Войната за ББР: Следва продължение...
Бял пушек се разнесе над централата на Българската банка за развиване на 7 юли, откакто препоръчаните от министър Кирил Петков лица най-накрая бяха вписани в Управителния и Надзорния съвет на банката. С това завърши следващия епизод от сагата " Войната за ББР ".
Триумфално министър Петков разгласи
на незабавен брифинг в Министерския съвет, че назначените от него членове в управителните органи на банката към този момент са вписани в Търговския указател. Там обаче попадат и старите мениджъри, които на два пъти съумяха да блокират вписването на новите си сътрудници след тъжби до Софийския градски съд. Оказва се, че третият път е бил на шанс, тъй като остарялото управление не е внесло тъжба против вписването и то е минало безпроблемно. Възможно е за този процес на събитията да е съдействала и заканата на Кирил Петков, че ще заведе срещуположен иск против предходните шефове в ББР за нанесени вреди на банката, в която се получи невиждан управнически вакуум и в един интервал на процедура работеше на автопилот.
И по този начин към момента в Управителния съвет на Банката за развиване има шестима членове - Николай Димитров, Живко Тодоров, Панайот Филипов. Както и новите мениджъри, назначени от министър Петков - Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев. В Надзорния съвет са Митко Симеонов, Велина Бурска и Стамен Янев. Както и новите попълнения " от квотата " на икономическия министър в служебното държавно управление - Валентин Михов и Васил Щонов.
Така че
сагата с кадровите рокади не е завършила .
Очакванията са отстраняването на нежеланите от Кирил Петков началници в банката и отписването им от Търговския указател да се случи едвам откакто Софийският градски съд се произнесе дефинитивно по техните тъжби. Отделно, представителите на остарелия състав ще би трябвало да бъдат заличени и от бордовете на дъщерните сдружения на банката, което изисква време.
Кирил Петков не загуби и момент преди непосредствено да влезе в следваща битка. Министърът отвори една остаряла язва, за която " БАНКЕРЪ " писа преди повече от година. Става дума
за галактическите хонорари
в управлението на ББР.
Петков оповести, базирайки се на информация от новоназначените надзорници, че е имало месеци, в които заплатите на шефовете на Българската банка за развитие са стигали 60 000 лв..
" 60 000 лева на месец за една банка, която е финансирана с нашите налози като капитал, е безумно. Това ще бъде една от първите промени, които ще създадем – този вид обезщетения да не могат да се случват. Който желае да работи за тези пари, да работи в частния бранш, а не с нашите налози ", разяснява икономическият министър.
Още през май 2020 година тази тематика разумно откри място на страниците на " Банкеръ " под заглавие " ".
Тогава разказахме за ерата в банката под управлението на Стоян Мавродиев, когато държавната банка " живееше " разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лева, което е малко над 36 000 лева месечно . Тоест - повече, в сравнение с получават президентът, министър председателят и шефът на Българска народна банка, взети дружно. Двамата изпълнителни шефове под Мавродиев се оказаха по-скромни, въпреки и с малко: за 2018 година те декларираха " единствено " по 380 000 лв..
Въпреки че не разясни дали преди и след ръководството на Мавродиев са достигнати възнагражденията от по 60 000 лева на месец, Кирил Петков даде обещание, че редът за установяване на възнагражденията в ББР и спомагателните добавки върху тях ще бъде изменен, тъй че да не се стига до сходни галактически заплати.
Сагата с ББР сигурно ще продължи и около т.нар.
топ кредитополучатели на банката.
Възможно е около назначения нов състав на Надзорния съвет икономическият министър най-сетне да се снабди с информацията от кредитните досиета, която жадува още от първите дни на служебния кабинет. Но в действителност той би трябвало да има тази информация от ръководителя на надзора Стамен Янев, който е в комплекта на служебния кабинет като ръководител на организацията за вложения. Известно е, че при всяка промяна в контракта на огромните длъжници, кредитното им досие ведно с предлаганите промени, попадат на бюрото на шефа на Надзорния съвет. Така че тази част от шума, който министър Петков подвигна не е напълно резонна.
Ще напомним, че с кредити за над 140 млн. лева са финансирани сдруженията " Слънчев ден " (по това време на Георги Гергов), " Благоевград БТ ", подопечна на Пеевски и " Роудуей кънстракшън ", обвързвана с Румен Гайтански-Вълка.
В идната група са фирмите със заеми за над 115 млн. лв.. Това са " Маркет инвестмънт " и " Интернешънъл инвестмънтс ". В третата група - със заеми от по над 60 млн. лева - са " Параходство БМФ " на братя Домусчиеви, " Транспект " и " Инса Ойл " на Георги Самуилов.
Икономическият министър прочее нееднократно удостовери, че някои компании са директно или индиректно свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов.
Засега единственото, което стана знае се, че две компании от огромните кредитополучатели на ББР са получили и по-ниски лихви по отношение на предходните си заеми от други банки. Като образец икономическият министър уточни, че свързаната с Делян Пеевски " Техномаркет " е получила заем с рента 2%, а преди ББР лихвата му е била 7 %. При компанията " Транспект " виждаме вместо 9% от предходен техен заем - лихвен % от 4 на 100. Разбра се също, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката, както и че една част от огромните кредитополучатели на ББР до 2014-а са били кредитирани от банкрутиралата КТБ.
Да не забравяме, че на 2 юни Българска народна банка разгласи, че започва
целева надзорна инспекция в ББР.
Повече от месец по-късно към момента не се знае на какъв стадий е инспекцията, както и какви са очакваните резултати от нея. Предвид магнитудът на трусовете в банката по никакъв начин не изключено е ББР да стане и гореща тематика след конституирането на 46-ото Народно заседание. Затова наподобява прекомерно рано да обявим завършек на " военните дейности " там.
Триумфално министър Петков разгласи
на незабавен брифинг в Министерския съвет, че назначените от него членове в управителните органи на банката към този момент са вписани в Търговския указател. Там обаче попадат и старите мениджъри, които на два пъти съумяха да блокират вписването на новите си сътрудници след тъжби до Софийския градски съд. Оказва се, че третият път е бил на шанс, тъй като остарялото управление не е внесло тъжба против вписването и то е минало безпроблемно. Възможно е за този процес на събитията да е съдействала и заканата на Кирил Петков, че ще заведе срещуположен иск против предходните шефове в ББР за нанесени вреди на банката, в която се получи невиждан управнически вакуум и в един интервал на процедура работеше на автопилот.
И по този начин към момента в Управителния съвет на Банката за развиване има шестима членове - Николай Димитров, Живко Тодоров, Панайот Филипов. Както и новите мениджъри, назначени от министър Петков - Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Крум Георгиев. В Надзорния съвет са Митко Симеонов, Велина Бурска и Стамен Янев. Както и новите попълнения " от квотата " на икономическия министър в служебното държавно управление - Валентин Михов и Васил Щонов.
Така че
сагата с кадровите рокади не е завършила .
Очакванията са отстраняването на нежеланите от Кирил Петков началници в банката и отписването им от Търговския указател да се случи едвам откакто Софийският градски съд се произнесе дефинитивно по техните тъжби. Отделно, представителите на остарелия състав ще би трябвало да бъдат заличени и от бордовете на дъщерните сдружения на банката, което изисква време.
Кирил Петков не загуби и момент преди непосредствено да влезе в следваща битка. Министърът отвори една остаряла язва, за която " БАНКЕРЪ " писа преди повече от година. Става дума
за галактическите хонорари
в управлението на ББР.
Петков оповести, базирайки се на информация от новоназначените надзорници, че е имало месеци, в които заплатите на шефовете на Българската банка за развитие са стигали 60 000 лв..
" 60 000 лева на месец за една банка, която е финансирана с нашите налози като капитал, е безумно. Това ще бъде една от първите промени, които ще създадем – този вид обезщетения да не могат да се случват. Който желае да работи за тези пари, да работи в частния бранш, а не с нашите налози ", разяснява икономическият министър.
Още през май 2020 година тази тематика разумно откри място на страниците на " Банкеръ " под заглавие " ".
Тогава разказахме за ерата в банката под управлението на Стоян Мавродиев, когато държавната банка " живееше " разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лева, което е малко над 36 000 лева месечно . Тоест - повече, в сравнение с получават президентът, министър председателят и шефът на Българска народна банка, взети дружно. Двамата изпълнителни шефове под Мавродиев се оказаха по-скромни, въпреки и с малко: за 2018 година те декларираха " единствено " по 380 000 лв..
Въпреки че не разясни дали преди и след ръководството на Мавродиев са достигнати възнагражденията от по 60 000 лева на месец, Кирил Петков даде обещание, че редът за установяване на възнагражденията в ББР и спомагателните добавки върху тях ще бъде изменен, тъй че да не се стига до сходни галактически заплати.
Сагата с ББР сигурно ще продължи и около т.нар.
топ кредитополучатели на банката.
Възможно е около назначения нов състав на Надзорния съвет икономическият министър най-сетне да се снабди с информацията от кредитните досиета, която жадува още от първите дни на служебния кабинет. Но в действителност той би трябвало да има тази информация от ръководителя на надзора Стамен Янев, който е в комплекта на служебния кабинет като ръководител на организацията за вложения. Известно е, че при всяка промяна в контракта на огромните длъжници, кредитното им досие ведно с предлаганите промени, попадат на бюрото на шефа на Надзорния съвет. Така че тази част от шума, който министър Петков подвигна не е напълно резонна.
Ще напомним, че с кредити за над 140 млн. лева са финансирани сдруженията " Слънчев ден " (по това време на Георги Гергов), " Благоевград БТ ", подопечна на Пеевски и " Роудуей кънстракшън ", обвързвана с Румен Гайтански-Вълка.
В идната група са фирмите със заеми за над 115 млн. лв.. Това са " Маркет инвестмънт " и " Интернешънъл инвестмънтс ". В третата група - със заеми от по над 60 млн. лева - са " Параходство БМФ " на братя Домусчиеви, " Транспект " и " Инса Ойл " на Георги Самуилов.
Икономическият министър прочее нееднократно удостовери, че някои компании са директно или индиректно свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, братята Кирил и Георги Домусчиев и Георги Самуилов.
Засега единственото, което стана знае се, че две компании от огромните кредитополучатели на ББР са получили и по-ниски лихви по отношение на предходните си заеми от други банки. Като образец икономическият министър уточни, че свързаната с Делян Пеевски " Техномаркет " е получила заем с рента 2%, а преди ББР лихвата му е била 7 %. При компанията " Транспект " виждаме вместо 9% от предходен техен заем - лихвен % от 4 на 100. Разбра се също, че предложенията за лихвите идват от Управителния съвет на банката, както и че една част от огромните кредитополучатели на ББР до 2014-а са били кредитирани от банкрутиралата КТБ.
Да не забравяме, че на 2 юни Българска народна банка разгласи, че започва
целева надзорна инспекция в ББР.
Повече от месец по-късно към момента не се знае на какъв стадий е инспекцията, както и какви са очакваните резултати от нея. Предвид магнитудът на трусовете в банката по никакъв начин не изключено е ББР да стане и гореща тематика след конституирането на 46-ото Народно заседание. Затова наподобява прекомерно рано да обявим завършек на " военните дейности " там.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ