Съвременният добив на енергия и устойчивата минна индустрия в контекста на Зелената сделка
Броят на страните, заявяващи обещания за реализиране на чисти нулеви излъчвания през идващите десетилетия, продължава да пораства. В същото време е нужен доходоносен стопански път, водещ до чиста, динамична и устойчива енергийна стопанска система, доминирана от възобновими източници като слънчева и вятърна сила, вместо изкопаеми горива.
„ Като виновни компании, ние имаме високи цели.Те са неутрални минни компании във връзка с въглеродните излъчвания. За един интервал от времe, от 2004 година до предходната година, сме редуцирали с 45% въглеродните излъчвания, които отделяме. Един прекрасен триумф, с който можем да се похвалим е, че Международният съвет на златото класира страната ни на второ място в света във връзка с най-малките излъчвания от произвеждане на злато.
Това не значи, че сме създали всичко. Минният бранш ще бъде обиден от Зелената договорка, само че ние имаме проект какво тъкмо и по какъв начин да създадем, за да реализираме енергийната успеваемост, която ни е небходима “, разяснява Ирена Цакова - шеф “Разрешителни и правни действия ” на " Дънди Прешъс Металс " ЕАД в Челопеч и Крумовград, една от стоте най-вдъхновяващи дами в международната минна промишленост.
Според оповестения отчет на Международната енергийна организация за постигане на чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година, годишното прибавяне на слънчева сила до 2030 година би трябвало да доближи 630 гигавата, а тези на вятърната сила - 390 гигавата. Заедно това е четири пъти рекордното равнище, несъмнено през 2020 година За слънчевата фотоволтаична сила това е еквивалентно на инсталирането на най-големия в света безоблачен парк почти всеки ден.
" КонтурГлобал Марица Изток 3 " има и оперира първата централа на лигнитни въглища в Югизтчна Европа, която реализира всички екологични предели на Европейски Съюз, само че качеството на българските лигнитни въглища е такова, че емисионният фактор на въглеродни излъчвания е относително висок. В момента работим в съотвесттвие с всички екологични правила на Европейски Съюз, даже върви акция по имплементиране на ограничения за справяне с нови по-строги излъчвания, които влизат в действие от 17 август т.г. Но тези излъчвания не включват такива на въглероден диоксид.
Възможностите за понижение на въглероден диоксид в лигнитните централи се крият в технологиите за хващане и предпазване или оползотворяване на въглероден диоксид. Българската стопанска система е повече от 4 пъти по-въглеродно-интензивна от междинното равнище за Европейски Съюз. В България, към 70% от общите излъчвания се отреждат на бранш Енергетика. Това би било едно от главните провокации за нас “, споделя Лилия Чобанова - търговски шеф на „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “.
Според отчета към 2050 година енергийният свят би трябвало да е изцяло друг - търсенето на сила да е с към 8% по-малко от днешното, само че обслужва повече от два пъти по-голяма стопанска система и население с 2 милиарда души повече. Почти 90% от производството на електрическа енергия да идва от възобновими източници, като вятърната и слънчевата PV дружно съставляват съвсем 70%. Останалата част да идва от нуклеарната енергетика. Изкопаемите горива падат от съвсем четири пети от общото енергийно предложение през днешния ден до малко над една пета. Останалите изкопаеми горива се употребяват в артикули, където въглеродът е въплътен в продукта, като пластмаси, в уреди, улавящи въглерод.
„ Европейска комисия е основала един комплициран механизъм, който да предизвиква страните членки да извършват климатичните цели, поети в Парижкото съглашение за климата и да съблюдават регулациите на Европейски Съюз, които основават предпоставки за извършване на тези цели.Тези механизми включват както наказания за производителите или промишлеността, по този начин и поддръжка за страните членки, които извършват климатичните политики. Такава страна е България.
Механизмът за поощрение дава опция за последната година, нашата страна да получи над 900 млн. лева доходи от безвъзмездни квоти на излъчвания. Потребителите на електрическа енергия усещат тази отплата върху своите сметки. Това, че България е основала източници за възобновима сила, в този момент се изплаща като опция за понижаване на крайните електрически сметки за всеки един български консуматор, както икономически, по този начин и за семействата “ разяснява Меглена Русенова - председател на Българската фотоволтаична асоциация.
Огромен спад в потреблението на въглища, петрол и газ: това изисква стъпки като прекъсване на продажбите на нови леки пътнически коли с мотори с вътрешно горене до 2035 година и поетапно унищожаване на всички неотслабващи електроцентрали за въглища и нефт до 2040 година
Утопичен ли е този проект и по какъв начин би се отразил на българската стопанска система? Какви са главните провокации пред България по пътя към постигането на климатична индиферентност? Работят ли и по какъв начин институциите и бизнеса в тази тенденция и какво е реализирано досега? Какъв е пътят на промяна на промишлеността? Съвместима ли е тя с опазването на биоразнообразието и местообитанията?
Чуйте мнението на Ирена Цакова, Лилия Чобанова и Меглена Русенова в диалога на Катя Василева и в новия епизод на подкаста „ Зелената договорка “.
„ Като виновни компании, ние имаме високи цели.Те са неутрални минни компании във връзка с въглеродните излъчвания. За един интервал от времe, от 2004 година до предходната година, сме редуцирали с 45% въглеродните излъчвания, които отделяме. Един прекрасен триумф, с който можем да се похвалим е, че Международният съвет на златото класира страната ни на второ място в света във връзка с най-малките излъчвания от произвеждане на злато.
Това не значи, че сме създали всичко. Минният бранш ще бъде обиден от Зелената договорка, само че ние имаме проект какво тъкмо и по какъв начин да създадем, за да реализираме енергийната успеваемост, която ни е небходима “, разяснява Ирена Цакова - шеф “Разрешителни и правни действия ” на " Дънди Прешъс Металс " ЕАД в Челопеч и Крумовград, една от стоте най-вдъхновяващи дами в международната минна промишленост. Според оповестения отчет на Международната енергийна организация за постигане на чисти нулеви въглеродни излъчвания до 2050 година, годишното прибавяне на слънчева сила до 2030 година би трябвало да доближи 630 гигавата, а тези на вятърната сила - 390 гигавата. Заедно това е четири пъти рекордното равнище, несъмнено през 2020 година За слънчевата фотоволтаична сила това е еквивалентно на инсталирането на най-големия в света безоблачен парк почти всеки ден.
" КонтурГлобал Марица Изток 3 " има и оперира първата централа на лигнитни въглища в Югизтчна Европа, която реализира всички екологични предели на Европейски Съюз, само че качеството на българските лигнитни въглища е такова, че емисионният фактор на въглеродни излъчвания е относително висок. В момента работим в съотвесттвие с всички екологични правила на Европейски Съюз, даже върви акция по имплементиране на ограничения за справяне с нови по-строги излъчвания, които влизат в действие от 17 август т.г. Но тези излъчвания не включват такива на въглероден диоксид.
Възможностите за понижение на въглероден диоксид в лигнитните централи се крият в технологиите за хващане и предпазване или оползотворяване на въглероден диоксид. Българската стопанска система е повече от 4 пъти по-въглеродно-интензивна от междинното равнище за Европейски Съюз. В България, към 70% от общите излъчвания се отреждат на бранш Енергетика. Това би било едно от главните провокации за нас “, споделя Лилия Чобанова - търговски шеф на „ КонтурГлобал Марица Изток 3 “.
Според отчета към 2050 година енергийният свят би трябвало да е изцяло друг - търсенето на сила да е с към 8% по-малко от днешното, само че обслужва повече от два пъти по-голяма стопанска система и население с 2 милиарда души повече. Почти 90% от производството на електрическа енергия да идва от възобновими източници, като вятърната и слънчевата PV дружно съставляват съвсем 70%. Останалата част да идва от нуклеарната енергетика. Изкопаемите горива падат от съвсем четири пети от общото енергийно предложение през днешния ден до малко над една пета. Останалите изкопаеми горива се употребяват в артикули, където въглеродът е въплътен в продукта, като пластмаси, в уреди, улавящи въглерод. „ Европейска комисия е основала един комплициран механизъм, който да предизвиква страните членки да извършват климатичните цели, поети в Парижкото съглашение за климата и да съблюдават регулациите на Европейски Съюз, които основават предпоставки за извършване на тези цели.Тези механизми включват както наказания за производителите или промишлеността, по този начин и поддръжка за страните членки, които извършват климатичните политики. Такава страна е България.
Механизмът за поощрение дава опция за последната година, нашата страна да получи над 900 млн. лева доходи от безвъзмездни квоти на излъчвания. Потребителите на електрическа енергия усещат тази отплата върху своите сметки. Това, че България е основала източници за възобновима сила, в този момент се изплаща като опция за понижаване на крайните електрически сметки за всеки един български консуматор, както икономически, по този начин и за семействата “ разяснява Меглена Русенова - председател на Българската фотоволтаична асоциация.
Огромен спад в потреблението на въглища, петрол и газ: това изисква стъпки като прекъсване на продажбите на нови леки пътнически коли с мотори с вътрешно горене до 2035 година и поетапно унищожаване на всички неотслабващи електроцентрали за въглища и нефт до 2040 година
Утопичен ли е този проект и по какъв начин би се отразил на българската стопанска система? Какви са главните провокации пред България по пътя към постигането на климатична индиферентност? Работят ли и по какъв начин институциите и бизнеса в тази тенденция и какво е реализирано досега? Какъв е пътят на промяна на промишлеността? Съвместима ли е тя с опазването на биоразнообразието и местообитанията?
Чуйте мнението на Ирена Цакова, Лилия Чобанова и Меглена Русенова в диалога на Катя Василева и в новия епизод на подкаста „ Зелената договорка “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ