Бях на 11, когато родителите ми се разведоха. Аз бях

Бях на 11, когато родителите ми се разведоха. Аз бях (и към момента съм) най-голямото от четирите деца в фамилията. Сега съм на 20 и към момента нямам никаква визия, кое подтикна родителите ми към тази разлъка. Минаха към този момент 9 години, през които едвам няколко пъти се срещнах с татко си. Трябва да призная, че ми е мъчно да си показва, какъв би бил животът ми, в случай че трябваше да отрасна под неговите грижи и бих желала да благодаря на майка си за това. Аз не съм опустошена, минах през този пъкъл и го преодолях. Плакала съм дълго за всичко, което се случи в фамилията ни, по тази причина бих желала родителите ми да знаят някои неща, които ще споделя без да е нужно да бъдат дружно.

1. Трудно беше да понясам жалните погледи на своите братовчеди и родственици и в това време да продължам да изяснявам, че съм добре. Те ме притискаха в ъгъла, съветвайки и предлагайки ми всевъзможни способи, с които да ми оказват помощ да преодолея тъгата и депресията – просто тъй като бях най-голямата от всички и трябваше да бъда образец за останалите си братя и сестри. Колкото и да се усещах обгрижвана, аз нямах потребност от всичко това – имах потребност моите лични родители да ми споделят тези думи.

2. Понеже тази „ покруса " се разигра до момента в който бях ученичка, трябваше да изяснявам на най-хубавите си другари, че двамата ми родители не живеят към този момент под един покрив и още веднъж да дублирам и изяснявам, че в действителност съм добре.

3. Въпреки претърпяното, споделях че съм добре, въпреки това да беше безспорна неистина. Ужасните гласове в главата ми безусловно крещяха, скърцаха, подлудяваха ме. Всичко което желаех да направя, беше да си изтръгна косата. Всяка вечер заспивах, плачейки – точно поради тези гласове, които мечтаех да се трансфорат в песента на моите родители, пеейки ми преди да заспя.

4. По-малките ми братя и сестри не знаеха какво тъкмо се случва и аз трябваше непрекъснато да неистина, че родителите ни са отишли на работа измежду нощ, когато в това време те двамата водеха същинска война, крещейки си един на различен в жилището ни.

5. Когато майка ми плачеше през нощта, мислейки си че ние спим, аз доста желаех да й кажа, че съм будна и извънредно доста се опасявам. Исках да й кажа, че аз зная какво се случва в фамилията ми и доста бих желала да оказа помощ.

6. Искам моите родители да знаят, че от време на време усещах, че те взимат извънредно решение за всички нас, само че в този момент бих желала да им благодаря за този бракоразвод. Навярно животът ни нямаше да е по този начин прелестен, както е в този момент, кой знае?

7. Бих желала татко ми да знае, че ние в никакъв случай не се сбогувахме по подобаващ метод и в мен не остана никакъв спомен за това, че в миналото съм била „ момичето на баща ". Никога не изживях оня топъл момент, който да мога да връщам в спомените си и да си споделям – „ Аз имах своите прелестни моменти с моя татко! ".

8. Никога не видях моите родители да се усмихват дружно и да беседват, да бъдат нежни един с различен. Бих желала да им кажа, че щастливите родители в моите показа и до през днешния ден са тези, които съм виждала на огромния екран.

9. Докато бях тинейджърка, имах няколко паник-атаки. Бих желала мама да знае, че не се пробвах да привлека вниманието й, когато ненадейно се заливах от сълзи - в най-неочакваните моменти.

10. Последно, само че не и по значение - бих желала да кажа на родителите си, че постоянно е хубаво да ги видя дружно, седнали в една стая, след толкоз дълго време. Когато баба ми умря, всички ние й отдадохме заслужена респект и цялото ми семейство се събра, с цел да я изпрати със своите молебствия. Баща ми беше още веднъж вкъщи. Моите братя и сестри го прегърнаха и аз забелязах, по какъв начин мама се усмихна. Искам да им кажа на всички, че тогава почувствах по какъв начин фамилията ми още веднъж може да бъде щастливо. Аз пониквам, а хората към мен ми споделят, какъв брой горди са с това, че съм била поддръжка за по-малките ми братя и сестри, когато те не можеха да се оправят със обстановката. Навярно съм една от най-незрелите 20-годишни девойки, само че съм напълно наясно с компликациите в живота. Затова бих желала да благодаря на своите родители – тъй като без това прекарване, аз нямаше да съм индивидът, в който се трансфорах през днешния ден.

Благодаря ви мамо и баща!

Източник: Thoughtcatalog.com