„Независен“ : Девет страни-членки поискаха от Борел да върне Западните Балкани в дневния ред на Съюза, България не е сред тях
Брюксел. Девет страни-членки на Европейския съюз, измежду които не е България, са изпратили писмо на висшия представител за външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел с искане на срещата през април министрите на външните работи от общността да проведат стратегическа полемика за европейската вероятност на Западните Балкани, написа „ Независен “ , като се базира на материал на Euractiv.
„ Бихме желали да продължим със срещата на Съвета по външни работи в Брюксел на 22 февруари 2021 година и да предложим стратегическо разискване на Западните Балкани в дневния ред на една от идващите ни срещи. Вярваме, че е извънредно време за стратегически обзор на Западните Балкани “, пишат първите дипломати на Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Румъния, Словакия и Словения.
„ Изглежда процесът на разширение на Европейски Съюз закупи нов интензитет напролет на 2020 година, когато Северна Македония и Албания получиха зелена светлина от министрите на Европейски Съюз за започване на договаряния за присъединение по-късно същата година. Процесът обаче стигна до „ препъни камък “, когато през есента България блокира Северна Македония поради исторически и езикови различия. Ветото на България вреди и на Албания, защото членовете на Европейски Съюз виждат присъединението на Скопие и Тирана „ в пакет “.
„ Като Европейски Съюз ние би трябвало да подходим към района освен през призмата на разширението, само че и посредством външната политика. Трябва да приказваме за това по какъв начин да реагираме на вътрешното развиване на място и по-активното присъединяване на трети страни “, пишат те на Борел.
„ Освен това Съединени американски щати се готвят да се извърнат още веднъж към района. За да работим един до друг с тях като наш основен сътрудник, от нас се изисква да имаме обща позиция. Нашата политическа полемика за Западните Балкани наподобява от дълго време е закъсняла и би трябвало да бъде част от съвещанието на Съвета по външни работи през април “, пишат деветте министри.
„ Пандемията акцентира съществуващите трендове, в това число геополитическите последствия. Други артисти са подготвени да се включат в районните каузи, постоянно в наша щета “, пишат министрите, визирайки закъснелите и тежко подложени на критика дейности на Европейски Съюз на разнообразни стадии от здравната рецесия с Covid-19. „ Докато Европейски Съюз активизира огромни суми пари за поддръжка на района, други участници показват своята помощ доста по-ефективно, подкопавайки нашата сигурност, доверието в нас и усещането за нашата взаимност “, гласи изказването.
Базираният в Брюксел Euractiv написа, че след ветото на България върху Скопие (и по този метод индиректно за Албания), напредъкът по разширението е в ръцете на западноевропейските страни, изключително във Франция, където има песимизъм по отношение на разширението на Европейски Съюз в светлината на президентските избори напролет на 2022г.
Интересно е, че късата публична информация на Белия дом за диалога сред Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен гласи, че двамата водачи са говорили и за Западните Балкани. Регионът е подложен в това изречение от диалозите: „ Лидерите се договориха също да координират въпроси от общ интерес, в това число Китай, Русия, Беларус, Украйна и Западните Балкани “.
Интересно е също по този начин, че измежду подписалите това писмо не са външните министри на две страни, които непрестанно повтарят, че са едни от най-големите покровители за разширение - Полша и Унгария.
България не поддържа писмото.
Превод и редакция: Иван Христов
„ Бихме желали да продължим със срещата на Съвета по външни работи в Брюксел на 22 февруари 2021 година и да предложим стратегическо разискване на Западните Балкани в дневния ред на една от идващите ни срещи. Вярваме, че е извънредно време за стратегически обзор на Западните Балкани “, пишат първите дипломати на Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Гърция, Ирландия, Румъния, Словакия и Словения.
„ Изглежда процесът на разширение на Европейски Съюз закупи нов интензитет напролет на 2020 година, когато Северна Македония и Албания получиха зелена светлина от министрите на Европейски Съюз за започване на договаряния за присъединение по-късно същата година. Процесът обаче стигна до „ препъни камък “, когато през есента България блокира Северна Македония поради исторически и езикови различия. Ветото на България вреди и на Албания, защото членовете на Европейски Съюз виждат присъединението на Скопие и Тирана „ в пакет “.
„ Като Европейски Съюз ние би трябвало да подходим към района освен през призмата на разширението, само че и посредством външната политика. Трябва да приказваме за това по какъв начин да реагираме на вътрешното развиване на място и по-активното присъединяване на трети страни “, пишат те на Борел.
„ Освен това Съединени американски щати се готвят да се извърнат още веднъж към района. За да работим един до друг с тях като наш основен сътрудник, от нас се изисква да имаме обща позиция. Нашата политическа полемика за Западните Балкани наподобява от дълго време е закъсняла и би трябвало да бъде част от съвещанието на Съвета по външни работи през април “, пишат деветте министри.
„ Пандемията акцентира съществуващите трендове, в това число геополитическите последствия. Други артисти са подготвени да се включат в районните каузи, постоянно в наша щета “, пишат министрите, визирайки закъснелите и тежко подложени на критика дейности на Европейски Съюз на разнообразни стадии от здравната рецесия с Covid-19. „ Докато Европейски Съюз активизира огромни суми пари за поддръжка на района, други участници показват своята помощ доста по-ефективно, подкопавайки нашата сигурност, доверието в нас и усещането за нашата взаимност “, гласи изказването.
Базираният в Брюксел Euractiv написа, че след ветото на България върху Скопие (и по този метод индиректно за Албания), напредъкът по разширението е в ръцете на западноевропейските страни, изключително във Франция, където има песимизъм по отношение на разширението на Европейски Съюз в светлината на президентските избори напролет на 2022г.
Интересно е, че късата публична информация на Белия дом за диалога сред Джо Байдън и Урсула фон дер Лайен гласи, че двамата водачи са говорили и за Западните Балкани. Регионът е подложен в това изречение от диалозите: „ Лидерите се договориха също да координират въпроси от общ интерес, в това число Китай, Русия, Беларус, Украйна и Западните Балкани “.
Интересно е също по този начин, че измежду подписалите това писмо не са външните министри на две страни, които непрестанно повтарят, че са едни от най-големите покровители за разширение - Полша и Унгария.
България не поддържа писмото.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ