Чак такова чудо не е било! Още не стегнал куфарите

Чак такова знамение не е било! Още не стегнал куфарите на тръгване от властта, и Кирил Петков получи оферти за коалиция. Демократична България желае общи листи с Политическа партия, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян също желаят да са в тях, Бойко Борисов оферира следизборен съюз. Толкова мечтана младоженка в дясното пространство скоро не бяхме имали! Тече натискане и съюзяване, а не роене.

Мнозина възприемат сюжета като част от втръсналите мелодрами в дясно, единствено че не е по този начин. Случващото се е доста забавно, значимо и неповторимо. От подредбата на този пъзел зависи бъдещото ръководство на България, надлежно и отговорът на всички парливи въпроси -

ще се качи ли Борисов на белия кон,

хартиени или цифрови ще са администрацията и гласуването, каква ще е външната ориентировка на България... Нали никой не си фантазира, че те зависят от стопяващата се Българска социалистическа партия или изолираната " Възраждане "? Кипежът в дясно е моторът на процесите (защо то - друга тема). Затова е голяма отговорността на Петков (и Асен Василев) по какъв начин ще реагира. Още по-любопитно е, че всичко това е самостекла се обстановка, която може да се окаже без правилни решения. Но пък на финала публиката ще упреква: за какво не е подхванато деяние X, в случай че е сторено Y, или назад.

Формалните линии на сюжета все още са: Демократична България желае коалиция с Политическа партия, тъй като имат идентични хрумвания и привърженици; те в действителност са еднакви; общи са протестните биографии, ненапълно и персоналните (Петков е измежду учредителите на " Да, България " ); към заедността Демократична България причислява БОЕЦ, " Правосъдие за всеки " и други площадни герои;

камарила анализатори на Демократична България притискат ПП ,

че това е вярното историческо решение. Свободни електрони като Бабикян и Хаджигенов също считат, че остарялата протестна сила би трябвало да се обединени; с изключение на това те нямат срещу да станат депутати посредством общи листи, откакто настрана не могат. Политическа партия е не просто батко на цялата тази компания, само че и електорален терминатор по отношение на нея. ПП сподели, че ще намерения за офертите. Политическа партия не мисли, а на мига отряза ГЕРБ, откакто Борисов им предложи " 6 целта в името на България ". Борисов пакетира и Демократична България като участник в следизборната коалиция  - " да си направи там правосъдната промяна ". Демократична България отряза Борисов.

В целия този развой най-лесни, разбираеми и неизискващи разбор са държанието на ГЕРБ и отговорите към нея. Ясно е, че

чичко Борисов напира " младите " да го вземат  - 

това е единствената му, съвсем безнадеждна алтернатива за политическо бъдеще. Ясно е за какво го отрязаха. Факт е също, че мнозина желаят да се покатерят на гърба на Политическа партия. Всичко останало е тъмна Индия. Голямата цел на Политическа партия, Демократична България и сие е парламентарно болшинство без ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ще работят дружно в новото Народното събрание. Но дали депутатските им кресла ще бъдат повече, в случай че се обединят преди вота? Няма ли да намалеят, откакто не иде тирада за елементарна математика? А ако не се обединят и Демократична България вземе, че не влезе, ще се счупи ли всичко?

Как решенията ще се отразят на цялата фрагментирана среда? Спадът при Има Такъв Народ, да вземем за пример, би препълнен в обединено дясно? Или би се насочил единствено към Политическа партия (ако изобщо ще се насочва). Ето това са значимите въпроси, на които никой няма отговор сега.

От камбанарията на тези обединения се виждат мъгла, рискове и на места шансове: Задачата на Политическа партия е да завоюва изборите. Според социолозите може да го направи и сама. Индивидуален триумф подсигурява бъдещето на групировката, разтоварвайки я от бремето да носи отговорности за остарели и непознати грехове. Дава й опция да не е обвързана с предварителни сделки. Освен това за какво да дава

избираеми места на други хора?

Политическа партия към този момент даде обещание такива на отцепниците от Слави. Нима ще вреди по-напред  " зелени ", десебари или дабългаристи? Или пък хора от " Правосъдие за всеки ", което още веднъж е Демократична България в гражданска форма?... Клонът натежава, ще настанат обичайните разногласия, разколи, излагации... - в комплицираната обстановка всяка неточност е значима. От друга страна, Политическа партия е на кантар с ГЕРБ в социологията, независим триумф не е сигурен. Тя към момента не е и партия - може да се нуждае отново от непозната регистрация. И още нещо има - Политическа партия влезе в политиката като обединител, събирайки несъбираемите Демократична България, Българска социалистическа партия, ИТН; хората я харесаха, тъй като разчупи ступора при невъзможните властови конфигурации; тя бе " леви цели с десни ограничения ".... Обаче към този момент е зложелател на Има Такъв Народ, скара се с Румен Радев; единствено дясна е; ако откаже на Демократична България в този момент, ще излезе, че

Политическа партия към този момент не сплотява, а разделя - 

сходно на десетки остарели обединения от сегмента. Дали българите ще я харесват повече такава? Еуфорията от държанието на Политическа партия през последните месеци не е ли единствено балон в обществените мрежи? Отговорите предстоят, групировката върви по доста тъничък брод. Мъчи се да показва уникалност и съюз с жителите, като паралелно ще й трябват още веднъж компромисни партийни съюзи.

Конкретната задача на Демократична България е да влезе в Народното събрание. В вероятност тя има и една специфична - да резервира личното си битие. Абсолютно към този момент всеки е наясно, че Политическа партия дърпа от последователите на Демократична България. С атлантизъм, реформаторство и другите " жълтопаветни " репери, плюс с личностните черти на водещите фигури, те носят идентични обувки. Разликата е, че Политическа партия може да победи ГЕРБ, а Демократична България - не. За какво тогава общият им симпатизант

да гласоподава за Демократична България, а не за Политическа партия?

За да има причина, Христо Иванов и обединението би трябвало да изясняват, че съществуват отлики сред побратимите. Тоест да се конкурират с Политическа партия, да вадят грешките им. Би било непростимо, в случай че Демократична България предприеме такава офанзива. Тя ще бъде грозна и неефективна - въпреки всичко става дума за " братче ", компактно взело участие в играта до момента. Заради всичко това Демократична България нямаше различен избор, с изключение на да предложи коалиция. Ако срещне отвод обаче, ще би трябвало да се бори против ГЕРБ, Движение за права и свободи и... някак против Политическа партия. " Демократичният електорат "  е в еуфория от Петков и Василев, само че истината е, че те вършат ненужна Демократична България, убиват я. Всичко това е

залог за дясното изобщо

Коалиция с Политическа партия значи и друго - Демократична България да поеме негативите, които 8 месеца успешно отбягваше. Да стесни опциите за гласоподаване на хората, а и ред други проблеми. Другият вид обаче е да се бори за 4-те %. Не ги ли вземе, това значи и съвсем премахнати шансове за ръководство против ГЕРБ. Независимо по какъв начин ще се яви на вота, Демократична България започва маратон - дълъг, муден, комбиниран с вяра посредством опита си да реши мъчно решимото. 

Интересното за Бабикян и останалите от графата " и други " е, че не са поискали досега коалиция с довчерашната си съратничка Мая Манолова. На чии плещи ще опита и тя да кацне, не се знае. Всички се натискат за Петков и Василев, чийто напредък погуби различните упоритости за кариера. Просто се разчита на идентичен електорат, а убийствата посред обич са естествено разследване. Едва ли има отговорни, тъй като обстановката през последните 2 години е невъобразимо объркана от единствено себе си.

Може ли електоратът въпреки всичко да се усили? Да стане по този начин, че мощен избор да разшири позициите в Народното събрание на всестранните сили на " смяната "? Тази алтернатива е базова. Отговорът зависи от доста фактори, в това число изборната интензивност. Той може и да е позитивен, само че казусът е, че не съществува логичност, по която да се откри пътя до него. Нищо не може да бъде потвърдено занапред. Затова пък е несъмнено, че при обединяване и неуспех цяла България ще крещи:

" Как можахте, за какво?! "

При разцепление и неуспех, несъмнено, също: " Как можахте, за какво? ".

Сходна обстановка се разви и предходната есен. Бе подписано съглашение за следизборно съдействие. Най-вероятно в този момент Политическа партия ще отговори по същия метод. И в случай че в остарели времена в дясното пространство духът напускаше тялото, този път духът ще се устреми да трансформира България посредством доста тела. Кампанията ще е мъчна. А най-вероятната догадка по-нататък са още държавни управления на Румен Радев.