Eдинствено социализмът остана упование за Борисов
Бойко Борисов има една написана, само че непроизнесена още тирада. Все в миналото ще се яви в утринен блок и ще съобщи, че животът на всички ни е недоносче. Точно с тези думи в миналото Живков приспособленчески възвести краха на социализма. Тъй и Борисов – в цялата си политическа битност той пробва да копира генералния секретар и е неизбежно - все в миналото, при края на ГЕРБ, ще се разграничи от себе си.
Преди това очевидно ще би трябвало още да поживеем в застой. Застоят е интервал, в който плановата стопанска система скърца, светлото социалистическо бъдеще се отдалечава. За да не се
пилее националната сила във нездравословни посоки,
управлението на Народна република България я концентрира в огромни идейни инициативи – Асамблея знаме на мира, въздигане на националистически полезности (покрай честването на 1300 години България, Възродителния развой - цяло направление в изкуството се занимава с тях).
Днес ръководството не скърца, а напряко пропада. Времената са безидейни, размахът е стеснен. Въпреки това държавните ни ръководители хвърлят психически кукички за улов на националните сили. Язовири преливат, давят, рецесия – ще създадем единно дружество за тях. Язовирите са празни, жадност, нечистотия, отново рецесия – единно дружество, този път на ВиК. Няма икономическа, управническа или теоретична логичност която да допуска, че след 30 години децентрализация единните структури ще са потребни. Нито едни житейски факт не сочи, че с тези дейности актуалното и идващите ръководства ще унищожават рецесиите (втора година чакаме положителни вести от язовирното предприятие). Но за какво тогава се подхващат? Причините са две: управническа отпадналост, липса на потенциал и на познание за бъдещето – заради което го „ спасяваме “ посредством тършуване в предишното. Мнозинството българи изпитват носталгия по социализма (диагноза на настоящето), няма да са срещу. Така 30 години след формалния му край други недоносчета
употребяват социализма за очакване на своята несръчност
и замитането й.
Днес мнозина живеят зле, в това спор няма. В визиите им всичко като благоденствие се мери със стандарти до 1989 година – колбасът не е „ като едно време “, плажовете не са златни както преди, по улиците е рисково, а в миналото вратите не се заключваха. Тази носталгия се употребява от основателите на реклами – от бира до дограма. Политици също я използват. Някой настойчиво желае да върне казармата, кой ли е той? Министърът на защитата Красимир Каракачанов, несъмнено. Друг желае да възвърне Строителни войски - партията му Вътрешна македонска революционна организация. Освен неподправената нелепост и заиграване с носталгията, има и трети акушер на раждането на тези „ хрумвания “ – отново управническото безхаберие. Армията е слаба, момчетата са разхайтени, ромите знаят само да крадат – що да сторим? Ами, какъв брой му е - ще върнем казармата и Строителни войски. Каква хубост – Каракачанов оправя армията, един някогашен Бил Гейтс се занимаваше с язовирите преди, една някогашна фолк певица – сега; eдин Мозък дава отговор за медикаментите – това са то специалистите.
А до момента в който депутати и представители на строителния отрасъл обсъждаха връщането на трудовачеството, долетя и друга – страната счита да ликвидира частната лотария, ще остави своята. Този скандал доста наподобява на бизнес война или най-малко рекет с ефективно присъединяване на властта. Не проличава грижа за фиска. Каквато и да е повода му, това отново е реминисценция на социализма – не национализация, а просто държавен монопол, добродушно изясни финансовият министър Горанов. Всеки миг чакам социализмът финално да спечелва посредством
детска асамблея или най-малко кандидатура за зимна олимпиада.
О, забравих – Борисов опита нещо приблизително, но не се получи (пробвахме се за домакинство на юношески олимпийски игри).
Много хора се чудят отде са всички тия хрумки, по какъв начин се раждат в управническите глави, каква е логиката им. Нали ГЕРБ управляват към този момент 10 години, белким са обещавали предизборно уедряване на язовири, на ВиК, очистване на частната лотария? Не са. Има международен полъх на консерватизъм напоследък, той въздейства на хрумките. Но друга е маята в креативния развой. Мандатите носят опит, той – вкус, апетитът – воля за мурафети; така интелектуалната непълнота се съчетава с нова жадност за обир. Колкото повече се окрупняват язовири, ВиК и лотарии, толкоз повече
финансовите потоци се централизират,
гушки треперят в очакване. Колкото повече аплайваме за олимпиади и международни шампионати по футбол, толкоз повече се полива вярата за нови игрища и писти, а при строителство се краде най-вече. За народа - „ положителното остаряло време “. За най-първите от народа – прелестно настояще.
Социализмът самичък по себе си донесе неоспорими обществени богатства на болшинството българи. Но имаше един проблем – провали се, некадърен бе да живее дълго, загуби войната с капитализма. Във версията на Живков и Марксическите философи загубата се дължи на преждевременното му прилагане; един ден ще тържествува, просто обществата би трябвало да узреят – затуй бе недоносче. Според други версии празненство няма да има, тъй като
плановата стопанска система е неконкурентна,
социалистическо-комунистическия парадайс е копие на библейския – нищо повече от идеал. Нашият Борисов няма място измежду тези красиви в последна сметка интелектуални разногласия. Той ту ругае социализма (десен проевропеец!), ту го въздига (човек от народа!). Но е удивително по какъв начин социализмът остана единственият му запас – като „ технократ “ централизира; като вълшебник танцува върху носталгията, без нея хората ще го намразят напълно.
Най-лошото е, че всичко има цена. Единното ръководство на язовирите към този момент ни коства най-малко 500 млн. лева, потънали неразбираемо къде. Единното ВиК започва с публична цена 1 милиарда лева Краят е явен – недоносче.
Преди това очевидно ще би трябвало още да поживеем в застой. Застоят е интервал, в който плановата стопанска система скърца, светлото социалистическо бъдеще се отдалечава. За да не се
пилее националната сила във нездравословни посоки,
управлението на Народна република България я концентрира в огромни идейни инициативи – Асамблея знаме на мира, въздигане на националистически полезности (покрай честването на 1300 години България, Възродителния развой - цяло направление в изкуството се занимава с тях).
Днес ръководството не скърца, а напряко пропада. Времената са безидейни, размахът е стеснен. Въпреки това държавните ни ръководители хвърлят психически кукички за улов на националните сили. Язовири преливат, давят, рецесия – ще създадем единно дружество за тях. Язовирите са празни, жадност, нечистотия, отново рецесия – единно дружество, този път на ВиК. Няма икономическа, управническа или теоретична логичност която да допуска, че след 30 години децентрализация единните структури ще са потребни. Нито едни житейски факт не сочи, че с тези дейности актуалното и идващите ръководства ще унищожават рецесиите (втора година чакаме положителни вести от язовирното предприятие). Но за какво тогава се подхващат? Причините са две: управническа отпадналост, липса на потенциал и на познание за бъдещето – заради което го „ спасяваме “ посредством тършуване в предишното. Мнозинството българи изпитват носталгия по социализма (диагноза на настоящето), няма да са срещу. Така 30 години след формалния му край други недоносчета
употребяват социализма за очакване на своята несръчност
и замитането й.
Днес мнозина живеят зле, в това спор няма. В визиите им всичко като благоденствие се мери със стандарти до 1989 година – колбасът не е „ като едно време “, плажовете не са златни както преди, по улиците е рисково, а в миналото вратите не се заключваха. Тази носталгия се употребява от основателите на реклами – от бира до дограма. Политици също я използват. Някой настойчиво желае да върне казармата, кой ли е той? Министърът на защитата Красимир Каракачанов, несъмнено. Друг желае да възвърне Строителни войски - партията му Вътрешна македонска революционна организация. Освен неподправената нелепост и заиграване с носталгията, има и трети акушер на раждането на тези „ хрумвания “ – отново управническото безхаберие. Армията е слаба, момчетата са разхайтени, ромите знаят само да крадат – що да сторим? Ами, какъв брой му е - ще върнем казармата и Строителни войски. Каква хубост – Каракачанов оправя армията, един някогашен Бил Гейтс се занимаваше с язовирите преди, една някогашна фолк певица – сега; eдин Мозък дава отговор за медикаментите – това са то специалистите.
А до момента в който депутати и представители на строителния отрасъл обсъждаха връщането на трудовачеството, долетя и друга – страната счита да ликвидира частната лотария, ще остави своята. Този скандал доста наподобява на бизнес война или най-малко рекет с ефективно присъединяване на властта. Не проличава грижа за фиска. Каквато и да е повода му, това отново е реминисценция на социализма – не национализация, а просто държавен монопол, добродушно изясни финансовият министър Горанов. Всеки миг чакам социализмът финално да спечелва посредством
детска асамблея или най-малко кандидатура за зимна олимпиада.
О, забравих – Борисов опита нещо приблизително, но не се получи (пробвахме се за домакинство на юношески олимпийски игри).
Много хора се чудят отде са всички тия хрумки, по какъв начин се раждат в управническите глави, каква е логиката им. Нали ГЕРБ управляват към този момент 10 години, белким са обещавали предизборно уедряване на язовири, на ВиК, очистване на частната лотария? Не са. Има международен полъх на консерватизъм напоследък, той въздейства на хрумките. Но друга е маята в креативния развой. Мандатите носят опит, той – вкус, апетитът – воля за мурафети; така интелектуалната непълнота се съчетава с нова жадност за обир. Колкото повече се окрупняват язовири, ВиК и лотарии, толкоз повече
финансовите потоци се централизират,
гушки треперят в очакване. Колкото повече аплайваме за олимпиади и международни шампионати по футбол, толкоз повече се полива вярата за нови игрища и писти, а при строителство се краде най-вече. За народа - „ положителното остаряло време “. За най-първите от народа – прелестно настояще.
Социализмът самичък по себе си донесе неоспорими обществени богатства на болшинството българи. Но имаше един проблем – провали се, некадърен бе да живее дълго, загуби войната с капитализма. Във версията на Живков и Марксическите философи загубата се дължи на преждевременното му прилагане; един ден ще тържествува, просто обществата би трябвало да узреят – затуй бе недоносче. Според други версии празненство няма да има, тъй като
плановата стопанска система е неконкурентна,
социалистическо-комунистическия парадайс е копие на библейския – нищо повече от идеал. Нашият Борисов няма място измежду тези красиви в последна сметка интелектуални разногласия. Той ту ругае социализма (десен проевропеец!), ту го въздига (човек от народа!). Но е удивително по какъв начин социализмът остана единственият му запас – като „ технократ “ централизира; като вълшебник танцува върху носталгията, без нея хората ще го намразят напълно.
Най-лошото е, че всичко има цена. Единното ръководство на язовирите към този момент ни коства най-малко 500 млн. лева, потънали неразбираемо къде. Единното ВиК започва с публична цена 1 милиарда лева Краят е явен – недоносче.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ