При масаите в Кения
Бях чувала за масаите, несъмнено. Представях си ги като необичаен изчезващ тип, до който елементарен човек, пък още повече чужденец, мъчно би могъл да се допре. Освен това малко ги бърках с бушмените, само че това е друга тематика. Масаите населяват Кения и Танзания и въобще не са необичайност. Напротив — излезеш ли от огромния град, масаи има на всички места. Всъщност доста от тях живеят и в огромните градове, само че там няма по какъв начин да ги разпознаеш, защото… са с облекла.
Първият път, когато виждам масай, безусловно се втрещявам. Пътуваме си ние с кола към Масай Мара, а в профил на пътя добродушно си пасат крави. Изведнъж сред кравите изплува величествен мъж с сопа, преметнал алено одеяло връз себе си. Аааа! Абсолютно действителен човек, облечен единствено с парче ослепителен плат, пасе крави на пътя.
Колкото повече се отдалечаваме от цивилизацията, толкоз повече навлизаме в другия свят. Отстрани на пътя се виждат села на масаи — къщи от дърво, тиня и кравешка тор с остри покриви и подредени в кръг. Често стадата от крави се водят не от мъже, а от дребни значими момчета, към 10-12 годишни. Те са смален модел на огромните масаи — голи, с цветно покривало и тояжка. А стадата — те са на всички места.
По време на престоя си в резервата Масай Мара се намираме на масайска територия. Около къмпинга ни е цялостно със села и можеш да срещнеш и видиш масаи, накъдето и да се обърнеш. С доста от дамите имаме много непосредствен контакт, тъй като продават нападателно сувенири на входовете на резервата, съвсем влизайки в колата ти, и е мъчно да не си купиш нещо.
Двама от нощните пазачи на къмпинга са масаи. Нощите тук са много хладни и аз персонално си обличам блуза, пуловер и яке, с цел да ми е почти топличко. Масаите вечер са съблечени по същия метод като денем и са обути в странни гумени сандали. Впоследствие разбирам, че луксозните цветни наметки, на които незабавно хвърлих око (модният стилист в мен заговори), са присъщи за масайската просвета одеяла. Не си намирам място, до момента в който не си закупувам едно такова (след тежки пазарлъци и уговорки).
Приключваме с вечерята и сядаме край огъня на къмпинга. Нощните пазачи също са там. Това са Оле и Кавана. Единият е облечен в алено карирано одеялце, а другият — в лилаво. Започваме да си приказваме и аз съм свръх любопитна за всичко, което могат да ни кажат, като ги меря с всякакви там въпроси, които са чували най-малко 116 пъти. Отговарят ми търпеливо и съществено.
Масаите са полигамни. Всеки масай си има най-малко две дами. Всяка жена живее в друга къща. Задължително е масаят постоянно да посещава всяка една от тях. Забелязвам тиха злоба и надълбоко удивление в мъжката част от компанията. Оле има 2 дами и 5 деца. Кавана има 3 дами и 8 деца! Леле!
Жените масаи имат суперсили спрямо всяка средностатистическа жена, която познавам. Ако инцидентно сте си помислили, че мъжете дават отговор за построяването на къщите на всичките си дами и че гордо поставят основите на фамилните огнища, не е по този начин. Жените ги строят. Тръгва да се дами момичето, насрочва ден за начален градеж, провежда другите дами от селото в стройна бригада, привиква децата на помощ и сетне дружно стартират да градят.
На няколко пъти засичаме дамите да носят вода към селата. В взаимозависимост от това къде се намира най-близкият водоем, те изминават сред 1 и 5 км всеки ден с големи 15-20 литрови бидони с вода, привързани с нещо като пълен ластик за главите им. Иначе казано, физическият труд е отговорност на дамите. Какво вършат мъжете? Ами пасат кравите. И несъмнено някои, като Оле и Кавана, работят. Но това не е наложително.
We manufacture knowledge here. Това гласи надписът на учебното заведение, ситуирано наоколо до селата на Оле и Кавана. В Кения всички учебни заведения си имат лого, задача и визия, които са декларирани на огромни табели до входната врата. Това е прелестно. За страдание обаче образованието е платено. Значителна част от масаите нямат опция да си го разрешат, тъй като не разполагат с никакви средства. Разказват ни, че главното обучение е относително на ниска цена и множеството дребни масайчета вървят на учебно заведение. Но междинното обучение е доста скъпо, да не приказваме за лицей или университет. А при съществуване на 5 деца да вземем за пример масаят няма от кое място да вземе пари, с цел да изучи всички. Самите Оле и Кавана са с начално обучение. Децата и на двамата са дребни, а някои към този момент вървят на учебно заведение. Вероятно това ще продължи 3-4 години, след това ще спрат, с цел да оказват помощ в семейството или с цел да стартират да пасат кравите.
Да убиеш лъв. Нещата стоят по този начин: в случай че ти си момче масай и станеш на 15 години, първо те обрязват и след това те пращат в пустошта за 4 години. Това си е цяла бакалавърска степен. Обикновено от едно село се събира група от няколко младежи на почти идентична възраст, които дружно оцеляват някъде. Те би трябвало да си намират храна сами и да се оправят, както намерят за добре. Естествено не е елементарно и като го закъсат, доста от изгнаниците горе-долу слизат до селата си, отвличат по някоя крава и се връщат назад да оцеляват. Крайната цел при завръщането на групата е да са умъртвили лъв. Това се потвърждава с налична лъвска грива, която се трансформира в трофей за момчето, умъртвило лъва или хвърлило първото копие. Този бит е малко условен в днешно време. Зависи в кое масайско село или регион си, могат да те изпратят в пустошта единствено за 1 година, за 3 месеца или даже единствено за месец. Лъв може и да няма въобще наоколо, тъй че няма по какъв начин да убиеш подобен. Но Оле е бил в пустошта тъкмо 4 години и нито ден по-малко и точно той е умъртвил лъв. И си има грива!
Скачай! Прибира се Оле от пущинака и желае да се дами. Когато масай се дами, той си заплаща на фамилията на момичето. Таксата за младоженка може да варира, само че в селото на Оле цената е 10 крави и 5 овце. Има и друго изискване. Женихът би трябвало да скача пред майката на булката. Колкото по-високо скача, толкоз повече майката може да се впечатли и вероятно да му смъкна цената. Ако скача лошо , цената се подвига. Но в случай че носи лъвска грива, има възможност бъдещата тъща да бъде по-благосклонна. Та Оле никак не скачал добре, тъй като очевидно не е упражнявал задоволително настойчиво. Но пък имал грива. И му свалили цената.
Следва продължение...
По специалност, обучение и последни данни Диляна е маркетинг специалист със забележителен опит по специалността си. Обожава животни, обувки, метафизичен диалози „ по женски “ и спектакъл. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa надълбоко в тях, че след това й е мъчно да повярва, че не живее в 1984 година, че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че на следващия ден няма да се разсъни и да закуси с Бърти Устър. Когато има повече свободно време, Диляна пътува до близки, далечни и доста далечни места, правейки открития за себе си и за света. След това споделя за премеждията и чудесата по пътя си в блога си One Girl Finds. Вдъхновява се от непознати места и от хора, които случват истории. Обожава да написа и мечтае да не стопира.
Първият път, когато виждам масай, безусловно се втрещявам. Пътуваме си ние с кола към Масай Мара, а в профил на пътя добродушно си пасат крави. Изведнъж сред кравите изплува величествен мъж с сопа, преметнал алено одеяло връз себе си. Аааа! Абсолютно действителен човек, облечен единствено с парче ослепителен плат, пасе крави на пътя.
Колкото повече се отдалечаваме от цивилизацията, толкоз повече навлизаме в другия свят. Отстрани на пътя се виждат села на масаи — къщи от дърво, тиня и кравешка тор с остри покриви и подредени в кръг. Често стадата от крави се водят не от мъже, а от дребни значими момчета, към 10-12 годишни. Те са смален модел на огромните масаи — голи, с цветно покривало и тояжка. А стадата — те са на всички места.
По време на престоя си в резервата Масай Мара се намираме на масайска територия. Около къмпинга ни е цялостно със села и можеш да срещнеш и видиш масаи, накъдето и да се обърнеш. С доста от дамите имаме много непосредствен контакт, тъй като продават нападателно сувенири на входовете на резервата, съвсем влизайки в колата ти, и е мъчно да не си купиш нещо.
Двама от нощните пазачи на къмпинга са масаи. Нощите тук са много хладни и аз персонално си обличам блуза, пуловер и яке, с цел да ми е почти топличко. Масаите вечер са съблечени по същия метод като денем и са обути в странни гумени сандали. Впоследствие разбирам, че луксозните цветни наметки, на които незабавно хвърлих око (модният стилист в мен заговори), са присъщи за масайската просвета одеяла. Не си намирам място, до момента в който не си закупувам едно такова (след тежки пазарлъци и уговорки).
Приключваме с вечерята и сядаме край огъня на къмпинга. Нощните пазачи също са там. Това са Оле и Кавана. Единият е облечен в алено карирано одеялце, а другият — в лилаво. Започваме да си приказваме и аз съм свръх любопитна за всичко, което могат да ни кажат, като ги меря с всякакви там въпроси, които са чували най-малко 116 пъти. Отговарят ми търпеливо и съществено.
Масаите са полигамни. Всеки масай си има най-малко две дами. Всяка жена живее в друга къща. Задължително е масаят постоянно да посещава всяка една от тях. Забелязвам тиха злоба и надълбоко удивление в мъжката част от компанията. Оле има 2 дами и 5 деца. Кавана има 3 дами и 8 деца! Леле!
Жените масаи имат суперсили спрямо всяка средностатистическа жена, която познавам. Ако инцидентно сте си помислили, че мъжете дават отговор за построяването на къщите на всичките си дами и че гордо поставят основите на фамилните огнища, не е по този начин. Жените ги строят. Тръгва да се дами момичето, насрочва ден за начален градеж, провежда другите дами от селото в стройна бригада, привиква децата на помощ и сетне дружно стартират да градят.
На няколко пъти засичаме дамите да носят вода към селата. В взаимозависимост от това къде се намира най-близкият водоем, те изминават сред 1 и 5 км всеки ден с големи 15-20 литрови бидони с вода, привързани с нещо като пълен ластик за главите им. Иначе казано, физическият труд е отговорност на дамите. Какво вършат мъжете? Ами пасат кравите. И несъмнено някои, като Оле и Кавана, работят. Но това не е наложително.
We manufacture knowledge here. Това гласи надписът на учебното заведение, ситуирано наоколо до селата на Оле и Кавана. В Кения всички учебни заведения си имат лого, задача и визия, които са декларирани на огромни табели до входната врата. Това е прелестно. За страдание обаче образованието е платено. Значителна част от масаите нямат опция да си го разрешат, тъй като не разполагат с никакви средства. Разказват ни, че главното обучение е относително на ниска цена и множеството дребни масайчета вървят на учебно заведение. Но междинното обучение е доста скъпо, да не приказваме за лицей или университет. А при съществуване на 5 деца да вземем за пример масаят няма от кое място да вземе пари, с цел да изучи всички. Самите Оле и Кавана са с начално обучение. Децата и на двамата са дребни, а някои към този момент вървят на учебно заведение. Вероятно това ще продължи 3-4 години, след това ще спрат, с цел да оказват помощ в семейството или с цел да стартират да пасат кравите.
Да убиеш лъв. Нещата стоят по този начин: в случай че ти си момче масай и станеш на 15 години, първо те обрязват и след това те пращат в пустошта за 4 години. Това си е цяла бакалавърска степен. Обикновено от едно село се събира група от няколко младежи на почти идентична възраст, които дружно оцеляват някъде. Те би трябвало да си намират храна сами и да се оправят, както намерят за добре. Естествено не е елементарно и като го закъсат, доста от изгнаниците горе-долу слизат до селата си, отвличат по някоя крава и се връщат назад да оцеляват. Крайната цел при завръщането на групата е да са умъртвили лъв. Това се потвърждава с налична лъвска грива, която се трансформира в трофей за момчето, умъртвило лъва или хвърлило първото копие. Този бит е малко условен в днешно време. Зависи в кое масайско село или регион си, могат да те изпратят в пустошта единствено за 1 година, за 3 месеца или даже единствено за месец. Лъв може и да няма въобще наоколо, тъй че няма по какъв начин да убиеш подобен. Но Оле е бил в пустошта тъкмо 4 години и нито ден по-малко и точно той е умъртвил лъв. И си има грива!
Скачай! Прибира се Оле от пущинака и желае да се дами. Когато масай се дами, той си заплаща на фамилията на момичето. Таксата за младоженка може да варира, само че в селото на Оле цената е 10 крави и 5 овце. Има и друго изискване. Женихът би трябвало да скача пред майката на булката. Колкото по-високо скача, толкоз повече майката може да се впечатли и вероятно да му смъкна цената. Ако скача лошо , цената се подвига. Но в случай че носи лъвска грива, има възможност бъдещата тъща да бъде по-благосклонна. Та Оле никак не скачал добре, тъй като очевидно не е упражнявал задоволително настойчиво. Но пък имал грива. И му свалили цената.
Следва продължение...
По специалност, обучение и последни данни Диляна е маркетинг специалист със забележителен опит по специалността си. Обожава животни, обувки, метафизичен диалози „ по женски “ и спектакъл. В свободното си време обича да чете книги, като най-често се потапя толковa надълбоко в тях, че след това й е мъчно да повярва, че не живее в 1984 година, че не е героиня в някой от романите на Харуки Мураками или че на следващия ден няма да се разсъни и да закуси с Бърти Устър. Когато има повече свободно време, Диляна пътува до близки, далечни и доста далечни места, правейки открития за себе си и за света. След това споделя за премеждията и чудесата по пътя си в блога си One Girl Finds. Вдъхновява се от непознати места и от хора, които случват истории. Обожава да написа и мечтае да не стопира.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ