Има ли българската икономика готовност за рецесия?
Брутният вътрешен артикул на България нараства с 2% годишно. Това е най-бавният напредък на годишна база за миналите две години. В същото време Европейската комисия завиши прогнозата си за България до 1.4 на 100 за тази година, по отношение на упованията за напредък от есента. Европейската банка за възобновяване и развиване планува напредък от 1.3% за българската стопанска система и близо 3% през идната. За съпоставяне обаче упованията за темпа на румънската стопанска система са измежду най-високите в Централна и Източна Европа.
На този декор и при геополитическата обстановка наблюдаващите на пазарите чакат нова криза.
Рецесия в Съединените щати, която ще се придвижи и в Европа до края на тази година, предвиждат финансови наблюдаващи.
Димитър Георгиев, финансист: Това, което се случва в Съединени американски щати, се случва съвсем незабавно в Европа и България, тъй че е доста евентуално да забележим криза и в Европа, която по принцип е по-мудна, по-консервативна, респективно повече изложена на опасности.
Иван Стойков, кредитен анализатор: Когато има лимитирано ползване надлежно няма да има потребност от такова огромно произвеждане и експорт и всичко обвързвано с тази верига, което ще охлади растежа на стопанската система.
В България обаче ще има единствено закъснение в стопанската система, само че не и негативен приръст на Брутният вътрешен продукт, чакат анализаторите:
Владимир Сиркаров, икономист: Може да чакаме намаление на икономическия напредък - закъснение, което ще е в диапазона сред 1 и 1.8%. Най-вероятно ЕЦБ няма да е толкоз нападателна в повишението на главните лихви.
Димитър Георгиев, финансист: Постепенно стопанската система ще се трансформира в по-голям приоритет, в сравнение с е инфлацията.
Експертите показват, че с изключение на инфлацията и повишението на лихвите, промени в стопански индикатори като Брутният вътрешен продукт, кривата на доходността, цените на парцелите и ресурсите за произвеждане могат да алармират за закъснение в стопанската система, което вероятно да докара до криза. Например като се изключи че инфлацията покачва цените на парцелите, строителните материали в допълнение оскъпяват жилищата.
Иван Стойков, кредитен анализатор: Самите те като фактор, суровините, когато те нарастват - тогава може да търсим сигналите за наближаваща криза.
Каквото и да демонстрират данните или новинарските заглавия, дали рецесията би трябвало да ни плаши толкоз доста?
Владимир Сиркаров, икономист: На макро равнище това в действителност води до положителни резултати и връщане към естественото. Връщане към едни по-здрави фундаменти, с цел да може оттук-насетне, през 24, 25 година да следим стабилно икономическо развиване.
А покачването на банковите лихви е развой, който ще продължи, само че не трябва да е мотив за терзание, изясняват анализаторите.
На този декор и при геополитическата обстановка наблюдаващите на пазарите чакат нова криза.
Рецесия в Съединените щати, която ще се придвижи и в Европа до края на тази година, предвиждат финансови наблюдаващи.
Димитър Георгиев, финансист: Това, което се случва в Съединени американски щати, се случва съвсем незабавно в Европа и България, тъй че е доста евентуално да забележим криза и в Европа, която по принцип е по-мудна, по-консервативна, респективно повече изложена на опасности.
Иван Стойков, кредитен анализатор: Когато има лимитирано ползване надлежно няма да има потребност от такова огромно произвеждане и експорт и всичко обвързвано с тази верига, което ще охлади растежа на стопанската система.
В България обаче ще има единствено закъснение в стопанската система, само че не и негативен приръст на Брутният вътрешен продукт, чакат анализаторите:
Владимир Сиркаров, икономист: Може да чакаме намаление на икономическия напредък - закъснение, което ще е в диапазона сред 1 и 1.8%. Най-вероятно ЕЦБ няма да е толкоз нападателна в повишението на главните лихви.
Димитър Георгиев, финансист: Постепенно стопанската система ще се трансформира в по-голям приоритет, в сравнение с е инфлацията.
Експертите показват, че с изключение на инфлацията и повишението на лихвите, промени в стопански индикатори като Брутният вътрешен продукт, кривата на доходността, цените на парцелите и ресурсите за произвеждане могат да алармират за закъснение в стопанската система, което вероятно да докара до криза. Например като се изключи че инфлацията покачва цените на парцелите, строителните материали в допълнение оскъпяват жилищата.
Иван Стойков, кредитен анализатор: Самите те като фактор, суровините, когато те нарастват - тогава може да търсим сигналите за наближаваща криза.
Каквото и да демонстрират данните или новинарските заглавия, дали рецесията би трябвало да ни плаши толкоз доста?
Владимир Сиркаров, икономист: На макро равнище това в действителност води до положителни резултати и връщане към естественото. Връщане към едни по-здрави фундаменти, с цел да може оттук-насетне, през 24, 25 година да следим стабилно икономическо развиване.
А покачването на банковите лихви е развой, който ще продължи, само че не трябва да е мотив за терзание, изясняват анализаторите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ