Солари и пак солари: ЕСО очаква 15 GW нови фотоволтаици до 2033 г.
Бум на фотоволтаичните централи в България в идващите 10 години. Това е прогнозата на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО), заложена в Плана за развиване на мрежата 2024 – 2033 година, оповестен във вторник.
И в случай че в предходния си проект, за интервала 2023 – 2032 година ЕСО предвиждаше общо 13 451 МW нови мощности, 90% от които ВЕИ, то в актуалната прогноза мегаватите нарастват доста – планувани за създаване са 19 314 МW нови мощности, 17 529 MW от които ВЕИ, а 14 785 от тях фотоволтаици (съгласно капиталови планове и подписани договори).
Източник: ЕСО
Видно от графиката нагоре, слънчевите централи ще не престават да доминират в идващите години в страната ни. В прогнозата на ЕСО заложените вятърни мощности са единствено 831 MW до 2033 година Единствено към края на десетилетието се предвижда растеж на ВЕЦ-овете поради плануваните планове ПАВЕЦ „ Батак “ и ПАВЕЦ „ Доспат “, всеки по 800 MW.
ВЕИ над 50%
Делът на силата от ВЕИ от брутното електропотребление през 2033 година се чака да надвиши 50%. За съпоставяне, в миналогодишната прогноза процентите бяха 30. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост би подкрепило реализирането на националните индикативни цели, като вместо вложения в създаване на нови ВЕИ, е допустимо да се създадат вложения за понижаване на енергийния интензитет, написа ЕСО.
Сценариите в Плана дефинират огромно нахлуване на несинхронни ВЕИ и извеждане от употреба на съществуващите централи на лигнитни въглища, което ще понижи сигурността на електроенергийната система (ЕЕС) във връзка с денонощното поддържане на честотата и обменните мощности, поддържане на напрежението в допустимите граници, устойчивостта и инерцията на системата, угнетяване на нискочестотните съмнения на
При различния сюжет газовите централи (ГПЕЦ) може сполучливо да заменят тези на лигнитни въглища, в това число гарантирайки сигурността и адекватността на електроенергийната система, като в същото време се понижават от 6 до 10 пъти излъчванията по отношение на 2019 година, споделя операторът. В случай че не се осъществя различният сюжет, систематичният оператор ще има обилни разноски за закупуване на съществуващи и нови типове спомагателни услуги от различни генериращи източници на електрическа енергия.
Вносът на ток ще продължи
Пазарното моделиране демонстрира, че страната ни от главен експортьор през последните две десетилетия ще покрива потреблението си посредством импорт на по-конкурентна цена. От пазарното моделиране на мощностните и електроенергийния салда е видно, че въглищните централи изпитват извънреден пазарен напън, най-много заради огромните разноски за въглеродни излъчвания. Това в допълнение ще усложни ръководството на салдото сред произвеждане и ползване в границите на страната. Освен механически проблеми, ще се основат и финансови такива за локалните кондензационни централи от неосъществена разполагаемост за произвеждане.
Планът на ЕСО планува въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се задейства при нужда с оптимално годишно произвеждане до 9 TWh, което последователно от година на година да понижава до 2 TWh. На процедура обаче без финансов механизъм за поддръжка въглищните централи няма да създават електрическа енергия по стопански аргументи. Този резултат е осезателен от средата на 2019 година и от този момент повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система посредством лични енергийни запаси.
Мощностните салда демонстрират фрапантна диспропорционалност при опциите за покриване на вътрешното ползване и възможен експорт на електрическа енергия. През зимните месеци ще се разчита на импорт на по-конкурентна цена, а през летния сезон има забележителна остатъчна разполагаемост за произвеждане, само че реализацията на експорт е в директна взаимозависимост от производството на ВЕИ, изключително на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ).
Износът на тази остатъчна разполагаемост за произвеждане може да се реализира при съществуването на положителни прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ и използването на експертни стопански тактики, в това число дълготрайни контракти, при присъединяване на локалните производители на районните електроенергийни пазари. В противоположен случай освен няма да се осъществя вероятния експорт, само че при по-конкурентно присъединяване на непознати пазарни участници може да се осъществя и импорт.
И в случай че в предходния си проект, за интервала 2023 – 2032 година ЕСО предвиждаше общо 13 451 МW нови мощности, 90% от които ВЕИ, то в актуалната прогноза мегаватите нарастват доста – планувани за създаване са 19 314 МW нови мощности, 17 529 MW от които ВЕИ, а 14 785 от тях фотоволтаици (съгласно капиталови планове и подписани договори).
Източник: ЕСО
Видно от графиката нагоре, слънчевите централи ще не престават да доминират в идващите години в страната ни. В прогнозата на ЕСО заложените вятърни мощности са единствено 831 MW до 2033 година Единствено към края на десетилетието се предвижда растеж на ВЕЦ-овете поради плануваните планове ПАВЕЦ „ Батак “ и ПАВЕЦ „ Доспат “, всеки по 800 MW.
ВЕИ над 50%
Делът на силата от ВЕИ от брутното електропотребление през 2033 година се чака да надвиши 50%. За съпоставяне, в миналогодишната прогноза процентите бяха 30. Провеждането на ограничения за енергийна успеваемост би подкрепило реализирането на националните индикативни цели, като вместо вложения в създаване на нови ВЕИ, е допустимо да се създадат вложения за понижаване на енергийния интензитет, написа ЕСО.
Сценариите в Плана дефинират огромно нахлуване на несинхронни ВЕИ и извеждане от употреба на съществуващите централи на лигнитни въглища, което ще понижи сигурността на електроенергийната система (ЕЕС) във връзка с денонощното поддържане на честотата и обменните мощности, поддържане на напрежението в допустимите граници, устойчивостта и инерцията на системата, угнетяване на нискочестотните съмнения на
При различния сюжет газовите централи (ГПЕЦ) може сполучливо да заменят тези на лигнитни въглища, в това число гарантирайки сигурността и адекватността на електроенергийната система, като в същото време се понижават от 6 до 10 пъти излъчванията по отношение на 2019 година, споделя операторът. В случай че не се осъществя различният сюжет, систематичният оператор ще има обилни разноски за закупуване на съществуващи и нови типове спомагателни услуги от различни генериращи източници на електрическа енергия.
Вносът на ток ще продължи
Пазарното моделиране демонстрира, че страната ни от главен експортьор през последните две десетилетия ще покрива потреблението си посредством импорт на по-конкурентна цена. От пазарното моделиране на мощностните и електроенергийния салда е видно, че въглищните централи изпитват извънреден пазарен напън, най-много заради огромните разноски за въглеродни излъчвания. Това в допълнение ще усложни ръководството на салдото сред произвеждане и ползване в границите на страната. Освен механически проблеми, ще се основат и финансови такива за локалните кондензационни централи от неосъществена разполагаемост за произвеждане.
Планът на ЕСО планува въглищните централи да не се затварят и да остане състав, който да се задейства при нужда с оптимално годишно произвеждане до 9 TWh, което последователно от година на година да понижава до 2 TWh. На процедура обаче без финансов механизъм за поддръжка въглищните централи няма да създават електрическа енергия по стопански аргументи. Този резултат е осезателен от средата на 2019 година и от този момент повдига въпроса за диверсификация и гарантиране на сигурността на електроенергийната система посредством лични енергийни запаси.
Мощностните салда демонстрират фрапантна диспропорционалност при опциите за покриване на вътрешното ползване и възможен експорт на електрическа енергия. През зимните месеци ще се разчита на импорт на по-конкурентна цена, а през летния сезон има забележителна остатъчна разполагаемост за произвеждане, само че реализацията на експорт е в директна взаимозависимост от производството на ВЕИ, изключително на фотоволтаични електроцентрали (ФЕЦ).
Износът на тази остатъчна разполагаемост за произвеждане може да се реализира при съществуването на положителни прогнози за почасовото електропроизводство от ВЕИ и използването на експертни стопански тактики, в това число дълготрайни контракти, при присъединяване на локалните производители на районните електроенергийни пазари. В противоположен случай освен няма да се осъществя вероятния експорт, само че при по-конкурентно присъединяване на непознати пазарни участници може да се осъществя и импорт.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ