата методология разреши на президента Макрон да даде зелена светлина на развой, който преди този момент е блокирал.
- Много хора в Брюксел приказват за „ отмалялост “ от разширението. Това значи, че понастоящем присъединението към Европейски Съюз е по-трудно, в сравнение с преди 10 години, тъй като Съюзът подвигна летвата, когато става въпрос за използване на промени. Реалистично ли е да чакаме, че някоя от страните от Западните Балкани в реалност имат късмет да станат част от Европейски Съюз в обозримо бъдеще?
- Европейски Съюз отпреди 10 години е доста друг от Европейски Съюз през днешния ден. След рухването на комунизма в Централна и Източна Европа имаше огромен оптимизъм измежду доста от водачите в Северна и Западна Европа, които желаеха тези страни да се причислят към Европейски Съюз и всички ние да станем едно огромно семейство.
Оптимизмът направи по-скоро път за идеологически метод, а не за реалистичния, който би посочил многото разлики сред нашите страни.
Опитът от приемането на голям брой по-малко стопански процъфтяващи страни стана доста сензитивен за гласоподавателите от Северна и Западна Европа. Появи се въпросът за какво толкоз доста от налозите им би трябвало да отидат в чужбина, с цел да оказват помощ на тези страни, до момента в който в тяхната страна има доста неща, които се нуждаят от финансиране и икономическа поддръжка.
Освен това, с отварянето на границите сред по-старите и по-новите държави-членки, гласоподавателите в Швеция и други страни от Северозападна Европа, да вземем за пример, усетиха съществено някои от негативните резултати. Конкуренцията с по-евтина работна ръка стана проблем, породиха и проблеми с крадливи банди и просяци.
Вярваме, че е значимо актуалните държави-членки на Европейски Съюз да подредят къщата си и да се уверят, че Европейски Съюз действа добре, преди да се обмисля стартирането на нови страни към присъединение.
Ние поддържаме по-тясното ангажиране и съдействие, само че замяната на Англия със Северна Македония и Албания за множеството шведи е неприятна договорка. Затова считаме, че е рационално Европейски Съюз да вдигне летвата, що се отнася до политиката на разширение.
- Справедливо ли е да се обобщават всичките 6 страни от Западните Балкани и да се третират като едно, защото проблемите във всяка една от тях са доста разнообразни? Какви са терзанията Ви по отношение на европейската интеграция на сегашните „ любимци “ - Република Северна Македония и Република Албания?
- Разбира се, не трябва да обобщаваме и да се отнасяме към шестте страни от този район, като че ли те са едни и същи. Трябва да оценяваме всяка страна такава каквато е и да я признаваме с нейната неповторима история и просвета.
Моята угриженост както за Република Северна Македония, по този начин и за Република Албания, възприемани от мнозина като „ водещи “, е, че те се разграничават прекалено много стопански и културно от актуалните към този миг държави-членки.
- Как оценявате въздействието на трети страни и районни сили в Югоизточна Европа?
- Китай несъмнено работи за определяне на въздействие на Балканите. Както знаем доста добре от други образци, китайските вложения постоянно имат цена. Китай не влага от благосклонност, а тъй като има скрити претекстове. Китайските вложения постоянно идват с добавена стойност. Фактът, че те постоянно имат противоположни ползи и се стремят да разширят своето въздействие, да вземем за пример посредством европейска стратегическа инфраструктура, е стеснителен.
Например Европейски Съюз финансира 85% от построяването на солиден мост, свързващ Дубровник с останалата част на Хърватия. Но мостът е издигнат от китайска корпорация, обвързвана с страната. Това е един от методите да спечелите социална поддръжка, да се радвате на локалните политици и да разширите въздействието си.
- Вие сте член на делегацията на Европейския парламент за връзки с Ирак. Като подобен е елементарно да се допусна, че имате интерес към политиката на Близкия изток. Балканите са в средата сред Западна Европа и Близкия изток. Какво съгласно Вас е стратегическото значение на Западните Балкани, които са ситуирани покрай региони на спор?
- Видяхме, че когато избухват спорове в региони от Близкия изток, всеобщите придвижвания на хора, бягащи от насилието, са за да преминат през Западните Балкани, с цел да стигнат до Европа. Това слага Вашия район на първа линия. Нещо повече, видяхме също доста зловредно въздействие от близкоизточните терористи и екстремистки групи, които се стремят да се утвърдят в Западните Балкани, с цел да осъществят техните насилствени и екстремистки хрумвания.
Не се лимитират единствено до групи, само че също по този начин и до страни като Катар, Иран и Турция, защото те се стремят да разширят своето въздействие в района посредством създаване и финансиране на джамии, които от своя страна популяризират екстремистка идеология. Следователно би трябвало да работим дружно, да се противопоставим на тези зловредни въздействия и да осигурим сигурността и стабилността на двата ни района.
Когато спорът в Близкия изток се взриви и стартира всеобщото придвижване на хора, Западните Балкани постоянно ще бъдат на предната линия сред Европа и режима на Ердоган в Турция. Следователно границата с Балканите би трябвало да бъде предпазена.
Трябва да изградим стена и да обезопасим границата си, тъй че тази политика на успокояване и заплащания към Турция да завърши дефинитивно.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ