Брюно Монсенжон: В изкуството най-важна е способността да убеждаваш
Брюно Монсенжон е роден на 5 декември 1943 година в Париж. Познат е като френски цигулар, диригент, създател на 7 книги, само че най-много изпъква в амплоато си на именит режисьор, снимал в последните над 30 години към 100 кино лентата за музиката и световноизвестните типичен реализатори на ХХ век. Сред тях са виртуозът Святослав Рихтер, канадският пианист Глен Гулд, квартетът на австрийския композитор Албан Берг, гениалният цигулар Давид Ойстрах, фамозният виолончелист и диригент Мстислав Ростропович и доста други. Прецизният документалист, очароващ със сладкодумието си на няколко езика, неотдавна зарадва ценители в София като един от специфичните посетители на фестивала Master of Art, по време на който публиката имаше опция да гледа кино лентата " Червената палка ". В него режисьорът показва автентичен прочит на избран интервал от живота на композиторите Сергей Прокофиев, Дмитрий Шостакович и Алфред Шнитке, посветили огромна част от творчеството си на битката против голямата държавна машина на Съюз на съветските социалистически републики, която желае да ги смаже и обезличи. Това е историята и на Тихон Хренников, оглавяващ дълги години Съюза на композиторите, основан да служи на сталинския режим.
- Какво ви костваше да извършите кино лентата " Червената палка ", мосю Монсенжон?
- Много сила, старания, дебелоглав и страсти. Смятам, че това са най-важните съставки за основаването на един филм.
- Как си представяхте публиката на тази творба?
- Всичко зависи от това къде тъкмо, в кои страни се гледа. Когато го показахме в Америка, никой нищо не разбра, тематиката е безусловно непозната на тамошния нрав. А в България феновете са просто гениални. Усетихте ли вълните на страстите в залата? Почувствахте ли какво схващане към всеки подробност прояви публиката? В източноевропейските страни реакциите са доста осезателни и показателни. За мен това е неописуемо наслаждение.
- А в родината ви по какъв начин се възприема филмът?
- Във Франция той също е разбираем, макар че не сме минали през епохата на комунизма. Мисля, че за Европа тематиката е разбираема, единствено в Америка нищо не схващат.
- Сам ли измислихте заглавието?
- Да, несъмнено. Обаче на френски " Червената палка " се назовава " Забранени ноти " и мисля, че двете заглавия се допълват. Когато евентуалните копродуценти от американска страна, без да ме питат, са изпратили плана ми в Москва, поставили са му наименование, което в никакъв случай не съм одобрявал и даже не го бях чувал. Кръстили са го " Робите на Сталин ". Като разбрах, доста се ядосах! Защото желаех да направя филм, който да има значение освен за Съветския съюз и за източните страни, само че и за Запада. Стремежът ми бе документалната лента да е ориентирана към последните фрази на един от основните герои - Генадий Рождественски, който приказва за това, че и дума не можеше да става за независимост, само че имаше късмет тя да бъде реализирана посредством основаването на личен вътрешен свят, в който да си в мир със себе си и да продължаваш да твориш все пак.
- Съществуват ли през днешния ден плебеи на изкуството или създатели, подчинени на някой политик или идеология?
- Смятам, че точно онази музика, която се натрапва на младежите да слушат в този момент, ги трансформира в плебеи. А това е доста сериозен проблем. Всички тези въпроси желаех да повдигна във кино лентата. Беше извънредно мъчно, тъй като в Москва ме смятаха за фашист, а в Щатите - за псевдокомунист. Наложи се да спра плана за неопределен срок. След няколко години продуцентите ми в Париж споделиха: знаеш, ли, към този момент похарчихме много средства за тази концепция, по-добре е да имаме недостиг и подготвен артикул, в сравнение с единствено дефицит на пари. Така продължих работата си, въпреки и в по-ограничени финансови рамки. Не изисквам, че направих исторически филм. Но мисля, че той принадлежи на историята. Въпреки че, естествено, и това е много субективно. За мен най-важното беше да предам моите страсти и да ги трансформира в събитие с универсално значение.
- Успял ли е Генадий Рождественски да види " Червената палка "?
- За благополучие, да, гледал го е. Ние сме доста огромни другари (все още не мога да кажа бяхме, въпреки че от гибелта му измина съвсем година, той умря предишния юни). Не зная тъкмо какъв брой време се познавахме с Генадий. Невероятен човек и страховит музикант! След кино лентата, който направих за него като знаменит диригент, той сподели единствено няколко думи: " Това ще остане... "
- Филмът е с дълготрайност близо 60 минути. Колко необработен материал се наложи да премахнете, с цел да стигнете до точната централизация на тематиката, без да остане нищо ненужно?
- Опитах се да подчиня сюжета на строга поредност. Разбира се, можех да направя 4- или 5-часов филм. Обаче задачата е друга. Беше доста мъчно да се освободя от условията на продуцентите. Но реализирах задачата си, макар че го направих с цената на голяма загуба на сила. Най-важна в това изкуство е способността да убеждаваш.
- Ако имахте опция, какво бихте трансформирали в " Червената палка "?
- Много неща. Филмът е приключен преди повече от десетилетие, като основаването му лиши 6-7 години. Беше доста комплицирано, тъй като финансирането на сходен план е обвързвано с значително компликации. Но в този момент ми се коства, че не е задоволително огромен. Изглежда ми дребен, само че въпреки всичко усещам, че в него, все пак, нищо не е черно-бяло. А има и комизъм, както и чувство за трагичност. Мисля, че точно това има доста мощен прочувствен капацитет.
- Къде още бихте желали да видят кино лентата ви?
- Навсякъде!
- Има ли нещо, което искахте, само че не успяхте да извършите?
- О, аз нищо не съумях! Но доста се веселя, че въпреки всичко е подготвен филмът ми за Генадий Рождественски. Той е с дълготрайност 4 часа и към този момент се предлага единствено на DVD. Това е голям, напряко великански труд! Всъщност инсталирах фрагменти, снимани в продължение на 20 години.
- Какво персонално вие изпитвате към годините на руската власт, за част от които разказвате като режисьор-документалист?
- В никакъв случай това не е носталгия. По-скоро чувствам нечовешка болежка. Разбира се, през днешния ден не са необичайност и отрицателните знаци, че голяма част от съветската просвета е изчезнала. Което е ужасно! За сметка на какво?! Защото нищо стойностно не се появява в последно време. Съветският съюз е мистерия за мен. Когато посещавах тази страна, имах чувството, че се намирам на друга планета. Знаех, несъмнено, какво се случва. Някои неща бяха ужасни. Но, въпреки това, имаше страхотни, невероятни човешки връзки, които през днешния ден сякаш някак си изчезват. За благополучие, бяхме другари с хората, които станаха част от кино лентата. Много желаех точно Генадий Рождественски да взе участие в него и субективно, от свое лице, да показва историята по този начин, както я вижда самият той. Той е изумителен повествовател! И е талантлив диригент.
- Наистина ли научихте съветски поради Давид Ойстрах?
- Когато бях 9-10-годишен, имах опция за първи път в живота си да участвам на един от концертите на този популярен цигулар. И до през днешния ден си припомням всяка нота, изсвирена тогава от него по несравним метод. Бях толкоз разчувствуван от този приказен реализатор, че отидох зад кулисите и желаех да му изкажа възхищението си. Но не знаех нито дума на родния му език, въпреки че към този момент говорех малко британски. Давид Ойстрах бе толкоз обаятелен и безпределно неотразим! И ми сподели с добродушната си усмивка: " Момчето ми, в случай че искаш да общуваш с мен, би трябвало да научиш съветски... " Същата вечер си взех учебник и започнах да се занимавам. Така с помощта на гениалния музикант и страхотния човек, какъвто бе Давидушка, пред мен се откри необятният свят освен на съветския език, само че и на историята, културата и изкуството на тази огромна страна.
- Защо толкоз доста обичате Русия?
- Обсебен съм от тази страна, от духа й, от нейните индивиди, които все пак остават в родината си и работят за нея. Фактът, че научих съветски, несъмнено, е определящ за тази моя обич. Никога не съм живял в Русия. Доста постоянно я посещавах. И всичко, което съм виждал там, постоянно е предизвиквало учудване у мен. Обожавам руснаците - тяхната неочакваност и отсъствието на рационалност доста ми харесват.
- А какво е отношението ви към българите?
- За първи път посетих страната ви преди 50 години. Прекарах в София 10 дни. Тогава даже приказвах малко български. Сега забравих всичко. А езикът ви е толкоз хубав...
- Какво ви костваше да извършите кино лентата " Червената палка ", мосю Монсенжон?
- Много сила, старания, дебелоглав и страсти. Смятам, че това са най-важните съставки за основаването на един филм.
- Как си представяхте публиката на тази творба?
- Всичко зависи от това къде тъкмо, в кои страни се гледа. Когато го показахме в Америка, никой нищо не разбра, тематиката е безусловно непозната на тамошния нрав. А в България феновете са просто гениални. Усетихте ли вълните на страстите в залата? Почувствахте ли какво схващане към всеки подробност прояви публиката? В източноевропейските страни реакциите са доста осезателни и показателни. За мен това е неописуемо наслаждение.
- А в родината ви по какъв начин се възприема филмът?
- Във Франция той също е разбираем, макар че не сме минали през епохата на комунизма. Мисля, че за Европа тематиката е разбираема, единствено в Америка нищо не схващат.
- Сам ли измислихте заглавието?
- Да, несъмнено. Обаче на френски " Червената палка " се назовава " Забранени ноти " и мисля, че двете заглавия се допълват. Когато евентуалните копродуценти от американска страна, без да ме питат, са изпратили плана ми в Москва, поставили са му наименование, което в никакъв случай не съм одобрявал и даже не го бях чувал. Кръстили са го " Робите на Сталин ". Като разбрах, доста се ядосах! Защото желаех да направя филм, който да има значение освен за Съветския съюз и за източните страни, само че и за Запада. Стремежът ми бе документалната лента да е ориентирана към последните фрази на един от основните герои - Генадий Рождественски, който приказва за това, че и дума не можеше да става за независимост, само че имаше късмет тя да бъде реализирана посредством основаването на личен вътрешен свят, в който да си в мир със себе си и да продължаваш да твориш все пак.
- Съществуват ли през днешния ден плебеи на изкуството или създатели, подчинени на някой политик или идеология?
- Смятам, че точно онази музика, която се натрапва на младежите да слушат в този момент, ги трансформира в плебеи. А това е доста сериозен проблем. Всички тези въпроси желаех да повдигна във кино лентата. Беше извънредно мъчно, тъй като в Москва ме смятаха за фашист, а в Щатите - за псевдокомунист. Наложи се да спра плана за неопределен срок. След няколко години продуцентите ми в Париж споделиха: знаеш, ли, към този момент похарчихме много средства за тази концепция, по-добре е да имаме недостиг и подготвен артикул, в сравнение с единствено дефицит на пари. Така продължих работата си, въпреки и в по-ограничени финансови рамки. Не изисквам, че направих исторически филм. Но мисля, че той принадлежи на историята. Въпреки че, естествено, и това е много субективно. За мен най-важното беше да предам моите страсти и да ги трансформира в събитие с универсално значение.
- Успял ли е Генадий Рождественски да види " Червената палка "?
- За благополучие, да, гледал го е. Ние сме доста огромни другари (все още не мога да кажа бяхме, въпреки че от гибелта му измина съвсем година, той умря предишния юни). Не зная тъкмо какъв брой време се познавахме с Генадий. Невероятен човек и страховит музикант! След кино лентата, който направих за него като знаменит диригент, той сподели единствено няколко думи: " Това ще остане... "
- Филмът е с дълготрайност близо 60 минути. Колко необработен материал се наложи да премахнете, с цел да стигнете до точната централизация на тематиката, без да остане нищо ненужно?
- Опитах се да подчиня сюжета на строга поредност. Разбира се, можех да направя 4- или 5-часов филм. Обаче задачата е друга. Беше доста мъчно да се освободя от условията на продуцентите. Но реализирах задачата си, макар че го направих с цената на голяма загуба на сила. Най-важна в това изкуство е способността да убеждаваш.
- Ако имахте опция, какво бихте трансформирали в " Червената палка "?
- Много неща. Филмът е приключен преди повече от десетилетие, като основаването му лиши 6-7 години. Беше доста комплицирано, тъй като финансирането на сходен план е обвързвано с значително компликации. Но в този момент ми се коства, че не е задоволително огромен. Изглежда ми дребен, само че въпреки всичко усещам, че в него, все пак, нищо не е черно-бяло. А има и комизъм, както и чувство за трагичност. Мисля, че точно това има доста мощен прочувствен капацитет.
- Къде още бихте желали да видят кино лентата ви?
- Навсякъде!
- Има ли нещо, което искахте, само че не успяхте да извършите?
- О, аз нищо не съумях! Но доста се веселя, че въпреки всичко е подготвен филмът ми за Генадий Рождественски. Той е с дълготрайност 4 часа и към този момент се предлага единствено на DVD. Това е голям, напряко великански труд! Всъщност инсталирах фрагменти, снимани в продължение на 20 години.
- Какво персонално вие изпитвате към годините на руската власт, за част от които разказвате като режисьор-документалист?
- В никакъв случай това не е носталгия. По-скоро чувствам нечовешка болежка. Разбира се, през днешния ден не са необичайност и отрицателните знаци, че голяма част от съветската просвета е изчезнала. Което е ужасно! За сметка на какво?! Защото нищо стойностно не се появява в последно време. Съветският съюз е мистерия за мен. Когато посещавах тази страна, имах чувството, че се намирам на друга планета. Знаех, несъмнено, какво се случва. Някои неща бяха ужасни. Но, въпреки това, имаше страхотни, невероятни човешки връзки, които през днешния ден сякаш някак си изчезват. За благополучие, бяхме другари с хората, които станаха част от кино лентата. Много желаех точно Генадий Рождественски да взе участие в него и субективно, от свое лице, да показва историята по този начин, както я вижда самият той. Той е изумителен повествовател! И е талантлив диригент.
- Наистина ли научихте съветски поради Давид Ойстрах?
- Когато бях 9-10-годишен, имах опция за първи път в живота си да участвам на един от концертите на този популярен цигулар. И до през днешния ден си припомням всяка нота, изсвирена тогава от него по несравним метод. Бях толкоз разчувствуван от този приказен реализатор, че отидох зад кулисите и желаех да му изкажа възхищението си. Но не знаех нито дума на родния му език, въпреки че към този момент говорех малко британски. Давид Ойстрах бе толкоз обаятелен и безпределно неотразим! И ми сподели с добродушната си усмивка: " Момчето ми, в случай че искаш да общуваш с мен, би трябвало да научиш съветски... " Същата вечер си взех учебник и започнах да се занимавам. Така с помощта на гениалния музикант и страхотния човек, какъвто бе Давидушка, пред мен се откри необятният свят освен на съветския език, само че и на историята, културата и изкуството на тази огромна страна.
- Защо толкоз доста обичате Русия?
- Обсебен съм от тази страна, от духа й, от нейните индивиди, които все пак остават в родината си и работят за нея. Фактът, че научих съветски, несъмнено, е определящ за тази моя обич. Никога не съм живял в Русия. Доста постоянно я посещавах. И всичко, което съм виждал там, постоянно е предизвиквало учудване у мен. Обожавам руснаците - тяхната неочакваност и отсъствието на рационалност доста ми харесват.
- А какво е отношението ви към българите?
- За първи път посетих страната ви преди 50 години. Прекарах в София 10 дни. Тогава даже приказвах малко български. Сега забравих всичко. А езикът ви е толкоз хубав...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ