Борис III е последният истински царуващ монарх на България. Царят,

Любопитни факти за живота на цар Борис III – любимец на народа

Борис III е последният същински царуващ монарх на България. Царят, остава за едни ярка, а за други спорна диря в историята на България през 20 век, сигурно е живял с народа си в сложни времена – сложни за цяла Европа. Борис III е повдигнат на престола предварително в тежката обстановка, в която се намира страната вследствие на Първата международна война. В бъдеще точно той поема отговорността за положението на нещата в България.

Какво е детството и младостта на Борис III, какви са годините като правоприемник, който в бъдеще изиграват толкоз значима роля в ориста на страната, трансформирайки се в един от най-популярните монарси в историята на България?

Любопитни обстоятелства за живота на цар Борис III – любим на народа

Раждането на Борис III

Сутринта на 30 януари 1894 година княжеският замък в София е оживено. Княгиня Мария Луиза ще подари брачна половинка си княз Фердинанд с първото им дете. Мария Луиза ражда при отворени порти на спалнята си – на сутринта там са министър-председателят Стефан Стамболов, министърът на правораздаването Константин Поменов и пазителят на държавния щемпел граф Амадеус дьо Форас.

Те са очевидци на обстоятелството на раждане. Те са длъжни да потвърдят с подписите си в акта за раждане, че това е същинско княжеско дете. Двама български и един австрийски доктор под управлението на виенския проф. Густав Браун. В 7:15 Браун показва новороденото момче, престолонаследника на България Борис.

Борис Климент Роберт Мария Пий Станислав Сакс-Кобург-Готски (това е цялостното му име) е роден на 30 януари 1894.

Как е определено името?

Изборът на име за бебето е същински знак на фамилния етикет – Борис – името на българския княз от Първото българско царство, останал в историята като Покръстителя; Климент – от името на баба Клементина; Мария е името на майката; Робърт – в чест на дядо си; Пий – папа Пий, кръстник на майката; Търновски – в памет на остарялата българска столица.

Цар Борис III е два пъти кръстен – първо приема католическата религия, а по-късно става православен християнин.

Церемонията по кръщене се прави в стеснен кръг. Кумове са херцогът на Парма и принцеса Клементина. На този ден има няколкостотин новородени деца да се кръщават с това име.

Самото кръщене се трансформира в събитие, което провокира интерес в цяла Европа.

Уважавайки вероизповеданията на фамилиите на двамата родители, новороденият принц е кръстен католик, което обаче провокира бурно неодобрение измежду българския народ.

Това кръщене се случва в разгара на сложната политическа обстановка, в която се намира България по това време: тогава тя е младо православно княжество, подвластно от мюсюлманската Османска империя, чиито владетели са Фердинанд и Мария Луиза, две вярващи католички. А религията е била от първостепенно значение в района.

България е била нещо като буре с барут, защото връзките й с православна Русия също са били доста напрегнати. Руските императори не харесват Фердинанд, наследник на немски принц, съдружник на Англия.

Фердинанд, със своята политическа прозорливост, планува вероятните отрицателни политически последствия от покръстването, изключително от Русия, чието снизхождение може да бъде извоювано единствено в случай че престолонаследникът одобри православната религия.

Фердинанд изпада в тежък честен спор и прави няколко безнадеждни опита да получи особено позволение от папата, само че получава отговори:

„ Ако изпратиш сина си Борис в схизмата, автоматизирано си отстранен от църквата. “

През февруари 1896 година, извънредно обезсърчен и заставен от българското държавно управление, бащата на момчето най-сетне взема решение да работи срещу волята на татко си, фамилията и брачната половинка си. Той афишира, че престолонаследникът ще одобри православната религия.

Българският държател нямал избор. В последна сметка Фердинанд предлага да стане кръстник самия съветски император Николай II.

Неговият делегат граф Голенищев-Кутузов вкарва двегодишния княз Борис в лоното на православието. Малкият Борис, облечен в бели одежди и с алена лента на ордена „ Св. Александър “ I степен, е бил въведен в храма и настанен на стол до престола на татко си, а девет епископи и още 15 свещеници направили церемонията.

Така единственият от четирите деца на Фердинанд – Борис, по външнополитически условия става православен християнин.

Подобно на светия цар Борис Покръстител, чието име носи, ориста му е белязана от съперничеството сред християнския Запад и Изток.

Краят на церемонията се оповестява от топовни салюти, а десетки хиляди събрали се възторжено викат: „ Ура! “. Българският народ, както и съветският император, одобряват тази новина с огромна наслада.

Папа Лъв XIII въпреки всичко отлъчва българския държател от църквата, а фамилията е надълбоко възмутено от постъпката на монарха. Съпругата му Мария Луиза приема доста мъчително за случилото се. Като надълбоко религиозна католичка, тя счита този акт на брачна половинка си за вероотстъпничество. Всъщност Борис става единственият православен християнин в цялото царско семейство от най-малките деца.

Кирил е роден година по-късно, през 1895 година Тъй като и двете момчета са с дребна разлика близка възраст, те бяха отгледани дружно и доста другарски настроени. Княгиня Евдокия е родена през 1898 година Княгиня Надежда е родена през 1899 година Княз Кирил и принцесите Надежда и Евдокия са кръстени в католическата религия.

Как самият Борис след това се отнася към вярата?

Известно е, че по решение на княз Фердинанд в юношеските си години младият княз е под непрекъснатата духовна настойчивост на Червенско-Доростолския митрополит Василий. Митрополитът разпалва у него обич към вярата и лоялност към Българската православна черква, предавайки своите познания и набожен опит. По време на панихидата на митрополит Василий върху царския венец, положен на гроба, беше изписано: „ На моя първи просветник “.

Но дали Борис вътрешно е бил толкоз лоялен на православието?

Във Ватиканските архиви доктор Кирил Карталов открива отчет на папския нунций в Мюнхен от 1917 година Той разказва срещите си с българския престолонаследник, който сякаш му споделил, че желае намерено да изрази католическата си религия, тъй като православието му било наложено в ранна детска възраст и го задушавало. Години по-късно, към този момент като цар, Борис ще повтори тези думи пред папския делегат Анджело Ронкали, когато е уредена сватбата му с Джована Савойска. Той не се колебае да се ожени за католическа принцеса на католическа гала. И то в непозната страна.

И по-късно Борис „ не помни “ брачното си заричане към Пий XI, че децата му ще станат католици, и ги кръщава в православието. Той е бил чест поддръжник в манастири, изпитва почитание към православните обичаи и не влиза в спор с висшето духовенство.

Завещава да бъде заровен в Рилския манастир. Но в никакъв случай не е изявявал предпочитание да получи свещеното миро на православен държател от Българската черква, както повелява остарялата традиция.

„ Една от привилегиите на владетелите е никой да не знае каква вяра изповядват. Трябва да се преструват, че спазвате ритуалите. Политиката е острието на камата, а религията е като сиренето на пая “, съветвал Фердинанд първородния си наследник.

Религиозността на Борис е тайнственост, построена върху православна фасада, персонален опит от католицизма и даже пристрастеността на царя към мистицизма.

Студентски години на цар Борис III

Възкачването на цар Борис III на българския трон е разследване от редица трагични страници в историята на страната. Детството му не може да се назова най-щастливото, то е помрачено от фамилна покруса. На 31 януари 1899 година, след раждането на княгиня Надежда, нейната майка, княгиня Мария Луиза от Бурбон-Парма, умира от пневмония. Тази млада жена, остроумна и очарователна в обществото, е умряла на двадесет и девет години.

Смъртта на майката очевидно е оставила незаличима диря в личността на Борис и другите три деца, израснали в сянката на студения и непоколебим Фердинанд. Потайността и деликатността (може би наложени от поетесата Мара Белчева, негова учителка) дружно с вродената невзискателност са други черти на характера на бъдещия български държател.

Децата в началото са сложени под грижите на баба си по бащина линия, Клементин д’Орлеанска, която е щерка на френския крал Луи Филип I. Но баба им тогава е била в деветото десетилетие. Тя умира на 16 февруари 1907 година, след което Фердинанд стартира да се чуди за развъждането на децата си.

Фердинанд избира Станимир Станимов за преподавател и шеф на учредената в княжеския замък класическа гимназия. Там учат Борис и княз Кирил, както и двете им сестри Евдокия и Надежда също. Станимиров е известна фигура в интелектуалните среди на неотдавна освободена България. Завършва Киевската духовна академия и е един от първите църковни историци в България. Той е създател и на Висшето учебно заведение в София и ректор на Духовната семинария.

Станимиров избира положителни учители за княжеските деца от Първа мъжка гимназия и Военното учебно заведение. Преподавателите са получили обучение в елитни учебни заведения в Европа и са отлични учители с научни ползи. Сред тях има и чужденци. Никола Куртоклиев е педагог на самия княз Борис.

Като шеф Станимиров поема отговорност за работата на учителите. Стриктно следи по какъв начин принцовете се оправят с материала. Той предизвиква учителите по география, история и литература да натъртват на българския език. Децата би трябвало да познават добре българските създатели и българската просвета.

Веднага откакто стартират работа, Станимиров, дружно с сътрудниците си, тества знанията на момчетата. Момчетата обичат да учат география и история. Те са запалени по ботаниката, зоологията и имат обширни знания в тези дисциплини. Програмата им е не по-малко интензивна от тази на актуалните студенти – към 26 часа седмично. Те постоянно учат и в събота.

Всеки урок е с дълготрайност 50-60 минути. Задължително включва повтаряне на предходния урок. В късите почивки сред часовете, под наблюдението на учителите, момчетата се забавляват в някои от стаите за отдих до идващия час или диалог с учителя.

След часовете двамата принцове се усамотяват, с цел да си почиват и да играят в специфична всекидневна, само че постоянно остават, с цел да приказват с учителите си. Момчетата имат и извънкласни действия – четене на спомагателна литература, писане на есета, които изнасят в наличието на своите учители, присъединяване във военно образование, разнообразни обществени и културни събития. Борис признава на своя преподавател Станимиров: „ Не ми стига времето за нищо. “ В свободното си време момчетата вървят на лов и отдих и до Царска Бистрица, Врана, Кричим, Евксиноград.

Кралските деца са виновни, кротки, почтителни и съблюдават дворцовия етикет. Няма подозрение, че и на двамата им липсва средата на връстниците им. Момчетата са послушни и повтарят, когато е належащо. „ Много пъти ми хрумваше мисълта, че може би някой от принцовете ще е заседнал в някаква скучна задача и няма да желае да научи нищо. Но не! Досега това не се е случвало. Напротив, когато знанията бяха запомнени тъкмо, вярно, изричах и думите „ Браво, принце! “ лицето на ученика светва от наслаждение, като че ли желае да каже: „ Победих различен съперник! “ – написа в дневника си Станимиров.

Борис и Кирил приказват добре български. Кирил дефинитивно губи акцента си след съществено образование. Интересуват се от всичко българско и назовават България “ своя татковина „. Но и те си не помнят учебниците, сърдят се, гледат часовника, разсейват се…

Княз Борис е интелигентен, елементарно схваща дисциплините. Борис е доста по-интелектуално развъртян от брат си. Паметта му е „ голяма “. Но той овладява математиката „ постепенно “. Има компликации с елементарни калкулации като разделяне. Но това е единствено началото. След това той взема решение проблемите „ много сполучливо “. Борис не схваща незабавно физиката, тъй като няма задоволително подготовка по математика.

Борис превежда съвсем безупречно от латински, макар че не познава падежите. Борис научава съветски и с течение на времето решително владее френски и немски. А в бъдеще Борис още учи италиански, британски и албански.

Обича логиката на психиката, която му преподава учителят Юрдан Трифонов, също така е магистър по български език. Престолонаследникът е изключително угрижен за проучването на човешкия темперамент.

По география двамата братя имат незабравим триумф – приказват свободно за страни, морета и океани. Двамата принцове са много положителни художници. „ Във втората половина на втория урок княз Борис нарисува параход, чиито контури нарисува с молив още преди да пристигна в клас. Княз Кирил рисува своето черно куче. “ Обичат и учителя си Георги Евстатиев.

С необикновен интерес учи ботаника. Наблюдава цветята с лупа и дефинира техните присъщи особености. Страст, предадена от татко му, Фердинанд също е разпален по естествените науки. Борис не стопира да се интересува от ботаника през целия си живот. Фердинанд разсънва и у сина си любовта към механиката и по-специално пристрастеността към локомотивите. През 1910 година петнадесетгодишният правоприемник устоя изпитите, овладявайки специалността на железопътен монтьор.

Изглежда, че Фердинанд обръща малко внимание на детайлите в образованието на децата си. „..Постави ме да давам отговор за образованието на децата му, и то към този момент съвсем цяла година, а не му е забавно даже да прочете критика на тези знания… ” – написа в дневника си Станимиров.

Но Фердинанд го поддържа във всичко, има вяра Станимиров, отбелязвайки работата му и отношението на децата към него. Където и да са, те не не помнят своя преподавател – пращат му телеграми, писма, поздрави. Те бързат да не закъснеят за уроците му, да не го разочароват. Самият Фердинанд споделя на Станимов: „ Обичат те, доста, доста те обичат.

По това време върху Станимиров и други учители е оказван напън от страна на министри и професори от висшето учебно заведение. Пускат клюки, оплакват се, пробват се да го дискредитират. Във вестниците се появяват публикации, които разгневяват учителите в привилегировано учебно заведение.

Но Фердинанд подценява министъра на националното просвещение Никола Мушанов по въпроса за образованието на князете. Станимиров остава до последно шеф на дворцовото учебно заведение, почитан от Фердинанд, царските деца и хората към тях.

Домашното образование, определено от Фердинанд, не разрешава на децата да влязат в някой от влиятелните университети в Европа, заради което те нямат официално университетско обучение. Но този факт не отхвърля задълбочеността на метода към образованието на княжески деца.

Война и качването на тронът.

Като цяло младостта на Борис като правоприемник сигурно е минала в сянката на властническия му татко. Баща му или „ монархът “, както го назовават децата между тях, е могъщ, комплициран и много корав човек. Притежавайки много надменно и пренебрежително отношение към другите, той постоянно разплаква членовете на фамилията си благодарение на саркастични забележки. Извън формалните церемонии и приеми Борис не поддържа връзка нито със света, нито с българския народ. Животът в двореца, който младият принц назовава “ затвор „, не е нито елементарен, нито елементарен, нито занимателен за него.

На 22 септември 1908 година, заради отслабващите позиции на Османската империя, Фердинанд не пропуща опцията да се прогласи за цар на самостоятелна България. И при започване на същата година Фердинанд се дами за повторно – за Елинор от Рейс-Кестрицкая. Бракът се оказва напълно политически, по-скоро работещ върху имиджа на Фердинанд като фамилен човек, несръчно прикриващ влеченията на царя към плътските удоволствия – връзки както с дами, по този начин и с мъже.

Кралица Елеонора, за разлика от Фердинанд, се оказа прелестен държател, добродетелна мащеха, върху която брачният партньор й се опита да натовари грижите от първия си брак.

След 1911 година Борис съумява да изпита известна независимост от диктата на татко си посредством интернационалните визити и нови запознанства. Присъства на коронацията на братовчед си Джордж V във Англия, а на погребението на португалската кралица Мария Борис се среща с аристократични фамилии. Също през 1911 година Борис става очевидец на гибелта на Пьотър Столипин в Киев, посетител на неговия кръстник император Николай II.

През януари 1912 година Борис става пълновръстен. Осемнадесетгодишният правоприемник е ротен пълководец на 6-ти полк. Първата международна война към този момент не е зад хоризонта. Но първо избухва Първата балканска война, когато обединените старания на сърби, гърци, черногорци и българи влизат във боен спор с турците, с цел да освободят Македония.

Борис, без доста съмнение, взе участие във войната, като се причислява към армията. След като побеждават Османската империя, спечелилите скоро затъват във Втората балканска война заради териториални разногласия. Той приключва трагично за българите – армията е разрушена, а холерата не пощади войските. Запознал се с ужасяващото подкожие на войната в млада възраст, Борис в бъдеще умишлено ще цени мира, заобикаляйки войните с всички сили.

Още в този миг ситуацията на татко му Фердинанд наподобява нестабилно. Военни неуспехи можеха още тогава да му костват престола на България. Мнозина още тогава обмисляха опцията Фердинанд да абдикира в интерес на правоприемник. Но тогава Борис изрично отхвърли опцията да замести татко си. Напротив, Борис продължава образованието си във военно учебно заведение, учи се като кадет дружно с други младежи.

Фердинанд резервира трона си в навечерието на Първата международна война. Но решението на Фердинанд да вземе страната на империите се оказва съдбовна неточност за позицията му на крал. Грешка, този път неодобрена от сина му. Протестът на сина, който не поддържа влизането на България във войната, довежда до недоволството на бащата. Младият принц даже е арестуван от татко си няколко дни. И тогава той е изпратен на фронта. По време на Първата международна война е офицер за връзка в щаба на полевите войски. Той посети и фронтовата линия. Участва в Добруджанската атака след Тутраканската епопея през 1916 година.

Резултатите от Първата международна война за България стават съдбоносни за Борис. През септември 1918 година става очевидец на последните мъчителни боеве в Македония. Само няколко дни по-късно 24-годишният Борис става цар – при извънредно тежки условия.

През есента на 1918 година България все по-бързо стартира да губи войната. Съюзниците напредват всеки ден, а в армията избухват въстания. Правителството желае помирение. На мирните договаряния делегат от българска страна е демократът Андрей Ляпчев, съпроводен от американеца Арчибалд Уокър.

Съюзниците не имат вяра на цар Фердинанд, гледат на него като на спънка. Те желаят Негово Величество да се отдръпна от престола, както и Македония, а в подмяна сръбски и гръцки войски да не влизат в България. На идващия ден тогавашният министър-председател Александър Малинов привиква представители на всички политически партии. Заедно те се съгласяват с изискванията.

Мисията да заяви новината на Фердинанд се пада на министър-председателя Малинов. След това президентът свика водачите на партиите, като ги одобри един по един. След дълъг и прочувствен диалог с Теодор Теодоров (който скоро по-късно ще да стане новият премиер), който не е в доста положителни връзки с монарха, президентът стартира да гледа по-трезво на обстановката.

Признава грешката си пред Тодоров и поема отговорност за нея. Лидерът на Народната партия (Теодоров) отдава дължимото на обстоятелството, че Фердинанд е подготвен да одобри последствията от решението си да влезе във войната на страната на Германия и Австро-Унгария.

На 2 октомври ситуацията стартира да се успокоява за България, защото вътрешното въстание е потушено. Кралят прави още няколко опита да резервира властта си, само че не намира поддръжка. В резултат на това Фердинанд взема решение да абдикира. Той го озвучава на Александър Малинов и синовете му Кирил и Борис.

В манифеста Фердинанд приканва всички хора към обединяване, без значение от възгледите си. И най-важното, той се отхвърля от трона в интерес на сина си, Негово ярко височество княз Борис Търновски.

След това Малинов произнася думите: „ Нека аз пръв да те поздравя като цар на българите… Цар Борис III “. Някои източници и историци настояват, че тогава цар-отец Фердинанд го прегърнал и споделил: „ Отсега нататък аз съм ваш гражданин, само че съм и татко на ваше величество “.Според други източници това се случва вечерта след коронацията.

Последното предпочитание на Фердинанд I е да посети дружно с двамата си сина двореца Врана, едно от обичаните му места на абдикиралия монарх.

Сутринта на 3 октомври 1918 година звънът на всички камбани на столицата възвестява възкачването на престола на Негово Величество Борис III, Цар Български. Така стартира това царуване. От Първата международна война до Втората международна война царят ще бъде освен това от номинален държател. Той ще остави своя видим отпечатък в историята на България – в един от сложните интервали както за страната, по този начин и за света.