„Невронен фосил“: човешките уши се опитват да се движат, когато слушат, казват учени
Мърдането на ушите може да е по-скоро част от празненството в кръчмата, в сравнение с умеене за оцеляване, само че хората въпреки всичко се пробват да наострят ушите си, когато слушат мощно, откриха откриватели.
Движението на ушите е от решаващо значение за доста животни, не на последно място, с цел да им помогне да съсредоточат вниманието си върху избрани звуци и да схванат от коя посока идват.
Но до момента в който човешкото ухо е доста по-статично, следите от системата за насочване на ушите на нашите предшественици остават в това, което се назовава „ невронен фосил “.„ Смята се, че нашите предшественици са изгубили способността си да движат ушите си преди към 25 милиона години. Защо тъкмо, е мъчно да се каже “, сподели Андреас Шрьоер, водещ създател на проучването от университета Саарланд в Германия.
Тази заран 3 мин. Ботокс с риск за живота: Как жена беше избавена след разкрасителна процедура?
Съдържание от сътрудници 4 мин. Известни са спечелилите от „ Книга на годината 2024 “
Тази заран 2 мин. Проф. Георги Рачев: От 2 февруари температурите ще се възстановяват
Тази заран 4 мин. Семейство, останало без дом след пожар, има потребност от помощ
България 2 мин. Получаваме първия български изтребител F-16 на гала в Щатите (СНИМКИ)
България 2 мин. Какво време ни чака през първата половина на февруари?
Тази заран 3 мин. Столично заведение изгоря за повторно: Инцидент или тенденциозен палеж?
Тази заран 3 мин. Ботокс с риск за живота: Как жена беше избавена след разкрасителна процедура?
Съдържание от сътрудници 4 мин. Известни са спечелилите от „ Книга на годината 2024 “
Тази заран 2 мин. Проф. Георги Рачев: От 2 февруари температурите ще се възстановяват
Тази заран 4 мин. Семейство, останало без дом след пожар, има потребност от помощ
България 2 мин. Получаваме първия български изтребител F-16 на гала в Щатите (СНИМКИ)
България 2 мин. Какво време ни чака през първата половина на февруари?
Тази заран 3 мин. Столично заведение изгоря за повторно: Инцидент или тенденциозен палеж? „ Ние обаче успяхме да демонстрираме, че невронните вериги към момента наподобява участват в някакво положение, [тоест] нашият мозък е запазил някои от структурите за придвижване на ушите, макар че те явно към този момент не са потребни. “
Преди това екипът откри, че придвижването на тези мускули при хората е обвързвано с посоката на звуците, на които те обръщат внимание . Сега те са разкрили, че някои от тези мускули се задействат, когато хората слушат мощно тон.
Гепардът е „ Ферари “ без нагревател, до момента в който индивидът може да не стопира, споделят специалисти
Пишейки в списанието Frontiers in Neuroscience , екипът оповестява по какъв начин са помолили 20 възрастни без проблеми със слуха да слушат аудиокнига, възпроизвеждана през високоговорител, в това време, когато е възпроизвеждан подкаст от същото място.
Екипът сътвори три разнообразни сюжета: в „ най-лесния “ сюжет подкастът беше по-тих от аудиокнигата, с огромна разлика в височината сред гласовете. В „ най-трудния “ сюжет бяха възпроизведени два подкаста, които, взети дружно, бяха по-силни от аудиокнигата, като един от подкастите се изговаряше на сходна височина като аудиокнигата.
„ Интересувахме се да разберем дали аурикуломоторната система при хората е сензитивна към интензивно слушане. Помислете за това да се пробвате да разберете какво споделя някой в почти празен ресторант и да се пробвате да разберете някого в доста претрупан ресторант “, сподели Шрьоер.
Всеки участник претърпя два пъти трите разнообразни сюжета. След това това се повтаря с високоговорителя на друга позиция в стаята. Всеки участник носеше набор от електроди, което позволяваше на откривателите да записват електрическата интензивност, създадена от мускулите, участващи в мърдането на ушите.
След всеки опит участниците бяха помолени да оценят какъв брой старания са изразходвали за слушане на аудиокнигата.
Резултатите разкриват, че възприеманото от участниците изпитание за слушане и какъв брой постоянно са губили фокус върху аудиокнигата, се е нараснало, когато сюжетът се е преместил от най-лесния към най-трудния.
Екипът откри, че интензивността в горните аурикуларни мускули, които повдигат ухото нагоре и на открито, е по-голяма при най-трудните условия на слушане, в сравнение с при леките и междинните условия. Те също по този начин откриха, че задните мускули на ухото, които дърпат ухото обратно, са по-активни, когато звуците идват откъм гърба на участника, в сравнение с начело.
„ Почти никой [в проучването] не е имал способността непринудено да движи ушите си, тъй че нашите резултати не са свързани със способността на човек да прави това “, сподели Шрьоер, макар че означи, че други проучвания демонстрират, че хората могат да се научат да движат ушите си.
Въпреки че изследването е малко и би трябвало да се повтори в по-голяма и по-разнообразна група, екипът сподели, че констатациите дават прозрения.
„ Движенията на ушите, които биха могли да бъдат генерирани от сигналите, които сме записали, са толкоз незначителни – или даже липсват – че евентуално няма осезаема изгода “, сподели Шрьоер. „ Така че считаме, че тази рудиментарна аурикулумоторна система „ се пробва по най-хубавия метод “, само че евентуално не реализира доста. “
Последвайте ни за още настоящи новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK




