Отец Боян Саръев пред ПИК: На маймуни ни направиха от избори. Безпардонно крадливи измамници управляват държавата, взимат милиарди отвън, за да ги разделят помежду си
Боян Саръев е български православен свещеник, създател през 1990 година и понастоящем ръководител на Движението за християнство и напредък „ Свети Йоан Предтеча “, което си слага за съществена цел да върне в християнската религия потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 година в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, само че приема християнството. Завършва милиционерското учебно заведение в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година приключва и школата на Министерство на вътрешните работи в София. По-късно стартира работа в цех " Електрон ". През 1990 година е ръкоположен за дякон, а по-късно и за духовник в Пловдивската епархия. Служи в църквата " Св. Успение Богородично " в Кърджали. Развива необятна благотворителна, просветителна и мисионерска активност. Женен, има щерка и наследник. Саръев е включен от Американския биографичен институт в листата с 500-те най авторитетни персони по света.
свързани новини128766на 26.12.2020
- Отец Саръев, на прага сме на светли християнски празници, а изпращаме поредна година с тествания и компликации. Как усещате тази отиваща си година - какво ни даде, какво ни взе?
- Когато печелим нещо, не знаем какво губим и когато губим нещо не знаем в действителност какво печелим. Всичко се движи в този свят - в веществен и в нравствен проект по концепция и по волята на нашия Господ Иисус Христос. Така че да не си фантазираме, че всичко зависи от н ас, от нашите старания и воля. За всяко нещо в действителност ние би трябвало да имаме воля за благословия и за небесната берекет, с цел да се извършва това, което желаем, и да вършим това, което би трябвало да вършим. Само че това ще стане и може да бъде, в случай че ние вървим по Божиите пътища, търсене на небесната благословия и се съобразяваме с Божия закон. Това обаче за жалост не става. Човеците доста от дълго време, още в зората на своето създание, са си вървели по своите пътища. Много малко се интересуват от Божията воля. Въобще в човешките взаимоотношения - по принцип, не приказвам единствено за България - като целокупност, човечеството си прави сметки без кръчмар. Върши неща, които не са съобразени с Божията воля и с Божия закон. Разбира се, индивидът има право на това Защото деятел Павел споделя, че човек е сътворен със свободна воля и той има право да избира - или да върви след Бога, или да върви по други пътища. Но този избор не е доста огромен - той или ще върви след Бога, или ще върви след сатаната. Среден път няма. Или към положителното, или след злото. Ако не сте почитатели на Бога, значи сте почитатели на сатаната. И когато ние не вървим по своите пътища, не изпълняваме Божията воля, желания, цели, задания и така нататък, ние ставаме волно или несъзнателно впрегатни животни на сатаната. За страдание, такава е логиката. Всичко е разрешено на индивида, само че не всичко му е потребно. Така че би трябвало да си прави сметката.
свързани новини150791на 25.12.2018
Тази година, както и предходната, ни се стовари пандемията. И освен това ни се стовари. Всичко е резултат на неразумния човешки живот, на неразумното човешко държание. Бог споделя - щом желаете да вървите по личните си пътища, вие вървете. Аз нямам нищо срещу. Но като ви се случат несгоди, бедствия - всеобщи, в международен мащаб, няма да обвинявате мен, че аз съм ви ги пратил поради непослушанието, а тъй като вие си вървите не по моите, а по вашите си пътища. Разбира се, Бог не санкционира. Бог е безпределно милосърден, безпределно толерантен, безпределно филантроп, с цел да санкционира, да ни основава страхове и терзания. Бог просто, когато сме неразумни и вървим, неизпълнявайки неговите наредби и наставления за взаимоотношенията - сред хората и в обществото, Бог позволява. - Той не ги праща тези тествания, тези премеждия да се случат. Той позволява да се случат и споделя - вие си избрахте да вървите по своя път на развиване, в този момент сами ще си носите и ще търпите тестванията и страданията.
Така че не е доста щастлива в веществен, физически проект тази изтекла съвсем към този момент година. Не е щастлива. Но когато преглеждаме нещата единствено в веществен, комерсиален проект, в никакъв случай няма да бъдем удовлетворени, в никакъв случай няма да бъдем щастливи. Защото постоянно има хора към нас, които повече имат, повече изкарват, разполагат с повече - къщи, крепости, лъскави коли, по-луксозен живот. Има и по-здрави хора. И от там идва и значително човешкото злощастие. И с цел да бъдем удовлетворени от това, което имаме, да бъдем в действителност " приятни Богу ", както се споделя в свещеното писание, ние би трябвало да гледаме друг, който е по-добре от нас, а който е по-зле от нас. И за споделяме - аз не съм най-добре, само че има и такива, които са по-зле. И в случай че можем - да виждаме болките, страданията, тестванията на хората и с нещо да им оказваме помощ, да облекчаваме орисите им. Но това изобщо не се случва. Ние се съизмерваме с тези, които са нагоре над нас, а не с тези, които са в по-ниска степен на материално и всякакво благоденствие. Такъв човек и такова общество в никакъв случай няма да бъде щастливо и задоволено.
- А за какво сме по този начин взрени в материалното? Защо толкоз сме отдалечени от Бога? Толкова ли е мъчно да пристъпим към него със примирение, за признаем какъв брой сме подвластни от слабостите си?
- Достоевски дефинира индивида в едно от своите творби като " двукрако и неблагодарно създание ". Човекът в никакъв случай не е удовлетворен - нито от близките, нито от себе си, нито от света, в който живее. А стремежите му са единствено в веществен темперамент. Човечеството се е отделило от Бога. Човек е не запомнил, че с изключение на тяло, има и душа и че душата коства доста повече от всевъзможни материални благосъстояния. Господ Иисус Христос в Евангелието споделя: " Каква изгода ще има за вас, в случай че придобиете, спечелите целия свят, а загубите душата си, загубите себе си ". В този смисъл ние минимум мислим за душите си и мислим, че като са ни цялостни хладилниците, като са ни цялостни стомасите и оттова нататък всичко е решено. А то в действителност от там нататък стартират огромните проблеми, идва огромният дискомфорт и несъгласие сред духа и материята. Когато човек е по-беден, с по-скромни материални благоприятни условия, той се сеща и за душата, че има и премеждия на този свят, че има болежка, немощи, беднотия. Докато когато всичко му е наред, той не помни за съществуването на душата, на близките хора, на беднотия и мизерия. И стартира да живее по свои си показа и понятия, които в последна сметка го водят сякаш нагоре, обаче го свличат надолу - към земята. За страдание, актуалният човек е напълно предан на Закона за земното притегляне - и в директния, и в преносния смисъл. Човек не може да се отлепи от земята, от тинята на прегрешението, от калта на духовната бедност и мизерия. Изобщо, целият свят се е вторачил в тялото си. Съвременният човешки разум е дотолкоз перверзен, че не цени обичайните полезности, интелекта, нравствеността, душата. А се ценят опаковката - непрестанно се занимават с състезания, за хубост, за мис еди-каква си, мистър еди-кой си. И отново всичко се гледа единствено извън, не от вътрешната страна. Затова плащаме висока цена. Защото светът е жестоко материализиран и тъй като индивидът се е отдалечил от Бога и духовното. Ние сме учени от дребни - когато се изпотим, да влезем в банята, да се измием. Когато ни се замърсят облеклата, да облечем нови облекла, ново долни дрехи. На чисти чаршафи да спим. И когато това не става, ние изпитваме дискомфорт. Но когато душата ни е нечиста, когато е натоварена с грехове, когато душата ни страда, агонизира и се мъчи, ние взимаме успокоителни хапчета, а не се лекуваме в " лечебницата " при Господа Иисуса Христа, който споделя: " Елате при мен всички отрудени и обременени и аз ще ви утеша ". Господ ни чака да ни успокои, да ни утеши. Но ние не отиваме при него, заобикаляме го. И неведнъж не осъзнаваме от кое място идват болката и страданията ни - тъй като не сме привикнали да къпем душите си в изповед, в свето причестяване, в свещенодействие и така нататък
- Отдалечеността ни от Бога ли ни прави толкоз гневни, по този начин ядосани един на различен - да се наскърбяваме, да се ненавиждаме? Мои другари се разделят на ваксъри и антиваксъри, на хомофоби и хомофили... Защо по този начин, за какво е толкоз злобен светът?
- Защото нямаме ценностна система. Някой има голям интерес. Аз не мога да кажа кой е и не съм последовател на тези тайни теории - че някой някъде дърпа конци и манипулира света и така нататък Но очевидно някои среди имат интерес хората да нямат ценностна система, да не схващат кое положително и зло, да се размива границата сред положителното и злото, да се разместват тези понятия. А Бог е позволил в сетивата ни гнева, с цел да може да се борим против сатаната, против врага на човешкото избавление. Ние мислим, че имаме право да се гневим против Бога и против неговите козни, които ни плете всеки ден по нашия път. Но вместо да се гневим към сатаната, към изкушенията, ние насочваме този яд и жестокост против близък, против този, който е сътворен по Божие облик и сходство и против този, който Господ ни заповядва да обичаме. Защото в Свещеното писание е казано: " Възлюби Господа Бога твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си същина и близък си като себе си ". Обаче ние нито Бог виждаме, нито близък виждаме. И когато минимум ни докривее за нещо (и даже да няма действителни мотиви, ние си измисляме такива, с цел да се гневим) и насочваме този яд към индивида до нас. Всеки ден виждаме убийства, трупове, разчленени тела. Деца се бият по улиците, в учебните заведения. Откъде тази завист, тази ненавист? Всичко това идва, тъй като не сме с Бога. Защото вървим по своите си прищевки и прищявки. Но тези пътища не са най-сполучливите и плодородните - за материалното и духовното ни развиване и преуспяване. Никой няма нищо срещу, Бог няма нищо срещу това ние да живеем добре, да имаме. Но това, което имаме като материално благоденствие и благополучие, първо да е извоювано почтено, и по-късно да го използваме за непретенциозно облекчаване на нашите потребности и да даваме на тези, които са в потребност. А не като в притчата за безумния паралия, който натъпкал хамбарите и касите си с храни и с благосъстояния и споделил на душата си: " Душо, доста богатства, доста храни - яж, пий, радостни се ". А в това време се чува глас от небето, който му споделя: " Безумнико, снощи ще ти изискат душата, а това, което си приготвил, кому ще остане? ". Така и по същия метод Иисус наследник Сирахов споделя: " Във всичките си работи помни своя край и няма да грешиш вовеки ".
- Май тази алегория би трябвало да бъде четена всеки ден от националните ни избраници, които сякаш са в Народното събрание да творят закони " на ползу роду ", а някак си не помнят за задачата, която са поели и свръщат настрана - по този път на изкушенията.
- Не знам за какво, обаче за мен българските политици и държавници са измамници. И обществото ни се дели на измамници и излъгани. Освен политиците и държавниците, всички останали сме тежко излъгани. И непрестанно гласуваме за този, за оня. Експериментират с нас, пробват ни. Както споделя Бай Ганьо: " На маймуни ни направиха " от и така нататък И все се сещам в такива обстановки, когато става въпрос за това, думите на един доста интелигентен, само че от дълго време пропуснат български стихотворец Веселин Ханчев, който в едно от стихотворенията си споделя: " Осъждам ви на гибел посредством съмнение..., слънца от станиол, които взимам за същински слънца на хоризонта ". Трябва да бъдат осъждани всичките измамници по другите йерархии и висоти в държавното и публично ръководство. За да може да застанат нови хора. Те няма да бъдат ангели, несъмнено, само че първо би трябвало да мислят за обществото, а след това за себе си. А тези, които ще бъдат в държавното ръководство, да взимат и да крадат от многото малко, а не от дребното доста, както в този момент в действителност става. Взимат се милиарди извън пари, с цел да бъдат разграбвани и разпръсквани сред недобросъвестни и безпардонно крадливи хора.
- Все отново оптимист ли сте за бъдещето на клета майка България?
- Никой нищо не може да направи и никой не може да допусна какъв е Божият проект за България. Ако Бог има позитивен проект за нас, за България и българското общество, то ние един ден ще възкръснем от пепелта. А в случай че обаче Бог е решил да приключи своята берекет и грижа за родината ни, не тези политици, които пристигнаха, в случай че щат даже и самите ангели небесни да слязат, няма да се оправим. Но аз имам вяра, че Бог е безпределно милосърден. Шаблонно е, несъмнено, да се споделя, че сме минали през доста по-тежки интервал, че България не е съществувала епохи наред и отново е възкръснала и отново е просъществувала, че сме се популяризирали по бойните полета и така нататък Но единствено връщането ни към Бога, към традициите, църквата, земята ще ни избави и ще ни направи обединен и плодороден народ.
свързани новини128766на 26.12.2020
- Отец Саръев, на прага сме на светли християнски празници, а изпращаме поредна година с тествания и компликации. Как усещате тази отиваща си година - какво ни даде, какво ни взе?
- Когато печелим нещо, не знаем какво губим и когато губим нещо не знаем в действителност какво печелим. Всичко се движи в този свят - в веществен и в нравствен проект по концепция и по волята на нашия Господ Иисус Христос. Така че да не си фантазираме, че всичко зависи от н ас, от нашите старания и воля. За всяко нещо в действителност ние би трябвало да имаме воля за благословия и за небесната берекет, с цел да се извършва това, което желаем, и да вършим това, което би трябвало да вършим. Само че това ще стане и може да бъде, в случай че ние вървим по Божиите пътища, търсене на небесната благословия и се съобразяваме с Божия закон. Това обаче за жалост не става. Човеците доста от дълго време, още в зората на своето създание, са си вървели по своите пътища. Много малко се интересуват от Божията воля. Въобще в човешките взаимоотношения - по принцип, не приказвам единствено за България - като целокупност, човечеството си прави сметки без кръчмар. Върши неща, които не са съобразени с Божията воля и с Божия закон. Разбира се, индивидът има право на това Защото деятел Павел споделя, че човек е сътворен със свободна воля и той има право да избира - или да върви след Бога, или да върви по други пътища. Но този избор не е доста огромен - той или ще върви след Бога, или ще върви след сатаната. Среден път няма. Или към положителното, или след злото. Ако не сте почитатели на Бога, значи сте почитатели на сатаната. И когато ние не вървим по своите пътища, не изпълняваме Божията воля, желания, цели, задания и така нататък, ние ставаме волно или несъзнателно впрегатни животни на сатаната. За страдание, такава е логиката. Всичко е разрешено на индивида, само че не всичко му е потребно. Така че би трябвало да си прави сметката.
свързани новини150791на 25.12.2018
Тази година, както и предходната, ни се стовари пандемията. И освен това ни се стовари. Всичко е резултат на неразумния човешки живот, на неразумното човешко държание. Бог споделя - щом желаете да вървите по личните си пътища, вие вървете. Аз нямам нищо срещу. Но като ви се случат несгоди, бедствия - всеобщи, в международен мащаб, няма да обвинявате мен, че аз съм ви ги пратил поради непослушанието, а тъй като вие си вървите не по моите, а по вашите си пътища. Разбира се, Бог не санкционира. Бог е безпределно милосърден, безпределно толерантен, безпределно филантроп, с цел да санкционира, да ни основава страхове и терзания. Бог просто, когато сме неразумни и вървим, неизпълнявайки неговите наредби и наставления за взаимоотношенията - сред хората и в обществото, Бог позволява. - Той не ги праща тези тествания, тези премеждия да се случат. Той позволява да се случат и споделя - вие си избрахте да вървите по своя път на развиване, в този момент сами ще си носите и ще търпите тестванията и страданията.
Така че не е доста щастлива в веществен, физически проект тази изтекла съвсем към този момент година. Не е щастлива. Но когато преглеждаме нещата единствено в веществен, комерсиален проект, в никакъв случай няма да бъдем удовлетворени, в никакъв случай няма да бъдем щастливи. Защото постоянно има хора към нас, които повече имат, повече изкарват, разполагат с повече - къщи, крепости, лъскави коли, по-луксозен живот. Има и по-здрави хора. И от там идва и значително човешкото злощастие. И с цел да бъдем удовлетворени от това, което имаме, да бъдем в действителност " приятни Богу ", както се споделя в свещеното писание, ние би трябвало да гледаме друг, който е по-добре от нас, а който е по-зле от нас. И за споделяме - аз не съм най-добре, само че има и такива, които са по-зле. И в случай че можем - да виждаме болките, страданията, тестванията на хората и с нещо да им оказваме помощ, да облекчаваме орисите им. Но това изобщо не се случва. Ние се съизмерваме с тези, които са нагоре над нас, а не с тези, които са в по-ниска степен на материално и всякакво благоденствие. Такъв човек и такова общество в никакъв случай няма да бъде щастливо и задоволено.
- А за какво сме по този начин взрени в материалното? Защо толкоз сме отдалечени от Бога? Толкова ли е мъчно да пристъпим към него със примирение, за признаем какъв брой сме подвластни от слабостите си?
- Достоевски дефинира индивида в едно от своите творби като " двукрако и неблагодарно създание ". Човекът в никакъв случай не е удовлетворен - нито от близките, нито от себе си, нито от света, в който живее. А стремежите му са единствено в веществен темперамент. Човечеството се е отделило от Бога. Човек е не запомнил, че с изключение на тяло, има и душа и че душата коства доста повече от всевъзможни материални благосъстояния. Господ Иисус Христос в Евангелието споделя: " Каква изгода ще има за вас, в случай че придобиете, спечелите целия свят, а загубите душата си, загубите себе си ". В този смисъл ние минимум мислим за душите си и мислим, че като са ни цялостни хладилниците, като са ни цялостни стомасите и оттова нататък всичко е решено. А то в действителност от там нататък стартират огромните проблеми, идва огромният дискомфорт и несъгласие сред духа и материята. Когато човек е по-беден, с по-скромни материални благоприятни условия, той се сеща и за душата, че има и премеждия на този свят, че има болежка, немощи, беднотия. Докато когато всичко му е наред, той не помни за съществуването на душата, на близките хора, на беднотия и мизерия. И стартира да живее по свои си показа и понятия, които в последна сметка го водят сякаш нагоре, обаче го свличат надолу - към земята. За страдание, актуалният човек е напълно предан на Закона за земното притегляне - и в директния, и в преносния смисъл. Човек не може да се отлепи от земята, от тинята на прегрешението, от калта на духовната бедност и мизерия. Изобщо, целият свят се е вторачил в тялото си. Съвременният човешки разум е дотолкоз перверзен, че не цени обичайните полезности, интелекта, нравствеността, душата. А се ценят опаковката - непрестанно се занимават с състезания, за хубост, за мис еди-каква си, мистър еди-кой си. И отново всичко се гледа единствено извън, не от вътрешната страна. Затова плащаме висока цена. Защото светът е жестоко материализиран и тъй като индивидът се е отдалечил от Бога и духовното. Ние сме учени от дребни - когато се изпотим, да влезем в банята, да се измием. Когато ни се замърсят облеклата, да облечем нови облекла, ново долни дрехи. На чисти чаршафи да спим. И когато това не става, ние изпитваме дискомфорт. Но когато душата ни е нечиста, когато е натоварена с грехове, когато душата ни страда, агонизира и се мъчи, ние взимаме успокоителни хапчета, а не се лекуваме в " лечебницата " при Господа Иисуса Христа, който споделя: " Елате при мен всички отрудени и обременени и аз ще ви утеша ". Господ ни чака да ни успокои, да ни утеши. Но ние не отиваме при него, заобикаляме го. И неведнъж не осъзнаваме от кое място идват болката и страданията ни - тъй като не сме привикнали да къпем душите си в изповед, в свето причестяване, в свещенодействие и така нататък
- Отдалечеността ни от Бога ли ни прави толкоз гневни, по този начин ядосани един на различен - да се наскърбяваме, да се ненавиждаме? Мои другари се разделят на ваксъри и антиваксъри, на хомофоби и хомофили... Защо по този начин, за какво е толкоз злобен светът?
- Защото нямаме ценностна система. Някой има голям интерес. Аз не мога да кажа кой е и не съм последовател на тези тайни теории - че някой някъде дърпа конци и манипулира света и така нататък Но очевидно някои среди имат интерес хората да нямат ценностна система, да не схващат кое положително и зло, да се размива границата сред положителното и злото, да се разместват тези понятия. А Бог е позволил в сетивата ни гнева, с цел да може да се борим против сатаната, против врага на човешкото избавление. Ние мислим, че имаме право да се гневим против Бога и против неговите козни, които ни плете всеки ден по нашия път. Но вместо да се гневим към сатаната, към изкушенията, ние насочваме този яд и жестокост против близък, против този, който е сътворен по Божие облик и сходство и против този, който Господ ни заповядва да обичаме. Защото в Свещеното писание е казано: " Възлюби Господа Бога твоего с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си същина и близък си като себе си ". Обаче ние нито Бог виждаме, нито близък виждаме. И когато минимум ни докривее за нещо (и даже да няма действителни мотиви, ние си измисляме такива, с цел да се гневим) и насочваме този яд към индивида до нас. Всеки ден виждаме убийства, трупове, разчленени тела. Деца се бият по улиците, в учебните заведения. Откъде тази завист, тази ненавист? Всичко това идва, тъй като не сме с Бога. Защото вървим по своите си прищевки и прищявки. Но тези пътища не са най-сполучливите и плодородните - за материалното и духовното ни развиване и преуспяване. Никой няма нищо срещу, Бог няма нищо срещу това ние да живеем добре, да имаме. Но това, което имаме като материално благоденствие и благополучие, първо да е извоювано почтено, и по-късно да го използваме за непретенциозно облекчаване на нашите потребности и да даваме на тези, които са в потребност. А не като в притчата за безумния паралия, който натъпкал хамбарите и касите си с храни и с благосъстояния и споделил на душата си: " Душо, доста богатства, доста храни - яж, пий, радостни се ". А в това време се чува глас от небето, който му споделя: " Безумнико, снощи ще ти изискат душата, а това, което си приготвил, кому ще остане? ". Така и по същия метод Иисус наследник Сирахов споделя: " Във всичките си работи помни своя край и няма да грешиш вовеки ".
- Май тази алегория би трябвало да бъде четена всеки ден от националните ни избраници, които сякаш са в Народното събрание да творят закони " на ползу роду ", а някак си не помнят за задачата, която са поели и свръщат настрана - по този път на изкушенията.
- Не знам за какво, обаче за мен българските политици и държавници са измамници. И обществото ни се дели на измамници и излъгани. Освен политиците и държавниците, всички останали сме тежко излъгани. И непрестанно гласуваме за този, за оня. Експериментират с нас, пробват ни. Както споделя Бай Ганьо: " На маймуни ни направиха " от и така нататък И все се сещам в такива обстановки, когато става въпрос за това, думите на един доста интелигентен, само че от дълго време пропуснат български стихотворец Веселин Ханчев, който в едно от стихотворенията си споделя: " Осъждам ви на гибел посредством съмнение..., слънца от станиол, които взимам за същински слънца на хоризонта ". Трябва да бъдат осъждани всичките измамници по другите йерархии и висоти в държавното и публично ръководство. За да може да застанат нови хора. Те няма да бъдат ангели, несъмнено, само че първо би трябвало да мислят за обществото, а след това за себе си. А тези, които ще бъдат в държавното ръководство, да взимат и да крадат от многото малко, а не от дребното доста, както в този момент в действителност става. Взимат се милиарди извън пари, с цел да бъдат разграбвани и разпръсквани сред недобросъвестни и безпардонно крадливи хора.
- Все отново оптимист ли сте за бъдещето на клета майка България?
- Никой нищо не може да направи и никой не може да допусна какъв е Божият проект за България. Ако Бог има позитивен проект за нас, за България и българското общество, то ние един ден ще възкръснем от пепелта. А в случай че обаче Бог е решил да приключи своята берекет и грижа за родината ни, не тези политици, които пристигнаха, в случай че щат даже и самите ангели небесни да слязат, няма да се оправим. Но аз имам вяра, че Бог е безпределно милосърден. Шаблонно е, несъмнено, да се споделя, че сме минали през доста по-тежки интервал, че България не е съществувала епохи наред и отново е възкръснала и отново е просъществувала, че сме се популяризирали по бойните полета и така нататък Но единствено връщането ни към Бога, към традициите, църквата, земята ще ни избави и ще ни направи обединен и плодороден народ.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ