Как 17-годишният Бекер се превърна в най-младия шампион на Уимбълдън
Борис Бекер несъмнено е една от най-знаковите фигури в тенис обществеността, а почитателите приказват за невероятния му жанр на игра и до през днешния ден. Легендарният състезател завоюва три трофеи на Уимбълдън и общо шест от Големия шлем. Бекер печели трофея в Лондон през 1985 година, трансформирайки се в първия немец с сходен успех. Той реализира това едвам на 17 години, което го прави най-младия първенец в " мейджър " конкуренция въобще, а купата му е повече от изненадваща.
Тийнейджърът дебютира в Лондон още през 1984 година, когато прави усещане с гения си. Младокът губи единствено 4 гейма в откриващия рунд и доближава до третия кръг, където травма в глезена го изважда от по-нататъшно присъединяване. Германецът също по този начин е играл на " свещената трева " при юношите, само че там бива съкрушен на старта от Стефан Едберг, който след това се трансформира в главния конкурент на Бекер. Именно това проваляне кара родителите на младока да не бъдат изключително оптимистични за неговата тенис кариера, като стремително се пробват да го трансфорат в доктор или юрист.
Бекер обаче е основан за други каузи. Той израства на клей, но играта му е надалеч по-подходяща за трева. Мощният му сервис пък го подарява с прозвището " Бум Бум ". Тенисистът основава собствен личен метод на игра, като излизанията му към мрежата несъмнено могат да бъдат категоризирани за същинско изкуство. Борис с лекост е достигал даже до топки надалеч отвън неговия обсег, правейки невероятни плонжове. Често в края на мачовете колената на легендата са съществено разкървавени, а оборудването му е била напълно покрита с трева, което повдига въпроса какви ли са били сметките на играча за химическо. Някои анализатори съпоставят някогашния номер едно с играещо дете в надуваем палат, защото е влагал същата пристрастеност и неспокойствие на корта.
В годината, когато победи на Уимбълдън, младокът печели конкуренцията в Куинс и дава сериозна поръчка за идния Шлем. Бекер минава с лекост през първите си два дуела, единствено че идващото затруднение е Йоаким Нистрьом, който е международен номер 8 все още. Срещата се трансформира в същински шедьовър, а шведът сервира два пъти за триумфа, само че младежът съумява да реализира поврат. Самият Нистрьом твърди, че е изиграл най-силния си дуел въобще, само че това не е задоволително за него в този ден.
Драмата продължава и в осминафиналите, където Бекер изостава с 1:2 сета от американеца Тим Майот и също така изкълчва глезена си. Борис изпитва голяма болежка и е напът да се откаже, единствено че мрежата е прекомерно надалеч от него и той взема решение да вземе медицински таймаут. Намесата на физиотерапевта се оказва ползотворна, което разрешава на германеца да запише нова победа и шест дни по-късно той е коронясан за първенец в шампионата, откакто надиграва Кевин Керън в четири сета.
Така Бекер пренаписва историята, тъй като в никакъв случай досега купата не е отивала за непоставен тенисист. " Бум Бум " изиграва общо седем финала в Лондон, а три от тях го изправят против огромния му противник Стефан Едберг, който съумява да победи през 1989г.
Тийнейджърът дебютира в Лондон още през 1984 година, когато прави усещане с гения си. Младокът губи единствено 4 гейма в откриващия рунд и доближава до третия кръг, където травма в глезена го изважда от по-нататъшно присъединяване. Германецът също по този начин е играл на " свещената трева " при юношите, само че там бива съкрушен на старта от Стефан Едберг, който след това се трансформира в главния конкурент на Бекер. Именно това проваляне кара родителите на младока да не бъдат изключително оптимистични за неговата тенис кариера, като стремително се пробват да го трансфорат в доктор или юрист.
Бекер обаче е основан за други каузи. Той израства на клей, но играта му е надалеч по-подходяща за трева. Мощният му сервис пък го подарява с прозвището " Бум Бум ". Тенисистът основава собствен личен метод на игра, като излизанията му към мрежата несъмнено могат да бъдат категоризирани за същинско изкуство. Борис с лекост е достигал даже до топки надалеч отвън неговия обсег, правейки невероятни плонжове. Често в края на мачовете колената на легендата са съществено разкървавени, а оборудването му е била напълно покрита с трева, което повдига въпроса какви ли са били сметките на играча за химическо. Някои анализатори съпоставят някогашния номер едно с играещо дете в надуваем палат, защото е влагал същата пристрастеност и неспокойствие на корта.
В годината, когато победи на Уимбълдън, младокът печели конкуренцията в Куинс и дава сериозна поръчка за идния Шлем. Бекер минава с лекост през първите си два дуела, единствено че идващото затруднение е Йоаким Нистрьом, който е международен номер 8 все още. Срещата се трансформира в същински шедьовър, а шведът сервира два пъти за триумфа, само че младежът съумява да реализира поврат. Самият Нистрьом твърди, че е изиграл най-силния си дуел въобще, само че това не е задоволително за него в този ден.
Драмата продължава и в осминафиналите, където Бекер изостава с 1:2 сета от американеца Тим Майот и също така изкълчва глезена си. Борис изпитва голяма болежка и е напът да се откаже, единствено че мрежата е прекомерно надалеч от него и той взема решение да вземе медицински таймаут. Намесата на физиотерапевта се оказва ползотворна, което разрешава на германеца да запише нова победа и шест дни по-късно той е коронясан за първенец в шампионата, откакто надиграва Кевин Керън в четири сета.
Така Бекер пренаписва историята, тъй като в никакъв случай досега купата не е отивала за непоставен тенисист. " Бум Бум " изиграва общо седем финала в Лондон, а три от тях го изправят против огромния му противник Стефан Едберг, който съумява да победи през 1989г.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ