Колко опасни са били оръжията от бронзовата епоха – учени направиха свои, за да проверят
Бронзовата ера е в действителност едно дълго клане, станало допустимо с помощта на изобретяването на нови оръжия от сплав от мед и калай, която дава и името на епохата. Макар че анализът на тези антични оръжия благодарение на лабораторно съоръжение може да ни каже доста за тяхната история, има единствено един метод да разберем какъв брой ефикасни са били в убиването – като ги използваме в борба.
В името на пробната археология откривателите прекарват години в пердах с реплики на праисторически оръжия – а в този момент две нови изследвания хвърлят нова светлина върху методите, по които те са били употребявани.
Първото от тях има за цел да позволи дългогодишния спор дали мечовете от бронзовата ера от Бохемия и Моравия – в днешна Чехия – са били предопределени за потребление в борба или единствено за церемонии. След като проучват моделите на изхабяване на 47 антични меча, създателите на проучването основават четири бронзови реплики… които да пробват между тях.
Така те откриват, че типът на повредите по оръжията отразява тези по античните мечове, което демонстрира, че те евентуално не са били единствено за показ. За да открият какъв брой тъкмо вреди са могли да нанесат, археолозите вършат проби с тялото на прасе.
Резултатите им разкриват, че „ ударите с мечовете са оставили вдлъбнатини по ребрата, а някои остриета са пробили и костта “. Опитвайки се да създадат извод по какъв начин воините от бронзовата ера са употребявали тези мечове при нахлуване, те откриват, че „ оръжията са причинявали обилни пострадвания на меките тъкани, водещи до намаляване на съперника, кървене и възможна гибел “.
Във второто проучване, оповестено в Journal of Archaeological Science, екип от откриватели, които са и специалисти по бойни изкуства, се атакуват един различен с копия на копия от бронзовата ера, основани по модела на антични оръжия, открити в Нидерландия. Вместо прасе, те употребяват тялото на сърна, с цел да оценят нездравословния резултат на тези подли оръжия.
За следващ път „ опитите демонстрираха, че тези оръжия могат да нанасят смъртоносни рани, нормално свързвани с „ военни дейности “ или „ битка за живот “, пишат създателите на проучването. За тяхна изненада копията са били способни изцяло да разбият костите на краката на елените, което навежда на мисълта, че доста антични пострадвания, които в археологическите данни се приписват на контузии с тъп предмет, в действителност може да са били породени от копия.
В същото време се открива и, че при задоволително ловко боравене те могат да се употребяват за съзнателно нанасяне на „ несмъртоносни кървящи рани “. По този метод оръжията наподобяват подобаващи за потребление както в същински военни дейности, по този начин и в церемониални борби.
Както и при проучването на меча, откривателите, които са употребявали копия, са открили, че моделите на изхабяване, оставени върху техните оръжия вследствие на опитите им, съответстват с тези, следени върху същинските остриета от бронзовата ера, което допуска, че са били употребявани в разнообразни контексти за приемане на „ необятен набор от пострадвания “.
