Мокър сън с Бет Харт на игрище "Юнак"
Чакахме Бет Харт дълго. Тези, които я видяхме и чухме в НДК преди 3 години и 3 месеца — още оттогава, останалите — малко по-отскоро. Първо я чакахме през декември 2019-а, само че тя хвана някакъв вирус - преди другият вирус да удари тежко концертния и всевъзможен различен живот. Новият вирус я спря втория път, когато трябваше да пристигна на 20 септември предходната година и уредниците от BG Sound Stage отложиха шоуто ѝ за 20 юли 2021-ва.
Най-накрая през вчерашния ден сушата свърши, заваля и ураганът Бет удави игрище " Юнак " в страсти. Шоуто стартира с летящ старт с тежкия, мощен риф на Sinner`s Prayer - ария от репертоара на Рей Чарлс и албума с блус класики From The Cradle на Ерик Клептън, само че тук с надалеч по-твърдо звучене. Бет Харт я записва през 2011 година, с нея стартира взаимният им албум с Джо Бонамаса Don`t Explain
Преваляванията над София с спирания единствено направиха всичко още по-вълнуващо — по този начин е с съвсем всички концерти под дъжда, който като че ли има свойството да ускорява духовната непосредственост сред публиката и артистите. Снощи, малко след началото, Бет направи тази връзка и физическа, като слезе от сцената и до момента в който пееше, се разноски под дъжда, измежду публиката. На някои стисна ръцете, с други се прегърнаха, а с трети театралничи за селфи. Към края на концерта, повече от два часа по-късно, косата ѝ към този момент беше изсъхнала.
При предходното си посещение доскоро повече от 3 години Бет Харт изпя в НДК 18 песни, от които нощес повтори единствено 6 от изпълнените 22. Този път освен песните, само че и публиката беше по-голяма — новото място събира повече хора. И в този момент повече хора ще чакат идващото ѝ идване у нас. Ако пристигна през зимата, от BG Sound Stage ще би трябвало да търсят нещо по-голямо от зала 1 на НДК.
В текст за концерта на Бет през 2018 се бях съгласил с думите на Джо Бонамаса, че в нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнър. Сега Бет Харт към този момент е малко по-напред, въпреки и в никакъв случай да не съм слушал Джанис онлайн. Но ми се коства, че Бет Харт има повече нюх за драма и по-разнообразна в чисто вокал отношение от Тина, и към този момент има доста по-дълга кариера от Джанис.
Това, обаче, което си е единствено нейно и я прави незабавно разпознавама е фантастичният метод, по който съчетава в пеенето любовта си още от детството си към джаза, показан от певици като Били Холидей, блуса и рока, на моменти даже с хард (харт?) рока от този тип, който правеха „ Лед Зепелин “.
Като прибавим към тази упойваща, само че и взривоопасна примес, изключителната динамичност и вилнееща ѝ емоционалност, разбираме за какво, който е бил един път на неин концерт, желае отново, и пак… И всеки ред това си потегля благополучен, като след осъществен сън, даже е да е влажен от дъжда.
Най-накрая през вчерашния ден сушата свърши, заваля и ураганът Бет удави игрище " Юнак " в страсти. Шоуто стартира с летящ старт с тежкия, мощен риф на Sinner`s Prayer - ария от репертоара на Рей Чарлс и албума с блус класики From The Cradle на Ерик Клептън, само че тук с надалеч по-твърдо звучене. Бет Харт я записва през 2011 година, с нея стартира взаимният им албум с Джо Бонамаса Don`t Explain
Преваляванията над София с спирания единствено направиха всичко още по-вълнуващо — по този начин е с съвсем всички концерти под дъжда, който като че ли има свойството да ускорява духовната непосредственост сред публиката и артистите. Снощи, малко след началото, Бет направи тази връзка и физическа, като слезе от сцената и до момента в който пееше, се разноски под дъжда, измежду публиката. На някои стисна ръцете, с други се прегърнаха, а с трети театралничи за селфи. Към края на концерта, повече от два часа по-късно, косата ѝ към този момент беше изсъхнала.
При предходното си посещение доскоро повече от 3 години Бет Харт изпя в НДК 18 песни, от които нощес повтори единствено 6 от изпълнените 22. Този път освен песните, само че и публиката беше по-голяма — новото място събира повече хора. И в този момент повече хора ще чакат идващото ѝ идване у нас. Ако пристигна през зимата, от BG Sound Stage ще би трябвало да търсят нещо по-голямо от зала 1 на НДК.
В текст за концерта на Бет през 2018 се бях съгласил с думите на Джо Бонамаса, че в нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнър. Сега Бет Харт към този момент е малко по-напред, въпреки и в никакъв случай да не съм слушал Джанис онлайн. Но ми се коства, че Бет Харт има повече нюх за драма и по-разнообразна в чисто вокал отношение от Тина, и към този момент има доста по-дълга кариера от Джанис.
Това, обаче, което си е единствено нейно и я прави незабавно разпознавама е фантастичният метод, по който съчетава в пеенето любовта си още от детството си към джаза, показан от певици като Били Холидей, блуса и рока, на моменти даже с хард (харт?) рока от този тип, който правеха „ Лед Зепелин “.
Като прибавим към тази упойваща, само че и взривоопасна примес, изключителната динамичност и вилнееща ѝ емоционалност, разбираме за какво, който е бил един път на неин концерт, желае отново, и пак… И всеки ред това си потегля благополучен, като след осъществен сън, даже е да е влажен от дъжда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ