България взе най-скъпия си заем за последното десетилетие
Бюджет 2022 Бюджет и финансиСлужебното държавно управление взе безценен заем за 200 млн. лева.Бюджет и финансиБългария се съгласи на по-малък еврозаем по програмата SURE
В понеделник България взе най-скъпия си заем от най-малко едно десетилетие, което е красноречиво доказателство за стягането на изискванията на дълговия пазара на дълг. Само за месец на държавното управление му стана фрапантно по-скъпо да взима пари назаем на вътрешния пазар, доминиран от българските банки. За съпоставяне, на 20 септември доходността по 3.5-годишните ДЦК беше 3%.
Финансирането с изключение на скъпо, стартира да става и все ппо-трудно за финансовото министерство, ръководено от служебния министър Росица Велкова. За трети път в границите на един месец тя не съумя да вземе целия плануван дълг. Централната банка, която провежда аукциона в понеделник, разгласи предходната седмица търг за 5.5-годишни държавни скъпи бумаги за 200 млн. лева В понеделник обаче финансовото министерство съумя да пласира единствено 180.5 млн. лева
Постигнатата рентабилност достигna 5.65% и е най-високата най-малко от 2012 година насам. Архивът в уеб страницата на финансовото министерство демонстрира, че тогава е реализиран резултат от 5.35%.
Затруднените условия за вдишване на дълг са факт в изискванията на война в Украйна, повдигането на лихвите от Европейската централна банка и политическата рецесия в страната, която може да докара до зима под ръководството на длъжностен кабинет.
До присъединяване в аукциона бяха позволени поръчки със съвкупна номинална стойност 208.2 млн. лева, в това число несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 50 млн. лева Постигнатият коефициент на покритие е 1.04, който действително мери интереса към емисията и демонстрира, че той е измежду най-ниските за последното десетилетие.
Традиционно най-голямо количество ДЦК на аукциона получиха банките с дял от съвсем 60%, следвани от застрахователните сдружения – с към 30%, пенсионните фондове с 9.4% и други.
От началото на годината до момента България е поела нов дълг в общ размер на към 6.9 милиарда лева, като в това число влизат и 4.4 милиарда лева външен заем. В Закона за бюджета за 2022 година е заложен таван от 10.3 милиарда лева До началото на септември обаче бе стихотворец нов дълг от едвам 1.8 милиарда лева и скупчването на заеми от началото на септември насам в допълнение усложнява ситуацията на пазарите.
Правителството има потребност от заемните средства, с цел да финансира тазгодишния недостиг, плануван в закона за бюджета в размер на 6.2 милиарда лева, както и падежиращата еврова емисия при започване на идната година от 1.144 милиарда евро.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
В понеделник България взе най-скъпия си заем от най-малко едно десетилетие, което е красноречиво доказателство за стягането на изискванията на дълговия пазара на дълг. Само за месец на държавното управление му стана фрапантно по-скъпо да взима пари назаем на вътрешния пазар, доминиран от българските банки. За съпоставяне, на 20 септември доходността по 3.5-годишните ДЦК беше 3%.
Финансирането с изключение на скъпо, стартира да става и все ппо-трудно за финансовото министерство, ръководено от служебния министър Росица Велкова. За трети път в границите на един месец тя не съумя да вземе целия плануван дълг. Централната банка, която провежда аукциона в понеделник, разгласи предходната седмица търг за 5.5-годишни държавни скъпи бумаги за 200 млн. лева В понеделник обаче финансовото министерство съумя да пласира единствено 180.5 млн. лева
Постигнатата рентабилност достигna 5.65% и е най-високата най-малко от 2012 година насам. Архивът в уеб страницата на финансовото министерство демонстрира, че тогава е реализиран резултат от 5.35%.
Затруднените условия за вдишване на дълг са факт в изискванията на война в Украйна, повдигането на лихвите от Европейската централна банка и политическата рецесия в страната, която може да докара до зима под ръководството на длъжностен кабинет.
До присъединяване в аукциона бяха позволени поръчки със съвкупна номинална стойност 208.2 млн. лева, в това число несъстезателни поръчки със съвкупна номинална стойност 50 млн. лева Постигнатият коефициент на покритие е 1.04, който действително мери интереса към емисията и демонстрира, че той е измежду най-ниските за последното десетилетие.
Традиционно най-голямо количество ДЦК на аукциона получиха банките с дял от съвсем 60%, следвани от застрахователните сдружения – с към 30%, пенсионните фондове с 9.4% и други.
От началото на годината до момента България е поела нов дълг в общ размер на към 6.9 милиарда лева, като в това число влизат и 4.4 милиарда лева външен заем. В Закона за бюджета за 2022 година е заложен таван от 10.3 милиарда лева До началото на септември обаче бе стихотворец нов дълг от едвам 1.8 милиарда лева и скупчването на заеми от началото на септември насам в допълнение усложнява ситуацията на пазарите.
Правителството има потребност от заемните средства, с цел да финансира тазгодишния недостиг, плануван в закона за бюджета в размер на 6.2 милиарда лева, както и падежиращата еврова емисия при започване на идната година от 1.144 милиарда евро.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ