Михаил Йосифов: Не се усещам неразбран
Броени дни ни разделят от първия концерт на Фортисимо Фест тази година. На 30 август Бургас ще чества началото на тазгодишния фестивал на класическата музика, а ние с неспокойствие чакаме концерта на 13-ти септември в София. След миналогодишното присъединяване на Мишо Йосифов Секстет в концертите в София и Пловдив, тази година джаз музикантите, дружно с Печенката, ще обиколят морето, с цел да се включат в морските издания на към този момент обичайния фестивал. Малко преди този момент хващаме натясно виновника за музикалната групировка, наречена с неговото име, с цел да си поговорим за музиката в живота му и живота на музиката му.
Какво би правил, в случай че нямаше музика в живота ти?
Писна ми в чужбина. Не знам, нямам визия. Започнах на 11 да изсвирвам на тромпет в един духов юношески оркестър. Първата година вървях на уроци и ми харесваше да изсвирвам. Аз съм унаследен музикант, дядо ми и чичо ми бях музиканти и на село, където те живяха, се организираха доста събори и към мен е имало доста музика и аз го одобрявах като напълно обикновено всекидневие. Без да обръщам изключително внимание. Когато пристигнаха да ни вербуват за този оркестър и аз си споделих: „ Еми, то е хем се развличам, хем е нещо, което знам какво е “. И като започнах в самия оркестър доста ми хареса атмосферата и до момента като има някакво турне, това е ужасно радостно. Уж си тръгнал да работиш, да свириш, а пък в последна сметка непрекъснато някаква веселба тече.
Значи не е правилно, че си станал част от оркестъра, с цел да можеш да пътуваш в чужбина?
Писна ми в чужбина. Сега напоследък нямам никакви желания да пътувам натам. Приятно ми е, несъмнено прави ми удоволствие да отида за известно време - да видя, да прегледам и да усетя някакво място, само че бързо ми се прибира вкъщи.
Обичаш ли България?
Да, тук доста ми харесва. Това, което най-вече ми липсва в чужбина, е обкръжението на хората, с които съм тук. Компанията, в която вирея в България е доста добра – тези хора, с които изсвирвам, работя и пребивавам. Допадат ми като нрав, усещам се съответен и до момента в който си приказвам с хората, чувствам лекост. А музиката е доста „ мохабетчийско " изкуство, би трябвало да ти върви приказката с тези, с които свириш, с цел да ти върви и музиката. Това се предава и на хората - постоянно си проличава, когато на сцената се забавляваме и ни е готино.
Популярна ли е джаз музиката у нас?
Не е елементарно да се изхранваш единствено с музика.Не се чувствам неразбираем и не мога да се оплача от липса на интерес у хората към това, което вършим. Не мисля, че чалгата е нещо извънредно неприятно, а по-скоро - естествено събитие. Защото имаше прекомерно доста забрани по време на комунизма и в този момент избива нанякъде. И заради чисто мизерния метод на живот, хората имат потребност да видят този „ разкош “ към себе си, който да ги залее. Но това са интервали и в последна сметка, това е музика въз основата на локалния фолклор, балкански ритми. Ако попиташ някой американец от Ню Йорк, който слуша джаз, какво мисли за кънтри музиката, той ще излее не по-малко отрицателна сила, в сравнение с в случай че някой тук попиташ за чалгата. Според мен рап-музиката не е доста по-различна от чалгата, само че ние сме общество и имаме разнообразни усети и ползи.
Разкажи за хората, с които свириш?
В Секстет изсвирвам с хората, с които сме съидейници, мафия сме към този момент. Няколко фамилии, всички свързани. Аз съм кум на Вили (Велислав Стоянов) - тромбониста и към този момент не могат да ни бутнат и скоро считаме да влезем във властта (смее се). Шегувам се, несъмнено.
Ти ли си Кръстникът?
Е, чак Кристник не съм. Подписали сме пакт за взаимопомощ, тъй като не е елементарно да се изхранваш единствено с музика и когато има някакво обединяване, нещата стават по-лесни.
Вие единствено с музика ли се занимавате?
Само с музика. Аз изсвирвам на тромпет и пиша аранжиментите. По едно време с Вили бяхме съдружници в един бар и тогава разбрах ясно, че избирам да се занимавам единствено с музика. Защото тук съм вложил доста сила и в тази сфера съм по-добър. Сега изсвирвам в към 10 плана – Секстетът е единият, имаме със Sentimental Swingers план, с Милица Гладнишка. Освен това с една група свирим - Dirty Purchace, която е по-стара от Секстета с 10 години, тя е клубна група и постоянно свирим доста в Swinging hall. Иначе с Ангел Заберски и с една огромна част от джаз музикантите в България свирим в „ Брас асоциацията “, която е сдружение и има няколко проявления, едно от които е Биг бенд с диригент Ангел Заберски. Иначе Вили направи един план - „ Брас Вилидж “, който е единствено за духова музика, която свири ексцентрични неща. С Калин Вельов вършим „ Тумбаито “ – общо взето от подготовка в подготовка съм.
Кога намираш време да пишеш музика?
Разнообразявам се с тези задължения. Като започнеш да свириш едно и също нещо се затлачваш, от едното черпиш сила за другото.
Какво да чакаме от вас?
В края на лятото и началото на септември с Максим Ешкенази и Секстет ще създадем два концерта в границите на Фортисимо фест, а есента занапред следва, само че се обрисуват много неща. После ще ви разкажа…
Какво би правил, в случай че нямаше музика в живота ти?
Писна ми в чужбина. Не знам, нямам визия. Започнах на 11 да изсвирвам на тромпет в един духов юношески оркестър. Първата година вървях на уроци и ми харесваше да изсвирвам. Аз съм унаследен музикант, дядо ми и чичо ми бях музиканти и на село, където те живяха, се организираха доста събори и към мен е имало доста музика и аз го одобрявах като напълно обикновено всекидневие. Без да обръщам изключително внимание. Когато пристигнаха да ни вербуват за този оркестър и аз си споделих: „ Еми, то е хем се развличам, хем е нещо, което знам какво е “. И като започнах в самия оркестър доста ми хареса атмосферата и до момента като има някакво турне, това е ужасно радостно. Уж си тръгнал да работиш, да свириш, а пък в последна сметка непрекъснато някаква веселба тече.
Значи не е правилно, че си станал част от оркестъра, с цел да можеш да пътуваш в чужбина?
Писна ми в чужбина. Сега напоследък нямам никакви желания да пътувам натам. Приятно ми е, несъмнено прави ми удоволствие да отида за известно време - да видя, да прегледам и да усетя някакво място, само че бързо ми се прибира вкъщи.
Обичаш ли България?
Да, тук доста ми харесва. Това, което най-вече ми липсва в чужбина, е обкръжението на хората, с които съм тук. Компанията, в която вирея в България е доста добра – тези хора, с които изсвирвам, работя и пребивавам. Допадат ми като нрав, усещам се съответен и до момента в който си приказвам с хората, чувствам лекост. А музиката е доста „ мохабетчийско " изкуство, би трябвало да ти върви приказката с тези, с които свириш, с цел да ти върви и музиката. Това се предава и на хората - постоянно си проличава, когато на сцената се забавляваме и ни е готино.
Популярна ли е джаз музиката у нас?
Не е елементарно да се изхранваш единствено с музика.Не се чувствам неразбираем и не мога да се оплача от липса на интерес у хората към това, което вършим. Не мисля, че чалгата е нещо извънредно неприятно, а по-скоро - естествено събитие. Защото имаше прекомерно доста забрани по време на комунизма и в този момент избива нанякъде. И заради чисто мизерния метод на живот, хората имат потребност да видят този „ разкош “ към себе си, който да ги залее. Но това са интервали и в последна сметка, това е музика въз основата на локалния фолклор, балкански ритми. Ако попиташ някой американец от Ню Йорк, който слуша джаз, какво мисли за кънтри музиката, той ще излее не по-малко отрицателна сила, в сравнение с в случай че някой тук попиташ за чалгата. Според мен рап-музиката не е доста по-различна от чалгата, само че ние сме общество и имаме разнообразни усети и ползи.
Разкажи за хората, с които свириш?
В Секстет изсвирвам с хората, с които сме съидейници, мафия сме към този момент. Няколко фамилии, всички свързани. Аз съм кум на Вили (Велислав Стоянов) - тромбониста и към този момент не могат да ни бутнат и скоро считаме да влезем във властта (смее се). Шегувам се, несъмнено.
Ти ли си Кръстникът?
Е, чак Кристник не съм. Подписали сме пакт за взаимопомощ, тъй като не е елементарно да се изхранваш единствено с музика и когато има някакво обединяване, нещата стават по-лесни.
Вие единствено с музика ли се занимавате?
Само с музика. Аз изсвирвам на тромпет и пиша аранжиментите. По едно време с Вили бяхме съдружници в един бар и тогава разбрах ясно, че избирам да се занимавам единствено с музика. Защото тук съм вложил доста сила и в тази сфера съм по-добър. Сега изсвирвам в към 10 плана – Секстетът е единият, имаме със Sentimental Swingers план, с Милица Гладнишка. Освен това с една група свирим - Dirty Purchace, която е по-стара от Секстета с 10 години, тя е клубна група и постоянно свирим доста в Swinging hall. Иначе с Ангел Заберски и с една огромна част от джаз музикантите в България свирим в „ Брас асоциацията “, която е сдружение и има няколко проявления, едно от които е Биг бенд с диригент Ангел Заберски. Иначе Вили направи един план - „ Брас Вилидж “, който е единствено за духова музика, която свири ексцентрични неща. С Калин Вельов вършим „ Тумбаито “ – общо взето от подготовка в подготовка съм.
Кога намираш време да пишеш музика?
Разнообразявам се с тези задължения. Като започнеш да свириш едно и също нещо се затлачваш, от едното черпиш сила за другото.
Какво да чакаме от вас?
В края на лятото и началото на септември с Максим Ешкенази и Секстет ще създадем два концерта в границите на Фортисимо фест, а есента занапред следва, само че се обрисуват много неща. После ще ви разкажа…
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ