Ботев - революционерът, поетът, публицистът
Боян БОЙЧЕВ
Напоследък все слушам, че живеем в разнообразни времена. Като опрощение за постепенната давност на огромните ни революционери. Видиш ли, не можем да мерим с идентичен критерий тогава и в този момент. Нищо, че персони като Христо Ботев, Васил Левски и други наши революционери още тогава като мислене и хрумвания надвишиха своето време.
А днешното време друго ли е? По-модерно, софтуерно - да. Но по-справедливо ли е? Или заменихме едно иго с друго? Привидно свободни, робуваме на непознати ползи, ратаи сме на нови чорбаджии.
Отбелязваме 175 години от рождението на Ботев. На революционера Ботев, издигнал още тогава свободата като висша човешка полезност. Свобода национална и обществена. На идеалиста Ботев, дръзнал след разгрома на Априлското въстание да поведе още 200 луди глави да освобождават Родината. На поета и публициста Ботев, оставил ни гениални произведения, само че и със своя живот потвърдил написаното с перото. На неуместния Ботев, лимитиран и изхвърлян от образователните стратегии, за който се сещаме единствено към такива годишнини и училищен матури.
Ботев учителят
Учителството е в кръвта на Ботев. Неговият татко Ботьо Петков е изтъкнат преподавател в Калофер. Именно той съумява да издейства съветска стипендия за сина си, с помощта на която 15-годишният Христо отива да учи в Одеса. Записан е в началото като " волнослушател " във Втора гимназия. Но бунтарският дух на бъдещия бунтовник не устоя на строгите и закостенели порядки в учебното заведение. Ботев е изключен заради " небрежност " и е заставен самичък да се устоя с частни уроци, като в това време продължава да посещава библиотеките в града и да се самообразова. Записва се като " волнослушател " в Историко-филологическия факултет на Имперския новоросийски университет и известно време посещава лекциите там. През 1866 година Ботев е назначен за преподавател в съветското село Задунаевка. Селото е обитаемо с български преселници, а младият преподавател образова както деца, по този начин и възрастни, които приканва да се включат в битката за избавление на България. Връща се в Калофер при започване на 1867 година, когато схваща, че татко му е болен. Но през май е заставен още веднъж да напусне града и да емигрира в Румъния, откакто произнася пламенна революционна тирада в деня на Св. св. Кирил и Методий. Ала учителството е предопределение и въпреки прекомерно малко да преподава в учебно заведение, Ботев с целия си живот и образец остава преподавател в живота на генерации и генерации българи, което звучи колкото шаблонно, само че и толкоз същински.
Ботев поетът
Първото си стихотворение " Майце си " написа, когато е в Русия. Там той се среща с творчеството на огромните съветски поети и писатели. За късия си 28-годишен живот ни е завещал двадесетина стихотворения, шедьоври, с които остава в българската литературна съкровищница. И с поезията си Ботев изпреварва времето. Неслучайно от него е признато да отчитаме актуалната българска литература. В какво е силата на Ботевите стихове? Много може да се приказва за тях. За бързото израстване на Ботевия лирически воин от неудовлетворен от сегашното юноша бунтовник до уверен бунтовник, герой за национална и обществена независимост. За ловко подбраните думи, които пронизват като патрони читателя. За посланията, настоящи и през днешния ден. За онази сплав от съвременно и фолклорно слово. За невероятните образни картини, представящи и природа, и реалност. Може би една от най-ярките естествени картини в международната литература е събрана в четири стиха: " Настане вечер - месец изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен;/ гора зашуми, вятър повее,/ - Балканът пее хайдушка ария! "
Или това просветление за ориста на революционера: " Тоз, който падне в пердах за независимост,/ той не умира... "
Ключовите понятия в Ботевата лирика са независимост, битка и всеотдайност. От които управниците толкоз доста се боят и през днешния ден. Да, те цитират Ботевите стихове, кипрят се с тях на празнувания, само че вътрешно се опасяват.
Нима не звучи настоящо " Елегия ", не е ли това животът към нас, не е ли безконечна тази творба? Но най-силното е, че със своята героично-трагична орис Ботев потвърждава и на дело това, което написа: " в редовете на борбата/ да си найда и аз гробът! "
Ботев публицистът
Брой на в. " Дума на българските емигранти "
А какъв брой ярка е Ботевата журналистика! И какъв брой рискова през днешния ден... Затова ли бе изхвърлена от образователната стратегия и днешните младежи разбиране си нямат от нея? И в никакъв случай няма да имат. В интернет има всичко, само че би трябвало да знаеш какво да търсиш, а като го намериш, да го схванеш...
Свикнали сме да преглеждаме Ботев на първо място като стихотворец, а в действителност той доста повече произведения има като публицист. Творби, които имат значителен принос в освободителното ни придвижване. Публикувани във вестниците, които издава или в които сътрудничи, те дават опция да проследим полета на мисълта му, непреходността на възгледите му. Макар и написани по отношение на съответни исторически условия, публикациите, фейлетоните, очерците и памфлетите също надвишават рамките на времето. Те са по едно и също време настоящи, само че и свързани с безконечни, непреходни проблеми: самоосъзнаването на българското, свободата като феномен, историческата орис на човечеството. И тук главното опълчване е иго - независимост, което ни отнася към развените флагове на Парижката комуна. Но какъв брой рисков е " Смешен рев ", по какъв начин не се вмества в днешната ни политическа ориентировка " Политическа зима "...
Ботев революционерът
Ботев е професионален бунтовник. Трудно е да си представим какво би станало с него след Освобождението, по какъв начин би приел прекомерно бързата давност на възрожденските идеали. Защото неговият блян е свободата, само че независимост освен национална, а и обществена, от всякаква форма на неравноправие и подтисничество. За него българските чорбаджии и турските богаташи са еднообразно зло за народа, тъй като живеят на гърба му. Ботев е неосъществим без общественото. Той търси аргументите за човешките несгоди точно в неравенството, което " на тая пуста земя цари ".
Но днешните чорбаджии и изедници не желаят да чуват такива речи, скрити зад тъмните стъкла на лимузините и дебелите вратове на бодигардовете си. Ценностите са преобърнати, както са били преобърнати и незабавно след Освобождението. Алчността, персоналната полза, материалният интерес, егоизмът, лъжата, кражбата... Неравенството се възприема като нещо обикновено.
А за Ботев любовта към Родината е над всичко и осмисля всичко. Тя стои над персоналното. Иначе по какъв начин човек ще остави обичаната жена и детето си и ще тръгне да се бори за свободата на народа. А по пътя от дунавския бряг към безсмъртието са се затваряли порти, захлопвали прозорци, една чаша вода е нямало кой да даде на изнурените Ботеви четници.
Ами след Освобождението? На Венета, Ботевата вдовица, депутатите отпускат месечна пенсия от 30 лв., до момента в който самите те взимат по 15 лв. отплата дневно...
Ботев неуместният
Да, Ботев е неуместен. Не е политкоректен. Не е " верен ". Защото е българският Ботев. Въплъщението на българския дух. Или най-малко на онази част от него, която е свободна.
" Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество ", споделя гениалният бунтовник.
Какво още ни споделя Ботев? Ако загубим родното, в случай че забравим традициите, българския морал, език и дух, в случай че се откажем от свободата, в случай че приемем неравенството, ще бъдем отново плебеи. И този път несъмнено ще изчезнем.
Въпросът е: разбираме ли Ботев, подготвени ли сме да тръгнем по пътя му, почтени ли сме? Ако да, за какво не го вършим?
Някои споделят, че живеем в друго време. Не! Живеем във времето на Ботев. Защото хора като него не умират.
>
Напоследък все слушам, че живеем в разнообразни времена. Като опрощение за постепенната давност на огромните ни революционери. Видиш ли, не можем да мерим с идентичен критерий тогава и в този момент. Нищо, че персони като Христо Ботев, Васил Левски и други наши революционери още тогава като мислене и хрумвания надвишиха своето време.
А днешното време друго ли е? По-модерно, софтуерно - да. Но по-справедливо ли е? Или заменихме едно иго с друго? Привидно свободни, робуваме на непознати ползи, ратаи сме на нови чорбаджии.
Отбелязваме 175 години от рождението на Ботев. На революционера Ботев, издигнал още тогава свободата като висша човешка полезност. Свобода национална и обществена. На идеалиста Ботев, дръзнал след разгрома на Априлското въстание да поведе още 200 луди глави да освобождават Родината. На поета и публициста Ботев, оставил ни гениални произведения, само че и със своя живот потвърдил написаното с перото. На неуместния Ботев, лимитиран и изхвърлян от образователните стратегии, за който се сещаме единствено към такива годишнини и училищен матури.
Ботев учителят
Учителството е в кръвта на Ботев. Неговият татко Ботьо Петков е изтъкнат преподавател в Калофер. Именно той съумява да издейства съветска стипендия за сина си, с помощта на която 15-годишният Христо отива да учи в Одеса. Записан е в началото като " волнослушател " във Втора гимназия. Но бунтарският дух на бъдещия бунтовник не устоя на строгите и закостенели порядки в учебното заведение. Ботев е изключен заради " небрежност " и е заставен самичък да се устоя с частни уроци, като в това време продължава да посещава библиотеките в града и да се самообразова. Записва се като " волнослушател " в Историко-филологическия факултет на Имперския новоросийски университет и известно време посещава лекциите там. През 1866 година Ботев е назначен за преподавател в съветското село Задунаевка. Селото е обитаемо с български преселници, а младият преподавател образова както деца, по този начин и възрастни, които приканва да се включат в битката за избавление на България. Връща се в Калофер при започване на 1867 година, когато схваща, че татко му е болен. Но през май е заставен още веднъж да напусне града и да емигрира в Румъния, откакто произнася пламенна революционна тирада в деня на Св. св. Кирил и Методий. Ала учителството е предопределение и въпреки прекомерно малко да преподава в учебно заведение, Ботев с целия си живот и образец остава преподавател в живота на генерации и генерации българи, което звучи колкото шаблонно, само че и толкоз същински.
Ботев поетът
Първото си стихотворение " Майце си " написа, когато е в Русия. Там той се среща с творчеството на огромните съветски поети и писатели. За късия си 28-годишен живот ни е завещал двадесетина стихотворения, шедьоври, с които остава в българската литературна съкровищница. И с поезията си Ботев изпреварва времето. Неслучайно от него е признато да отчитаме актуалната българска литература. В какво е силата на Ботевите стихове? Много може да се приказва за тях. За бързото израстване на Ботевия лирически воин от неудовлетворен от сегашното юноша бунтовник до уверен бунтовник, герой за национална и обществена независимост. За ловко подбраните думи, които пронизват като патрони читателя. За посланията, настоящи и през днешния ден. За онази сплав от съвременно и фолклорно слово. За невероятните образни картини, представящи и природа, и реалност. Може би една от най-ярките естествени картини в международната литература е събрана в четири стиха: " Настане вечер - месец изгрее,/ звезди обсипят сводът небесен;/ гора зашуми, вятър повее,/ - Балканът пее хайдушка ария! "
Или това просветление за ориста на революционера: " Тоз, който падне в пердах за независимост,/ той не умира... "
Ключовите понятия в Ботевата лирика са независимост, битка и всеотдайност. От които управниците толкоз доста се боят и през днешния ден. Да, те цитират Ботевите стихове, кипрят се с тях на празнувания, само че вътрешно се опасяват.
Нима не звучи настоящо " Елегия ", не е ли това животът към нас, не е ли безконечна тази творба? Но най-силното е, че със своята героично-трагична орис Ботев потвърждава и на дело това, което написа: " в редовете на борбата/ да си найда и аз гробът! "
Ботев публицистът
Брой на в. " Дума на българските емигранти "
А какъв брой ярка е Ботевата журналистика! И какъв брой рискова през днешния ден... Затова ли бе изхвърлена от образователната стратегия и днешните младежи разбиране си нямат от нея? И в никакъв случай няма да имат. В интернет има всичко, само че би трябвало да знаеш какво да търсиш, а като го намериш, да го схванеш...
Свикнали сме да преглеждаме Ботев на първо място като стихотворец, а в действителност той доста повече произведения има като публицист. Творби, които имат значителен принос в освободителното ни придвижване. Публикувани във вестниците, които издава или в които сътрудничи, те дават опция да проследим полета на мисълта му, непреходността на възгледите му. Макар и написани по отношение на съответни исторически условия, публикациите, фейлетоните, очерците и памфлетите също надвишават рамките на времето. Те са по едно и също време настоящи, само че и свързани с безконечни, непреходни проблеми: самоосъзнаването на българското, свободата като феномен, историческата орис на човечеството. И тук главното опълчване е иго - независимост, което ни отнася към развените флагове на Парижката комуна. Но какъв брой рисков е " Смешен рев ", по какъв начин не се вмества в днешната ни политическа ориентировка " Политическа зима "...
Ботев революционерът
Ботев е професионален бунтовник. Трудно е да си представим какво би станало с него след Освобождението, по какъв начин би приел прекомерно бързата давност на възрожденските идеали. Защото неговият блян е свободата, само че независимост освен национална, а и обществена, от всякаква форма на неравноправие и подтисничество. За него българските чорбаджии и турските богаташи са еднообразно зло за народа, тъй като живеят на гърба му. Ботев е неосъществим без общественото. Той търси аргументите за човешките несгоди точно в неравенството, което " на тая пуста земя цари ".
Но днешните чорбаджии и изедници не желаят да чуват такива речи, скрити зад тъмните стъкла на лимузините и дебелите вратове на бодигардовете си. Ценностите са преобърнати, както са били преобърнати и незабавно след Освобождението. Алчността, персоналната полза, материалният интерес, егоизмът, лъжата, кражбата... Неравенството се възприема като нещо обикновено.
А за Ботев любовта към Родината е над всичко и осмисля всичко. Тя стои над персоналното. Иначе по какъв начин човек ще остави обичаната жена и детето си и ще тръгне да се бори за свободата на народа. А по пътя от дунавския бряг към безсмъртието са се затваряли порти, захлопвали прозорци, една чаша вода е нямало кой да даде на изнурените Ботеви четници.
Ами след Освобождението? На Венета, Ботевата вдовица, депутатите отпускат месечна пенсия от 30 лв., до момента в който самите те взимат по 15 лв. отплата дневно...
Ботев неуместният
Да, Ботев е неуместен. Не е политкоректен. Не е " верен ". Защото е българският Ботев. Въплъщението на българския дух. Или най-малко на онази част от него, която е свободна.
" Няма власт над оная глава, която е подготвена да се отдели от плещите си в името на свободата и за богатството на цялото човечество ", споделя гениалният бунтовник.
Какво още ни споделя Ботев? Ако загубим родното, в случай че забравим традициите, българския морал, език и дух, в случай че се откажем от свободата, в случай че приемем неравенството, ще бъдем отново плебеи. И този път несъмнено ще изчезнем.
Въпросът е: разбираме ли Ботев, подготвени ли сме да тръгнем по пътя му, почтени ли сме? Ако да, за какво не го вършим?
Някои споделят, че живеем в друго време. Не! Живеем във времето на Ботев. Защото хора като него не умират.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ