Ален Делон: Никога не съм играл за 60 години в киното
БОРИС АНГЕЛОВ
КАН. СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19 МИНУТИ
Той влиза с грижливо подредена прическа, сако и панталон в разнообразни нюанси на сивото, с бяла риза, под която издайнически се обрисува коремче, когато стои и когато седи левият му крайник стои напред, както на египетските фараони, а не с цел да покаже стилните си кафеви кларкове. Отпива няколко глътки газирана Сан Пелегрино и стартира диалога за живота си и своите 60 години кино със стотина публицисти и кинаджии от целия свят в зала Бунюел на фестивалния комплекс в Кан, а 19 минути е единственият представител на нашата антична, само че бедна страна. Ален Делон,84, който откровено се просълзява на няколко пъти, до момента в който приказва крепко жестикулирайки - първо при загатна за Ани Жирардо и техния свръхестествен дует в Роко и неговите братя - там, на върха на миланската катедрала, той пуска една от най-знаменитите сълзи в историята на киното....Народен актьор!
"Дойдох за първи път в Кан през 1957 година. Току-що се бях върнал от работа в Сайгон. Доведе ме една дама и даже не знаех къде се намирам - светът на киното и на звездите беше безусловно непознат за мен - един малчуган, който не знаеше какво търси от живота, с изключение на дами. И дамите ме направиха това, което съм. Запознах се с доста хора тук и по този начин се хванах с актьорството.
"НЕ МИ ИГРАЙ, ГЛЕДАЙ, ГОВОРИ И СЛУШАЙ - БЪДИ СЕБЕ СИ, ЖИВЕй ", беше съветът, който получих преди за първи път да застана пред камерата тъкмо преди 60 години и който ми остана за цялостен живот. Винаги по този начин съм правил функциите си: в никакъв случай не съм играл. Никога не съм бил артист. Актьори бяха Лино Вентура, Бърт Ланкастър. Като боец ги гледах и не можех да си показва, че напълно скоро по-късно ще работя с тях.
КАМЕРАТА ЗА МЕН Е ЖЕНА, КОЯТО ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ. Сигурно поради това ме избраха за първата ми роля - 1 от 150 претенденти. Ролята беше второстепенна, само че ми откри света, а ме беше забелязал и Лукино Висконти, който ме взе за идващия филм - Роко и неговите братя. Той просто пристигна и ми сподели: "Ти си Роко ". Честно казано, с бедното детство в Банйол и армията по-късно, историите си наподобяват - моята и на героя. От Висконти запомних друго предписание: "ПРЕД КАМЕРАТА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАШ КАТО У ДОМА СИ, ОСОБЕНО В КРЕВАТНИТЕ СЦЕНИ ". Явно съм се показал добре, тъй като ме взе и в Гепардът още 2 години по-късно. Аз пък взех във кино лентата моето куче, на което повторих двете правила, които бях научил за занаята и то игра като същински артист.
За мене обаче 1963 година беше срещата с Жан Габен, с който направихме страхотни филми, като съгласно мен най-хубавият ни е Двама мъже в града. Това е доста хубав филм, нищо че ме гилотинират най-после. Изобщо, споделят, че загивам най-красиво в света. За първи път изиграх гибел в Инсомния - първата моя продукция. Бях на 29. А към този момент продуцент. Това беше методът да се усещам необут - на сценариста, на режисьора, на актьорите и ми хареса. Имам 25 кино лентата като продуцент от 1964 година насам.
После имах проблем: НИКОЙ НЕ МЕ ИСКАШЕ В НОВАТА ВЪЛНА И АЗ ЗАМИНАХ ЗА АМЕРИКА ДА ПРАВЯ ФИЛМИ. СТАНАХА 3. ПОСЛЕ СИ ТРЪГНАХ, А МЕ ИСКАХА ДА ОСТАНА, ЗАЩОТО МИ ЛИПСВАШЕ ФРАНЦИЯ - НАИСТИНА! ДА ЖИВЕЯ В АМЕРИКА НЕ Е МОЯТА ЧАША ЧАЙ, КАКТО съдебна експертиза КАЗВА НА АНГЛИЙСКИ.
Точно в точния момент пристигна още една доста значима за мен среща - с Жан Пиер Мелвил. Той ми сподели сюжета на Самурай и сподели, че го е направил особено за мен и без мен филм просто няма да има. Стана първият от трите ни дружно, щяхме да имаме и четвърти - Арсен Льопен, в случай че не се беше случила една от най-смешните и от най-страшните истории, които знам. Жан Пиер отишъл на среща за обед в парижко бистро с продуцент. Онзи го разсмял и приятелят ми починал на масата, до момента в който се смеел. Какъв по-хубав метод човек да почине!
После пристигна басейнът. Трябваше да спася Роми Шнайдер, която беше изгубила вяра и в кариерата, и в живота. Предлагаха ми най-различни партньорки: имаше една Анджи - БЕШЕ ЛЮБОВНИЦА НА ОНЯ АМЕРИКАНЕЦА, ПРЕЗИДЕНТА - КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО....КЕНЕДИ. После ме виждаха с Моника Вити. Казах: "Роми или няма филм ". Направихме го и беше същински успех. Но по персонални аргументи, за които се сещате, не мога да го виждам.
Дойдоха най-славните ми години и един от най-хубавите филми, които съм правил - Мистър Клайн. Взех американски болшевик за режисьор и сценаристът ми беше болшевик, а аз - голист, с изключение на продуцент и основен воин. През 1976 година дойдохме с него в Кан. И нищо....
Ето ме в този момент тук, да получавам премия за изцяло творчество, след която излъчват моя Мистър Клайн. Икоято толкоз пъти отказвах. И ще ви кажа за какво не я желаех.
АЗ НЕ СЪМ АВТОР, АЗ СЪМ ПЪРВА ЦИГУЛКА НА ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ, ХОРА ЗА КОИТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) РАЗКАЗВАМ. ТОЗИ ПЪТ РЕШИХ ДА ПРИЕМА НЕ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, А ЗАРАДИ ТЯХ, ЗА ДА ИМА ПАМЕТ ЗА ТЕЗИ ВЕЛИКИ ХОРА. "
КАН. СПЕЦИАЛЕН ПРАТЕНИК НА 19 МИНУТИ
Той влиза с грижливо подредена прическа, сако и панталон в разнообразни нюанси на сивото, с бяла риза, под която издайнически се обрисува коремче, когато стои и когато седи левият му крайник стои напред, както на египетските фараони, а не с цел да покаже стилните си кафеви кларкове. Отпива няколко глътки газирана Сан Пелегрино и стартира диалога за живота си и своите 60 години кино със стотина публицисти и кинаджии от целия свят в зала Бунюел на фестивалния комплекс в Кан, а 19 минути е единственият представител на нашата антична, само че бедна страна. Ален Делон,84, който откровено се просълзява на няколко пъти, до момента в който приказва крепко жестикулирайки - първо при загатна за Ани Жирардо и техния свръхестествен дует в Роко и неговите братя - там, на върха на миланската катедрала, той пуска една от най-знаменитите сълзи в историята на киното....Народен актьор!
"Дойдох за първи път в Кан през 1957 година. Току-що се бях върнал от работа в Сайгон. Доведе ме една дама и даже не знаех къде се намирам - светът на киното и на звездите беше безусловно непознат за мен - един малчуган, който не знаеше какво търси от живота, с изключение на дами. И дамите ме направиха това, което съм. Запознах се с доста хора тук и по този начин се хванах с актьорството.
"НЕ МИ ИГРАЙ, ГЛЕДАЙ, ГОВОРИ И СЛУШАЙ - БЪДИ СЕБЕ СИ, ЖИВЕй ", беше съветът, който получих преди за първи път да застана пред камерата тъкмо преди 60 години и който ми остана за цялостен живот. Винаги по този начин съм правил функциите си: в никакъв случай не съм играл. Никога не съм бил артист. Актьори бяха Лино Вентура, Бърт Ланкастър. Като боец ги гледах и не можех да си показва, че напълно скоро по-късно ще работя с тях.
КАМЕРАТА ЗА МЕН Е ЖЕНА, КОЯТО ГЛЕДАМ В ОЧИТЕ. Сигурно поради това ме избраха за първата ми роля - 1 от 150 претенденти. Ролята беше второстепенна, само че ми откри света, а ме беше забелязал и Лукино Висконти, който ме взе за идващия филм - Роко и неговите братя. Той просто пристигна и ми сподели: "Ти си Роко ". Честно казано, с бедното детство в Банйол и армията по-късно, историите си наподобяват - моята и на героя. От Висконти запомних друго предписание: "ПРЕД КАМЕРАТА ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ЧУВСТВАШ КАТО У ДОМА СИ, ОСОБЕНО В КРЕВАТНИТЕ СЦЕНИ ". Явно съм се показал добре, тъй като ме взе и в Гепардът още 2 години по-късно. Аз пък взех във кино лентата моето куче, на което повторих двете правила, които бях научил за занаята и то игра като същински артист.
За мене обаче 1963 година беше срещата с Жан Габен, с който направихме страхотни филми, като съгласно мен най-хубавият ни е Двама мъже в града. Това е доста хубав филм, нищо че ме гилотинират най-после. Изобщо, споделят, че загивам най-красиво в света. За първи път изиграх гибел в Инсомния - първата моя продукция. Бях на 29. А към този момент продуцент. Това беше методът да се усещам необут - на сценариста, на режисьора, на актьорите и ми хареса. Имам 25 кино лентата като продуцент от 1964 година насам.
После имах проблем: НИКОЙ НЕ МЕ ИСКАШЕ В НОВАТА ВЪЛНА И АЗ ЗАМИНАХ ЗА АМЕРИКА ДА ПРАВЯ ФИЛМИ. СТАНАХА 3. ПОСЛЕ СИ ТРЪГНАХ, А МЕ ИСКАХА ДА ОСТАНА, ЗАЩОТО МИ ЛИПСВАШЕ ФРАНЦИЯ - НАИСТИНА! ДА ЖИВЕЯ В АМЕРИКА НЕ Е МОЯТА ЧАША ЧАЙ, КАКТО съдебна експертиза КАЗВА НА АНГЛИЙСКИ.
Точно в точния момент пристигна още една доста значима за мен среща - с Жан Пиер Мелвил. Той ми сподели сюжета на Самурай и сподели, че го е направил особено за мен и без мен филм просто няма да има. Стана първият от трите ни дружно, щяхме да имаме и четвърти - Арсен Льопен, в случай че не се беше случила една от най-смешните и от най-страшните истории, които знам. Жан Пиер отишъл на среща за обед в парижко бистро с продуцент. Онзи го разсмял и приятелят ми починал на масата, до момента в който се смеел. Какъв по-хубав метод човек да почине!
После пристигна басейнът. Трябваше да спася Роми Шнайдер, която беше изгубила вяра и в кариерата, и в живота. Предлагаха ми най-различни партньорки: имаше една Анджи - БЕШЕ ЛЮБОВНИЦА НА ОНЯ АМЕРИКАНЕЦА, ПРЕЗИДЕНТА - КАК МУ БЕШЕ ИМЕТО....КЕНЕДИ. После ме виждаха с Моника Вити. Казах: "Роми или няма филм ". Направихме го и беше същински успех. Но по персонални аргументи, за които се сещате, не мога да го виждам.
Дойдоха най-славните ми години и един от най-хубавите филми, които съм правил - Мистър Клайн. Взех американски болшевик за режисьор и сценаристът ми беше болшевик, а аз - голист, с изключение на продуцент и основен воин. През 1976 година дойдохме с него в Кан. И нищо....
Ето ме в този момент тук, да получавам премия за изцяло творчество, след която излъчват моя Мистър Клайн. Икоято толкоз пъти отказвах. И ще ви кажа за какво не я желаех.
АЗ НЕ СЪМ АВТОР, АЗ СЪМ ПЪРВА ЦИГУЛКА НА ГОЛЕМИ РЕЖИСЬОРИ, ХОРА ЗА КОИТО Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) РАЗКАЗВАМ. ТОЗИ ПЪТ РЕШИХ ДА ПРИЕМА НЕ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ, А ЗАРАДИ ТЯХ, ЗА ДА ИМА ПАМЕТ ЗА ТЕЗИ ВЕЛИКИ ХОРА. "
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ