Правителството не успя да похарчи планирания бюджетен дефицит
Бюджетният недостиг в края на 2020 година се чака да бъде 3,6 милиарда лева. или 3,0 % от прогнозния Брутният вътрешен продукт, заяви финансовото министерство. Така хазната завършва годината с 1.6 милиарда лева по-нисък дефицит от плануваното превишение на разноските над приходите от 5.2 милиарда лева (4.4% от БВП) с втората актуализация на бюджета през есента.
Дефицитът бе натрупан главно в последния месец, откакто през цялата година бюджетът бе с излишък, а едвам през ноември излезе на нула. Само през декември държавното управление е похарчило повече от 7.2 милиарда лева
През септември страната емитира на външните пазари дълг за 5 милиарда лева Тогава държавното управление изясни, че в изискванията на COVID-пандемията и последвалата икономическа рецесия се нуждае от по-голям буфер. По това време плануваният недостиг в държавния бюджет бе 3.5 милиарда лева, по тази причина решението по-късно той да бъде поправен до 5.2 милиарда лева срещна мощни рецензии.
" Социално-икономическите ограничения за битка с пандемията и поддръжката на заетите на първа линия са формирали 2,8 милиарда лв. от недостига тази година. Останалите 0.8 милиарда са по линия на съфинансиране на COVID-мерки от европрограмите и фондовете на Европейски Съюз ", изясняват от финансовото министерство.
" Отчитайки тези запаси, мобилизирани в невижданата пандемична обстановка, може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без съществуване на пандемия е реализирано уравновесено бюджетно салдо, каквото бе заложено във импортирания от държавното управление и утвърден от Народното събрание първичен закон за държавния бюджет за 2020 година ", регистрират от ведомството.
Оттам прецизират, че по-ниският недостиг за 2020 г. ще разреши разполагаем във фискалния запас да остане ликвиден буфер, " който при актуалната висока степен на несигурност за бъдещото развиване на обстановката с пандемията в България и света дава отбрана против евентуални ликвидни опасности в кратковременен проект ".
Приходите в бюджета за 2020 година са преизпълнили годишните планове при множеството съществени налози, както и при осигурителните вноски. Освен това данъчните и осигурителните доходи отчитат 1.5% растеж по отношение на постъпленията през 2019 г.
След спада през второто тримесечие при постъпленията от Данък добавена стойност, последваха месеци на последователно възобновяване, като в годишен проект това закъснение бе преодоляно и приходите надвишават проекта за годината, изясняват от МФ. Данъчната основа за Данък добавена стойност от вътреобщностно придобиване регистрира растеж на годишна база, като размерът на дейно импортирания Данък добавена стойност се усилва по отношение на миналата година. Приходите от акцизи са близки до плануваните за годината. Постъпленията от налога върху приходите на гражданите бяха по-слабо наранени от отрицателните резултати от пандемията, като към края на годината даже се регистрира растеж по отношение на 2019 година Положителен резултат върху постъпленията от тези налози е оказала мярка за субсидирана претовареност „ 60/40 “, спомогнала на работодателите да задържат своите чиновници и служащи, показват от МФ. Постъпленията от корпоративни данъци също надвишавали тези за 2019 година
Основни параметри
Приходите, помощите и даренията за 2020 година се чака да бъдат в размер на 44,2 млрд. лева , при разчетен 43,5 милиарда лева. което е осъществяване 101,5 % по отношение на годишния план, като при данъчните доходи е 102,5 %. Съпоставени с 2019 г. приходите са с 0,1 милиарда лева повече. В частта на приходите по националния бюджет - без общините, постъпленията от налози се увеличават с 0,5 милиарда лева През идващия месец се чака МФ да показа по-подробна информация за постъпленията на обособените налози.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2020 г. са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния план. За съпоставяне разноските по КФП за 2019 година бяха в размер на 45,2 милиарда лв.. По-високите разноски през актуалната година са свързани главно със социално-икономически ограничения за минимизиране на резултатите от рецесията, в това число по размер „ 60/40 “, месечни добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, заплащания към земеделските стопани, както и по други одобрени мерки, показват от МФ. При съпоставката на финансовите разноски със същия интервал на миналата година обаче би трябвало да се има поради платените близо 2 милиарда лева за нов вид военен аероплан за българските Военновъздушни сили, напомнят от МФ.
Вноската на България в бюджета на Европейски Съюз през 2020 година е 1,3 милиарда лева , което е с 0,1 милиарда лева по-малко от плануваното в бюджета.
Дефицитът бе натрупан главно в последния месец, откакто през цялата година бюджетът бе с излишък, а едвам през ноември излезе на нула. Само през декември държавното управление е похарчило повече от 7.2 милиарда лева
През септември страната емитира на външните пазари дълг за 5 милиарда лева Тогава държавното управление изясни, че в изискванията на COVID-пандемията и последвалата икономическа рецесия се нуждае от по-голям буфер. По това време плануваният недостиг в държавния бюджет бе 3.5 милиарда лева, по тази причина решението по-късно той да бъде поправен до 5.2 милиарда лева срещна мощни рецензии.
" Социално-икономическите ограничения за битка с пандемията и поддръжката на заетите на първа линия са формирали 2,8 милиарда лв. от недостига тази година. Останалите 0.8 милиарда са по линия на съфинансиране на COVID-мерки от европрограмите и фондовете на Европейски Съюз ", изясняват от финансовото министерство.
" Отчитайки тези запаси, мобилизирани в невижданата пандемична обстановка, може да се каже, че е поддържана една добра фискална политика и без съществуване на пандемия е реализирано уравновесено бюджетно салдо, каквото бе заложено във импортирания от държавното управление и утвърден от Народното събрание първичен закон за държавния бюджет за 2020 година ", регистрират от ведомството.
Оттам прецизират, че по-ниският недостиг за 2020 г. ще разреши разполагаем във фискалния запас да остане ликвиден буфер, " който при актуалната висока степен на несигурност за бъдещото развиване на обстановката с пандемията в България и света дава отбрана против евентуални ликвидни опасности в кратковременен проект ".
Приходите в бюджета за 2020 година са преизпълнили годишните планове при множеството съществени налози, както и при осигурителните вноски. Освен това данъчните и осигурителните доходи отчитат 1.5% растеж по отношение на постъпленията през 2019 г.
След спада през второто тримесечие при постъпленията от Данък добавена стойност, последваха месеци на последователно възобновяване, като в годишен проект това закъснение бе преодоляно и приходите надвишават проекта за годината, изясняват от МФ. Данъчната основа за Данък добавена стойност от вътреобщностно придобиване регистрира растеж на годишна база, като размерът на дейно импортирания Данък добавена стойност се усилва по отношение на миналата година. Приходите от акцизи са близки до плануваните за годината. Постъпленията от налога върху приходите на гражданите бяха по-слабо наранени от отрицателните резултати от пандемията, като към края на годината даже се регистрира растеж по отношение на 2019 година Положителен резултат върху постъпленията от тези налози е оказала мярка за субсидирана претовареност „ 60/40 “, спомогнала на работодателите да задържат своите чиновници и служащи, показват от МФ. Постъпленията от корпоративни данъци също надвишавали тези за 2019 година
Основни параметри
Приходите, помощите и даренията за 2020 година се чака да бъдат в размер на 44,2 млрд. лева , при разчетен 43,5 милиарда лева. което е осъществяване 101,5 % по отношение на годишния план, като при данъчните доходи е 102,5 %. Съпоставени с 2019 г. приходите са с 0,1 милиарда лева повече. В частта на приходите по националния бюджет - без общините, постъпленията от налози се увеличават с 0,5 милиарда лева През идващия месец се чака МФ да показа по-подробна информация за постъпленията на обособените налози.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за 2020 г. са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния план. За съпоставяне разноските по КФП за 2019 година бяха в размер на 45,2 милиарда лв.. По-високите разноски през актуалната година са свързани главно със социално-икономически ограничения за минимизиране на резултатите от рецесията, в това число по размер „ 60/40 “, месечни добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери за месеците от август до декември, заплащания към земеделските стопани, както и по други одобрени мерки, показват от МФ. При съпоставката на финансовите разноски със същия интервал на миналата година обаче би трябвало да се има поради платените близо 2 милиарда лева за нов вид военен аероплан за българските Военновъздушни сили, напомнят от МФ.
Вноската на България в бюджета на Европейски Съюз през 2020 година е 1,3 милиарда лева , което е с 0,1 милиарда лева по-малко от плануваното в бюджета.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ