УВАЖЕНИЕТО КЪМ ДРУГИТЕ ~ Ейбрахам МАСЛОУ
„ Бях извънредно любопитен да узная за какво не полудях “. Ейбрахам Маслоу е един от първите психолози, които считат, че логиката на психиката не би трябвало да обръща внимание единствено на анормалното и болното, а би трябвало да се занимае с въпроса какво значи да си душевен здрав. „ Човешката природа не е толкоз неприятна, за колкото се счита. “ Той е уверен, че хората имат вътрешни запаси за израстване и излекуване, като задачата е да се отстранен пречките пред личността към себереализацията. Според Маслоу присъщ блян у хората е стремежът към намиране на смисъл в живота и самоактуализация – желанието за самоосъществяване, за разрастване на личния капацитет, за реализиране на всички качества и благоприятни условия и цялостно потребление на качествата. Ето какво е особено при възприятието на почитание при здравите персони съгласно него:
Всички съществени създатели по въпроса за идеалната или хубавичко обич са подчертали одобряването на характерността на другия, желанието за израстването на другия, присъщо почитание към неговата или нейната характерност и неповторима персона. Това се удостоверява с особена мощ от нашите наблюдения върху себеактуализиращите се хора, които имат в невероятна степен рядката дарба да се радват, а не да се усещат застрашени от успехите на колегата. Те в действителност почитат своите сътрудници по един доста бездънен и главен метод, а това има доста, доста последствия.
Когато уважаваш другия, ти го признаваш за без значение създание, за обособен и самостоятелен субект. Себеактуализиращите се хора няма да се възползват от желанията на другия, да ги управляват или подценяват с равнодушие. Те разрешават на уважаваната от тях персона да има фундаментално и ненакърнимо достолепие, не я унижават излишно. Това се отнася освен до взаимоотношенията им със зрели хора, само че и до връзките им с децата. За тях е допустимо по този начин, както на практика за никого другиго в нашата просвета, да се отнасят към детето с същинско почитание.
Забавен аспект на това изпълнено с почитание взаимодействие сред половете е, че то постоянно бива тълкувано по тъкмо противоположния метод – като липса на почитание. Така да вземем за пример знаем доста добре, че множеството така наречен знаци на почитание към дамите са в действителност излишък от неуважителното минало и може би даже в наше време са някакъв несъзнаван израз на надълбоко пренебрежение към дамите. Такива културни привички, като това да ставаш при влизането на дама в помещението, да й подаваш стол, да й държиш палтото, да я пускаш да мине първа през вратата, да й даваш най-хубавото от всичко и правото първа да избира във всяко отношение – всички те до едно показват исторически и динамично мнението, че дамата е слаба и неспособна да се погрижи за себе си, тъй като те до едно допускат застъпничество, каквото се демонстрира към слабите и неспособните. В множеството случаи дамите, които изпитват надълбоко почитание към себе си, са склонни към нерешителност във връзка с сходни признаци на почитание, тъй като знаят прелестно, че те могат да значат таман противоположното. Себеактуализиращите се мъже, които са склонни същински и по принцип да почитат и харесват дамите като сътрудници, равни, другари и пълноценни човешки същества, а не като непълноценни членове на рода, са в множеството случаи по-небрежни, свободни, фамилиарни и нелюбезни от обичайната позиция.
Снимка: 5basicneeds.weebly.com
