Ние бяхме банкерите на Кремъл
Бяхме предизвестени за Владимир Путин – за неговите планове, неговата природа, метод на мислене – и защото това беше преференциално за нас, пренебрегнахме тези предизвестия и приветствахме приятелите му и техните пари. Твърде късно е да заличим отговорността си за помощта, която оказахме на Путин да построи своята система. Но въпреки всичко можем да я разрушим и да предотвратим възвръщането ѝ.
Русия е мафиотска страна и нейният хайлайф съществува, с цел да се обогатява. Демокрацията е екзистенциална опасност за тази кражба, заради което Путин я смачка вкъщи и се стреми да я подкопае в чужбина. В продължение на десетилетия Лондон е най-важното място за съветския незаконен хайлайф освен с цел да пере парите си, само че и да скрие благосъстоянието си.
Ние бяхме банкерите на Кремъл и дадохме на неговия хайлайф финансовите умения, които му липсват. Неговата клептокрация не би могла да съществува без нашата помощ. Най-доброто време да се направи нещо по въпроса беше преди 30 години, само че вторият най-хубав миг е тъкмо в този момент.
Ние, публицистите, от дълго време пишем за това, само че това не е просто превъзбудена изразителност на превъзбудени хакери. Парламентарната комисия по разузнаване и сигурност написа преди две години, че нашите проверяващи организации са незадоволително финансирани, стопанската система ни е цялостна с мръсни пари, а олигарсите са закупили въздействие в самия връх на нашето общество.
Комисията изслуша доказателства от висши чиновници на правоприлагащите органи и сигурността. Бяха изложени подробни, деликатни оферти какво би трябвало да направи Англия, с цел да ограничи вредите, които Путин към този момент нанесе на нашето общество. Вместо да се поучи от отчета и да приложи предложенията му, Борис Джонсън отсрочи публикуването му до изборите и по-късно, когато по-нататъшното закъснение стана невероятно, отхвърли тези хора, които взеха съществено разбора му.
Това е значимият подтекст зад нелепото изказване на Джонсън тази седмица пред Камарата на общините, че никое държавно управление евентуално не би могло " да направи повече, с цел да изкорени корумпираните съветски пари ". Това освен е явно погрешно, само че е и катурване на действителността.
При напускането на Европейския съюз ни споделиха, че можем да стартираме личен самостоятелен режим на наказания – и тази седмица видяхме плода от него: отговор, доста по-слаб от този на Брюксел и Вашингтон.
Депутатът Лейла Моран изброи имената на 35 хипотетични доближени на Путин лица, които съветският опозиционен политик Алексей Навални изиска да бъдат глобени. Блокирането на активите на всички в този лист и техните близки родственици би било в действителност забележителен отговор от Джонсън на сериозността на обстановката. Но това въпреки всичко ще бъде единствено началото.
Справянето с ролята на Обединеното кралство в обезпечаването на клептокрацията на Путин и ограничението на опасността, които неговите съдружници съставляват за демокрацията тук и другаде, ще изисква доста повече от просто възбрана на златните визи или телевизионните станции в Кремъл.
Като начало би трябвало да знаем кой е притежател на страната ни. Около 87 000 парцела в Англия и Уелс се имат от офшорни компании, което ни пречи да забележим кои са същинските им притежатели и дали са купени с незаконни пари. Налагането на бистрота върху собствеността на мръсните пари по този метод би блъснало сърцето на лондонската машина за пране на пари.
Преди всичко би трябвало да финансираме нашите правоприлагащи организации най-малко толкоз обилно, колкото олигарсите финансират своите юристи: не можете да се борите с огромна корупция на ниска цена. Дори положителните практики от последните години да се издават разпоредби против незаконно притежавани активи значително се провалиха, защото следователите нямат средства, с цел да ги употребяват. Трябва да похарчим каквото е належащо, с цел да прогоним клептократичните пари от страната.
Джонсън не е първият министър-председател, който не съумява да се оправи с предизвикването – и Тони Блеър, и Дейвид Камерън се заяждаха с Путин, даже когато беше явно какъв водач е той. И не мисля, че Джонсън персонално е подкупен или очернен от съветски пари; той е ленив, лековерен и не желае да започва скъпи, трудоемки начинания, които ще донесат резултати единствено дълго откакто самият той напусне поста и не е в положение да поеме заслугата за тях. Време е обаче сътрудниците му да се засилят и да го принудят да работи. Това е сериозен миг и изисква съществени хора, подготвени да влагат в дълготрайната сигурност на страната ни и в бъдещето на демокрацията на всички места.
*Със съкращения
Русия е мафиотска страна и нейният хайлайф съществува, с цел да се обогатява. Демокрацията е екзистенциална опасност за тази кражба, заради което Путин я смачка вкъщи и се стреми да я подкопае в чужбина. В продължение на десетилетия Лондон е най-важното място за съветския незаконен хайлайф освен с цел да пере парите си, само че и да скрие благосъстоянието си.
Ние бяхме банкерите на Кремъл и дадохме на неговия хайлайф финансовите умения, които му липсват. Неговата клептокрация не би могла да съществува без нашата помощ. Най-доброто време да се направи нещо по въпроса беше преди 30 години, само че вторият най-хубав миг е тъкмо в този момент.
Ние, публицистите, от дълго време пишем за това, само че това не е просто превъзбудена изразителност на превъзбудени хакери. Парламентарната комисия по разузнаване и сигурност написа преди две години, че нашите проверяващи организации са незадоволително финансирани, стопанската система ни е цялостна с мръсни пари, а олигарсите са закупили въздействие в самия връх на нашето общество.
Комисията изслуша доказателства от висши чиновници на правоприлагащите органи и сигурността. Бяха изложени подробни, деликатни оферти какво би трябвало да направи Англия, с цел да ограничи вредите, които Путин към този момент нанесе на нашето общество. Вместо да се поучи от отчета и да приложи предложенията му, Борис Джонсън отсрочи публикуването му до изборите и по-късно, когато по-нататъшното закъснение стана невероятно, отхвърли тези хора, които взеха съществено разбора му.
Това е значимият подтекст зад нелепото изказване на Джонсън тази седмица пред Камарата на общините, че никое държавно управление евентуално не би могло " да направи повече, с цел да изкорени корумпираните съветски пари ". Това освен е явно погрешно, само че е и катурване на действителността.
При напускането на Европейския съюз ни споделиха, че можем да стартираме личен самостоятелен режим на наказания – и тази седмица видяхме плода от него: отговор, доста по-слаб от този на Брюксел и Вашингтон.
Депутатът Лейла Моран изброи имената на 35 хипотетични доближени на Путин лица, които съветският опозиционен политик Алексей Навални изиска да бъдат глобени. Блокирането на активите на всички в този лист и техните близки родственици би било в действителност забележителен отговор от Джонсън на сериозността на обстановката. Но това въпреки всичко ще бъде единствено началото.
Справянето с ролята на Обединеното кралство в обезпечаването на клептокрацията на Путин и ограничението на опасността, които неговите съдружници съставляват за демокрацията тук и другаде, ще изисква доста повече от просто възбрана на златните визи или телевизионните станции в Кремъл.
Като начало би трябвало да знаем кой е притежател на страната ни. Около 87 000 парцела в Англия и Уелс се имат от офшорни компании, което ни пречи да забележим кои са същинските им притежатели и дали са купени с незаконни пари. Налагането на бистрота върху собствеността на мръсните пари по този метод би блъснало сърцето на лондонската машина за пране на пари.
Преди всичко би трябвало да финансираме нашите правоприлагащи организации най-малко толкоз обилно, колкото олигарсите финансират своите юристи: не можете да се борите с огромна корупция на ниска цена. Дори положителните практики от последните години да се издават разпоредби против незаконно притежавани активи значително се провалиха, защото следователите нямат средства, с цел да ги употребяват. Трябва да похарчим каквото е належащо, с цел да прогоним клептократичните пари от страната.
Джонсън не е първият министър-председател, който не съумява да се оправи с предизвикването – и Тони Блеър, и Дейвид Камерън се заяждаха с Путин, даже когато беше явно какъв водач е той. И не мисля, че Джонсън персонално е подкупен или очернен от съветски пари; той е ленив, лековерен и не желае да започва скъпи, трудоемки начинания, които ще донесат резултати единствено дълго откакто самият той напусне поста и не е в положение да поеме заслугата за тях. Време е обаче сътрудниците му да се засилят и да го принудят да работи. Това е сериозен миг и изисква съществени хора, подготвени да влагат в дълготрайната сигурност на страната ни и в бъдещето на демокрацията на всички места.
*Със съкращения
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ