В България има почти два пъти повече аптеки от средното в Европа
Броят на аптеките в България е съвсем два пъти повече в съпоставяне със средноевропейските стойности. Това оповестиха на конференция в пресклуба на Българската телеграфна организация от Българския фармацевтичен съюз във връзка Световния ден на фармацевта.
На 25 септември през 1912 година е основана Международната федерация на фармацевтите (FIP), в която все още членуват 156 национални фармацевтични организации, в това число Българския фармацевтичен съюз, доста университетски институции и самостоятелни членове.
Големият брой аптеки в България води до това те да не бъдат снабдени с работна мощ, задоволителна за вярното им действие, сподели ръководителят на съюза Димитър Маринов. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, до момента в който в страната те са 2.1.
Има области, в които в аптеките няма фармацевти обратно на законовите условия. 58% от жителите на Европейски Съюз доближават до аптека в границите на пет минути, до момента в който в България този % е 78, осведоми Маринов. 98.6 от жителите на България доближават до аптека в границите на 30 минути. " Така че във връзка с осигуреността с аптеки ние сме доста над средноевропейските данни ", добави той.
През предходната година общият брой аптеки в страната понижава, като по данни на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) те са 3296, като почти една трета от тях са съсредоточени в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези единствено с по една са 40. В съпоставяне с регистъра на аптеките от 2020 година през 2021 година аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на огромните градове.
Димитър Маринов сподели, че с напредването на дигитализацията доста от бумащината на процедура е изчезнала или мощно редуцирана, главно заради наложителните електронни предписания по Националната здравна каса. Поради доста неналичия, отводи и дефицит на медикаменти аптеките са се трансформирали в кол-центрове, които целодневно търсят медикаменти за пациентите си, сподели Маринов. По думите му в България няма указател на рецептите, постоянно те не дават отговор на условията и всички реквизити по Наредба 4, в която е посочено по какъв начин би трябвало да наподобява една рецепта.
Сред проблемите, които обрисуваха от Българския фармацевтичен съюз, са обезпечаване на медикаментите, като огромна част от казуса за дефицита е в индустриалната и логистичната част. Липсва навременна и справедлива информация за потреблението на лекарствените артикули. Съществува неконтролиран успореден износ на медикаменти, без значение дали е законен или не, разясниха от фармацевтичния съюз. Според тях би трябвало да се вкара опция за генерична подмяна на медикаменти, тъй като България е единствената страна в Европейски Съюз, която няма право на това. Необходимо е също индустриалната активност в аптеките да се възроди.
Друг проблем, който означиха от съюза, е така наречен отвесна интеграция във веригата на лекарствоснабдяването - едни и същи притежатели на вериги от аптеки, хранилища и даже производители. Възможно е тези отвесно свързани структури да работят във взаимна полза, тъй че да получат монополно състояние, сподели Димитър Маринов. Според него сходни зависимости водят и до опция за ограничение на достъпа на пациентите до избрани лекарствени артикули, които се обезпечават единствено за обвързваните със складовете аптеки. По този метод се насочват пациентите предпочитано към тези аптеки, а други търговци на дребно и техните пациенти са лишени от достъп до " дефицитни " лекарствени артикули, уточни той.
Друг проблем, на който фармацевтите се стопираха, е невъзможността на аптеките да откриват лекарствени артикули в доставчиците си. От БФС оферират да се доразработи Системата за електронно следене и разбор на наличностите на лекарствени артикули (СЕСПА), тъй че всяка аптека да има еднакъв достъп до лекарствени артикули и да може да обслужва пациентите си.
Според фармацевтите всевъзможни опити за " решение " на казуса с достъпа до медикаменти и фармацевтична грижа в дребните обитаеми места, където няма аптека, посредством така наречен мобилни аптеки, вендинг автомати, онлайн продажби или разпределяне от неквалифициран личен състав е просто замитане на казуса. Всички сходни хрумвания, които от време на време се прокрадват в общественото пространство, изключително преди локални избори, са изключително рискови, най-много в условия на дефицит и забележителна отвесна интеграция, считат от браншовата асоциация.
На 25 септември през 1912 година е основана Международната федерация на фармацевтите (FIP), в която все още членуват 156 национални фармацевтични организации, в това число Българския фармацевтичен съюз, доста университетски институции и самостоятелни членове.
Големият брой аптеки в България води до това те да не бъдат снабдени с работна мощ, задоволителна за вярното им действие, сподели ръководителят на съюза Димитър Маринов. Средно трима фармацевти в Европа работят в една аптека, до момента в който в страната те са 2.1.
Има области, в които в аптеките няма фармацевти обратно на законовите условия. 58% от жителите на Европейски Съюз доближават до аптека в границите на пет минути, до момента в който в България този % е 78, осведоми Маринов. 98.6 от жителите на България доближават до аптека в границите на 30 минути. " Така че във връзка с осигуреността с аптеки ние сме доста над средноевропейските данни ", добави той.
През предходната година общият брой аптеки в страната понижава, като по данни на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ) те са 3296, като почти една трета от тях са съсредоточени в трите най-големи града - в София те са общо 740, в Пловдив - 212, а във Варна - 171. Броят на общините без нито една аптека е 20, а тези единствено с по една са 40. В съпоставяне с регистъра на аптеките от 2020 година през 2021 година аптеките са с 500 по-малко, като по-голямата част от свиването се дължи на огромните градове.
Димитър Маринов сподели, че с напредването на дигитализацията доста от бумащината на процедура е изчезнала или мощно редуцирана, главно заради наложителните електронни предписания по Националната здравна каса. Поради доста неналичия, отводи и дефицит на медикаменти аптеките са се трансформирали в кол-центрове, които целодневно търсят медикаменти за пациентите си, сподели Маринов. По думите му в България няма указател на рецептите, постоянно те не дават отговор на условията и всички реквизити по Наредба 4, в която е посочено по какъв начин би трябвало да наподобява една рецепта.
Сред проблемите, които обрисуваха от Българския фармацевтичен съюз, са обезпечаване на медикаментите, като огромна част от казуса за дефицита е в индустриалната и логистичната част. Липсва навременна и справедлива информация за потреблението на лекарствените артикули. Съществува неконтролиран успореден износ на медикаменти, без значение дали е законен или не, разясниха от фармацевтичния съюз. Според тях би трябвало да се вкара опция за генерична подмяна на медикаменти, тъй като България е единствената страна в Европейски Съюз, която няма право на това. Необходимо е също индустриалната активност в аптеките да се възроди.
Друг проблем, който означиха от съюза, е така наречен отвесна интеграция във веригата на лекарствоснабдяването - едни и същи притежатели на вериги от аптеки, хранилища и даже производители. Възможно е тези отвесно свързани структури да работят във взаимна полза, тъй че да получат монополно състояние, сподели Димитър Маринов. Според него сходни зависимости водят и до опция за ограничение на достъпа на пациентите до избрани лекарствени артикули, които се обезпечават единствено за обвързваните със складовете аптеки. По този метод се насочват пациентите предпочитано към тези аптеки, а други търговци на дребно и техните пациенти са лишени от достъп до " дефицитни " лекарствени артикули, уточни той.
Друг проблем, на който фармацевтите се стопираха, е невъзможността на аптеките да откриват лекарствени артикули в доставчиците си. От БФС оферират да се доразработи Системата за електронно следене и разбор на наличностите на лекарствени артикули (СЕСПА), тъй че всяка аптека да има еднакъв достъп до лекарствени артикули и да може да обслужва пациентите си.
Според фармацевтите всевъзможни опити за " решение " на казуса с достъпа до медикаменти и фармацевтична грижа в дребните обитаеми места, където няма аптека, посредством така наречен мобилни аптеки, вендинг автомати, онлайн продажби или разпределяне от неквалифициран личен състав е просто замитане на казуса. Всички сходни хрумвания, които от време на време се прокрадват в общественото пространство, изключително преди локални избори, са изключително рискови, най-много в условия на дефицит и забележителна отвесна интеграция, считат от браншовата асоциация.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ