,fit(1920:897)&format=webp)
Могат ли 36 въпроса да ви накарат да се влюбите? Науката дава отговор
Преди към десетилетие писателката Манди Лен Катрон разгласява есе в The New York Times, отдадено на концепцията за „ 36 въпроса, които водят до влюбване “. Концепцията е елементарна, само че завладяваща: двама души могат да се сближат – даже да се влюбят – в случай че отговорят на серия от последователно по-интимни въпроси.
Катрон разказва по какъв начин през 2014 година излиза на среща с прочут. По време на вечерта двамата си задават и дават отговор на всички 36 въпроса. Преди срещата признават, че има леко взаимно привличане, само че упражнението доста го ускорява.
Само седмици по-късно те към този момент изпитват мощни усеща един към различен. Година по-късно заживяват дружно, имат деца през 2021 и 2025 година, а повече от десетилетие след първата си среща подписват брак – като даже слагат въпросите в купа на бара по време на сватбеното празненство.
Но допустимо ли е сходен въпросник фактически да накара двама души да се влюбят?
Научният генезис на „ 36-те въпроса “
През 90-те години американският психолог Артър Арон и неговите сътрудници създават така наречен „ игра за шерване “, която цели да сътвори чувство за непосредственост сред непознати. Методът е основан като бърз метод откривателите да построяват прочувствена връзка сред участници, които не се познават, споделя изданието The Conversation.
Двама непознати сядат един против различен и си задават 36 въпроса, разграничени в три групи с възходяща фамилиарност. Процесът лишава към 45 минути.
Въпрос от първата група да вземем за пример кара участниците да опишат идеалния си ден, до момента в който в последната се задава въпросът чия гибел биха претърпели най-тежко.
Защо работи?
Основният механизъм зад резултата е така наречен взаимно шерване на персонална информация – когато един човек споделя нещо персонално, това предизвиква другия да направи същото.
Този развой е фундаментален за построяването на взаимоотношения.
Когато хората споделят слабостите си, те алармират подготвеност да бъдат открити и прочувствено ангажирани. Резултатът е по-голямо доверие, благосклонност и възприятие за непосредственост.
Например, в случай че по време на диалог признаете, че преминавате през сложен интервал, обвързван с психологичното ви здраве, събеседникът ви може да схване това като знак на доверие – и да се почувства по-склонен да показа нещо персонално. Така връзката се задълбочава.
Но може ли това да докара до обич?
Първоначалното проучване на Арон демонстрира, че процедурата – постоянно наричана „ fast friends “ – може да сътвори действително чувство за междуличностна непосредственост.
В опитите непознати са разграничени на две групи: едната минава през 36-те въпроса с възходяща фамилиарност, а другата води диалог със общоприети, неутрални тематики. Участниците в първата група поредно оповестяват, че се усещат по-близки със своя сътрудник.
Проучване от 2021 година стига до сходни заключения: участниците освен се усещат по-свързани, само че и харесват повече събеседника си, възприемат го като по-отзивчив и намират взаимоотношението за по-приятно.
Изследователите обаче акцентират значим колорит – методът не основава автоматизирана преданост, взаимозависимост или ангажираност, които са основни за влюбването. Той не подсигурява и почитание, пристрастеност или физическо привличане – детайли, които нормално се развиват с времето.
Ползите не са единствено за сантиментални връзки
Въпреки че не е „ формула за обич “, процедурата може да помогне на към този момент съществуващи двойки да поддържат прочувствената си непосредственост.
В проучвания, при които двойки извършват задачата дружно с други непознати двойки, участниците след това оповестяват освен за по-голяма непосредственост с новите познати, само че и за засилена пристрастеност към личните си сътрудници.
Методът има капацитет и отвън сантименталните връзки. Изследователи приспособяват въпросите за деца сред 8 и 13 години и техните родители – като резултатите демонстрират, че децата се усещат по-обичани след упражнението.
Приложения оттатък персоналния живот
Процедурата „ fast friends “ показва резултат и в просветителна среда.
В учебни заведения и университети тя се употребява като средство за „ разчупване на леда “ и по-лесно сприятеляване.
Съществуват и данни, че сходни извършения могат да покачат продуктивността и творчеството на екипи, които работят взаимно – извод с директно значение за организационната просвета и ръководството на човешкия капитал.
Още по-интересно е, че методът може да понижи предразсъдъците. В изследване от 2015 година хетеросексуални участници беседват с чужд, който споделя, че е хомосексуален.
След задачата те регистрират по-силно възприятие на непосредственост и по-ниски равнища на предразсъдъци. Други проучвания сочат сходен резултат и при расови и възрастови стандарти.
В последна сметка 36-те въпроса не са магическа рецепта за приемане на обич. Но науката демонстрира, че те могат да ускорят процеса на създаване на доверие и прочувствена връзка – нещо все по-ценно в свят, в който обществената изолираност и цифровата връзка постоянно заместват дълбоките диалози.
Катрон разказва по какъв начин през 2014 година излиза на среща с прочут. По време на вечерта двамата си задават и дават отговор на всички 36 въпроса. Преди срещата признават, че има леко взаимно привличане, само че упражнението доста го ускорява.
Само седмици по-късно те към този момент изпитват мощни усеща един към различен. Година по-късно заживяват дружно, имат деца през 2021 и 2025 година, а повече от десетилетие след първата си среща подписват брак – като даже слагат въпросите в купа на бара по време на сватбеното празненство.
Но допустимо ли е сходен въпросник фактически да накара двама души да се влюбят?
Научният генезис на „ 36-те въпроса “
През 90-те години американският психолог Артър Арон и неговите сътрудници създават така наречен „ игра за шерване “, която цели да сътвори чувство за непосредственост сред непознати. Методът е основан като бърз метод откривателите да построяват прочувствена връзка сред участници, които не се познават, споделя изданието The Conversation.
Двама непознати сядат един против различен и си задават 36 въпроса, разграничени в три групи с възходяща фамилиарност. Процесът лишава към 45 минути.
Въпрос от първата група да вземем за пример кара участниците да опишат идеалния си ден, до момента в който в последната се задава въпросът чия гибел биха претърпели най-тежко.
Защо работи?
Основният механизъм зад резултата е така наречен взаимно шерване на персонална информация – когато един човек споделя нещо персонално, това предизвиква другия да направи същото.
Този развой е фундаментален за построяването на взаимоотношения.
Когато хората споделят слабостите си, те алармират подготвеност да бъдат открити и прочувствено ангажирани. Резултатът е по-голямо доверие, благосклонност и възприятие за непосредственост.
Например, в случай че по време на диалог признаете, че преминавате през сложен интервал, обвързван с психологичното ви здраве, събеседникът ви може да схване това като знак на доверие – и да се почувства по-склонен да показа нещо персонално. Така връзката се задълбочава.
Но може ли това да докара до обич?
Първоначалното проучване на Арон демонстрира, че процедурата – постоянно наричана „ fast friends “ – може да сътвори действително чувство за междуличностна непосредственост.
В опитите непознати са разграничени на две групи: едната минава през 36-те въпроса с възходяща фамилиарност, а другата води диалог със общоприети, неутрални тематики. Участниците в първата група поредно оповестяват, че се усещат по-близки със своя сътрудник.
Проучване от 2021 година стига до сходни заключения: участниците освен се усещат по-свързани, само че и харесват повече събеседника си, възприемат го като по-отзивчив и намират взаимоотношението за по-приятно.
Изследователите обаче акцентират значим колорит – методът не основава автоматизирана преданост, взаимозависимост или ангажираност, които са основни за влюбването. Той не подсигурява и почитание, пристрастеност или физическо привличане – детайли, които нормално се развиват с времето.
Ползите не са единствено за сантиментални връзки
Въпреки че не е „ формула за обич “, процедурата може да помогне на към този момент съществуващи двойки да поддържат прочувствената си непосредственост.
В проучвания, при които двойки извършват задачата дружно с други непознати двойки, участниците след това оповестяват освен за по-голяма непосредственост с новите познати, само че и за засилена пристрастеност към личните си сътрудници.
Методът има капацитет и отвън сантименталните връзки. Изследователи приспособяват въпросите за деца сред 8 и 13 години и техните родители – като резултатите демонстрират, че децата се усещат по-обичани след упражнението.
Приложения оттатък персоналния живот
Процедурата „ fast friends “ показва резултат и в просветителна среда.
В учебни заведения и университети тя се употребява като средство за „ разчупване на леда “ и по-лесно сприятеляване.
Съществуват и данни, че сходни извършения могат да покачат продуктивността и творчеството на екипи, които работят взаимно – извод с директно значение за организационната просвета и ръководството на човешкия капитал.
Още по-интересно е, че методът може да понижи предразсъдъците. В изследване от 2015 година хетеросексуални участници беседват с чужд, който споделя, че е хомосексуален.
След задачата те регистрират по-силно възприятие на непосредственост и по-ниски равнища на предразсъдъци. Други проучвания сочат сходен резултат и при расови и възрастови стандарти.
В последна сметка 36-те въпроса не са магическа рецепта за приемане на обич. Но науката демонстрира, че те могат да ускорят процеса на създаване на доверие и прочувствена връзка – нещо все по-ценно в свят, в който обществената изолираност и цифровата връзка постоянно заместват дълбоките диалози.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ