Василев и депутатите са завещали огромни дългове на България
Бюджет 2022 Бюджет и финансиЕврокомисията придвижи настояването на България за заем по SUREБюджет и финансиПравителството утвърди 445 млн. лева за земеделските стопани
Със заложените в актуализацията на бюджета нови политики, като повдигането на пенсиите, други обществени и финансови разноски, някогашният финансов министър Асен Василев и депутатите са завещали тежки финансови години за България. А ударното харчене на пари, които стопанската система не може да създаде, крие действителна заплаха България да не отговаря на критериите за влизането в еврозоната. Това е обобщението на служебния министър на финансите Росица Велкова, която показа кратко предварителна тригодишна средносрочна прогноза.
По нейни думи с включването на всички настоящи политики, без в допълнение повдигане на пенсиите и заплатите и с отпадането на отстъпката за горивата, следващата година дефицитът би достигнал внушителните 11.4 милиарда лева
Това съставлява 6.8% от брутния вътрешен артикул. При подобен недостиг дълговото финансиране би стигнало 15 милиарда лева за всяка от идващите три години. Поддържайки подобен недостиг, в случай че не се трансформират политиките, бихме стигнали до съответствие от 40% дълг/БВП “, разяснява Велкова.
В средносрочната бюджетна прогноза, направена от Асен Василев с бюджета за 2022 година, беше заложен планиран недостиг в размер на близо 5.1 милиарда лева.
Двуцифреният недостиг и слабият стопански растеж пък значи, че България ще наруши разпоредбите за конвергенция за влизането в еврозоната.
Ако не се подхващат дейности от страна на постоянното държавно управление за преструктуриране, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата за влизане в еврозоната през 2024 година “, акцентира Велкова.
Министърът посочи, че служебният кабинет ще показа базов бюджет, който демонстрира тези дефицити, само че ще направи и разнообразни сюжети и калкулации за идващия постоянен кабинет, който да може бързо да структурира плана на бюджета за 2023.
Тя акцентира, че единствено за последните три години пенсиите са скочили с към 90%, до момента в който приблизително осигурителните вноски – с под 50%, което товари държавния бюджет, защото пенсионната система би трябвало да бъде дофинансирана от ден на ден.
Велкова отхвърли да разяснява хипотезата, при която след изборите на 2 октомври няма образувано постоянно държавно управление.
Със съответствие от 40% дълг/БВП пък България би се качила до равнището на Чехия и Латвия и Литва. В момента страната е в топ 3 в Европейския съюз по най-нисък дълг с 23% дълг/БВП.
Иначе в показаната през днешния ден предварителна прогноза министърът залага 2.2% стопански напредък през 2023 година и закъснение на средногодишната инфлация до 5.8%.
Росица Велкова удостовери, че се чака до края на годината България да изтегли заеми както на вътрешния пазар посредством излъчвания на държавни скъпи бумаги, по този начин и на външния – с първата интернационална емисия за страната от две години насам. Идеята е това да се случи още през септември.
Няма запаси
По отношение на огромния остатък в бюджета от 1.6 милиарда лева към края на юли министърът изясни, че това не е нещо извънредно изключително в този миг – в последните години макар остатъците през лятото през декември постоянно се приключва с огромни дефицити. Така в действителност превишението на приходите над разноски „ не значи, че има свободни средства, с които могат да се вършат изключителни разноски “.
Все отново финансовото министерство търси разновидности за икономии и преструктуриране по другите министерства и разпоредители с бюджет.
Обемът, който може да бъде преструктуриран, е дребен “, посочи Велкова.
Средства от преструктуриране и икономии се търсят за финансиране на парламентарните избори на 2 октомври, консолидираното на украинските бежанци и други.
Очакванията са заложените финансови разноски от 8 милиарда лева да не бъдат напълно усвоени, като икономии евентуално ще има както при европейските средства, по този начин и по районното министерство, общини и така нататък
Актуализация на бюджета финансовото министерство смята, че е невъзможна, защото приходите едвам ще бъдат събрани и то с оптималните старания на двете приходни организации с нови управления – Агенция „ Митници “ и Националната организация за приходите.
Припомняме, че по време на гласуването на актуализацията на бюджета опозицията в Народното събрание усили предстоящите доходи в бюджета с над 700 млн. лева, а разноските – с 900 млн. лева
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Със заложените в актуализацията на бюджета нови политики, като повдигането на пенсиите, други обществени и финансови разноски, някогашният финансов министър Асен Василев и депутатите са завещали тежки финансови години за България. А ударното харчене на пари, които стопанската система не може да създаде, крие действителна заплаха България да не отговаря на критериите за влизането в еврозоната. Това е обобщението на служебния министър на финансите Росица Велкова, която показа кратко предварителна тригодишна средносрочна прогноза.
По нейни думи с включването на всички настоящи политики, без в допълнение повдигане на пенсиите и заплатите и с отпадането на отстъпката за горивата, следващата година дефицитът би достигнал внушителните 11.4 милиарда лева
Това съставлява 6.8% от брутния вътрешен артикул. При подобен недостиг дълговото финансиране би стигнало 15 милиарда лева за всяка от идващите три години. Поддържайки подобен недостиг, в случай че не се трансформират политиките, бихме стигнали до съответствие от 40% дълг/БВП “, разяснява Велкова.
В средносрочната бюджетна прогноза, направена от Асен Василев с бюджета за 2022 година, беше заложен планиран недостиг в размер на близо 5.1 милиарда лева.
Двуцифреният недостиг и слабият стопански растеж пък значи, че България ще наруши разпоредбите за конвергенция за влизането в еврозоната.
Ако не се подхващат дейности от страна на постоянното държавно управление за преструктуриране, доста елементарно бихме стигнали до процедура по свръхдефицит и ще се отдалечим от задачата за влизане в еврозоната през 2024 година “, акцентира Велкова.
Министърът посочи, че служебният кабинет ще показа базов бюджет, който демонстрира тези дефицити, само че ще направи и разнообразни сюжети и калкулации за идващия постоянен кабинет, който да може бързо да структурира плана на бюджета за 2023.
Тя акцентира, че единствено за последните три години пенсиите са скочили с към 90%, до момента в който приблизително осигурителните вноски – с под 50%, което товари държавния бюджет, защото пенсионната система би трябвало да бъде дофинансирана от ден на ден.
Велкова отхвърли да разяснява хипотезата, при която след изборите на 2 октомври няма образувано постоянно държавно управление.
Със съответствие от 40% дълг/БВП пък България би се качила до равнището на Чехия и Латвия и Литва. В момента страната е в топ 3 в Европейския съюз по най-нисък дълг с 23% дълг/БВП.
Иначе в показаната през днешния ден предварителна прогноза министърът залага 2.2% стопански напредък през 2023 година и закъснение на средногодишната инфлация до 5.8%.
Росица Велкова удостовери, че се чака до края на годината България да изтегли заеми както на вътрешния пазар посредством излъчвания на държавни скъпи бумаги, по този начин и на външния – с първата интернационална емисия за страната от две години насам. Идеята е това да се случи още през септември.
Няма запаси
По отношение на огромния остатък в бюджета от 1.6 милиарда лева към края на юли министърът изясни, че това не е нещо извънредно изключително в този миг – в последните години макар остатъците през лятото през декември постоянно се приключва с огромни дефицити. Така в действителност превишението на приходите над разноски „ не значи, че има свободни средства, с които могат да се вършат изключителни разноски “.
Все отново финансовото министерство търси разновидности за икономии и преструктуриране по другите министерства и разпоредители с бюджет.
Обемът, който може да бъде преструктуриран, е дребен “, посочи Велкова.
Средства от преструктуриране и икономии се търсят за финансиране на парламентарните избори на 2 октомври, консолидираното на украинските бежанци и други.
Очакванията са заложените финансови разноски от 8 милиарда лева да не бъдат напълно усвоени, като икономии евентуално ще има както при европейските средства, по този начин и по районното министерство, общини и така нататък
Актуализация на бюджета финансовото министерство смята, че е невъзможна, защото приходите едвам ще бъдат събрани и то с оптималните старания на двете приходни организации с нови управления – Агенция „ Митници “ и Националната организация за приходите.
Припомняме, че по време на гласуването на актуализацията на бюджета опозицията в Народното събрание усили предстоящите доходи в бюджета с над 700 млн. лева, а разноските – с 900 млн. лева
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ