Бях чувала, че в лудниците има терапии с рисуване, но

Бях чувала, че в лудниците има лечения с изобразяване, само че не знаех, че дават на лудите да вършат и филми. Просто нямам друго пояснение за видяното довечера в „ Скандинавско късо съединяване “, като се изключи че е дело на хора със съществени душевен отклонения. Някои от тези луди се мислят за Хичкок, други за Брьогел, трети за Бергман, някои имат артисти във филмчетата си – прелестни, нереално красиви дечица с бяло-руси или рижи коси и транспарантно зелени, празни очи, а други рисуват човечета с глави като болтове и гайки… Но всичките седем филмчета бяха стряскащи, безумни и безусловно безсмислени. От изцяло предсказуемата история на бабичката Ела, изнасилена като дете, която отхвърляше да се къпе и проституираше за водка, до рисуваното филмче за едно ръбато момиченце, което изчезна (изядено?) от облика си в огледалото. Всичко това на фона на стържеща музика, свистящи звуци и монотонно свирукане. Както сподели една жена зад нас – Как им ги ражда главата?
  Не изисквам, че съм експерт в региона на киното, в противен случай. Аз съм просто елементарен обожател на смислените европейски филми и по тази причина мисля, че когато съдружие „ Позор “ ни сервира сходни изненади е добре да има някакво предизвестие, че прожекцията е единствено за експерти. В смисъл – психиатри!