Британските военни сили често се хвалят с уменията си и

Британските военни сили постоянно се хвалят с уменията си и достиженията, които са постигнали на фронта. Англия и до през днешния ден продължава да се счита за един от най-големите спечелили във Втората Световна война, а SAS бойците несъмнено влизат в класацията за едни от най-добре квалифицираните на бойното поле, способни да минават през най-различни трудности. Всичко това звучи прелестно за самите тях и сигурно доставя високо самочувствие на жителите на острова, до момента в който не поглеждаме една притеснителни и занимателна вест. Бившият командващ военачалник на Съединени американски щати Бен Ходжис беседва с Британския парламент по отношение на извършено обучение във виртуална среда. Учението трябвало да симулира борба в Европа, в която другите сили да поемат надзор над избрани територии.

Планираното обучение трябвало да продължи в границите на 10 дни, само че още на 8-я ден британците се оказали без никакви боеприпаси, като даже завършили главните си ресурси. Липсата на такива автоматизирано би трябвало да подсказва, че при действителни дейности, каквито се надяваме в никакъв случай да не се организират, британците ще бъдат първите, които ще останат изцяло обезвредени. Американският военачалник показва доста съществени подозрения, че армията на острова ще може да води и да издържи на нескончаем боен спор, извършен в много съществени мащаби, като това автоматизирано би сложило под риск всеки вероятен триумф и позитивен излаз от една по-сериозна война. В по този начин наречените виртуални военни игри са взели участие Съединени американски щати, Англия и Франция.

Симулацията се е случила преди четири месеца и елементи от 3-та Британска дивизия са  взели присъединяване. Правилата на симулатора са свързани с включването на 1300 английски боеца, които да се борят със своите съдружници в реалистична военна обстановка. Британското министерство на защитата декларирало, че ще обърне внимание на позволените неточности, счита да проучва всичко протичащо се и има намерение в бъдеще да почисти слабостите. Някои от позволените неточности са неналичието на връзка сред обособените военни разделения. Проведената симулация в това отношение е била под изискване на масирана кибер офанзива, която отстрани правото на трите участващи сили да употребяват GPS и други софтуерни чудеса.

В изискването на цялостно цифрово затъмнение, точно британците останали с празни пушки не можели да се пазят. Това не означавало липса единствено на патрони, а и на по-висококалибрените боеприпаси за поразяването на точни цели. В своя отбрана, някои от военните декларирали, че набирането на същите става от един-единствен цех в Съединени американски щати, като избраното време за доставка било прекомерно високо даже в симулатора. Британската 3-та дивизия попада в това обучение на всеки две години от 2017 година до този миг. През 2021 година мултинационалната организация взема решение да сътвори по-точен симулатор и ограничител на боеприпаси, с цел да стане ясно какво в действителност се случва.

При съществуването на 17 000 боеца общо, трети лица и военни съветници, британците се оказали най-слабото допустимо звено. И това ни кара да се замислим по един изключително значим въпрос: случвало ли се е и преди? Отговорът е позитивен и ще открием, че една от най-големите и позорни борби за короната е маркирана в борбата за Сингапур. Историята там е освен занимателна, само че и архивите показват, че това е най-големият погром на британците. За задачата ще би трябвало да се върнем обратно в дебрите на Втората Световна война, като театърът на събитията е Азия.

След като Япония навлиза във вътрешността в територията на Китай, съдружниците слагат комерсиално ембарго на Япония. Идеята е, че по този метод ще се затрудни експанзията на японците в Китай и нападението над Френския Индокитай. Единствената английска цитадела, която би трябвало да поддържа фронта на Далечния изток в интерес на съдружниците е точно Сингапур. Проблемът тук обаче идва и с някои особени главоболия. Япония е имала тактически проекти за деяние и е знаела, че рано или късно ще влезе във войната. Британците също знаят каква тъкмо е цената на Сингапур и още към края на 1940 година изпращат проекти за възстановяване на отбранителната линия до Маршал сър Робърт Брук-Попфам. За страдание информацията е арестувана от немския военен транспортен съд Атлантис и откакто се срещат с потребните информации, бързо изпращат копие на японците. Още през 1941 година Япония е разрушила кодиращата машина на Англия и от дълго време знае какви са болките на короната.

Впрочем от Сингапур до Лондон постоянно идва едно и също известие – тежкото състояние, в което се намира крепостта. Маршал Попхам не просто се жалвал, само че и заявявал намерено, че в случай че бъде атакуван, няма да има никакви шансове да резервира позицията. Японските разузнавачи не можели да повярват, че офицер ще бъде толкоз малоумен и намерено да споделя своите проблеми. В продължение на седмици не вярвали, че някой може в действителност да признава своите неточности на началството. След като пристигнали документите от немския военен транспортен съд, към този момент нямало място за подозрение. Защо е било належащо всичко това? Наложеното ембарго удря Япония на единственото едва място – неналичието на нефт за зареждане на военната промишленост. Опитите на страната да закупи подобен легално и публично удрят на камък, а при неналичието на единодушие остава използването на мощ. Целите на Япония са територии на Холандия, Съединени американски щати и Англия, като една от всички е точно Сингапур.

По време на военните дейности, Япония води две офанзиви по едно и също време, едната е над Пърл Харбър, до момента в който другата се води на територията на Тайланд, като там храбрите бойци съумяват да запазят територията с сред 5 и 8 часа, а по-късно подписват помирение и афишират война на Съединени американски щати и Англия. Малко по-късно стартират и стратегическите бомбардировки над Сингапур. По това време бедният Попхам към този момент не е бил изключително благополучен от развиването на събитията. Освен всичко останало, японската дисциплинираност стартира да се отразява на военната тактика. Освен отрязването на маршрутите за подкрепление, численото предимство на японците, както и разполагането с надалеч по-качествено оръжие, британците усещат един от най-свирепите удари. След много дълги сражения за отслабването на съперника, бранителите на Сингапур остават без нужните запаси за водене на пердах.

Междувременно Япония стартира да каца на крайбрежията изцяло умерено и да разтоварва своята бронирана техника. На 10 февруари Чърчил се свързва с командването и декларира, че частта там разполага с 33 хиляди английски и 17 хиляди австралийски боеца. По негова информация японците в никакъв случай не са разполагали с толкоз бойци, затова численото предимство ще даде успеха. Речта приключва с това, че 18-та дивизия може да направи история и в действителност я прави, въпреки и не тъкмо това да е имал поради самия Чърчил. На 11 февруари японците също имат проблеми с ресурсите – най-вече боеприпаси, само че са съумели да понижат съпротивата на 22 английска бригада, оставяйки няколко стотин индивида. По време на едно от сраженията за Букит Тимах – зона в Сингапур – нападателите взимат питателните и горивни ресурси.

Наредено е на британци и австралийци да се бият до последния човек и да не се предават, само че в един противен миг се оказва, че водния и хранителния запас са в контрола на имперската войска. Докато обръчът се стеснява към град Сингапур, нареждането е да се направи 45-километров периметър в източната точка на острова. От плажовете, множеството бойци би трябвало да се върнат покрай последните водни запаси, които скоро ще се мерят в капка вода за кг злато. Защитната линия, колкото и саката да наподобява, не може да се мери с японските танкове.

На 12 февруари някои от главните направления са възобновени от инженерите и танковете към този момент се движат свободно към града. По-големият проблем е, че даже и при препоръки към командването да последва предаване и съкращаване на цивилните жертви. След като Чърчил е наредил да се прави история, явно никой не е желал да признае, че ще се провали толкоз стремглаво. Битката става извънредно свирепа и скоро всеки един воден контейнер на града е високомерен, само че обърнете внимание, че японците не прекъсват водата, а просто чакат да се подпише примирието. По същото време британците отстраняват хората упрекнати в шпионаж. В множеството точки на града се водят умерени сражения като се изключи пристанището на Сингапур и Томпсън Роуд, където британци и австралийци съумяват да избутат японците от нападателната линия. По това време цивилните жертви минават 1 милион души. Японската артилерия безмилостно се разтоварва върху вражеските сили, унищожавайки освен здания, само че и тръбопроводи. Скоро терзанията, че водата ще свърши, стартират да тормозят много съществено бранителите.

Нощта против 14/15 февруари към този момент е ясно, че бранителите ще изгубят. Липсва вода, липсват боеприпаси, няма гориво за машините, няма Противовъздушна отбрана защита и японските изтребители умерено минават на почивки, с цел да унищожават всяка последваща опозиция. По това време командващият на английските сили – военачалник Пърсивъл е решен, че би трябвало да поведе контра офанзива за завладяването на водните и хранителни запаси. Всички останали съветници са на мнение, че е време за предаване. Много по-късно ще стане ясно, че японската артилерия е имала запаси единствено за още няколко часа обстрел, само че задоволителен, с цел да пречупи съперника. Когато идва време за  подписването на примирието,  японците желаят Пърсивъл да дойде персонално с белия байрак, а не да изпраща делегация. Падането на Сингапур става формален факт 14/15 февруари в 17:15 минути.

Преди това генералът се е постарал да унищожи всички секретни документи и тежка артилерия. Резултатът от това стълкновение е легендарен за короната. Заловени са съвсем 85 000 души боен личен състав, към 5000 души са убити или ранени – множеството австралийци, които са се надявали, че ще оказват помощ, само че вместо това се трансформират в жертвено агне. Жертвите на Япония са 1714 убити и 3378 ранени. В 70-дневните сражения се оказва, че съдружниците губят общо 8708 души и още 130 000 от тях са хванати.

Военната машина на Япония, която потегля от Тайланд и стига до южното крайбрежие на Сингапур минава 1050 километра, изминавайки без никакви проблеми към 14 километра дневно, смазвайки всяка опозиция по пътя си. Новината, която по този начин или другояче оставя Чърчил без думи, продължава да го тормози месеци наред, както се записва и от персоналния му доктор. В идващите месеци Уинстън продължавал да седи и да се чуди по какъв начин 100 000 боеца не могат да спрат към 36 000 души войска. Толкова години по-късно, даже на компютърна симулация виждаме безспорното повторение на историята.