Бум на свободни работни места. Недостигът на работници в някои

Бум на свободни работни места. Недостигът на служащи в някои браншове и специалности е явен в множеството страни в Европейски Съюз.
До края на 2022 година междинният % на
свободни работни места в Европейски Съюз е исторически връх от към 3%, съгласно ново изследване на Eurofound. В България процентът е към 1 на 100. Близо една трета от работодателите в Европейски Съюз споделят, че този дефицит лимитира способността им да създават и дават услуги. Тази битка за гении е най-остра в Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Холандия, където процентът е 4 на 100, макар че в някои браншове и специалности
дефицитът е явен в множеството страни членки.
Пандемията изостри дефицита, който от доста години е присъщ както за здравния, по този начин и за осведомителния и информационния бранш. През 2022 година 6% от европейските предприятия се борят да намерят експерти по ИКТ (спрямо 2,6% през 2014 г.).
Сектори, които бяха най-силно наранени
от рестриктивните мерки, свързани с пандемията – като строителството, хотелиерството и търговията на дребно – се борят да възстановят работната си мощ, защото доста някогашни чиновници се реалокираха на работа с по-добри условия на труд.
За да създадат нещата по-сложни,
нови умения са все по-необходими, с цел да се подтиква зеленият и дигитален преход на Европа. Това по този начин наречено противоречие на уменията е изключително видимо в строителния бранш, където неналичието на характерни умения излага на риск амбициозните цели на страните
членки за въглеродна индиферентност.
Изследванията на Eurofound демонстрират, че доста страни са подхванали стъпки за справяне с тези проблеми посредством по-силни политики на пазара на труда и ограничения за обучение и образование, ориентирани към уменията и специалностите, търсени на пазара на труда.
Мерките включват усилване на образованието
за цифрови умения, предоставяно в учебните заведения и предлагано на търсещите работа – при положение на млади безработни хора, постоянно под формата на новаторски интензивни курсове за образование, известни също като „ цифрови образователни лагери “, за образование на идващото потомство програмисти и уеб дизайнери.
В строителния бранш от ден на ден и повече
се натъртва на характерните умения, нужни за устойчивото ново строителство и преоборудването на домове и търговски пространства.
В бранша на опазването на здравето се оферират
профилирани и настоящи курсове за образование, с цел да се помогне за справяне с пропуските в уменията, изключително явни в редица медицински специалности, гериатрични и психологични грижи.

Но тук не става дума единствено за умения. Доказателствата демонстрират, че сходни ограничения постоянно не са задоволителни за решение на казуса с дефицита на работна ръка, защото несъответствията сред уменията са единствено една
– въпреки и значима – част от явлението.
За да се оправим дейно с дефицита, би трябвало да отидем оттатък уменията и да разберем изцяло аргументите за неналичието на предложение на работна ръка.

Анализ на данни от Европейското телефонно изследване на изискванията на труд (EWCTS) 2021 демонстрира, че дефицитът на работна ръка
е изключително публикуван в браншове
с неприятно качество на работата – измерено посредством показател, който съпоставя „ условията на работа “ (физически и психически опасности, активност на работата и други) с „ запаси за работа “ (като гъвкаво работно време и благоприятни условия за обучение).
Той открива, че секторът на
опазването на здравето е „ най-напрегнат “, следван от превоза, селското стопанство, търговията и хотелиерството – всички браншове изпитват забележителен дефицит на работна ръка (предимно на сезонна основа в селското стопанство).
Отслабването на пазара на труда –
разликата сред размера на работата, мечтан от служащите, и действителния размер на наличната работа – беше на най-ниското си равнище от десетилетие в края на 2022 година, още веднъж с вариации сред обособените страни.

Повечето от ограниченията за справяне с дефицита в опазването на здравето и дълготрайните грижи са ориентирани
към заплащането и изискванията на труд.
Това работи до известна степен; някои сходни начинания са помогнали за задържането на квалифицирани служащи
в страните от Централна и Източна Европа.
Но не постоянно е задоволително да се привлекат служащи в отдалечени градове и села, където по-лошата
здравна инфраструктура и други фактори
за качеството на живот, като да вземем за пример по-ограниченото даване на обучение,
могат да работят като възпиращ фактор.
Въпреки че характерните заплащания за привличане на здравни експерти в такива райони са посочили известно влияние (например в България и Латвия), съсредоточаването единствено върху заплащането постоянно е незадоволително
без други интервенции за повишение
на привлекателността на изискванията на труд и живот – хората желаят и по-голяма автономност над работно време, достъп до образование, вероятности за кариера и да правят работа, която фактически намират за смислена.

Друга специфичност на секторите, които изпитват дефицит, е, че те са мощно разграничени по пол, както и специалностите в тези браншове.
Здравеопазването е мощно доминирано
от дами, до момента в който браншове като информация, връзка и строителството са мощно доминирани от мъже, макар че противоположното може да е по този начин за съответни специалности (хирурзите са най-вече мъже, например). Справянето с несъответствието сред
половете на работното място би трябвало да бъде
приоритет, както и напъните за поощряване на дамите, които са отвън пазара на труда, да стартират работа. Анализът на изоставането на пазара на труда и равнищата на претовареност на дамите, както и на хората с увреждания и мигрантите
от трети страни демонстрира, че даже и на
лимитираните пазари на труда съществува необработен капацитет. Стимулирането на такива групи обаче постоянно изисква ограничения отвън образованието или заплащането: то изисква схващане на пречките пред интеграцията и по какъв начин да се оправят с тях.
Обикновено изисква ограничения за даване
на грижи и баланс сред професионалния и персоналния живот, както и по-голям акцент върху признаването на квалификации, добити в чужбина, и помощ за превъзмогване или справяне със здравословни проблеми.