,fit(1920:897)&format=webp)
Бриджит Бардо, легендата на френското кино, почина на 91 години
Бриджит Бардо – френската актриса и певица, която се трансформира в интернационален секс знак, преди да обърне тил на филмовата промишленост и да се посвети на идеята за отбрана на животните – е умряла на 91-годишна възраст.
Бардо изгрява на интернационалната сцена с кино лентата от 1956 година „ И Бог сътвори дамата “, написан и режисиран от тогавашния ѝ брачен партньор Роже Вадим. През идващите две десетилетия тя въплъщава архетипа на така наречен „ секс знак “. В началото на 70-те години обаче афишира, че се отдръпва от актьорската специалност, и стартира все по-активно да се ангажира политически, написа The Guardian. Нейната открита отбрана на правата на животните последователно прераства в остри изявления против етнически малцинства и очевидна поддръжка за крайнодясната партия „ Национален фронт “ във Франция, което води до поредност от присъди за подбудителство към расова ненавист.
Родена през 1934 година в Париж, Бардо израства в заможно, обичайно католическо семейство. Тя се изявява като танцьорка и получава опция да учи балет в влиятелната Парижка консерватория. Паралелно с това стартира работа като модел и още на 15 години се появява на корицата на списание Elle през 1950 година Именно моделската ѝ кариера отваря вратите към киното. На едно от прослушванията тя среща Роже Вадим, за който се омъжва през 1952 година, откакто навършва 18 години. Първоначално получава дребни функции, които последователно стават все по-значими. През 1955 година изиграва обичаната на Дърк Богард във кино лентата Doctor at Sea, огромен шлагер във Англия.
Истинският пробив обаче идва с „ И Бог сътвори дамата “, в който Бардо играе освободена тийнейджърка в Сен Тропе. Филмът затвърждава нейния облик и я трансформира в интернационална икона. Той има голям триумф както във Франция, по този начин и по света и изстрелва Бардо измежду водещите имена на френското кино.
Освен измежду публиката, Бардо бързо се трансформира и във ентусиазъм за интелектуалци и актьори. Сред тях са младите Джон Ленън и Пол Маккартни, които упорствали тогавашните им приятелки да боядисат косите си в русо, по нейно сходство. През 1958 година журналистът Реймон Картие разгласява дълга публикация за „ случая Бардо “ в Paris-Match, а година по-късно Симон дьо Бовоар издава фамозното си есе „ Бриджит Бардо и синдромът Лолита “, в което я показва като най-освободената жена на Франция. През 1969 година Бардо е определена за първия действителен модел на Мариан – признака на Френската република.
През първата половина на 60-те години тя взе участие в поредност от високопрофилни френски филми, измежду които номинираната за „ Оскар “ драма „ Истината “ на Анри-Жорж Клузо, Very Private Affair на Луи Мал (с Марчело Мастрояни) и „ Презрение “ на Жан-Люк Годар. През втората половина на десетилетието приема и няколко холивудски оферти, в това число Viva Maria! – комедия с Жана Моро, и уестърна Shalako с Шон Конъри.
Бардо развива и паралелна музикална кариера. Тя записва истинската версия на Je t’aime… moi non plus на Серж Генсбур – ария, написана за нея по време на тяхна извънбрачна връзка. Опасенията от скандал, откакто тогавашният ѝ брачен партньор Гюнтер Закс схваща за аферата, карат Бардо да помоли Генсбур да не издава песента. По-късно той я записва още веднъж с Джейн Бъркин и тя се трансформира в голям търговски триумф.
С времето обаче Бардо стартира да изпитва все по-голямо напрежение от славата. В изявление за The Guardian през 1996 година тя признава: „ Лудостта към мен постоянно ми се е коствала нереална. Никога не бях същински готова за живота на звезда. “ През 1973 година, на 39-годишна възраст, тя дефинитивно се отдръпва от киното след историческата сантиментална лента The Edifying and Joyous Story of Colinot. Основният ѝ фокус става отбраната на животните – тя взе участие в митинги против лова на тюлени още през 1977 година и основава фондацията „ Бриджит Бардо “ през 1986 година
В идващите години Бардо изпраща протестни писма до международни водачи по тематики като избиването на кучета в Румъния, ловът на делфини на Фарьорските острови и клането на котки в Австралия. Тя постоянно показва остри позиции против религиозното кръвопролитие на животни. През 2003 година в книгата си A Cry in the Silence пази извънредно десни възгледи и атакува гейовете и лесбийките, учителите и така наречен „ ислямизация на френското общество “, което ѝ носи присъда за подбудителство към расова ненавист.
Бардо има дългогодишна история на поддръжка за „ Националния фронт “ (днес „ Национален общ брой “), като в изявление за Guardian декларира: „ По въпроса за плашещия растеж на имиграцията изцяло споделям възгледите на Жан-Мари Льо Пен. “ През 2006 година в писмо до тогавашния вътрешен министър Никола Саркози тя написа, че мюсюлманското население на Франция „ унищожава страната ни, като постанова своите практики “.
Бриджит Бардо е била омъжена четири пъти – за Роже Вадим (1952–1957), Жак Шарие (1959–1962), от който има наследник Никола, роден през 1960 година, за Гюнтер Закс (1966–1969) и за някогашния консултант на Льо Пен Бернар д’Ормал, за който се омъжва през 1992 година Тя има и редица обществено известни връзки, измежду които с Жан-Луи Трентинян и Серж Генсбур.
Бардо изгрява на интернационалната сцена с кино лентата от 1956 година „ И Бог сътвори дамата “, написан и режисиран от тогавашния ѝ брачен партньор Роже Вадим. През идващите две десетилетия тя въплъщава архетипа на така наречен „ секс знак “. В началото на 70-те години обаче афишира, че се отдръпва от актьорската специалност, и стартира все по-активно да се ангажира политически, написа The Guardian. Нейната открита отбрана на правата на животните последователно прераства в остри изявления против етнически малцинства и очевидна поддръжка за крайнодясната партия „ Национален фронт “ във Франция, което води до поредност от присъди за подбудителство към расова ненавист.
Родена през 1934 година в Париж, Бардо израства в заможно, обичайно католическо семейство. Тя се изявява като танцьорка и получава опция да учи балет в влиятелната Парижка консерватория. Паралелно с това стартира работа като модел и още на 15 години се появява на корицата на списание Elle през 1950 година Именно моделската ѝ кариера отваря вратите към киното. На едно от прослушванията тя среща Роже Вадим, за който се омъжва през 1952 година, откакто навършва 18 години. Първоначално получава дребни функции, които последователно стават все по-значими. През 1955 година изиграва обичаната на Дърк Богард във кино лентата Doctor at Sea, огромен шлагер във Англия.
Истинският пробив обаче идва с „ И Бог сътвори дамата “, в който Бардо играе освободена тийнейджърка в Сен Тропе. Филмът затвърждава нейния облик и я трансформира в интернационална икона. Той има голям триумф както във Франция, по този начин и по света и изстрелва Бардо измежду водещите имена на френското кино.
Освен измежду публиката, Бардо бързо се трансформира и във ентусиазъм за интелектуалци и актьори. Сред тях са младите Джон Ленън и Пол Маккартни, които упорствали тогавашните им приятелки да боядисат косите си в русо, по нейно сходство. През 1958 година журналистът Реймон Картие разгласява дълга публикация за „ случая Бардо “ в Paris-Match, а година по-късно Симон дьо Бовоар издава фамозното си есе „ Бриджит Бардо и синдромът Лолита “, в което я показва като най-освободената жена на Франция. През 1969 година Бардо е определена за първия действителен модел на Мариан – признака на Френската република.
През първата половина на 60-те години тя взе участие в поредност от високопрофилни френски филми, измежду които номинираната за „ Оскар “ драма „ Истината “ на Анри-Жорж Клузо, Very Private Affair на Луи Мал (с Марчело Мастрояни) и „ Презрение “ на Жан-Люк Годар. През втората половина на десетилетието приема и няколко холивудски оферти, в това число Viva Maria! – комедия с Жана Моро, и уестърна Shalako с Шон Конъри.
Бардо развива и паралелна музикална кариера. Тя записва истинската версия на Je t’aime… moi non plus на Серж Генсбур – ария, написана за нея по време на тяхна извънбрачна връзка. Опасенията от скандал, откакто тогавашният ѝ брачен партньор Гюнтер Закс схваща за аферата, карат Бардо да помоли Генсбур да не издава песента. По-късно той я записва още веднъж с Джейн Бъркин и тя се трансформира в голям търговски триумф.
С времето обаче Бардо стартира да изпитва все по-голямо напрежение от славата. В изявление за The Guardian през 1996 година тя признава: „ Лудостта към мен постоянно ми се е коствала нереална. Никога не бях същински готова за живота на звезда. “ През 1973 година, на 39-годишна възраст, тя дефинитивно се отдръпва от киното след историческата сантиментална лента The Edifying and Joyous Story of Colinot. Основният ѝ фокус става отбраната на животните – тя взе участие в митинги против лова на тюлени още през 1977 година и основава фондацията „ Бриджит Бардо “ през 1986 година
В идващите години Бардо изпраща протестни писма до международни водачи по тематики като избиването на кучета в Румъния, ловът на делфини на Фарьорските острови и клането на котки в Австралия. Тя постоянно показва остри позиции против религиозното кръвопролитие на животни. През 2003 година в книгата си A Cry in the Silence пази извънредно десни възгледи и атакува гейовете и лесбийките, учителите и така наречен „ ислямизация на френското общество “, което ѝ носи присъда за подбудителство към расова ненавист.
Бардо има дългогодишна история на поддръжка за „ Националния фронт “ (днес „ Национален общ брой “), като в изявление за Guardian декларира: „ По въпроса за плашещия растеж на имиграцията изцяло споделям възгледите на Жан-Мари Льо Пен. “ През 2006 година в писмо до тогавашния вътрешен министър Никола Саркози тя написа, че мюсюлманското население на Франция „ унищожава страната ни, като постанова своите практики “.
Бриджит Бардо е била омъжена четири пъти – за Роже Вадим (1952–1957), Жак Шарие (1959–1962), от който има наследник Никола, роден през 1960 година, за Гюнтер Закс (1966–1969) и за някогашния консултант на Льо Пен Бернар д’Ормал, за който се омъжва през 1992 година Тя има и редица обществено известни връзки, измежду които с Жан-Луи Трентинян и Серж Генсбур.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ