Петър Ганев: Спира ли държавата на 10 юни?
Бюджетният безпорядък продължава с цялостна мощ. Тази седмица договарянията за ново държавно управление зациклиха злокобно, бюджетна комисия в Народното събрание по този начин и не се захвана с импортирания план на държавния бюджет, а най-после водачът на най-голямата партия заплаши, че без държавно управление страната ще остане без бюджет и ще спре да действа.
В последния месец написахме голям брой публикации по какъв начин да бъде признат бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, стъпвайки на схващането, че в Народното събрание въпреки всичко хората са относително вменяеми. На фона на последните събития е редно да внесем малко изясненост какво и по какъв начин можем да чакаме във връзка с бюджета в сюжет на искрено зловредни ходове от партиите в националното заседание.
Датата 10 юни не е инцидентна, защото тогава изтичат трите месеца на деяние на удължителния закон. Напомняме, че срокът от три месеца тече единствено когато има настоящо Народно заседание и по тази причина датата на пръв взор наподобява малко случайна. Тук няма да спорим в кой тъкмо миг се конституира едно Народно заседание и стартира да тече въпросният период, като просто приемем, че крайната дата е в действителност 10 юни.
След тази дата удължителните разпореждания на бюджета не могат да се ползват без ново решение на Народното събрание. Чл. 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) доста ясно разписва процедурата, като в алинея 4 е казано, че " Народното събрание по предложение на Министерския съвет дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния ".
Казано по-просто, в случай че в Народното събрание не се заемат с приемането на бюджета през идната седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон, с цел да съблюдава наредбата на ЗПФ. На хартия би трябвало да е невероятно това да направи народен представител, самодейността е в Министерски съвет. Тук към този момент следва да разгледаме безумния сюжет, в който депутатите отхвърлят да гласоподават по сходно предложение и ни пращат в институционална бюджетна рецесия. Ако Народното събрание не одобри нов удължителен закон или решение по член 87 от ЗПФ, след 10 юни наредбите на бюджета не са в действие и надлежно централното държавно управление няма да може да прави заплащания и прехвърляния.
В случая не приказваме за " бюджет на нула " или " бюджет по инерция ", а просто за техническо блокиране на централното държавно управление. Важно е да уточним, че член 87 от ЗПФ разрешава на Министерски съвет " да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, стихотворец до началото на съответната бюджетна година ". С други думи страната няма да банкрутира и ще си прави заплащанията по държавния дълг. Всички други заплащания и прехвърляния от държавния бюджет обаче биха били блокирани. Здравната каса и Национален осигурителен институт ще могат да вършат частични заплащания, защото имат личен бюджет и доходи, само че те също зависят от прехвърлянията от страната и не могат да се оправят сами. Има даже вид, при който Надзорния съвет на Национален осигурителен институт да усили пенсиите по швейцарското предписание от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, само че просто да не могат да бъдат платени в цялостен размер.
Цялата тази картина наподобява съвсем невероятна, само че на хартия е допустима при недобросъвестно държание на партиите в Народното събрание. Ключов миг тук е, че блокирането на бюджета може доста елементарно да бъде преодоляно – Народното събрание може в границите на 1-2 дни да вземе нужното решение за удължение на бюджета. Това значи, че е допустимо картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, даже за наставление да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна рецесия. Ако прескочим 10 юни и блокираме бюджета, президентът сигурно няма да разпусне Народното събрание, до момента в който депутатите не одобряват най-малко едно от описаните решения, с които да разрешат естественото действие на фиска. Натискът върху Народното събрание да предприеме някакво деяние би бил голям и партиите ще бъдат принудени да отдръпват своя блъф.
Всичко това демонстрира, че картата с блокирания бюджет, в случай че бъде изиграна, ще е по-скоро игра на нерви и на прекачване на виновност (blame game), която даже може да трансферира 10 юни. Крайният резултат обаче неизбежно ще е ново удължение на бюджета. Технически това ще е решение, само че от фискална позиция ще останем в някакъв следващ краткотраен вид, без политики и явен небосвод пред бюджета. По-добрият вид е бюджетното болшинство, което към този момент се оформи сред двете най-големи обединения в Народното събрание, да не връща самодейността в президента и да гласоподава личен бюджет с невисок недостиг, което е изцяло постижимо в идващите три седмици.
Анализ на Петър Ганев за
В последния месец написахме голям брой публикации по какъв начин да бъде признат бюджет с недостиг под 3% от Брутният вътрешен продукт, стъпвайки на схващането, че в Народното събрание въпреки всичко хората са относително вменяеми. На фона на последните събития е редно да внесем малко изясненост какво и по какъв начин можем да чакаме във връзка с бюджета в сюжет на искрено зловредни ходове от партиите в националното заседание.
Датата 10 юни не е инцидентна, защото тогава изтичат трите месеца на деяние на удължителния закон. Напомняме, че срокът от три месеца тече единствено когато има настоящо Народно заседание и по тази причина датата на пръв взор наподобява малко случайна. Тук няма да спорим в кой тъкмо миг се конституира едно Народно заседание и стартира да тече въпросният период, като просто приемем, че крайната дата е в действителност 10 юни.
След тази дата удължителните разпореждания на бюджета не могат да се ползват без ново решение на Народното събрание. Чл. 87 от Закона за обществените финанси (ЗПФ) доста ясно разписва процедурата, като в алинея 4 е казано, че " Народното събрание по предложение на Министерския съвет дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния ".
Казано по-просто, в случай че в Народното събрание не се заемат с приемането на бюджета през идната седмица, министърът на финансите най-вероятно ще внесе нов удължителен закон, с цел да съблюдава наредбата на ЗПФ. На хартия би трябвало да е невероятно това да направи народен представител, самодейността е в Министерски съвет. Тук към този момент следва да разгледаме безумния сюжет, в който депутатите отхвърлят да гласоподават по сходно предложение и ни пращат в институционална бюджетна рецесия. Ако Народното събрание не одобри нов удължителен закон или решение по член 87 от ЗПФ, след 10 юни наредбите на бюджета не са в действие и надлежно централното държавно управление няма да може да прави заплащания и прехвърляния.
В случая не приказваме за " бюджет на нула " или " бюджет по инерция ", а просто за техническо блокиране на централното държавно управление. Важно е да уточним, че член 87 от ЗПФ разрешава на Министерски съвет " да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, стихотворец до началото на съответната бюджетна година ". С други думи страната няма да банкрутира и ще си прави заплащанията по държавния дълг. Всички други заплащания и прехвърляния от държавния бюджет обаче биха били блокирани. Здравната каса и Национален осигурителен институт ще могат да вършат частични заплащания, защото имат личен бюджет и доходи, само че те също зависят от прехвърлянията от страната и не могат да се оправят сами. Има даже вид, при който Надзорния съвет на Национален осигурителен институт да усили пенсиите по швейцарското предписание от 1 юли (чл. 100 от КСО), новите пенсии да се дължат, само че просто да не могат да бъдат платени в цялостен размер.
Цялата тази картина наподобява съвсем невероятна, само че на хартия е допустима при недобросъвестно държание на партиите в Народното събрание. Ключов миг тук е, че блокирането на бюджета може доста елементарно да бъде преодоляно – Народното събрание може в границите на 1-2 дни да вземе нужното решение за удължение на бюджета. Това значи, че е допустимо картата с блокирания бюджет да бъде играна до последно, даже за наставление да ни вкарат за няколко дни в институционална бюджетна рецесия. Ако прескочим 10 юни и блокираме бюджета, президентът сигурно няма да разпусне Народното събрание, до момента в който депутатите не одобряват най-малко едно от описаните решения, с които да разрешат естественото действие на фиска. Натискът върху Народното събрание да предприеме някакво деяние би бил голям и партиите ще бъдат принудени да отдръпват своя блъф.
Всичко това демонстрира, че картата с блокирания бюджет, в случай че бъде изиграна, ще е по-скоро игра на нерви и на прекачване на виновност (blame game), която даже може да трансферира 10 юни. Крайният резултат обаче неизбежно ще е ново удължение на бюджета. Технически това ще е решение, само че от фискална позиция ще останем в някакъв следващ краткотраен вид, без политики и явен небосвод пред бюджета. По-добрият вид е бюджетното болшинство, което към този момент се оформи сред двете най-големи обединения в Народното събрание, да не връща самодейността в президента и да гласоподава личен бюджет с невисок недостиг, което е изцяло постижимо в идващите три седмици.
Анализ на Петър Ганев за
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ