„Морално противоречие: Вълна от недоволство срещу завръщането на Максим Стависки
Бурни реакции провокира вестта, че фигуристът Максим Стависки ще се завърне в България, с цел да следи купата по фигурно пързаляне „ Денкова – Стависки къп “, която стартира на 4 ноември в София и ще продължи до края на седмицата.
Състезанието носи имената на двукратните международни първенци, като се чака двамата да следят конкуренцията за първи път от 10 години. За предстоящото им наличието стана ясно от изявление на сестрата на двукратната международна шампионка Албена Денкова – Ина, която дружно със брачна половинка си Андрей Лутай е треньор на Александра Фейгин.
Въпреки спортния темперамент на събитието, предстоящото наличие на Максим Стависки провокира вълна от неодобрение.
Преди 18 години пияният фигурист аргументи смъртоносна злополука с мощния си „ Хамър “ край Приморско. При удара почина водачът на пометената в насрещното „ Хонда “ – 23-годишният Петър Петров, а 18-годишната Мануела Горсова изпадна в кома и остана с тежки увреждания.
Стависки, който не пострада при удара, бе наказан на две години и половина отнемане от независимост, само че след това присъдата беше сменена с условна.
От „ Европейския център за транспортни политики “ излязоха с остра позиция, в която разясниха случая. Те дефинират обстановката като „ надълбоко морално несъгласие “ и означават, че " същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж. "
„ Европейският център за транспортни политики показва своето надълбоко отвращение от обстоятелството, че през днешния ден, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки лиши човешки живот и аргументи тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява обществено като уредник на спортни събития и шампионати, представяни като прояви на състезателен дух, мотивация и младежко ентусиазъм “, пишат те.
„ Да се организират надпревари и акции, свързани с името на човек, който е предизвикал гибел на пътя след приложимост на алкохол, значи обществото да бъде насила да не помни за болката на потърпевшите и да одобри, че човешкият живот може да бъде подценен, когато причинителят е прочут или съумял “, допълват от ЕЦТП.
" Ние не слагаме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, само че изрично заявяваме, че същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж.
Истинското възмездие стартира с самопризнание, с надълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с дейна работа в интерес на жертвите и на идеята за пътна сигурност ", пишат още от организацията.
Фаталният удар стана на 5 август 2007 година След приложимост на алкохол Стависки навлиза с автомобила си (получен като награда) в насрещното придвижване и удря челно леката кола, като преди този момент изблъсква различен автомобил от пътя.
Според откритите от Министерство на вътрешните работи обстоятелства, Стависки е карал с 1,1‰ алкохол в кръвта при възможни 0,5‰, с превишена скорост, и е провокирал злополуката, навлизайки в лентата за насрещно придвижване. Фрапиращото е, че по време на злополуката Максим
Стависки е бил лице на акция за безвредно шофиране по пътищата под надпис: „ Ако си пил, слез – желая да стигна жив. “
Вижте и цялата позиция, споделена от " Европейския център за транспортни политики ":
" Позиция на Европейския център за транспортни политики
Европейският център за транспортни политики показва своето надълбоко отвращение от обстоятелството, че през днешния ден, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки лиши човешки живот и аргументи тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява обществено като уредник на спортни събития и шампионати, представяни като прояви на състезателен дух, мотивация и младежко ентусиазъм. В случая с проведения „ Club Denkov & Staviski Cup “ не става дума просто за спортна самодейност, а за надълбоко морално несъгласие. Да се организират надпревари и акции, свързани с името на човек, който е предизвикал гибел на пътя след приложимост на алкохол, значи обществото да бъде насила да не помни за болката на потърпевшите и да одобри, че човешкият живот можеда бъде подценен, когато причинителят е прочут или съумял. Ние не слагаме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, само че изрично заявяваме, че същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж. Истинското възмездие стартира с самопризнание, с надълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с дейна работа в интерес на жертвите и на идеята за пътна сигурност. Днес, вместо да виждаме ангажираност с предварителната защита на пътните катастрофи и с поддръжката на потърпевшите, ставаме очевидци на събития, които слагат в центъра си едно име, натоварено с покруса, без това да бъде съпроводено от морално или публично обръщение. Това е не просто несвоевременно — това е засегнатост за всички фамилии, изгубили близки на пътя, и за всички, които имат вяра, че справедливостта би трябвало да има наличие, а не условност. Няма присъда, която да върне изгубения живот. Но обществото има потребност от чувство за правдивост, за отговорност и за морална граница, която не може да се прекрачва в името на имидж, известност или бизнес интерес. Европейският център за транспортни политики приканва институциите, медиите и публичните организации да проявят сензитивност към сходни прояви, които подменят полезностите на отговорността и солидарността с циничната концепция, че времето лекува всичко. Времето не лекува – то просто демонстрира кой има съвест. "
Състезанието носи имената на двукратните международни първенци, като се чака двамата да следят конкуренцията за първи път от 10 години. За предстоящото им наличието стана ясно от изявление на сестрата на двукратната международна шампионка Албена Денкова – Ина, която дружно със брачна половинка си Андрей Лутай е треньор на Александра Фейгин.
Въпреки спортния темперамент на събитието, предстоящото наличие на Максим Стависки провокира вълна от неодобрение.
Преди 18 години пияният фигурист аргументи смъртоносна злополука с мощния си „ Хамър “ край Приморско. При удара почина водачът на пометената в насрещното „ Хонда “ – 23-годишният Петър Петров, а 18-годишната Мануела Горсова изпадна в кома и остана с тежки увреждания.
Стависки, който не пострада при удара, бе наказан на две години и половина отнемане от независимост, само че след това присъдата беше сменена с условна.
От „ Европейския център за транспортни политики “ излязоха с остра позиция, в която разясниха случая. Те дефинират обстановката като „ надълбоко морално несъгласие “ и означават, че " същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж. "
„ Европейският център за транспортни политики показва своето надълбоко отвращение от обстоятелството, че през днешния ден, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки лиши човешки живот и аргументи тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява обществено като уредник на спортни събития и шампионати, представяни като прояви на състезателен дух, мотивация и младежко ентусиазъм “, пишат те.
„ Да се организират надпревари и акции, свързани с името на човек, който е предизвикал гибел на пътя след приложимост на алкохол, значи обществото да бъде насила да не помни за болката на потърпевшите и да одобри, че човешкият живот може да бъде подценен, когато причинителят е прочут или съумял “, допълват от ЕЦТП.
" Ние не слагаме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, само че изрично заявяваме, че същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж.
Истинското възмездие стартира с самопризнание, с надълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с дейна работа в интерес на жертвите и на идеята за пътна сигурност ", пишат още от организацията.
Фаталният удар стана на 5 август 2007 година След приложимост на алкохол Стависки навлиза с автомобила си (получен като награда) в насрещното придвижване и удря челно леката кола, като преди този момент изблъсква различен автомобил от пътя.
Според откритите от Министерство на вътрешните работи обстоятелства, Стависки е карал с 1,1‰ алкохол в кръвта при възможни 0,5‰, с превишена скорост, и е провокирал злополуката, навлизайки в лентата за насрещно придвижване. Фрапиращото е, че по време на злополуката Максим
Стависки е бил лице на акция за безвредно шофиране по пътищата под надпис: „ Ако си пил, слез – желая да стигна жив. “
Вижте и цялата позиция, споделена от " Европейския център за транспортни политики ":
" Позиция на Европейския център за транспортни политики
Европейският център за транспортни политики показва своето надълбоко отвращение от обстоятелството, че през днешния ден, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки лиши човешки живот и аргументи тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява обществено като уредник на спортни събития и шампионати, представяни като прояви на състезателен дух, мотивация и младежко ентусиазъм. В случая с проведения „ Club Denkov & Staviski Cup “ не става дума просто за спортна самодейност, а за надълбоко морално несъгласие. Да се организират надпревари и акции, свързани с името на човек, който е предизвикал гибел на пътя след приложимост на алкохол, значи обществото да бъде насила да не помни за болката на потърпевшите и да одобри, че човешкият живот можеда бъде подценен, когато причинителят е прочут или съумял. Ние не слагаме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, само че изрично заявяваме, че същинското възмездие не може да се състои в спортни прояви, медийно наличие или опит за реабилитация посредством обществен имидж. Истинското възмездие стартира с самопризнание, с надълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с дейна работа в интерес на жертвите и на идеята за пътна сигурност. Днес, вместо да виждаме ангажираност с предварителната защита на пътните катастрофи и с поддръжката на потърпевшите, ставаме очевидци на събития, които слагат в центъра си едно име, натоварено с покруса, без това да бъде съпроводено от морално или публично обръщение. Това е не просто несвоевременно — това е засегнатост за всички фамилии, изгубили близки на пътя, и за всички, които имат вяра, че справедливостта би трябвало да има наличие, а не условност. Няма присъда, която да върне изгубения живот. Но обществото има потребност от чувство за правдивост, за отговорност и за морална граница, която не може да се прекрачва в името на имидж, известност или бизнес интерес. Европейският център за транспортни политики приканва институциите, медиите и публичните организации да проявят сензитивност към сходни прояви, които подменят полезностите на отговорността и солидарността с циничната концепция, че времето лекува всичко. Времето не лекува – то просто демонстрира кой има съвест. "
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ