Кои са областите с най-висока и най-ниска безработица у нас?
Броят на стопански дейните лица в България доближава 2.95 милиона души. Това демонстрират данните от преброяването през 2021 година, оповестени от Националния статистически институт, представени от.
Икономически дейното население в страната понижава с 376 хиляди души, или 11.3%, по отношение на предходното броене от 2011 година
Историческата информация демонстрира, че делът на стопански дейните българи по отношение на стопански неактивните нараства стабилно до 1985 година, когато броят им доближава най-високата си стойност от 4 686 140 души, а съотношението сред двете групи е 52.4% по отношение на 47.6% в интерес на стопански дейните.
През идващите години този дял стабилно понижава, като през 2021 г.делът на стопански дейното население е 45.3% по отношение на 54.7% за стопански неактивното. В градовете съотношението е 48.7% към 51.3%, а в селата едвам 36% от хората са дейни по отношение на 64% неактивни.
Източник: Национален статистически институт
Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като отношение на броя на стопански дейните лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа интензивност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).
С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София (столица) (78.6%), следвана от Габрово (73.5%) и Перник (72.1%). Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали (54.1%), Силистра (60.6%) и Сливен (61.1%), демонстрират още данните на Националния статистически институт.
От общия брой стопански дейни лица на възраст 15 - 64 години, 2.549 млн. са заети, като дамите са 49%, а мъжете - 51%.
Коефициентът на претовареност, изчислен като отношение на броя на заетите лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 62.6%. Коефициентът на претовареност при мъжете е по-висок от този при дамите, надлежно 63.3% и 62%.
Коефициентите на претовареност демонстрират още, че присъединяване в пазара на труда е най-ниско във възрастовата група 15 - 24 навършени години (26.4%). С повишение на възрастта индикаторът се усилва, като най-висока е цената му при лицата на възраст 35 - 44 навършени години (74%). Коефициентът на претовареност е по-нисък в селата, в сравнение с в градовете във всички възрастови групи.
В районен аспект най-голям е коефициентът на претовареност в областите София (столица) (75%), Габрово (68%) и Варна (65.3%), а най-нисък е в областите Видин (50.9%), Силистра (49.6%) и Кърджали (46.8%). Общо в 21 области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Продължава наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица. През следения интервал с висше обучение са малко над 1 млн. души, или 39.3% от заетите.
Спрямо 2011 година този дял се усилва с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите дами е по-висок, спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5%, при надлежно 31.4% за мъжете.
През следения интервал най-вече лица са заети в икономическите действия „ преработваща индустрия “ (474 хиляди души, или 18.6%), „ търговия и ремонт на коли и мотоциклети “ (418 хиляди, или 16.4%)и " държавно ръководство " (202 хиляди, или 7.9%)
Налице са обилни разлики по пол сред заетите в обособените стопански действия. Мъжете доминират в секторите „ строителство “, „ добивна индустрия “ и „ превоз, депозиране и пощи “, а дамите са болшинство в икономическите действия „ активност на семействата като работодатели “, „ обучение “ и „ хуманно опазване на здравето и обществена работа “.
Разпределението по специалности демонстрира, че най-вече заети има в клас „ експерти “ (18.8%), следва клас „ личен състав, ангажиран с услуги за популацията и търговия “ (18.3%) и „ специалности, неизискващи специфична подготовка “ (11.6%).
Източник: Национален статистически институт
През 2021 г.безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45.6%, а мъжете 156 хиляди, или 54.4%.
Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към стопански дейното население, е 10.1% общо за страната, надлежно 10.7% за мъжете и 9.5% за дамите.
Коефициентите на безработица по възраст демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1%). С повишаване на възрастта цената на индикатора понижава. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете, в сравнение с в селата във всички възрастови групи.
Най-висок е делът на безработните със приблизително обучение (50.6% от всички безработни), следван от тези с главно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните дами измежду висшистите - 57%, а най невисок - при лицата със приблизително обучение (40.2%).
Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 със приключено висше обучение е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при дамите 4.2%. За лица с начално и по-ниско обучение коефициентът на безработица е 43.6%, надлежно 39.4% за мъжете и 47.7% за дамите.
Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) (4.6%), Габрово (7.4%), и Пловдив (8.1%), а най-голям е във Видин (20.1%), Силистра (18.1%), и Търговище (17.7%). В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1.234 хиляди души, или 30.3% от всички българи в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хиляди - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи приходи от благосъстоятелност, а 595 хиляди попадат в категорията „ други “.
Най-висок е делът на стопански неактивното население със приблизително обучение – 53.8%. Следват лицата с главно (24.6%) и с висше обучение (14.4%).
В районен аспект Кърджали е региона с най-голям условен дял на стопански неактивното население (45.9%), следвана от Силистра (39.4%) и Сливен (38.9%). Най-нисък е делът на стопански неактивното население в София (столица) - 21.4%.
Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хиляди души, или 21.7% от общия брой на популацията на същата възраст. От общия брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% - на възраст 20-24 година и 18.4% на възраст 15-19 година
Преобладават лицата със приключено приблизително (48.2%) и главно обучение (25.4%). Завършилите висше обучение измежду незаетите и неучастващи в обучение и образование са 14.3%.
Икономически дейното население в страната понижава с 376 хиляди души, или 11.3%, по отношение на предходното броене от 2011 година
Историческата информация демонстрира, че делът на стопански дейните българи по отношение на стопански неактивните нараства стабилно до 1985 година, когато броят им доближава най-високата си стойност от 4 686 140 души, а съотношението сред двете групи е 52.4% по отношение на 47.6% в интерес на стопански дейните.
През идващите години този дял стабилно понижава, като през 2021 г.делът на стопански дейното население е 45.3% по отношение на 54.7% за стопански неактивното. В градовете съотношението е 48.7% към 51.3%, а в селата едвам 36% от хората са дейни по отношение на 64% неактивни.
Източник: Национален статистически институт
Относителна мярка за степента на присъединяване на популацията в пазара на труда е коефициентът за икономическа интензивност, изчислен като отношение на броя на стопански дейните лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа интензивност e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените).
С най-голям коефициент на икономическа интензивност е област София (столица) (78.6%), следвана от Габрово (73.5%) и Перник (72.1%). Най-нисък е този индикатор в областите Кърджали (54.1%), Силистра (60.6%) и Сливен (61.1%), демонстрират още данните на Националния статистически институт.
От общия брой стопански дейни лица на възраст 15 - 64 години, 2.549 млн. са заети, като дамите са 49%, а мъжете - 51%.
Коефициентът на претовареност, изчислен като отношение на броя на заетите лица към популацията във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 62.6%. Коефициентът на претовареност при мъжете е по-висок от този при дамите, надлежно 63.3% и 62%.
Коефициентите на претовареност демонстрират още, че присъединяване в пазара на труда е най-ниско във възрастовата група 15 - 24 навършени години (26.4%). С повишение на възрастта индикаторът се усилва, като най-висока е цената му при лицата на възраст 35 - 44 навършени години (74%). Коефициентът на претовареност е по-нисък в селата, в сравнение с в градовете във всички възрастови групи.
В районен аспект най-голям е коефициентът на претовареност в областите София (столица) (75%), Габрово (68%) и Варна (65.3%), а най-нисък е в областите Видин (50.9%), Силистра (49.6%) и Кърджали (46.8%). Общо в 21 области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Продължава наклонността на повишение на просветителния статус на заетите лица. През следения интервал с висше обучение са малко над 1 млн. души, или 39.3% от заетите.
Спрямо 2011 година този дял се усилва с 6.6 процентни пункта. Образователният статус на заетите дами е по-висок, спрямо този на заетите мъже. Делът на дамите с висше обучение от всички заети дами е 47.5%, при надлежно 31.4% за мъжете.
През следения интервал най-вече лица са заети в икономическите действия „ преработваща индустрия “ (474 хиляди души, или 18.6%), „ търговия и ремонт на коли и мотоциклети “ (418 хиляди, или 16.4%)и " държавно ръководство " (202 хиляди, или 7.9%)
Налице са обилни разлики по пол сред заетите в обособените стопански действия. Мъжете доминират в секторите „ строителство “, „ добивна индустрия “ и „ превоз, депозиране и пощи “, а дамите са болшинство в икономическите действия „ активност на семействата като работодатели “, „ обучение “ и „ хуманно опазване на здравето и обществена работа “.
Разпределението по специалности демонстрира, че най-вече заети има в клас „ експерти “ (18.8%), следва клас „ личен състав, ангажиран с услуги за популацията и търговия “ (18.3%) и „ специалности, неизискващи специфична подготовка “ (11.6%).
Източник: Национален статистически институт
През 2021 г.безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45.6%, а мъжете 156 хиляди, или 54.4%.
Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към стопански дейното население, е 10.1% общо за страната, надлежно 10.7% за мъжете и 9.5% за дамите.
Коефициентите на безработица по възраст демонстрират, че най-голям е делът на безработните във възрастовата група 15 - 19 години (36.1%). С повишаване на възрастта цената на индикатора понижава. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете, в сравнение с в селата във всички възрастови групи.
Най-висок е делът на безработните със приблизително обучение (50.6% от всички безработни), следван от тези с главно (24.1%), висше (15.9%) и начално и по-ниско (9.4%). Най-висок е делът на безработните дами измежду висшистите - 57%, а най невисок - при лицата със приблизително обучение (40.2%).
Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 със приключено висше обучение е 4.4%, като при мъжете е 4.6%, а при дамите 4.2%. За лица с начално и по-ниско обучение коефициентът на безработица е 43.6%, надлежно 39.4% за мъжете и 47.7% за дамите.
Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) (4.6%), Габрово (7.4%), и Пловдив (8.1%), а най-голям е във Видин (20.1%), Силистра (18.1%), и Търговище (17.7%). В седем области този индикатор е по-нисък от междинния за страната.
Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години е 1.234 хиляди души, или 30.3% от всички българи в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хиляди - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи приходи от благосъстоятелност, а 595 хиляди попадат в категорията „ други “.
Най-висок е делът на стопански неактивното население със приблизително обучение – 53.8%. Следват лицата с главно (24.6%) и с висше обучение (14.4%).
В районен аспект Кърджали е региона с най-голям условен дял на стопански неактивното население (45.9%), следвана от Силистра (39.4%) и Сливен (38.9%). Най-нисък е делът на стопански неактивното население в София (столица) - 21.4%.
Данните на Национален статистически институт демонстрират още, че незаетите и неучастващи в обучение и образование от популацията на възраст 15 - 29 навършени години са 185 хиляди души, или 21.7% от общия брой на популацията на същата възраст. От общия брой незаети и неучащи 44.1% са на възраст 25 – 29, 37.5% - на възраст 20-24 година и 18.4% на възраст 15-19 година
Преобладават лицата със приключено приблизително (48.2%) и главно обучение (25.4%). Завършилите висше обучение измежду незаетите и неучастващи в обучение и образование са 14.3%.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ