Шест истории на Борислав Борисов
Борислав Борисов е някогашен народен играч и нееднократен първенец и притежател на купата на България по хандбал, приключил е екологияи запазване на околната среда във Варненския механически университет, а в последните години закупи популярност в обществените мрежи и в медиите с борбите си за избавяне на черноморския бряг от строителни безобразия. Администратор е на фейсбук групата " ". В края на предходната година завоюва премията " Активист на годината " в състезанието " Човек на годината 2021 " на Българския хелзинкски комитет.
1. Човекът, който ме направи човек на 11 години
Венелин Великов – млад треньор, набожен в положителното, справедливостта и силата на колектива, съумя да ме " завлече " в хандбалната зала, преодолявайки неистовото предпочитание на всеки хлапак да е футболист. Той е главната причина половината ми живот да премине в хандбала. Причина е и за многото безусловни другарства за цялостен живот – тези, в които дори да не си виждал някого с години, чувстваш го непосредствен и знаеш, че можеш да разчиташ постоянно на него.
През 1995/1996 година се пробвах да изневеря на хандбала. Отидох с колелото до залата, открих Венелин и му споделих: " Тренер, да знаеш, че спирам с хандбала. " Той учуден ме попита: " Защо, какво е станало? ". Отговорих му твърдо: " Тръгвам на " хип-хоп " танци. " Той се опита да ме разколебае, само че не съумя да ме спре. Платих първата месечна такса, само че единствено след няколко дни ентусиазмът ми по хип-хопа се изпари - оказах се абсолютно " дърво " в танците. Бързо се върнах към хандбала. Същата година станахме първенци на България в нашата възраст.
2. Кръстопътища
На 18 години се изправих пред сложен избор. При интереса на няколко хандбални клуба към мен трябваше да избера къде да продължа да се състезавам. След дълго мъдруване се озовах в “Локомотив “ - Варна.
Освен това трябваше да реша къде желая да продължа да изучавам. Благодарение на отличната ми тапия и на положителните оценки от изпитите бях признат на всички места, където бях кандидатствал.
Лятото на `98. Отивам в Технически университет-Варна да проверя първото класиране от кандидатстудентските изпити. Нервно проверявам множеството залепени на портала описи. И ето, виждам името си, а против него - някаква абревиатура, ЕООС. Мисля си, някаква компетентност с електроника ще е (бях приключил електротехникум). Поглеждам легендата изпод и шах: „ Екология и запазване на околната среда “. След дълъг размисъл избрах екологията.
В университета срещнах проф. Иван Русев, от който научих главния урок – околната среда е нашият същински дом. Не къщи, вили, жилища и така нататък, природата - няма ли я нея, всеки става скитник.
Балансът сред хандбала и университета се оказа вероятен. Треньорите ме разбираха, че от време на време закъснявам поради лекции или извършения, а преподавателите уважаваха спортните ми триумфи.
3. Пръстът на ориста
В последните години от спортната си кариера играех за тима на ХК “Добруджа “-Добрич. Бил съм безусловно на метри от любовта на живота ми, само че по този начин и не се срещнахме. После тежката финансова рецесия ме прати в родния ми град Г. Оряховица. И тогава, когато ни деляха близо 300 км, ориста ме свърза със Силвия. Искрата пламна и двамата се събрахме, пренебрегвайки стотиците километри. Месец преди сватбата претърпях сериозна травма, последвана от интервенция. Получих контузията в последната минута на последния мач в годината, в която станахме първенци на България. Ако не беше тази контузия, може би щях още да се състезавам. Но пък раздялата с дейния спорт ми даде повече персонално време за фамилията.
Лятото на 2011. На посетители сме на моя скъп другар и съотборник Светльо Божков в малко селце до Каварна. Надвечер е, а Светльо и сестра ми Мариана ни в клин-ни в ръкав ни " сюрпризират ", че отиват да вземат някакви зайци от Генерал Тошево. И отпътуват, само че не за зайци, а към близкия плаж, където ги чакат Искра, Нели и Деан - други скъпи другари. За нула време аранжират сантиментален фон. А аз повърхностно споделям на Силвия: " Хайде, до момента в който чакаме зайците, да се поразходим до плажа. " Слизаме, тя вижда неповторимата панорама и възкликва: " О, някой май се готви да се изясни в обич. Да се махаме, да не развалим на хората изненадата ". Казвам й да не се тормози, а тя пак ме дърпа да си тръгваме. Сестра ми и приятелите стоят скрити в храстите и следят. Едва когато ударих коляно в пясъка и извадих пръстена, Силвия разбра, че изненадата е за нея. Година по-късно се оженихме.
4. " Липите " и " хазайката " Ангелкова
Отидох в Синеморец за пръв път през 2013 година Беше обич от пръв взор. Особено ме порази " Липите " - неповторим непорочен плаж с дюни, дом на пясъчни лилии, прегърнат на запад от гъстите гори на Странджа. След това не пропусках лято без Синеморец. Но през 2019 година получих същински потрес - научих, че Министерството на туризма, ръководено от Николина Ангелкова, е решило да даде " Липите " чартърен. Оказа се, че към този момент даже има определен наемател. Започнах да изпращам протестни писма до всевъзможни институции - президент, Министерски съвет, омбудсман, Министерство на околната среда и водите. Надигна се и огромна вълна от публично неодобрение, защото плажът е напълно обкръжен от Защитената околност Силистар, която е с доста строги рестрикции, целящи нейното запазване.
И се случи знамение - получих формален отговор от екоминистерството, че плажът не може да се отдава чартърен. Ангелкова анулира заповедта си. Тогава повярвах, че елементарните жители могат да се преборят с държавните безумия. Покрай случая с " Липите " и Синеморец се срещнах и сприятелих със страхотни " зелени " хора - Тома Белев от Асоциацията на парковете (той неотдавна е зам.-министър на околната среда), Атанас Русев и Дончо Бораджиев от „ Да запазим Корал “, Люба Батембергска и Мария Лалева от „ Да спасим Карадере “, проф. Евгений Дайнов и Юлия Иванчева - дългогодишни екоактивисти, и още доста други. Искам особено да благодаря на Нено и Лина Найденови (те са от създателите на Народно читалище " Синева - 2020 ", с. Синеморец), които ми оказват помощ извънредно доста за идеята.
5. Каспар
Първото нещо, което постоянно върша, когато отидем на " Липите ", е да намеря метод да си завържа хамака. В копаенето на дупки ми оказва помощ Каспар- третият член на фамилията, нашият голдън ретривър. Красив и отзивчив, той постоянно " обира точките ". Всеки ден на плажа десетки летовници ни поздравяват. Повечето даже не знаят имената ни, само че познават Каспар. Именно около него имаме безчет запознанства с хора от всевъзможни националности – американци, кубинци, германци, австрийци, поляци, руснаци, румънци… След първата среща на пясъка в следващите дни новите ни другари отдалече виждат пъстрота хамак и идват да се порадват на Каспар, като постоянно му носят лакомства.
6. Битки
Зарових се в документи и разкрих, че над плаж Бутамята се строи 5* СПА хотел - в нарушаване на екологичното законодателство. Община Царево бе одобрила и позволила да се построи голям хотел с РЗП от 9 декара - с положително мнение от РИОСВ-Бургас, издадено за 3 вилни здания (с изгребна яма). В момента ДНСК е постановила градежът да бъде спрян, да бъдат прекратени електроснабдяване и водоснабдяване, както и да бъде неразрешен достъпът до него. Очакваме, че ДНСК ще свършат своята работа до дъно, по този начин както повелява законът за всеки противозаконен градеж.
През май 2021 общината се опита да затрие единствения терен за спорт в Синеморец. Научихме за това в точния момент от сигнали на будни жители. Бързо уведомихме медиите, провежда се митинг и подписка против " самодейността " на кмета Георги Лапчев. Лапчев се стресна и отдръпна докладната си бележка, като се опита да омаловажи гражданската активност - изясни, че не го прави под напън, а тъй като бил разкрил някаква техническа неточност....
Голяма победа бе прекъсването на оферти безразсъден план за Общ устройствен план - с манипулирани данни. Опитът да се оправдае голямо бъдещо застрояване бе довел до това да се показа съществуването на фиктивен плаж на територията на община Царево. Отделно дейната плажна повърхност на съвсем всички плажове бе повишена и не отговаряше на данните от кадастъра и МТ.
В края на предходната година получих изненадващо писмо - от Българския хелзинкски комитет ми оповестиха, че съм номиниран за премиите " Човек на годината 2021 ". А след това пристигнаха и оценките - победител в категория " Активист на годината " и не по-малко скъпото второ място, което спечелихме с Пламена Игнатова от Клуб Z, за серията проверяващи материали за нелегално строителство в Синеморец.
1. Човекът, който ме направи човек на 11 години
Венелин Великов – млад треньор, набожен в положителното, справедливостта и силата на колектива, съумя да ме " завлече " в хандбалната зала, преодолявайки неистовото предпочитание на всеки хлапак да е футболист. Той е главната причина половината ми живот да премине в хандбала. Причина е и за многото безусловни другарства за цялостен живот – тези, в които дори да не си виждал някого с години, чувстваш го непосредствен и знаеш, че можеш да разчиташ постоянно на него.
През 1995/1996 година се пробвах да изневеря на хандбала. Отидох с колелото до залата, открих Венелин и му споделих: " Тренер, да знаеш, че спирам с хандбала. " Той учуден ме попита: " Защо, какво е станало? ". Отговорих му твърдо: " Тръгвам на " хип-хоп " танци. " Той се опита да ме разколебае, само че не съумя да ме спре. Платих първата месечна такса, само че единствено след няколко дни ентусиазмът ми по хип-хопа се изпари - оказах се абсолютно " дърво " в танците. Бързо се върнах към хандбала. Същата година станахме първенци на България в нашата възраст.
2. Кръстопътища
На 18 години се изправих пред сложен избор. При интереса на няколко хандбални клуба към мен трябваше да избера къде да продължа да се състезавам. След дълго мъдруване се озовах в “Локомотив “ - Варна.
Освен това трябваше да реша къде желая да продължа да изучавам. Благодарение на отличната ми тапия и на положителните оценки от изпитите бях признат на всички места, където бях кандидатствал.
Лятото на `98. Отивам в Технически университет-Варна да проверя първото класиране от кандидатстудентските изпити. Нервно проверявам множеството залепени на портала описи. И ето, виждам името си, а против него - някаква абревиатура, ЕООС. Мисля си, някаква компетентност с електроника ще е (бях приключил електротехникум). Поглеждам легендата изпод и шах: „ Екология и запазване на околната среда “. След дълъг размисъл избрах екологията.
В университета срещнах проф. Иван Русев, от който научих главния урок – околната среда е нашият същински дом. Не къщи, вили, жилища и така нататък, природата - няма ли я нея, всеки става скитник.
Балансът сред хандбала и университета се оказа вероятен. Треньорите ме разбираха, че от време на време закъснявам поради лекции или извършения, а преподавателите уважаваха спортните ми триумфи.
3. Пръстът на ориста
В последните години от спортната си кариера играех за тима на ХК “Добруджа “-Добрич. Бил съм безусловно на метри от любовта на живота ми, само че по този начин и не се срещнахме. После тежката финансова рецесия ме прати в родния ми град Г. Оряховица. И тогава, когато ни деляха близо 300 км, ориста ме свърза със Силвия. Искрата пламна и двамата се събрахме, пренебрегвайки стотиците километри. Месец преди сватбата претърпях сериозна травма, последвана от интервенция. Получих контузията в последната минута на последния мач в годината, в която станахме първенци на България. Ако не беше тази контузия, може би щях още да се състезавам. Но пък раздялата с дейния спорт ми даде повече персонално време за фамилията.
Лятото на 2011. На посетители сме на моя скъп другар и съотборник Светльо Божков в малко селце до Каварна. Надвечер е, а Светльо и сестра ми Мариана ни в клин-ни в ръкав ни " сюрпризират ", че отиват да вземат някакви зайци от Генерал Тошево. И отпътуват, само че не за зайци, а към близкия плаж, където ги чакат Искра, Нели и Деан - други скъпи другари. За нула време аранжират сантиментален фон. А аз повърхностно споделям на Силвия: " Хайде, до момента в който чакаме зайците, да се поразходим до плажа. " Слизаме, тя вижда неповторимата панорама и възкликва: " О, някой май се готви да се изясни в обич. Да се махаме, да не развалим на хората изненадата ". Казвам й да не се тормози, а тя пак ме дърпа да си тръгваме. Сестра ми и приятелите стоят скрити в храстите и следят. Едва когато ударих коляно в пясъка и извадих пръстена, Силвия разбра, че изненадата е за нея. Година по-късно се оженихме.
4. " Липите " и " хазайката " Ангелкова
Отидох в Синеморец за пръв път през 2013 година Беше обич от пръв взор. Особено ме порази " Липите " - неповторим непорочен плаж с дюни, дом на пясъчни лилии, прегърнат на запад от гъстите гори на Странджа. След това не пропусках лято без Синеморец. Но през 2019 година получих същински потрес - научих, че Министерството на туризма, ръководено от Николина Ангелкова, е решило да даде " Липите " чартърен. Оказа се, че към този момент даже има определен наемател. Започнах да изпращам протестни писма до всевъзможни институции - президент, Министерски съвет, омбудсман, Министерство на околната среда и водите. Надигна се и огромна вълна от публично неодобрение, защото плажът е напълно обкръжен от Защитената околност Силистар, която е с доста строги рестрикции, целящи нейното запазване.
И се случи знамение - получих формален отговор от екоминистерството, че плажът не може да се отдава чартърен. Ангелкова анулира заповедта си. Тогава повярвах, че елементарните жители могат да се преборят с държавните безумия. Покрай случая с " Липите " и Синеморец се срещнах и сприятелих със страхотни " зелени " хора - Тома Белев от Асоциацията на парковете (той неотдавна е зам.-министър на околната среда), Атанас Русев и Дончо Бораджиев от „ Да запазим Корал “, Люба Батембергска и Мария Лалева от „ Да спасим Карадере “, проф. Евгений Дайнов и Юлия Иванчева - дългогодишни екоактивисти, и още доста други. Искам особено да благодаря на Нено и Лина Найденови (те са от създателите на Народно читалище " Синева - 2020 ", с. Синеморец), които ми оказват помощ извънредно доста за идеята.
5. Каспар
Първото нещо, което постоянно върша, когато отидем на " Липите ", е да намеря метод да си завържа хамака. В копаенето на дупки ми оказва помощ Каспар- третият член на фамилията, нашият голдън ретривър. Красив и отзивчив, той постоянно " обира точките ". Всеки ден на плажа десетки летовници ни поздравяват. Повечето даже не знаят имената ни, само че познават Каспар. Именно около него имаме безчет запознанства с хора от всевъзможни националности – американци, кубинци, германци, австрийци, поляци, руснаци, румънци… След първата среща на пясъка в следващите дни новите ни другари отдалече виждат пъстрота хамак и идват да се порадват на Каспар, като постоянно му носят лакомства.
6. Битки
Зарових се в документи и разкрих, че над плаж Бутамята се строи 5* СПА хотел - в нарушаване на екологичното законодателство. Община Царево бе одобрила и позволила да се построи голям хотел с РЗП от 9 декара - с положително мнение от РИОСВ-Бургас, издадено за 3 вилни здания (с изгребна яма). В момента ДНСК е постановила градежът да бъде спрян, да бъдат прекратени електроснабдяване и водоснабдяване, както и да бъде неразрешен достъпът до него. Очакваме, че ДНСК ще свършат своята работа до дъно, по този начин както повелява законът за всеки противозаконен градеж.
През май 2021 общината се опита да затрие единствения терен за спорт в Синеморец. Научихме за това в точния момент от сигнали на будни жители. Бързо уведомихме медиите, провежда се митинг и подписка против " самодейността " на кмета Георги Лапчев. Лапчев се стресна и отдръпна докладната си бележка, като се опита да омаловажи гражданската активност - изясни, че не го прави под напън, а тъй като бил разкрил някаква техническа неточност....
Голяма победа бе прекъсването на оферти безразсъден план за Общ устройствен план - с манипулирани данни. Опитът да се оправдае голямо бъдещо застрояване бе довел до това да се показа съществуването на фиктивен плаж на територията на община Царево. Отделно дейната плажна повърхност на съвсем всички плажове бе повишена и не отговаряше на данните от кадастъра и МТ.
В края на предходната година получих изненадващо писмо - от Българския хелзинкски комитет ми оповестиха, че съм номиниран за премиите " Човек на годината 2021 ". А след това пристигнаха и оценките - победител в категория " Активист на годината " и не по-малко скъпото второ място, което спечелихме с Пламена Игнатова от Клуб Z, за серията проверяващи материали за нелегално строителство в Синеморец.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ