Партийни мравки дръзко налазиха Борисов
Броженията в ГЕРБ, каквито следим напоследък, не са нищо ново. Партията е прекомерно огромна и е съсредоточила прекалено много власт и запаси, с цел да действа без раздори. На локално и централно равнище съществуват разнообразни фракции и лагери, които от време на време настръхват едни против други, когато усетят, че ползите им се сблъскват.
Сега непокорен дух демонстрираха партийци от Видин, измежду които и някогашният кмет Огнян Ценков, който изпадна в недружелюбност откакто през 2019 година се провали в борбата за нов мандат. Загубата на изборите разклати видинските гербери и висшето партийно управление употребява момента, с цел да стартира нови хора в локалната организация и да се отърве от остарели лица, които обаче взеха решение, че няма да си мълчат. Скоро по-късно функционери от Плевен, които враждуваха с локалния регионален координатор, дръзнаха да изискат от висшия водач Бойко Борисов да заеме тяхната страна в крамолата и в четвъртък вечерта централният ГЕРБ ги отлюспи. Централата в София тъче на два стана - гони, само че и на мястото на 50-те напуснали във Видин демонстративно бяха признати 234 нови членове. Да се готвят плевенчани. „ Няма драма ”, разгласи вицепремиерът Томислав Дончев до момента в който раздаваше партийни книжки.
Факт е, че вътрешнопартийните боричкания
до момента не са предизвикали особени политически вреди на Борисов .
Трябва да има изключителни условия – партията да изпадне от властта и външни сили да й оказват тежък напън, с цел да се трансфорат вътрешното неодобрение, разцепленията и дезертьорството в същински проблем. В близкото минало даже и в такава обстановка това обаче нямаше трайни последици.
Когато Борисов беше заставен да подаде оставка през 2013 година след национални митинги против неговото държавно управление, група отцепници, отпред с някогашния аграрни министър Мирослав Найденов, сътвориха партията БАСТА. Новата групировка гръмко разгласи, че ще се бори със „ страха, тоталитаризма и апатията ”, наложени (както се подразбираше) от първото държавно управление на Борисов. Новоизлюпените борци за независимост обаче взеха едвам 7300 гласа на евроизборите през май 2014 година и бързо свиха криле – заявиха, че застават абсолютно зад ГЕРБ на предварителния парламентарен избор в края на същата година. С това в действителност споделиха баста и на личния си план.
Сега
липсват признаци за революционна обстановка ,
сходна на онази през 2013-2014 година Кризата, породена от COVID-19, изтощи българското общество, което сега се вълнува най-много от своето възобновяване, а не от протести и улични безредици. На тази отмалялост залагат и ръководещите, с цел да запазят страната спокойна до момента в който завърши мандатът им.
В същото време до постоянните парламентарни и президентски избори през 2021 година не остава доста. ГЕРБ продължава да бъде първа политическа мощ – в случай че се има вяра на социолозите. Положението на партията – и надлежно изборните й резултати – обаче може да стане извънредно нестабилно, в случай че ръководещите се препънат в преодоляването на последствията от рецесията. Или се оплетат в свадите, които непрекъснато се лепят по държавното управление и парламентарното болшинство (като аферата към хазартния необут Васил Божков).
Още повече, че в този момент недоволните, напусналите и изгонените от ГЕРБ имат към кого да гледат с вяра – някогашния №2 в партията Цветан Цветанов. Макар и да бяга от въпроси за своите упоритости,
Цветанов надали е загърбил политиката
в интерес на кариера в неправителствения бранш. Неговите съперници към този момент го броят за собствен предстоящ съперник. Самият Борисов разгласи, че чака някогашният му заместител да направи партия, с което на процедура го легитимира като предстоящ политически артист. Близките до властта медии приказват за политическото възобновление на Цветанов като за нещо, което е единствено въпрос на време, въпреки че той самият не е издумал нищо по въпроса. А непокорен настроените някогашни гербери не се двоумят да разгласят, че ще го поддържат, в случай че се върне в политиката.
Последното може да е единствено трик, несъмнено – едвам поизпотят малко Борисов с неприятната вероятност някогашни и сегашни сановници на ГЕРБ да се съберат под знамето на Цветанов. При всички случаи комбинацията сред наближаващи избори и завръщане на Цветан Цветанов на политическата сцена прави обстановката удобна за всички партийци, които имат мотиви да се оплакват или желаят да им се обърне внимание, или да принудят вожда да заеме тяхната страна в някаква вътрешна безредица.
Нехайното държание на централата в София обаче оставя усещането, че шефовете на ГЕРБ са не запомнили една от аксиомите на партийната политика – избори се печелят, когато локалните организации са консолидирани и мощни, а не разединени, враждуващи и отслабени. Иначе – загубиш народен представител тук, останеш без народен представител там, и току-виж на Борисов още веднъж му се наложило да се моли за парламентарно болшинство на партии с надалеч по-малка тежест от неговата. А може посредством Цветанов да си отглежда точно нов сътрудник за ръководство.
ГЕРБ като Българска комунистическа партия, Борисов като Живков, партията на Цветанов - казионен Български земеделски народен съюз с фасадна евроатлантическа ориентировка, а той - Петър Танчев. Изглежда като шарж, особено в случай че е правилен слухът, че зам. на Цветанов ще стане артистът Веселин Маринов.
Сега непокорен дух демонстрираха партийци от Видин, измежду които и някогашният кмет Огнян Ценков, който изпадна в недружелюбност откакто през 2019 година се провали в борбата за нов мандат. Загубата на изборите разклати видинските гербери и висшето партийно управление употребява момента, с цел да стартира нови хора в локалната организация и да се отърве от остарели лица, които обаче взеха решение, че няма да си мълчат. Скоро по-късно функционери от Плевен, които враждуваха с локалния регионален координатор, дръзнаха да изискат от висшия водач Бойко Борисов да заеме тяхната страна в крамолата и в четвъртък вечерта централният ГЕРБ ги отлюспи. Централата в София тъче на два стана - гони, само че и на мястото на 50-те напуснали във Видин демонстративно бяха признати 234 нови членове. Да се готвят плевенчани. „ Няма драма ”, разгласи вицепремиерът Томислав Дончев до момента в който раздаваше партийни книжки.
Факт е, че вътрешнопартийните боричкания
до момента не са предизвикали особени политически вреди на Борисов .
Трябва да има изключителни условия – партията да изпадне от властта и външни сили да й оказват тежък напън, с цел да се трансфорат вътрешното неодобрение, разцепленията и дезертьорството в същински проблем. В близкото минало даже и в такава обстановка това обаче нямаше трайни последици.
Когато Борисов беше заставен да подаде оставка през 2013 година след национални митинги против неговото държавно управление, група отцепници, отпред с някогашния аграрни министър Мирослав Найденов, сътвориха партията БАСТА. Новата групировка гръмко разгласи, че ще се бори със „ страха, тоталитаризма и апатията ”, наложени (както се подразбираше) от първото държавно управление на Борисов. Новоизлюпените борци за независимост обаче взеха едвам 7300 гласа на евроизборите през май 2014 година и бързо свиха криле – заявиха, че застават абсолютно зад ГЕРБ на предварителния парламентарен избор в края на същата година. С това в действителност споделиха баста и на личния си план.
Сега
липсват признаци за революционна обстановка ,
сходна на онази през 2013-2014 година Кризата, породена от COVID-19, изтощи българското общество, което сега се вълнува най-много от своето възобновяване, а не от протести и улични безредици. На тази отмалялост залагат и ръководещите, с цел да запазят страната спокойна до момента в който завърши мандатът им.
В същото време до постоянните парламентарни и президентски избори през 2021 година не остава доста. ГЕРБ продължава да бъде първа политическа мощ – в случай че се има вяра на социолозите. Положението на партията – и надлежно изборните й резултати – обаче може да стане извънредно нестабилно, в случай че ръководещите се препънат в преодоляването на последствията от рецесията. Или се оплетат в свадите, които непрекъснато се лепят по държавното управление и парламентарното болшинство (като аферата към хазартния необут Васил Божков).
Още повече, че в този момент недоволните, напусналите и изгонените от ГЕРБ имат към кого да гледат с вяра – някогашния №2 в партията Цветан Цветанов. Макар и да бяга от въпроси за своите упоритости,
Цветанов надали е загърбил политиката
в интерес на кариера в неправителствения бранш. Неговите съперници към този момент го броят за собствен предстоящ съперник. Самият Борисов разгласи, че чака някогашният му заместител да направи партия, с което на процедура го легитимира като предстоящ политически артист. Близките до властта медии приказват за политическото възобновление на Цветанов като за нещо, което е единствено въпрос на време, въпреки че той самият не е издумал нищо по въпроса. А непокорен настроените някогашни гербери не се двоумят да разгласят, че ще го поддържат, в случай че се върне в политиката.
Последното може да е единствено трик, несъмнено – едвам поизпотят малко Борисов с неприятната вероятност някогашни и сегашни сановници на ГЕРБ да се съберат под знамето на Цветанов. При всички случаи комбинацията сред наближаващи избори и завръщане на Цветан Цветанов на политическата сцена прави обстановката удобна за всички партийци, които имат мотиви да се оплакват или желаят да им се обърне внимание, или да принудят вожда да заеме тяхната страна в някаква вътрешна безредица.
Нехайното държание на централата в София обаче оставя усещането, че шефовете на ГЕРБ са не запомнили една от аксиомите на партийната политика – избори се печелят, когато локалните организации са консолидирани и мощни, а не разединени, враждуващи и отслабени. Иначе – загубиш народен представител тук, останеш без народен представител там, и току-виж на Борисов още веднъж му се наложило да се моли за парламентарно болшинство на партии с надалеч по-малка тежест от неговата. А може посредством Цветанов да си отглежда точно нов сътрудник за ръководство.
ГЕРБ като Българска комунистическа партия, Борисов като Живков, партията на Цветанов - казионен Български земеделски народен съюз с фасадна евроатлантическа ориентировка, а той - Петър Танчев. Изглежда като шарж, особено в случай че е правилен слухът, че зам. на Цветанов ще стане артистът Веселин Маринов.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ