Босна и Херцеговина е държава от 1992 г., а кинематографията

Босна и Херцеговина е страна от 1992 година, а кинематографията й е още по-млада - като се има поради, че първите три години от летоброенето на бившата югорепублика минават в огъня на братоубийствена война. Босна обаче има своите забележителни филми и даже не са един и два. Още през 2001 година " Ничия земя " на Данис Танович печели " Оскар ", а пет години по-късно дебютантката Ясмила Жбанич сграбчва " Златна мечка " с " Гърбавица ". 

Също като тях " Quo vadis, Аида " ( " Къде отиваш, Аида " - латинската част с християнска конотация е непокътната в превода на " София филм фест " ) бърка в очевидно незарасналата рана - войната. Той преглежда една от най-мрачните страни на този травматичен интервал, оставил отпечатък върху живота на цяла една нация: клането в Сребреница. Мюсюлманският анклав в Република Сръбска е разгласен от Организация на обединените нации за Зона на сигурност и - сякаш - охраняван от дребен холандски батальон. След две години блокада обаче мародерите на ген. Ратко Младич влизат в града и под безучастния взор на интернационалната общност избиват съвсем всичките му мъже и юноши: общо 8372 души. Това е най-масовият геноцид в историята на Европа след края на Втората международна война. След дълго укриване военнопрестъпникът Младич бе наказан на пожизнен затвор от Трибунала в Хага през 2017 година, като до последно се опитваше да апелира.

Ясмила Жбанич споделя, както е всекидневно за нейното творчество, през погледа на жена. Преводачката Аида има наследник бадж на ЮНПРОФОР и достъп до всяка страна на бойната линия. Тя е била елементарна учителка, само че познанията по британски й дават специфичен статут по време на войната. Но няма такива привилегии за нейния брачен партньор - шеф на учебното заведение, и двамата им синове в младежка възраст. Драматичният спор е фокусиран към опита на Аида да ги избави. Макар и пренесена в женски облик за потребностите на филмовия роман, историята стъпва върху документалните показания на Хасан Нуханович - автентичен преводач в задачата на Организация на обединените нации.

Жбанич режисира и оркестрира във превъзходен темп, без нито момент съмнение или досада. Нищо тривиално или дидактично няма в нейната потресаваща история. Масовите подиуми са употребявани с оптималната успеваемост за поясняване на ужаса и жестокостта на войната. Сърцето на кино лентата обаче е самата Аида - в завладяващото осъществяване на Ясна Джуричич. Жена на междинна възраст със мощен темперамент и разум, която се изправя против международната неправда, с цел да избави най-близките си. 

Очаквано е сходен сюжет да демонизира сърбите (персонифицирани ослепително най-много от Борис Исакович в ролята на Младич). Но обвиняванията на Жбанич не стопират дотук. Тя осъжда сурово най-много бездействието на Организация на обединените нации, безсилието на европейските военни и неохотата им да се замесват в кръвопролитния балкански спор, оставяйки " спасението на давещите се в ръцете на самите давещи се ". По своята същина " Quo Vadis, Аида " е феминистичен манифест - филм през женския взор, с женски протагонист и даже операторът е от нежния пол (Кристин Майер). Това е необикновен метод към мъжки спорт, какъвто е войната.

Абе, за какво българското кино не ги умее тия неща? Не стига да имаш трагична история и памет за нея - би трябвало и да умееш да я разкажеш, и то по този начин, че да те схванат и отвъд Виена. " Quo vadis, Аида " е прелестен, разтърсващ, безупречен филм, който е измежду водещите претенденти за чуждоезичния " Оскар " тази пролет (заедно с датския ). И двата са в програмата на 25-ия " София филм фест " и могат да се гледат до 11 април на .