80 ценни находки откри НИМ в ранновизантийския град Хрисосотира край Черноморец, успешно приключиха разкопките в района на Бургаския залив
Бургас. 80 скъпи находки откри Националният исторически музей (НИМ) в ранновизантийския град Хрисосотира край Черноморец. Успешно завършиха разкопките на ранновизантийския град в региона на Бургаския залив. Това оповестиха от пресцентъра на НИМ . Хрисосотира е дребен полуостров, ситуиран в източната част на землището на гр. Черноморец, Община Созопол. Екип под управлението на проф. доктор Иван Христов за четвърта поредна година изследва една от най-големите замъци в региона на Бургаския залив. Констултант на изследванията е доцент доктор Людмил Вагалински (Директор на НАИМ при БАН). В експедицията вземат участие доктор Маргарита Попова (зам.ръководител), Антония Йорданова, служащи от Черноморец и с. Маринка.
Разкопките се реализират със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от огромен теоретичен план на музея имащ за цел да се проучват археологическите и исторически сведения за крайморските замъци и пристанища в провинция Хемимонт за интервала V-VІІ век.
Разположеното укрепено населено място на повърхност 73 дка е получило своето име, евентуално при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век. За разлика от античния полис, Хрисосотира има прекомерно къса историческа орис. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено населено място, което има строго уредена вътрешна планировка, представителна социална постройка -седалище на върховен свещеник или шеф, складови пространства, паметни здания. Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м, в които са включени 4 мощни кули. Изброените детайли на поселищната система дават съображение на проф. Иван Христов да твърди, че изследвания обект от НИМ в действителност е дребен град - част от огромния късноантичен мегаполис Созопол.
Тазгодишният сезон се отличава от предходните заради извършените изследвания в западния и южен бранш на обекта в непосредствена непосредственост до тихия залив, носещ същото име като полуострова. Разкопките са извършени на повърхност 1 дка. Проучени са 6 здания от ранновизантийския интервал ( казармена сграда до една от кулите, жилищни здания с прилежащите улици и оградени дворни пространства).
Особен интерес провокира така наречен „ сарафска постройка “. Назована е по този начин от екипа на експедицията заради обстоятелството, че в нея са открити 7 бронзови теглилки за скъпоструващи артикули и златни византийски монети. Всички те са предопределени за потребностите на местни стоково-парични връзки и то в зона, която несъмнено е посочена освен крайбрежна, само че и пристанищна. В съответния случай археолозите регистрират обстоятелството, че монументи имат качеството на групова находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век. Разположението на постройката в непосредствена непосредственост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я трансформира в самобитен ponderarium – място в което се съхранявали комплекти от теглилки с друга номинална стойност.
При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е ситуирана от южната страна на обекта. Под вода са видяни останките на античен пристан, както и основите на късноантични здания, които в интервала V-VІІ век към момента не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов към този момент приготвя подводна експедиция за идващия сезон, когато ще се търси потопен византийски транспортен съд претрупан с амфори.
При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 скъпи движими културни полезности. Находките включват разнообразни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветяване, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило, епиграфски монумент. Интерес провокира вграден в един от зидовете на постройка от VІ век каменен блок, на който са врязани грижливо кръстове и криптограма с гръцки букви (ХМГ: Χ(ριστὸν) Μ(αρία) [γ(εννᾷ)]. ἀμήν. " Мария ражда Христос. Амин " ).
До предходната година се смяташе, че Хрисосотира е завладяна и опожарена от аварите през 614 година Откритият под рухналия покрив на една от постройките фолис (вид бронзова византийска монета) на император Констанс ІІ (641-668 година ) трансформира тази датировка. На лицевата страна на монетата е изобразен императорът с неговия наследник Константин ІV Погонат. Изглежда Хрисосотира, както и по-големите замъци като Созопол, Урдовиза и Ахтопол остояват на варварските нашествия и остават „ гръцки “ приморски аванпостове на Константинопол през втората половина на VІІ век. С спиране от шест епохи Хрисосотира е заселена още веднъж през ХІІІ век. Откритите в повърхностните пластове десетки фрагменти от съдове с монохромна глазура потвърждават, че до идването на турците тук през ХV век съществува огромно населено място.
По принцип сграфитото с жълта монохромна глазура е най-характерният вид трапезна керамика по черноморското крайбрежие и се среща във всички селища. Според експертите на юг от Хемус точни аналогии и паралели на находки от Черноморец има в Ахтопол, Урдовиза и Созопол, както и измежду най-късните находки от Палеокастро в Поморие и Акве Калиде, които съгласно общата последователност на обектите могат да се отнесат към края на ХІІІ в. На север от Стара планина сграфитото с жълта монохромна глазура господства в пластовете от края на ХІІІ и ХІV в. във Варна, Кастрици и Калиакра. Малко изненадващо съгласно експерта по средновековна керамика Мария Манолова, като общ комплекс съдовете от Хрисосотира имат най-точни аналогии в Кастрици, където сходни находки сигурно се датират в жилищните хоризонти от ХІV в. Приликата със съдове от крепостта до Варна евентуално се дължи на морската търговия.
Разкопките се реализират със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от огромен теоретичен план на музея имащ за цел да се проучват археологическите и исторически сведения за крайморските замъци и пристанища в провинция Хемимонт за интервала V-VІІ век.
Разположеното укрепено населено място на повърхност 73 дка е получило своето име, евентуално при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век. За разлика от античния полис, Хрисосотира има прекомерно къса историческа орис. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено населено място, което има строго уредена вътрешна планировка, представителна социална постройка -седалище на върховен свещеник или шеф, складови пространства, паметни здания. Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м, в които са включени 4 мощни кули. Изброените детайли на поселищната система дават съображение на проф. Иван Христов да твърди, че изследвания обект от НИМ в действителност е дребен град - част от огромния късноантичен мегаполис Созопол.
Тазгодишният сезон се отличава от предходните заради извършените изследвания в западния и южен бранш на обекта в непосредствена непосредственост до тихия залив, носещ същото име като полуострова. Разкопките са извършени на повърхност 1 дка. Проучени са 6 здания от ранновизантийския интервал ( казармена сграда до една от кулите, жилищни здания с прилежащите улици и оградени дворни пространства).
Особен интерес провокира така наречен „ сарафска постройка “. Назована е по този начин от екипа на експедицията заради обстоятелството, че в нея са открити 7 бронзови теглилки за скъпоструващи артикули и златни византийски монети. Всички те са предопределени за потребностите на местни стоково-парични връзки и то в зона, която несъмнено е посочена освен крайбрежна, само че и пристанищна. В съответния случай археолозите регистрират обстоятелството, че монументи имат качеството на групова находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век. Разположението на постройката в непосредствена непосредственост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я трансформира в самобитен ponderarium – място в което се съхранявали комплекти от теглилки с друга номинална стойност.
При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е ситуирана от южната страна на обекта. Под вода са видяни останките на античен пристан, както и основите на късноантични здания, които в интервала V-VІІ век към момента не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов към този момент приготвя подводна експедиция за идващия сезон, когато ще се търси потопен византийски транспортен съд претрупан с амфори.
При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 скъпи движими културни полезности. Находките включват разнообразни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветяване, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило, епиграфски монумент. Интерес провокира вграден в един от зидовете на постройка от VІ век каменен блок, на който са врязани грижливо кръстове и криптограма с гръцки букви (ХМГ: Χ(ριστὸν) Μ(αρία) [γ(εννᾷ)]. ἀμήν. " Мария ражда Христос. Амин " ).
До предходната година се смяташе, че Хрисосотира е завладяна и опожарена от аварите през 614 година Откритият под рухналия покрив на една от постройките фолис (вид бронзова византийска монета) на император Констанс ІІ (641-668 година ) трансформира тази датировка. На лицевата страна на монетата е изобразен императорът с неговия наследник Константин ІV Погонат. Изглежда Хрисосотира, както и по-големите замъци като Созопол, Урдовиза и Ахтопол остояват на варварските нашествия и остават „ гръцки “ приморски аванпостове на Константинопол през втората половина на VІІ век. С спиране от шест епохи Хрисосотира е заселена още веднъж през ХІІІ век. Откритите в повърхностните пластове десетки фрагменти от съдове с монохромна глазура потвърждават, че до идването на турците тук през ХV век съществува огромно населено място.
По принцип сграфитото с жълта монохромна глазура е най-характерният вид трапезна керамика по черноморското крайбрежие и се среща във всички селища. Според експертите на юг от Хемус точни аналогии и паралели на находки от Черноморец има в Ахтопол, Урдовиза и Созопол, както и измежду най-късните находки от Палеокастро в Поморие и Акве Калиде, които съгласно общата последователност на обектите могат да се отнесат към края на ХІІІ в. На север от Стара планина сграфитото с жълта монохромна глазура господства в пластовете от края на ХІІІ и ХІV в. във Варна, Кастрици и Калиакра. Малко изненадващо съгласно експерта по средновековна керамика Мария Манолова, като общ комплекс съдовете от Хрисосотира имат най-точни аналогии в Кастрици, където сходни находки сигурно се датират в жилищните хоризонти от ХІV в. Приликата със съдове от крепостта до Варна евентуално се дължи на морската търговия.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ