Будна ли беше, или продължаваше да сънува? Върху горната част

Будна ли беше, или продължаваше да сънува? Върху горната част на дясното си ходило все по този начин усещаше приятна топлинка, а това извънредно чувство, от което настръхваше цялото ѝ тяло, потвърждаваше, че не е сама в леглото. Спомените безредно препускаха в главата ѝ, само че постепенно започваха да се подреждат – като попълването на кръстословица. Двете бяха радостни и малко възбудени от виното след вечерята, минаха от тематиката за тероризма към филмите и след това към светските злословия и тогава Чабела внезапно погледна часовника, пребледня и скочи на крайници: „ Полицейският час! Боже мой, към този момент няма да съумея да стигна до вилата в „ Ла Ринконада “! Как мина това време! “. Мариса настоя да остане да спи при нея. Нямало проблем, Кике отпътувал за Арекипа за заседание на борда на шефовете в бирената фабрика, което щеше да е рано на другата заран, тъй че оставаха пълновластни господарки на жилището до Голф клуба. Чабела телефонира на мъжа си. Лусиано, радушен както постоянно, я увери, че няма за какво да се тормози – той щял да се погрижи на другата заран девойките да излязат в точния момент, с цел да се качат в учебния рейс. Нека Чабела остане при Мариса, беше за предпочитане, в сравнение с да я спре някоя патрулка за нарушение на полицейския час. Този прокълнат полицейски час! Макар че безспорно тероризмът беше още по-страшен.
Чабела остана да преспи и в този момент Мариса усещаше крайници ѝ върху горната част на стъпалото си – лек напън, нежно и топло, съвсем недоловимо чувство. Как се бяха озовали така близо една до друга в това брачно легло, което беше толкоз огромно, че като го видя, Чабела се пошегува: „ Хайде бе, Марисита, я ми кажи какъв брой души спят в това голямо легло? “. Помнеше, че двете си бяха легнали всяка в своя край, на съвсем половин метър разстояние една от друга. Коя от тях се бе преместила в съня си толкоз близо, та кракът на Чабела в този момент да лежи върху стъпалото ѝ?
Не смееше да помръдне. Сдържаше дъха си, с цел да не разсъни приятелката си – да не отдръпне крайници си и да изчезне това безумно прелестно чувство, което се разливаше от стъпалото нагоре по цялото ѝ тяло и я държеше напрегната и съсредоточена. Постепенно в полумрака на спалнята тя стартира да разграничава просветляващите пролуки на щорите, сянката на тоалетката, вратите на дрешника и на банята, правоъгълниците на картините на стените – пустинният пейзаж с дамата змия на Тилса, стаята с тотема на Сисло, лампиона, скулптурата на Берокал. Затвори очи и се вслуша – дишането на Чабела беше леко и равно. Спеше и може би сънуваше, значи безспорно тя самата се бе примъкнала в съня си до тялото на приятелката си.
Изненадана и засрамена, като се питаше още веднъж дали е будна, или сънува, Мариса най-сетне осъзна това, което тялото ѝ към този момент знаеше – беше се възбудила. Това нежно ходило, което топлеше нейното, бе възпламенило кожата и сетивата ѝ и в случай че прокараше ръка сред краката си, щеше да усети влагата. „ Полудя ли? – си сподели. – Да се възбудиш от жена? Откога пък това, Марисита? “ Беше се възбуждала доста пъти сама и естествено, бе мастурбирала от време на време, търкайки се с възглавница сред краката, само че постоянно си бе представяла, че е с мъж. С жена, доколкото си спомняше, безусловно в никакъв случай! Ала не щеш ли в този момент ѝ се случваше, трепереше от глава до пети и искаше до лудост да се допират освен стъпалата, а и телата им, с цел да почувства – както в този момент стъпалото ѝ – близостта и топлината на приятелката си на всички места.
Като се поотмести напълно лекичко, с разтуптяно сърце и преструвайки се на заспала, тя се пообърна и усети, че без да я допира, е единствено на милиметри от гърба, дупето и бедрата на Чабела. Чуваше по-ясно дишането ѝ, даже ѝ се струваше, че долавя предаваното от това напълно близко тяло горещо дихание, което стигаше до нея и я обгръщаше цялата. Без да си дава изцяло сметка, тя напълно постепенно помръдна дясната си ръка и я постави върху бедрото на приятелката си. „ Благословен полицейски час “, си намерения. Сърцето ѝ запрепуска като полудяло – Чабела несъмнено щеше да се разсъни и да отмести ръката ѝ: „ Дръпни се, не ме докосвай, полудя ли? Какво ти е? “. Но Чабела не помръдваше и изглеждаше все по този начин потънала в бездънен сън. Долови по какъв начин вдишва и издишва, стори ѝ се, че този мирис полита към нея, прониква през ноздрите и устните и обгаря вътрешностите ѝ. На моменти макар възбудата – какъв парадокс! – си мислеше за полицейския час, за спирането на тока, за похищенията, изключително за отвлечения Качито, за бомбените атентати на терористите. Що за страна е тази!
Кожата на това бедро под дланта ѝ бе стегната и мека, леко влажна, може би от пот или от някакъв крем. Дали преди да си легне Чабела не се бе намазала с някой от кремовете, които Мариса държеше в банята? Не я бе видяла да се съблича. Подаде ѝ една от нощниците си – много къса – и тя се преоблече в дрешника. Когато влезе в спалнята, Чабела към този момент беше облечена в нея. Нощничката беше съвсем транспарантна, разкриваше ръцете, краката и даже свивките на дупето и Мариса си спомни, че си бе помислила: „ Какво хубаво тяло има, и какъв брой е непокътната макар двете раждания, несъмнено с помощта на постоянните визити три пъти седмично във фитнес клуба “. Продължи да се примъква на милиметри с възходящ боязън, че приятелката ѝ ще се разсъни. Сега, уплашена и щастлива, усещаше по какъв начин на моменти, в ритъма на дишането ѝ, елементи от бедро, хълбок или краката на двете, се допират и незабавно се отдръпват. „ Ей сегичка ще се разсъни, полудя ли, Мариса? “ Но не се отдръпна, а продължи да чака – какво? – като в транс идващото незадълбочено допиране. Дясната ѝ длан все по този начин лежеше върху бедрото на Чабела и Мариса усети, че стартира да се изпотява.
В този момент приятелката ѝ помръдна. Помисли, че ще ѝ се пръсне сърцето. За няколко секунди спря да диша. Стисна мощно очи и се престори на заспала. Без да трансформира ситуацията си, Чабела бе помръднала ръка и Мариса усети по какъв начин върху дланта ѝ, която все по този начин лежеше на бедрото ѝ, в този момент и приятелката ѝ поставя ръка. Щеше ли да я отблъсне с едно придвижване? Не, в противен случай, леко и даже ласкаво, Чабела преплете пръсти в нейните и с лек напън придърпа ръката ѝ от бедрото към слабините си. Мариса не вярваше, че това се случва. С пръстите на ръката си, стисната от Чабела, докосваше космите на леко издутия венерин рид и мократа, тръпнеща празнина, към която я притискаше. Треперейки от глава до пети, Мариса се обърна и залепи гърдите, корема и краката си за гърба, хълбоците и бедрата на приятелката си и по едно и също време затърка вулвата ѝ с петте си пръста, като се опитваше да напипа дребния клитор. Ровеше, разделяше мокрите срамни устни на набъбналата от предпочитание вулва, все по този начин направлявана от ръката на Чабела, която също трепереше и нагаждаше тялото си в желанието двете да се преплетат и слеят.
Мариса зарови лице в гъстата грива на Чабела и като си помагаше с придвижвания на главата, откри шията и ушите ѝ. Целуваше, ближеше и хапеше с приятност, без да мисли повече за нищо друго, заслепена от предпочитание и самодоволство. След няколко секунди или минути Чабела се обърна към нея и потърси устата ѝ. Целунаха се жадно и обезверено, езиците им се преплетоха, обменяйки си слюнка, а ръцете на всяка една сваляха – разкъсваха – нощницата на другата, до момента в който голите им тела се сплетоха. Обръщаха се от хълбок на хълбок, като галеха и целуваха гърдите си, след това подмишниците и коремите си, до момента в който ръката на всяка от тях търкаше вулвата на другата и я усещаше по какъв начин трепти в някакво безвремие, неописуемо безпределно и неописуемо с напрежение.
Когато малко по-късно Мариса, зашеметена и задоволена, към този момент не можеше да го превъзмогне и се унесе в неудържим сън, сама се изненада от мисълта, че от самото начало на това преди малко свършило извънредно прекарване, двете с Чабела, която в този момент също изглеждаше оборена от съня, не си бяха разменили нито дума. Потъвайки в бездънния вакуум, още веднъж намерения за полицейския час и даже ѝ се стори, че дочува далечна детонация.
Часове по-късно Мариса се разсъни, сивата светлина на утрото едвам се процеждаше през щорите и тя беше сама в леглото. Срамът я разтърсваше от глава до пети. Наистина ли всичко това се бе случило? Невъзможно, не и не! Обаче да, в действителност се бе случило. Дочу лек звук от банята и уплашено затвори очи, преструвайки се на заспала. Поотвори клепачи и зърна през миглите си Чабела, облечена и нагласена, подготвена да си тръгне.
– Марисита, хиляди извинения, че те събуждам – чу я да споделя напълно доброволно.
– Няма нищо – измънка, уверена, че гласът ѝ едвам се чува. – Тръгваш ли си? Не искаш ли преди този момент да закусиш?
– Не, блага – възрази приятелката ѝ. Гласът ѝ не трепереше, нито пък издаваше с нещо, че изпитва стеснение. Държеше се както нормално, не беше се изчервила, изглеждаше обикновено и без капка превземка или коварство в огромните тъмни очи. Само черната ѝ коса бе леко разрошена. – Трябва да тичам, с цел да хвана девойките преди да тръгнат на учебно заведение. Хиляди благодарности за гостоприемството. Ще се чуем. Целувки.
Изпрати ѝ въздушна целувка от вратата на спалнята и изчезна. Мариса се сви, протегна се, понечи да стане, само че след това още веднъж се сгуши и се загърна в чаршафа. Разбира се, че се беше случило, а ето и най-сигурното доказателство – тя беше гола, а смачканата ѝ нощница висеше от леглото. Вдигна чаршафа и се усмихна, когато видя, че нощницата, която бе дала на Чабела, също лежи като безформена купчинка в краката ѝ. Напуши я смях, който ненадейно пресекна. Боже, боже! Разкайваше ли се? В никакъв случай. А какво самообладание бе показала Чабела! Дали го е правила и преди? Невъзможно. Познаваха се толкоз от дълго време, постоянно си бяха споделяли всичко. Ако в миналото Чабела беше имала сходна случка, щеше да ѝ признае. Или пък не? Това щеше ли да повлияе на другарството им? Разбира се, че не. Чабелита беше най-хубавата ѝ другарка, повече от сестра. Каква щеше да бъде връзката им отсега нататък? Същата както преди ли? Сега споделяха страхотна загадка. Боже, боже, не можеше да повярва на случилото се. През цялата заран, до момента в който се къпеше, обличаше, закусваше, даваше разпоредби на готвачката, на иконома и на домашната помощница, в главата ѝ се въртеше все същият въпрос: „ Нима направи това, което направи, Марисита? “. А какво щеше да стане, в случай че Кике научеше за случилото се сред нея и Чабела? Щеше ли да побеснее? Щеше ли да ѝ направи сцена на ревнивост, все едно че му бе изневерила с мъж? Дали да не му опише? Не, в никакъв случай, за това не биваше да знае никой различен. Какъв позор! И даже към обяд, когато Кике се върна от Арекипа с фамозните пастички от шоколадовата фабрика „ Ла Иберика “ и торба тамошни чушки вид „ Рокотос “, до момента в който го целуваше и го питаше по какъв начин е минал директорският съвет в пивоварната – „ Добре, добре, грингита, отказахме се да изпращаме към този момент бира в Аякучо, нямаме сметка, рекетът от страна на терористи и псевдотерористи напряко ни разорява “, – тя продължаваше да си задава въпроса: „ А за какво Чабела даже не загатна и си потегли, все едно че нищо не се е случило? Ами по какъв начин за какво? Защото и тя си умира от позор, прави се на ударена и избира да се преструва, че нищо не се е случило. Но то се случи, Марисита. А дали ще се повтори още веднъж, или в никакъв случай към този момент? “