Светът е в търсене на нов баланс на силите
Бушуващата в Източна Европа военна рецесия разсея илюзията, че ерата на огромните армии остава в предишното. Военната мисъл във водещите сили стартира да се отдалечава от максимата от 2000-те години, съгласно която задачата на войната е да се ослепят и зашеметят датчиците на врага, с цел да се понижи софтуерното му равнище и да се върне назад към карти и молив, пречейки му да води война в XXI век - високопрецизна, мобилна, надълбоко покрита. Постигането на тази цел при противоречие сред равнищата на бойна подготвеност и развиването на бойната техника не подсигурява стратегически резултат.
Можем ли, наблюдавайки тези трендове, да твърдим, че войната на XXI век остава високомобилна и ще бъде високотехнологична, че ще се води с дребен брой? Или, в противен случай, виждаме връщане към историческата норма на огромните армии – усилва се рискът от войни сред велики сили, дребните и мобилни армии нямат основни преимущества пред огромните, които разчитат на мобилизацията на популацията. Опитът от XXI век демонстрира, че характерностите на огромен боен спор сред сили със сравнима мощност ще бъдат тъкмо същите, каквито са били през цялата история.
През предходните десетилетия се обръщаше доста внимание на виртуалното измерение на споровете и успеха в осведомителната среда. То остава значимо измерение на военната борба, само че не е решаващо. Психологическата борба е съществувала в Древна Гърция и Древен Китай. Да се провалят проектите на врага, да се дезорганизира обществото му, да се посее съмнение – всичко това си остава една от основните цели на войната.
За да обобщим, имаме картина, в която решителната стратегическа победа посредством въоръжен спор допуска потреблението на същия размер материални запаси, които постоянно са били нужни в историята за стратегическа победа. Водещите немски генерали още при започване на осъществяването на проекта Барбароса осъзнават, че стратегически това е проваляне, защото основните цели на войната не бяха реализирани незабавно. Съвременното общество, повлияно от потребителските практики, има компликации да следва пътя на мобилизацията и това е стресиращо за множеството държавни управления.
Мобилизацията в актуалните политически и интернационалните условия е огромно предизвикателство за всяка страна, а открит остава въпросът по какъв начин биха реагирали на мобилизацията в страните, подкрепящи най-активно Украйна – Съединени американски щати, Англия, Литва, Полша. Виждаме компликациите пред мобилизацията на военнослужещите в Украйна, чието общество сега е подложено на огромна пропагандна акция. Може би най-устойчивата страна е тази, която може да си разреши да се активизира, като в същото време поддържа вътрешна непоклатимост и условия за стопански напредък.
В същото време глобализацията не е изчезнала, светът към момента е взаимосвързан посредством шлюзови зони - даже съперниците са свързани между тях.
Невъзможността за реализиране на стратегическа победа над врага с военни средства, взаимосвързаността на света и непрекъснатият боен спор като един от инструментите на огромната тактика ни водят в епоха на непрекъсната непряка война. Тоест не есхатологична манихейска борба сред черни и бели, както през Втората международна война, а система на непрекъснато ребалансиране на играчите.
Освен това успеха може да бъде реализирана единствено посредством подкопаване на вътрешната жизнеспособност на един от съперниците, когато той самичък признае, че задачите не са реализирани с военни средства. Условията за нормализиране сред Саудитска Арабия и Иран породиха, когато Саудитска Арабия осъзна, че с ресурсите, с които разполага, не може да нанесе военно проваляне на хуситите в Йемен.
Струва си да се има поради, че салдото в връзките на Съединени американски щати с Китай и Русия също се основава на невъзможността за решителна победа в обстановка на боен спор.
Можем ли да твърдим, че военният спор е норма на XXIвек? Може би прототипът на огромната борба сред Русия и Запада в последна сметка ще бъдат индийско-пакистанските връзки на взаимно въздържане и непрекъсната неприязън. Това обаче не значи, че е евентуално бърз срив в нуклеарна война, пагубна за всички. Светът навлезе в интервал на непрекъснато ребалансиране на силите без огромни пробиви. Войната още веднъж е непрекъсната, само че доста стеснен кръг от страни ще бъдат способни на в действителност огромна война.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Можем ли, наблюдавайки тези трендове, да твърдим, че войната на XXI век остава високомобилна и ще бъде високотехнологична, че ще се води с дребен брой? Или, в противен случай, виждаме връщане към историческата норма на огромните армии – усилва се рискът от войни сред велики сили, дребните и мобилни армии нямат основни преимущества пред огромните, които разчитат на мобилизацията на популацията. Опитът от XXI век демонстрира, че характерностите на огромен боен спор сред сили със сравнима мощност ще бъдат тъкмо същите, каквито са били през цялата история.
През предходните десетилетия се обръщаше доста внимание на виртуалното измерение на споровете и успеха в осведомителната среда. То остава значимо измерение на военната борба, само че не е решаващо. Психологическата борба е съществувала в Древна Гърция и Древен Китай. Да се провалят проектите на врага, да се дезорганизира обществото му, да се посее съмнение – всичко това си остава една от основните цели на войната.
За да обобщим, имаме картина, в която решителната стратегическа победа посредством въоръжен спор допуска потреблението на същия размер материални запаси, които постоянно са били нужни в историята за стратегическа победа. Водещите немски генерали още при започване на осъществяването на проекта Барбароса осъзнават, че стратегически това е проваляне, защото основните цели на войната не бяха реализирани незабавно. Съвременното общество, повлияно от потребителските практики, има компликации да следва пътя на мобилизацията и това е стресиращо за множеството държавни управления.
Мобилизацията в актуалните политически и интернационалните условия е огромно предизвикателство за всяка страна, а открит остава въпросът по какъв начин биха реагирали на мобилизацията в страните, подкрепящи най-активно Украйна – Съединени американски щати, Англия, Литва, Полша. Виждаме компликациите пред мобилизацията на военнослужещите в Украйна, чието общество сега е подложено на огромна пропагандна акция. Може би най-устойчивата страна е тази, която може да си разреши да се активизира, като в същото време поддържа вътрешна непоклатимост и условия за стопански напредък.
В същото време глобализацията не е изчезнала, светът към момента е взаимосвързан посредством шлюзови зони - даже съперниците са свързани между тях.
Невъзможността за реализиране на стратегическа победа над врага с военни средства, взаимосвързаността на света и непрекъснатият боен спор като един от инструментите на огромната тактика ни водят в епоха на непрекъсната непряка война. Тоест не есхатологична манихейска борба сред черни и бели, както през Втората международна война, а система на непрекъснато ребалансиране на играчите.
Освен това успеха може да бъде реализирана единствено посредством подкопаване на вътрешната жизнеспособност на един от съперниците, когато той самичък признае, че задачите не са реализирани с военни средства. Условията за нормализиране сред Саудитска Арабия и Иран породиха, когато Саудитска Арабия осъзна, че с ресурсите, с които разполага, не може да нанесе военно проваляне на хуситите в Йемен.
Струва си да се има поради, че салдото в връзките на Съединени американски щати с Китай и Русия също се основава на невъзможността за решителна победа в обстановка на боен спор.
Можем ли да твърдим, че военният спор е норма на XXIвек? Може би прототипът на огромната борба сред Русия и Запада в последна сметка ще бъдат индийско-пакистанските връзки на взаимно въздържане и непрекъсната неприязън. Това обаче не значи, че е евентуално бърз срив в нуклеарна война, пагубна за всички. Светът навлезе в интервал на непрекъснато ребалансиране на силите без огромни пробиви. Войната още веднъж е непрекъсната, само че доста стеснен кръг от страни ще бъдат способни на в действителност огромна война.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ