Опит за бюджетен разгул
Бюджет за 2022 година няма. След избора на постоянно държавно управление към този момент и план за бюджет няма.
Но подобен имаше. Той трябваше да бъде импортиран в Народното събрание на 17 декември. Обеща ни го служебният Финансист № 1 Валери Белчев. Но постоянното държавно управление го изпревари.
Бюджетът " Белчев " провокира „ легален ” смях.
Въпреки че не това бе задачата. А да се потърсят разумните претекстове на този раздут бюджет и евентуалната му връзка със идващия, който се чака постоянното държавно управление да внесе за разискване от Народното събрание през януари.
След като тотално се обърка за упования размер на минималната пенсия през 2022 година, Белчев сгреши и прогнозата си за недостига както за 2021 година, по този начин и за упования през 2022 година. Тази година няма да завърши нито с уравновесен бюджет, нито с остатък, както даде обещание Белчев преди седмици, а с недостиг от 3%, излиза наяве от проектобюджета на служебното държавно управление за 2022 година. Дефицитът няма да бъде в границите на 2.9%, както съобщи Белчев преди седмица, а ще е 5.1%, написа в проектобюджета, оповестен от МФ.
Почти единствената прогноза на Белчев от предходната седмица, която се удостоверява в оповестения от МФ проектобюджет за 2022 година, е за обществения дълг. Преди седмица той съобщи, че таванът за новопоетия дълг следващата година ще е 10-12 милиарда лева, като в проектозакона се предвиждаше 10.2 милиарда лева нов дълг през 2022 година.
Известна истина е, че в България бюджетарите се броят на пръстите на едната ръка. Това не попречи на хора, които са се отъркали в бюджетни процедури, да „ разгромят ” Белчев.
Какво се крие зад този ламтеж за пари, зад опита за обосноваване на бъдещо бюджетно благоденствие?
Има поне
три стоманени претекста за сходно разсипничество,
разяснява особено за в. „ БАНКЕРЪ ” доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на Българска академия на науките. Той единствен се нае да потърси логиката в плана.
„ Първият претекст е в упованието за по-слабо търсене на ДЦК и по-затрудненият им пласмент през идната година ”, сподели Сарийски. Резултатите от извършения аукцион в края на октомври посочили, че против препоръчани ДЦК за 500 млн. лева са подадени поръчки единствено за 518 млн. лв.. Това значи коефициент на покритие непосредствен до 1, по тъкмо 1.04%. А при летните аукциони този индикатор беше двойно по-голям - непосредствен до 2 %.
„ Говорим за понижаване на търсенето на вътрешен дълг. Което пък значи, че в случай че на държавното управление му потрябват средства следващата година обезпечаването им на вътрешния пазар няма да е елементарно ”, сподели Сарийски.
Независимо от това, че в банките има свръхликвидност, те не се редят на опашки по аукционите. Причина за това са упованията за корекции на лихвените нива нагоре. Така че, когато се качат лихвите, те ще би трябвало да начисляват негативни преоценки, което е в прорез с техния интерес. Остава да се надяваме единствено на обстоятелството, че това което е мъчно за един министър може да е елементарно за различен.
На второ място
Министерството на финансите се опасява
от повишаването на дълготрайния коефициент на конвергенция. Става дума за това, че доходността на бенчмарковите бумаги се подвигна от 0.14% през лятото до 0.52% през октомври. Т.е. страната към този момент заплаща съвсем 5 пъти повече лихви спрямо лятото на тази година, изясни Сарийски.
Третата причина Финансите да се презастраховат е в
опасенията от мощна конкуренция на дълговите паза ри.
В средата на октомври Европейската комисия пласира 15-годишни облигации с коефициент на покритие 11 пъти. Това се дължи на големия интерес към „ зелените ” облигации. И е обяснимо, тъй като не е все едно за една скъпа книга да бъде обезпечена от една страна или поръчител да е целия Европейски съюз. Плюс това, Европейската централна банка дава сигнали, че ще направи всичко допустимо да поддържа пазара на тези облигации. Да прибавим и ясните сигнали, че банките ще бъдат подтиквани да купуват зелени бумаги. Това най-малко проличава от изявления на Кристин Лагард от последните седмици.
Сарийски счита, че последната записана цифра за външно финансиране от 10.2 милиарда лева се образува от сбора на близо 3 милиарда лева, нужни за погасяване на падежи по облигации и 7.2 милиарда лева, предопределени за финансиране на бюджетния недостиг, записан последно като 5.1%. Тук е дребната ловкост – дефицитът е изкуствено повишен, с цел да може да остане запас.
Мненията на финансистите бяха в диапазона от извънредно отричане изобщо да се внася „ длъжностен ” бюджет, до рецензии на погрешните догатки на Белчев.
Задокеански се възмути даже и някогашният финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ Симеон Дянков. „ Нещо съществено е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лв. (първо заяви 12, след това се поправи на 10). Имаме изплащания на настоящ дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е недостиг от 2.9 % от Брутният вътрешен продукт. Да приемем Брутният вътрешен продукт от 140 милиарда лв. (при 120 милиарда през 2020), което значи недостиг от 4.06 милиарда. Губят се сред 5 и 7 милиарда лв., немалка сума ", сподели Дянков.
В коментар, че
бюджетният недостиг може да надвиши 3%,
основателят на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев съобщи, че осъществяването на бюджета е положително и е съвсем несъмнено, че ще има остатък. Бюджетът за 2022 година се възнамерява в разнообразни посоки – под 3% до над 5 на 100.
„ Защо над 5% и за какво бюджетът не е уравновесен никой не може да каже. Няма потребност от толкоз огромен бюджетен недостиг, изключително поради данните за Брутният вътрешен продукт на България в подтекста на Европейски Съюз и еврозоната. В стопанската система има възстановителен развой, които върви обикновено, и би трябвало да се даде сигурност, на това което работи. Не може да се предвижда по какъв начин сходно нарастване на недостига ще се отрази върху влизането на България в еврозоната, минимум поради измененията, които настъпват във финансовите правила за дълга на страните, приели общата валута ", сподели още Станчев.
Междувременно, по време на договарянията за сформиране на държавно управление сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, стана ясно, че постоянното държавно управление най-вероятно ще заложи недостиг сред 3.5% и 4.5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година.
По последни прогнози на най-различни институции, фискалният недостиг през актуалната година се чака да е малко над 3.5% от Брутният вътрешен продукт. Европейската комисия предвижда 3.6%, Международният валутен фонд пресметна 3.7 на 100. Самото служебно държавно управление през октомври говореше за числа, които възлизат на към 3.9% от Брутният вътрешен продукт.
Какви са тези допускания за 2022 година, които основават предстояща нужда от по-голям недостиг и надлежно -
по-голямо покачване на държавния дълг,
в сравнение с през 2021 година? Нека погледнем каква е макроикономическата вероятност. През актуалната година се чака растежа на Брутният вътрешен продукт да възлезе сред 3-4% на годишна база, а през идната да се форсира до 4-5 %. Стига прогнозите за 2022 година да са даже почти точни и да имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 4.1% през 2022 година, това ще е най-високият напредък от 2008 година насам.
Любомир Дацов от Фискалния съвет също изрази мнение, че бюджетът за 2022 г би трябвало да е уравновесен. Официалната рекомендация на самия Фискален съвет е Бюджет` 2022 да има недостиг, който е най-много 3% от Брутният вътрешен продукт. Европейската комисия да вземем за пример предвижда 2.8% недостиг през 2022, МВФ предвижда 3.0 %.
Защо беше изработен този план за бюджет?
Като сигнална ракета за новите бюджетни създатели, които ще следват философията му доста по-лесно след като публичното мнение към този момент го одобри?
Или като краен вид на популизма, който ще бъде поорязан, с цел да може да се подсигурява летящия старт на новото държавно управление?
А може би, нито едно от двете...
Но подобен имаше. Той трябваше да бъде импортиран в Народното събрание на 17 декември. Обеща ни го служебният Финансист № 1 Валери Белчев. Но постоянното държавно управление го изпревари.
Бюджетът " Белчев " провокира „ легален ” смях.
Въпреки че не това бе задачата. А да се потърсят разумните претекстове на този раздут бюджет и евентуалната му връзка със идващия, който се чака постоянното държавно управление да внесе за разискване от Народното събрание през януари.
След като тотално се обърка за упования размер на минималната пенсия през 2022 година, Белчев сгреши и прогнозата си за недостига както за 2021 година, по този начин и за упования през 2022 година. Тази година няма да завърши нито с уравновесен бюджет, нито с остатък, както даде обещание Белчев преди седмици, а с недостиг от 3%, излиза наяве от проектобюджета на служебното държавно управление за 2022 година. Дефицитът няма да бъде в границите на 2.9%, както съобщи Белчев преди седмица, а ще е 5.1%, написа в проектобюджета, оповестен от МФ.
Почти единствената прогноза на Белчев от предходната седмица, която се удостоверява в оповестения от МФ проектобюджет за 2022 година, е за обществения дълг. Преди седмица той съобщи, че таванът за новопоетия дълг следващата година ще е 10-12 милиарда лева, като в проектозакона се предвиждаше 10.2 милиарда лева нов дълг през 2022 година.
Известна истина е, че в България бюджетарите се броят на пръстите на едната ръка. Това не попречи на хора, които са се отъркали в бюджетни процедури, да „ разгромят ” Белчев.
Какво се крие зад този ламтеж за пари, зад опита за обосноваване на бъдещо бюджетно благоденствие?
Има поне
три стоманени претекста за сходно разсипничество,
разяснява особено за в. „ БАНКЕРЪ ” доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на Българска академия на науките. Той единствен се нае да потърси логиката в плана.
„ Първият претекст е в упованието за по-слабо търсене на ДЦК и по-затрудненият им пласмент през идната година ”, сподели Сарийски. Резултатите от извършения аукцион в края на октомври посочили, че против препоръчани ДЦК за 500 млн. лева са подадени поръчки единствено за 518 млн. лв.. Това значи коефициент на покритие непосредствен до 1, по тъкмо 1.04%. А при летните аукциони този индикатор беше двойно по-голям - непосредствен до 2 %.
„ Говорим за понижаване на търсенето на вътрешен дълг. Което пък значи, че в случай че на държавното управление му потрябват средства следващата година обезпечаването им на вътрешния пазар няма да е елементарно ”, сподели Сарийски.
Независимо от това, че в банките има свръхликвидност, те не се редят на опашки по аукционите. Причина за това са упованията за корекции на лихвените нива нагоре. Така че, когато се качат лихвите, те ще би трябвало да начисляват негативни преоценки, което е в прорез с техния интерес. Остава да се надяваме единствено на обстоятелството, че това което е мъчно за един министър може да е елементарно за различен.
На второ място
Министерството на финансите се опасява
от повишаването на дълготрайния коефициент на конвергенция. Става дума за това, че доходността на бенчмарковите бумаги се подвигна от 0.14% през лятото до 0.52% през октомври. Т.е. страната към този момент заплаща съвсем 5 пъти повече лихви спрямо лятото на тази година, изясни Сарийски.
Третата причина Финансите да се презастраховат е в
опасенията от мощна конкуренция на дълговите паза ри.
В средата на октомври Европейската комисия пласира 15-годишни облигации с коефициент на покритие 11 пъти. Това се дължи на големия интерес към „ зелените ” облигации. И е обяснимо, тъй като не е все едно за една скъпа книга да бъде обезпечена от една страна или поръчител да е целия Европейски съюз. Плюс това, Европейската централна банка дава сигнали, че ще направи всичко допустимо да поддържа пазара на тези облигации. Да прибавим и ясните сигнали, че банките ще бъдат подтиквани да купуват зелени бумаги. Това най-малко проличава от изявления на Кристин Лагард от последните седмици.
Сарийски счита, че последната записана цифра за външно финансиране от 10.2 милиарда лева се образува от сбора на близо 3 милиарда лева, нужни за погасяване на падежи по облигации и 7.2 милиарда лева, предопределени за финансиране на бюджетния недостиг, записан последно като 5.1%. Тук е дребната ловкост – дефицитът е изкуствено повишен, с цел да може да остане запас.
Мненията на финансистите бяха в диапазона от извънредно отричане изобщо да се внася „ длъжностен ” бюджет, до рецензии на погрешните догатки на Белчев.
Задокеански се възмути даже и някогашният финансов министър в първото държавно управление на ГЕРБ Симеон Дянков. „ Нещо съществено е сбъркано в сметката на служебния министър за Бюджет 2022. Той залага дълг от 10-12 милиарда лв. (първо заяви 12, след това се поправи на 10). Имаме изплащания на настоящ дълг от 2.8 милиарда през 2022. Заложен е недостиг от 2.9 % от Брутният вътрешен продукт. Да приемем Брутният вътрешен продукт от 140 милиарда лв. (при 120 милиарда през 2020), което значи недостиг от 4.06 милиарда. Губят се сред 5 и 7 милиарда лв., немалка сума ", сподели Дянков.
В коментар, че
бюджетният недостиг може да надвиши 3%,
основателят на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев съобщи, че осъществяването на бюджета е положително и е съвсем несъмнено, че ще има остатък. Бюджетът за 2022 година се възнамерява в разнообразни посоки – под 3% до над 5 на 100.
„ Защо над 5% и за какво бюджетът не е уравновесен никой не може да каже. Няма потребност от толкоз огромен бюджетен недостиг, изключително поради данните за Брутният вътрешен продукт на България в подтекста на Европейски Съюз и еврозоната. В стопанската система има възстановителен развой, които върви обикновено, и би трябвало да се даде сигурност, на това което работи. Не може да се предвижда по какъв начин сходно нарастване на недостига ще се отрази върху влизането на България в еврозоната, минимум поради измененията, които настъпват във финансовите правила за дълга на страните, приели общата валута ", сподели още Станчев.
Междувременно, по време на договарянията за сформиране на държавно управление сред Политическа партия, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и Демократична България, стана ясно, че постоянното държавно управление най-вероятно ще заложи недостиг сред 3.5% и 4.5% от Брутният вътрешен продукт за 2022 година.
По последни прогнози на най-различни институции, фискалният недостиг през актуалната година се чака да е малко над 3.5% от Брутният вътрешен продукт. Европейската комисия предвижда 3.6%, Международният валутен фонд пресметна 3.7 на 100. Самото служебно държавно управление през октомври говореше за числа, които възлизат на към 3.9% от Брутният вътрешен продукт.
Какви са тези допускания за 2022 година, които основават предстояща нужда от по-голям недостиг и надлежно -
по-голямо покачване на държавния дълг,
в сравнение с през 2021 година? Нека погледнем каква е макроикономическата вероятност. През актуалната година се чака растежа на Брутният вътрешен продукт да възлезе сред 3-4% на годишна база, а през идната да се форсира до 4-5 %. Стига прогнозите за 2022 година да са даже почти точни и да имаме растеж на Брутният вътрешен продукт над 4.1% през 2022 година, това ще е най-високият напредък от 2008 година насам.
Любомир Дацов от Фискалния съвет също изрази мнение, че бюджетът за 2022 г би трябвало да е уравновесен. Официалната рекомендация на самия Фискален съвет е Бюджет` 2022 да има недостиг, който е най-много 3% от Брутният вътрешен продукт. Европейската комисия да вземем за пример предвижда 2.8% недостиг през 2022, МВФ предвижда 3.0 %.
Защо беше изработен този план за бюджет?
Като сигнална ракета за новите бюджетни създатели, които ще следват философията му доста по-лесно след като публичното мнение към този момент го одобри?
Или като краен вид на популизма, който ще бъде поорязан, с цел да може да се подсигурява летящия старт на новото държавно управление?
А може би, нито едно от двете...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ