Аз имам какво да изпея пред Всевишния...
Боян БОЙЧЕВ
Помня, бях напълно дребен, някъде в средата на 70-те, когато държах в ръцете си дребна плоча с четири песни на Владимир Висоцки. Баща ми по това време учеше в Москва и в квартирата, където живеехме, хазяите ни бяха разрешили да употребяваме грамофона им. Тогава не знаех съветски, само че по този начин се прехласнах по песните, изпети с неповторимия пресипнал глас, че започнах да ги въртя по през целия ден и най-после ги научих наизуст. Да, но от доста слушане нещо стана на плочата и на едно-две места стартира да прескача, да повтаря. И когато си тръгвахме за България, татко ми купи две плочи: една, с която да размени развалената, и друга - за нас. Извини се на хазяите, само че те се отнесоха с схващане - харесвате, значи, Висоцки.
А може ли да не го харесваш?
Интересно е, че развалената плоча отиде при баба ми и дядо ми, но по някакво необяснимо и до през днешния ден знамение се оправи. Така и от техния грамофон стартира да звучи Висоцки.
На 25 януари се навършиха 85 години от рождението на огромния стихотворец, бард, артист, създател на творби в прозаичност и сюжети Владимир Висоцки. Автор е на повече от 800 песни и 1100 стихотворения. Има изиграни над 30 функции в киното, над 20 в театъра, 11 участия в радиопиеси. Висоцки е събитие в съветската просвета на XX век, а осъществяването му на ролята на Хамлет се счита за едно от най-хубавите в света. Йосиф Бродски се е възхищавал на дълбочината на неговата лирика, на благосъстоянието на римите и го дефинира като най-хубавия стихотворец на Русия в персонално обръщение към него.
Създателят и живописен началник на театъра " Таганка ", където минава по-голямата част от кариерата му, Юрий Любимов споделя: " Володя имаше изумителен подарък. Той умееше да обича индивида. И по тази причина привличаше хората. "
През септември 1975 година театърът " Таганка " идва на гастроли в България. Това е първото турне на трупата в чужбина. Гастролите са по покана на Людмила Живкова. Висоцки взе участие в три от четирите спектакъла ( " Хамлет ", " Десет дни, които раздрусаха света ", " Добрият човек от Съчуан " ), като трупата изнася общо петнадесет представления. В Радио " София " Висоцки прави записи на свои песни, а " Балкантон " ги издава на плоча.
Всеки несъмнено има своя визия за Висоцки, всеки, докоснал се до творчеството му, го усеща непосредствен, тъй като сигурно открива нещо свое. Чрез стиховете си Висоцки приказва от името на миньора, летеца, моряка, пирата, спортиста, боеца, алкохолика, пандизчията... Колко доста са лирическите превъплъщения на поета!
" Хамлет, който аз играя, не мисли да бъде или да не бъде. Защото да бъдеш - той знае, че въпреки всичко е хубаво да се живее... Това, което мъчи Хамлет, е, че нещо не е наред, в случай че е ясно, че да живееш е по-добре. Хората непрестанно вземат решение този въпрос... И въпросът не е в това да живееш или не. Въпросът е в това в никакъв случай да не се слага този въпрос ", споделя Висоцки в изявление за ролята си в " Хамлет ".
Невероятно комбиниране на непримиримост, целенасоченост, огромно усърдие и в това време някакво неблагоразумие, авантюризъм. Свободолюбие и свободомислие. Не наподобява на никого и в това време на всички места е собствен. Това е може би синтезирано Висоцки. И хората го обичат, тъй като в песните си е почтен до дъно.
" Имам какво да изпея пред Всевишния,/ имам с какво да се оправдая пред него " - това са стихове от едно от последните лирически послания на Висоцки.
>
Помня, бях напълно дребен, някъде в средата на 70-те, когато държах в ръцете си дребна плоча с четири песни на Владимир Висоцки. Баща ми по това време учеше в Москва и в квартирата, където живеехме, хазяите ни бяха разрешили да употребяваме грамофона им. Тогава не знаех съветски, само че по този начин се прехласнах по песните, изпети с неповторимия пресипнал глас, че започнах да ги въртя по през целия ден и най-после ги научих наизуст. Да, но от доста слушане нещо стана на плочата и на едно-две места стартира да прескача, да повтаря. И когато си тръгвахме за България, татко ми купи две плочи: една, с която да размени развалената, и друга - за нас. Извини се на хазяите, само че те се отнесоха с схващане - харесвате, значи, Висоцки.
А може ли да не го харесваш?
Интересно е, че развалената плоча отиде при баба ми и дядо ми, но по някакво необяснимо и до през днешния ден знамение се оправи. Така и от техния грамофон стартира да звучи Висоцки.
На 25 януари се навършиха 85 години от рождението на огромния стихотворец, бард, артист, създател на творби в прозаичност и сюжети Владимир Висоцки. Автор е на повече от 800 песни и 1100 стихотворения. Има изиграни над 30 функции в киното, над 20 в театъра, 11 участия в радиопиеси. Висоцки е събитие в съветската просвета на XX век, а осъществяването му на ролята на Хамлет се счита за едно от най-хубавите в света. Йосиф Бродски се е възхищавал на дълбочината на неговата лирика, на благосъстоянието на римите и го дефинира като най-хубавия стихотворец на Русия в персонално обръщение към него.
Създателят и живописен началник на театъра " Таганка ", където минава по-голямата част от кариерата му, Юрий Любимов споделя: " Володя имаше изумителен подарък. Той умееше да обича индивида. И по тази причина привличаше хората. "
През септември 1975 година театърът " Таганка " идва на гастроли в България. Това е първото турне на трупата в чужбина. Гастролите са по покана на Людмила Живкова. Висоцки взе участие в три от четирите спектакъла ( " Хамлет ", " Десет дни, които раздрусаха света ", " Добрият човек от Съчуан " ), като трупата изнася общо петнадесет представления. В Радио " София " Висоцки прави записи на свои песни, а " Балкантон " ги издава на плоча.
Всеки несъмнено има своя визия за Висоцки, всеки, докоснал се до творчеството му, го усеща непосредствен, тъй като сигурно открива нещо свое. Чрез стиховете си Висоцки приказва от името на миньора, летеца, моряка, пирата, спортиста, боеца, алкохолика, пандизчията... Колко доста са лирическите превъплъщения на поета!
" Хамлет, който аз играя, не мисли да бъде или да не бъде. Защото да бъдеш - той знае, че въпреки всичко е хубаво да се живее... Това, което мъчи Хамлет, е, че нещо не е наред, в случай че е ясно, че да живееш е по-добре. Хората непрестанно вземат решение този въпрос... И въпросът не е в това да живееш или не. Въпросът е в това в никакъв случай да не се слага този въпрос ", споделя Висоцки в изявление за ролята си в " Хамлет ".
Невероятно комбиниране на непримиримост, целенасоченост, огромно усърдие и в това време някакво неблагоразумие, авантюризъм. Свободолюбие и свободомислие. Не наподобява на никого и в това време на всички места е собствен. Това е може би синтезирано Висоцки. И хората го обичат, тъй като в песните си е почтен до дъно.
" Имам какво да изпея пред Всевишния,/ имам с какво да се оправдая пред него " - това са стихове от едно от последните лирически послания на Висоцки.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ