Броени часове остават до 93-ата церемония за връчването на американските

Политическият и социалният оттенък на „Оскар”-ите

Броени часове остават до 93-ата гала за връчването на американските влиятелни кино оценки „ Оскар ” – макар отлагането поради пандемията, затворените през годината киносалони и отсрочените министър председатели на блокбъстъри. До каква степен обаче политиката играе роля по време на връчването на влиятелните статуетки?

Доказателство, че премиите на американската киноакадемия не странят от политиката е фактът, че редица кинодейци употребяват сцената, с цел да изразят недоволството си от законодателни начинания или даже избран политик – какъвто е казусът с режисьора Майкъл Мур , който през 2003 година завоюва наградата за най-хубав документален филм за „ Боулинг за Колумбайн “ няколко дни след американското навлизане в Ирак:

„ Живеем в подправени времена. Живеем във време на подправени изборни резултати, с които се избира мним президент. Живеем във време, в което един мъж ни изпраща на война поради фиктивни аргументи. Против войната сме, господин Буш! Как не ви е позор, господин Буш, по какъв начин не ви е позор! ”

Единствен по рода си е казусът от 1973 година, когато Марлон Брандо печели „ Оскар ” за най-хубав артист за „ Кръстникът ”, само че на сцената излиза...:

„ Името ми е Сашийн Малкото Перо. Аз съм апачи и съставлявам Марлон Брандо довечера. Той ме помоли да ви кажа в една доста дълга тирада, която няма да мога да споделя с вас в този момент поради времето, че със страдание не може да одобри тази прелестна премия. Причината за това е отношението към американските индианци във филмовата промишленост. ”

И за разлика от някои политици, хората, работещи зад и пред камерата, имат гения да произнасят речите си по безапелационен и харизматичен метод. Ето какво съобщи Спайк Лий при приемането през 2019 година на премията си за най-хубав приспособен сюжет за „ Черен в клана ”:

„ Преди 400 години предците ни са били откраднати от цяла Африка и са били доведени в Джеймстаун, Вирджиния, поробени. Пред целия свят довечера, аз благодаря на предците ни, помогнали за построяването на тази страна. Изборите за президент наближават. Нека всички се активизираме, да бъдем на вярната страна на историята. Направете моралния избор сред любовта и омразата. Да създадем вярното нещо! ”

На фона на на падащите рейтинги през последните години – феновете на обилната гала са били 41 милиона през 2010 година, а през 2020 година – 23 милиона, бяха оповестени нови правила, влизащи в действие от 2025 година и наложени след продължаващите митинги за расово пълноправие оттатък океана. Те плануват претендентите за категорията за най-хубав филм да дават отговор на стандарти за приобщаване: най-малко един от главните герои да е цветнокож и минимум 30 на 100 от състава на продукцията да са от едва показани групи. В членовете на Академията бяха поканени повече дами и представители на малцинствени групи. Напълно е допустимо обаче новите условия да бъдат в действителност в ущърб на избрани прослойки или постигнатото многообразие да бъде видимо. Пример дават дамите режисьори Мария Гизе и Рейчъл Фелдман с сходни правила, признати в американската Гилдия на режисьорите:

„ Погледнеш ли листата с жени-режисьори виждаш, че е пай и множеството от тях са кино звезди, дъщери на кино магнати или продуценти. Жените, приключили академии за кино изкуство или създали филми, спечелили награди, не попадат в описите на продуцентите, в случай че не са осъществили план през последните 18 месеца. И по този начин описът е с едни и същи имена. А тези дами не желаят да позволен други. Млада жена режисьор потърси поддръжка от доста търсена жена режисьор в малкия екран. Тя й дала отговор: „ Защо да ти оказвам помощ, откакто ти ще си ми конкуренция? ”. ”

„ Част от казуса за дамите е, че попадат в категорията за разнообразието и процентът на наетите на работа дами понижава доста, защото половината или даже повече от половината от работата отива при мъже от малцинствени групи. ”

Изначалната концепция на връчването на награди – без значение дали става въпрос за „ Оскари ”-те, е журито да бъде в оптималната степен независимо, да гласоподава по съвест и да не се усеща притиснато от политическата и обществена обстановка в страната да направи избран избор. Но подозренията, че се дава преимущество на избрана група хора на породист принцип сътвориха разнообразни придвижвания за пълноправие, като да вземем за пример хаштага в обществените мрежи #oscarssowhite –#оскаритетолковабели. Представителство на оптимален брой прослойки от обществеността пред и зад камерата е идея, почтена за почитание и съгласно Джонатан Кунц – откривател на филмовата история и учител в Училището по спектакъл, кино и телевизия към Калифорнийския университет в Лос Анджелис, не вреди на обективността:

„ Академията се отвори в огромна степен през последните няколко години. Това, което се прибавя, са доста и разнообразни хора – все кинотворци, и евентуално всички те са гледали „ Гражданинът Кейн ”. Така че тези хора ще гласоподават за евентуално обичайни за членовете на академията филми и сходни на тях, тъй като те търсят на първо място качеството. ”

Сред проблемите, които членове на промишлеността акцентират, е наложителният фактор на новите правила на американската киноакадемия. Актьорът Виго Мортенсен :

„ За мен концепцията не е добра и ще обясня за какво. Защото за мен в последна сметка те слагат в изолираност, което е дискриминация. Скорошен образец е изключителният съгласно мен филм „ 1917-а ”, който не би бил позволен съгласно тези правила. Приветствам концепцията зад тези правила, те вземат решение някои проблеми, само че носят и нови такива, които не са нужни. Не мисля, че изключването и дискриминирането са пътят напред. ”

Но дали в действителност политическите апели от страна на холивудските звезди и обещанията на членовете на Академията биват подплатени с дейности? Например, макар говоренето с десетилетия за пълноправие, едвам тази година – когато статуетките се връчват за 93-ти път, за първи път има номиниран мохамеданин за най-хубав артист в основна роля – Риз Ахмед за „ Без звуци в живота ”. Тъй като обаче равноправието не е единствено на расова основа – то има полово измерение мъже-жени, религиозна принадлежност, национална еднаквост, полова ориентировка, даже тегло и възраст, както и още други категории, е допустимо да възникне казусът културата вместо да сплотява хората, каквато би трябвало да бъде една от изконните й характерности, да ги разделя още повече и постоянно да съществува опцията представител на избрана група да се усеща подтиснат, отритнат или в незадоволителна степен показан и по този начин да възникне следващото неодобрение. Сред най-силно засегнатите са хората с увреждания, защото съвсем постоянно те са показани на екран от артисти, които нямат увреждания. Изключение е Марли Матлин , която страда от глухота и преди 34 години завоюва „ Оскар ” за най-хубава актриса в основна роля за дебютния й филм „ Деца, забравени от Бога ”:

„ 30 години след извоюваната от мен статуетка, през които никой различен артист с увреждане не е взел участие в основна роля в емблематичен игрален филм за нас е ясно, че артисти да играят хора с увреждания не е достоверно и за доста от нас, изключително за общността на глухите – е и обидно. ”

Другата позиция е на към този момент починалия английски астрофизик Стивън Хокинг , който приживе разяснява по този начин осъществяването на Еди Редмейн в „ Теорията на всичко ”, за което получава „ Оскар ” за основна мъжка роля:

„ Мисля, че Еди Редмейн ме е изобразил доста добре и на моменти си мислех,че виждам себе си. ”

Понякога разпоредбите за установяване на премиите основават особени обстановки. Като да вземем за пример фактът, че номинираният за най-хубав филм за „ Оскар ” тази година – „ Минари ”, който споделя за корейско семейство, установяващо се в Съединените щати през 80-те години на предишния век, завоюва „ Златен глобус ” за най-хубав чуждоезичен филм, макар че е американска продукция. Той попадна в тази категория, защото в над половината от лентата се приказва на корейски. По същата логичност предходната година корейският „ Паразит ”, който стана първият филм, спечелил „ Оскар ” за най-хубав задграничен филм и за най-хубав филм, беше изключен от водещата категория на „ Златните глобуси ”. Това предписание обаче не постоянно е било по този начин прецизно – филмите „ Вавилон ” и „ Гадни копилета ” – и в двата участващ Брад Пит, имаха опцията да получат номинация за най-хубав трагичен филм на Глобусите, а в тази ситуация с „ Вавилон ” – и да я завоюват. Пит е измежду изпълнителните продуценти на „ Минари ” посредством компанията му „ План Би ”, само че не се появява във кино лентата. Има го и противоположния образец – през 2019-а нигерийският „ Лъвско сърце ” беше изключен от категорията за най-хубав задграничен филм на премиите „ Оскар ”, защото огромна част от разговорите са на британски, макар че британският е един от формалните езици в страната, защото Нигерия е била английска колония в продължение на над едно столетие. Си Джей Абаси – един от сценаристите на кино лентата разяснява решението по този начин:

„ За да бъде нещо приобщаващо, би трябвало да се подходи и нееднозначно, с схващане към детайлите, които вършат другите националности неповторими, да се регистрира достоверността. Един от езиците в Нигерия да вземем за пример е пиджин британски, който звучи като британски, само че английскоговорещ няма да го разбере. Ако направя филм, в който се приказва на него, той ще бъде ли дисквалифициран, макар че е достоверен за войната, която съм претърпял? Животът има своите нюанси, не е черен и бял, както се пробват да го показват. Трябва да се приказва по тези въпроси. ”

А за умозаключение можем да се запитаме – значими ли са премиите „ Оскар ”? И като множеството неща в живота отговорът е двузначен – от една страна имат значение, тъй като отразяват избрани обществени трендове, желания и предубеждения, само че също по този начин се одобряват и просто като празненство за привилегированите.