Непостижимото щастие на Ирина от Тютюн тлее във всяка от нас
Браво, отлично, отлично!
Да направиш сполучлив прочит на „ Тютюн “ и то с театрална режисура и то след съвсем 100 години от епохата на романа, е повече от амбициозно начинание. Но спектакълът на Варненския спектакъл " Стоян Бъчваров " под режисурата на Бина Харалампиева е висока класа изкуство!
Калин Врачански прави извънредно мощна роля в облика на Борис Морев, а партньорката му Диана Димитирова е същинско олицетворение на лекотата и финеса в ролята на Ирина. И въпреки облиците да са избледнели от времето, когато четох романа в ученическите ми години, не е изработен компромис с достоверността на описа на едно от най-обичаните творби на Димитър Димов.
Всъщност мислите, с които си потеглих от салона, бяха повече за дамата тогава и дамата през днешния ден. Макар да е минал съвсем век и да е настъпил великански скок в развиването, главните тематики за дамите тогава и в този момент, остават все по този начин мъчителни, настоящи и неразрешени.
Жената в плен на силата на мъжа, заслепена от тестостерон, само че и задушена от битката на властта, парите и сполучливите покупко-продажби. Колко от нас мечтаят за подобен мъж, който да може да реалокира планини, да реализира невъзможното, а ние да му се възхищаваме с искра в очите, до момента в който той нежно ни гледа в очите? Да, само че и тогава, и в този момент тези мъже са неуловими.
А жените-музи? Съществуват ли в действителност? Защото до мощните мъже са нужни също толкоз мощни дами, които да устоят на стихийната сила и високите трептения. Да си признаем – филмите, романите, илюзиите сносно ни вменяват онази сантиментална визия за връзките сред мощен мъж и нежна жена. Но Ирина не е такава. Тя е образована с специалност доктор, възпитана, с естествена грациозност, само че копнееща за обич и същинска грижа, за отношение и съпричастност.
Но в целия театър, както и в романа, тя се задушава от въздуха на „ Никотиана “ – тютюнева империя, построена от обичания й Борис, а в тяхната обич постоянно има нещо по-голямо по сред им: първо беше брачната половинка на Морев, по-късно работохолизма му, по-късно властта, алкохолът и най-после заболяването му. Да си признаем – и в живота е по този начин – фантазиите постоянно се припокриват с упованията и въпреки да са минали 100 години, дамите към момента си оставаме от Венера, а мъжете от Марс. Жените желаеме това, което мъжете не могат да дадат, просто, тъй като са мъже.
Освен красивият роман и фантастична актьорска игра на целия състав, спектакълът беше празник и на естетиката – изключителна грациозност на цялата комбинация. Стилно подредени семпли декори, които с лекотата на приплъзващия атрибут на релси сменяха сцените. Точно, както по ръба на бръснача се движи и Ирина от нежна, нежна студентка по медицина, която се плъзна до държанка, изкушена от авторитетен мъж от високото общество и невъзможната обич.
Минали са 100 година, само че някои неща не са се трансформирали. И тогава, и в този момент дамите са правели усещане с външност, грациозност, прочее – безупречни костюми на Свила Величкова и Ванина Цандева. Флуидните облекла на Ирина от коприна, през тюл и дантела ще оцени всяка дама с отношение към красивото, а мъжките костюми бяха безупречно спазили кройките, модата и десените на интервала.
Така че в красиво поднесения роман от цели 2 часа и половина, забравих, че съм на спектакъл и нито за момент не ми натежа. Сякаш гледах безпрепятствено инсталиран филм от красивата царска ера на предвоенна България, когато индустриализацията взема връх, в един интервал със мощно немско въздействие в стопанската система, модата, културата.
А днешната жена – тя може толкоз повече през днешния ден - да се устоя, да отглежда децата сама, да работи и даже да се конкурира с мъжете с кариера и умения. Може да носи рокли, само че и костюм с панталон, може, каквото си пожелае, само че не може да бъде щастлива без салдото с колегата.
Да направиш сполучлив прочит на „ Тютюн “ и то с театрална режисура и то след съвсем 100 години от епохата на романа, е повече от амбициозно начинание. Но спектакълът на Варненския спектакъл " Стоян Бъчваров " под режисурата на Бина Харалампиева е висока класа изкуство!
Калин Врачански прави извънредно мощна роля в облика на Борис Морев, а партньорката му Диана Димитирова е същинско олицетворение на лекотата и финеса в ролята на Ирина. И въпреки облиците да са избледнели от времето, когато четох романа в ученическите ми години, не е изработен компромис с достоверността на описа на едно от най-обичаните творби на Димитър Димов.
Всъщност мислите, с които си потеглих от салона, бяха повече за дамата тогава и дамата през днешния ден. Макар да е минал съвсем век и да е настъпил великански скок в развиването, главните тематики за дамите тогава и в този момент, остават все по този начин мъчителни, настоящи и неразрешени.
Жената в плен на силата на мъжа, заслепена от тестостерон, само че и задушена от битката на властта, парите и сполучливите покупко-продажби. Колко от нас мечтаят за подобен мъж, който да може да реалокира планини, да реализира невъзможното, а ние да му се възхищаваме с искра в очите, до момента в който той нежно ни гледа в очите? Да, само че и тогава, и в този момент тези мъже са неуловими.
А жените-музи? Съществуват ли в действителност? Защото до мощните мъже са нужни също толкоз мощни дами, които да устоят на стихийната сила и високите трептения. Да си признаем – филмите, романите, илюзиите сносно ни вменяват онази сантиментална визия за връзките сред мощен мъж и нежна жена. Но Ирина не е такава. Тя е образована с специалност доктор, възпитана, с естествена грациозност, само че копнееща за обич и същинска грижа, за отношение и съпричастност.
Но в целия театър, както и в романа, тя се задушава от въздуха на „ Никотиана “ – тютюнева империя, построена от обичания й Борис, а в тяхната обич постоянно има нещо по-голямо по сред им: първо беше брачната половинка на Морев, по-късно работохолизма му, по-късно властта, алкохолът и най-после заболяването му. Да си признаем – и в живота е по този начин – фантазиите постоянно се припокриват с упованията и въпреки да са минали 100 години, дамите към момента си оставаме от Венера, а мъжете от Марс. Жените желаеме това, което мъжете не могат да дадат, просто, тъй като са мъже.
Освен красивият роман и фантастична актьорска игра на целия състав, спектакълът беше празник и на естетиката – изключителна грациозност на цялата комбинация. Стилно подредени семпли декори, които с лекотата на приплъзващия атрибут на релси сменяха сцените. Точно, както по ръба на бръснача се движи и Ирина от нежна, нежна студентка по медицина, която се плъзна до държанка, изкушена от авторитетен мъж от високото общество и невъзможната обич.
Минали са 100 година, само че някои неща не са се трансформирали. И тогава, и в този момент дамите са правели усещане с външност, грациозност, прочее – безупречни костюми на Свила Величкова и Ванина Цандева. Флуидните облекла на Ирина от коприна, през тюл и дантела ще оцени всяка дама с отношение към красивото, а мъжките костюми бяха безупречно спазили кройките, модата и десените на интервала.
Така че в красиво поднесения роман от цели 2 часа и половина, забравих, че съм на спектакъл и нито за момент не ми натежа. Сякаш гледах безпрепятствено инсталиран филм от красивата царска ера на предвоенна България, когато индустриализацията взема връх, в един интервал със мощно немско въздействие в стопанската система, модата, културата.
А днешната жена – тя може толкоз повече през днешния ден - да се устоя, да отглежда децата сама, да работи и даже да се конкурира с мъжете с кариера и умения. Може да носи рокли, само че и костюм с панталон, може, каквото си пожелае, само че не може да бъде щастлива без салдото с колегата.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ