Емил Джасим: Будят се заспалите, а не умрелите - Топ новини
БУДЯТ съдебна експертиза ЗАСПАЛИТЕ, А НЕ УМРЕЛИТЕ
През 1922 година държавното управление на Александър Стамболийски приема предлагането на министъра на националното просвещение Стоян Омарчевски денят да бъде празнуван като Ден на националните будители. А през февруари 1923 година цар Борис ІІІ дефинитивно подписва обнародваното решение.
Легендата твърди, че някакъв селяндур изпратил на министъра писмо, в което го молел да се дефинира един ден, в който да се почитат българските възрожденски герои.
Защо е бил необходим тъкмо тогава тъкмо този ден?
Не е мъчно човек да си показа какво е било националното самочувствие на българите по това време. България преди малко е излязла от Първата международна война, подписан е извънредно унизителният Ньойски контракт и народът назовава това Втора национална злополука. Само 9 години по-рано българите са претърпели Балканските войни, които пък са Първата национална злополука.
Към оня миг, към 1922 година българският народ има потребност от образец, който да последва, с цел да откри претекст да съгражда още веднъж своята мечтана България.
Но образецът не идва толкоз от революционерите или от героите във войните, а от тези българи, които способстват за същинското национално пробуждане чрез… обучение и просвета.
Будителят, който пристигна от… Земеделския съюз
Министърът на просвещението Стоян Омарчевски, който на процедура вкарва честването на Деня на националните будители, е уверен член на Български земеделски народен съюз. След като приключва гимназия и се увлича по политиката, той работи две години като преподавател в Белоградчик и и Видин, надалеч от родната Нова Загора.
През месец май 1920 година Стоян Омарчевски е определен за министър и работи с извънреден обсег. Предложението му да се разгласи Ден на на националните будители е едно от многото неща, които прави като министър на просвещението. За едвам 3 години, в които е министър, той съумява да вкара наложителното главно обучение, усилва броя на учебните заведения от 561 на 1676, за което издейства от Министерски съвет обилни средства за новите градежи.
… и е един от основателите на модерните културни институции…
Сред многочислените заслуги на Омарчевски е законът за складиране на печатни творби в националните библиотеки в София, Пловдив и Търново, като част от поредицата стъпки, които целят „ налични национални библиотеки “ и „ подучване на родната литература и изкуство “. За последното съумява да убеди Народното събрание да одобри „ Закон за поощрение на детската литература “, дълъг едвам страница, съгласно който детската литература на български език се освобождава от налози.
Министър Омарчевски, който е персонален другар на Стефан Македонски, внася през септември 1920 година в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за националното просвещение, с който са основани Художествената и Музикалната академии.
Кои са будителите?
В Деня на националните будители честваме тези, които са ни предиздвикали да се замислим. И тук не става дума единствено да се замислим за националната си еднаквост и за запазването на българския жанр. Защото учителят по математика не кара учениците да мислят за величието на българската история, само че има оказва помощ да схванат света, в който живеят.
Впрочем, това вършат множеството учители през днешния ден. А когато един младеж (или пък народ) се изправи пред компликации, единствено положителното схващане на действителността може да го измъкне, да му даде сили да преодолее трудностите и да продължи напред.
Ако човек потърси лист с празнуваните като „ национални будители “, ще забележи, че описите са разнообразни по състав, като включват радетелите за българската книжнина и просвета от междинните епохи насам.
Комунистическият режим анулира този празник през 1945 година, наричайки го „ буржоазно-националстически “. Празникът е възобновен през 1990 година, незабавно след рухването на режима.
Споменът за мъртвите служи на живите.
Споменът за делото на Омарчевски е добре да бъде защитаван, тъй като на българското обучение са нужни промени. Иначе младите българи ще спрат да мислят, а това е еднакво на гибел.
Днес благопожелавам празника на всички български учители, академични преподаватели и учени, с признателност, че въпреки всичко не оставиха българската нация да почине от липса на мисъл, макар всички компликации, пред които бяха изправени през последните няколко десетилетия.
Защото не се будят умрелите, а заспалите.
Емил Джасим, Facebook
БУДЯТ съдебна експертиза ЗАСПАЛИТЕ, А НЕ УМРЕЛИТЕПрез 1922 година държавното управление на Александър Стамболийски приема предлагането на…
Posted by on
През 1922 година държавното управление на Александър Стамболийски приема предлагането на министъра на националното просвещение Стоян Омарчевски денят да бъде празнуван като Ден на националните будители. А през февруари 1923 година цар Борис ІІІ дефинитивно подписва обнародваното решение.
Легендата твърди, че някакъв селяндур изпратил на министъра писмо, в което го молел да се дефинира един ден, в който да се почитат българските възрожденски герои.
Защо е бил необходим тъкмо тогава тъкмо този ден?
Не е мъчно човек да си показа какво е било националното самочувствие на българите по това време. България преди малко е излязла от Първата международна война, подписан е извънредно унизителният Ньойски контракт и народът назовава това Втора национална злополука. Само 9 години по-рано българите са претърпели Балканските войни, които пък са Първата национална злополука.
Към оня миг, към 1922 година българският народ има потребност от образец, който да последва, с цел да откри претекст да съгражда още веднъж своята мечтана България.
Но образецът не идва толкоз от революционерите или от героите във войните, а от тези българи, които способстват за същинското национално пробуждане чрез… обучение и просвета.
Будителят, който пристигна от… Земеделския съюз
Министърът на просвещението Стоян Омарчевски, който на процедура вкарва честването на Деня на националните будители, е уверен член на Български земеделски народен съюз. След като приключва гимназия и се увлича по политиката, той работи две години като преподавател в Белоградчик и и Видин, надалеч от родната Нова Загора.
През месец май 1920 година Стоян Омарчевски е определен за министър и работи с извънреден обсег. Предложението му да се разгласи Ден на на националните будители е едно от многото неща, които прави като министър на просвещението. За едвам 3 години, в които е министър, той съумява да вкара наложителното главно обучение, усилва броя на учебните заведения от 561 на 1676, за което издейства от Министерски съвет обилни средства за новите градежи.
… и е един от основателите на модерните културни институции…
Сред многочислените заслуги на Омарчевски е законът за складиране на печатни творби в националните библиотеки в София, Пловдив и Търново, като част от поредицата стъпки, които целят „ налични национални библиотеки “ и „ подучване на родната литература и изкуство “. За последното съумява да убеди Народното събрание да одобри „ Закон за поощрение на детската литература “, дълъг едвам страница, съгласно който детската литература на български език се освобождава от налози.
Министър Омарчевски, който е персонален другар на Стефан Македонски, внася през септември 1920 година в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за националното просвещение, с който са основани Художествената и Музикалната академии.
Кои са будителите?
В Деня на националните будители честваме тези, които са ни предиздвикали да се замислим. И тук не става дума единствено да се замислим за националната си еднаквост и за запазването на българския жанр. Защото учителят по математика не кара учениците да мислят за величието на българската история, само че има оказва помощ да схванат света, в който живеят.
Впрочем, това вършат множеството учители през днешния ден. А когато един младеж (или пък народ) се изправи пред компликации, единствено положителното схващане на действителността може да го измъкне, да му даде сили да преодолее трудностите и да продължи напред.
Ако човек потърси лист с празнуваните като „ национални будители “, ще забележи, че описите са разнообразни по състав, като включват радетелите за българската книжнина и просвета от междинните епохи насам.
Комунистическият режим анулира този празник през 1945 година, наричайки го „ буржоазно-националстически “. Празникът е възобновен през 1990 година, незабавно след рухването на режима.
Споменът за мъртвите служи на живите.
Споменът за делото на Омарчевски е добре да бъде защитаван, тъй като на българското обучение са нужни промени. Иначе младите българи ще спрат да мислят, а това е еднакво на гибел.
Днес благопожелавам празника на всички български учители, академични преподаватели и учени, с признателност, че въпреки всичко не оставиха българската нация да почине от липса на мисъл, макар всички компликации, пред които бяха изправени през последните няколко десетилетия.
Защото не се будят умрелите, а заспалите.
Емил Джасим, Facebook
БУДЯТ съдебна експертиза ЗАСПАЛИТЕ, А НЕ УМРЕЛИТЕПрез 1922 година държавното управление на Александър Стамболийски приема предлагането на…
Posted by on
Източник: topnovini.eu
КОМЕНТАРИ